Президентът ни се оформя като (тотал) щета

Румен Радев се включи в президентската надпревара уж за доброто на България. В кампанията си питаше защо строят магистрали, щом цари безпътица. Обеща възстановяване на изгубеното по време на омразния преход достойнство на хората.

И те му повярваха и го избраха, а малко по-късно той встъпи в длъжност.

И се почна.

Назначи може би най-слабото служебно правителство, откакто Конституцията ни предвижда такова. Което пък се счупи от (ново)назначения, но не можа да се справи с единствената си истинска задача – да проведе честни избори за Народно събрание.

Междувременно показа пълна аматьорщина на международния паркет.

А сега се юрна да „укрепва разклатения ни имунитет“.

Смелчага е, ще кажат някои. О, да – без спор. И то такъв, че дори не смее да назове нещата с истинските им имена. Заплаха за имунитета? Ок, но откъде? От Турция? Аха, но само от там ли? А от Матушката? Дето хакерите ѝ бяха на почивка по време на изборите у нас? Въпроси над въпроси, на които летящият юнак като да се свени да отговори.

Разбира се, че действията му са прозрачни. И те са насочени към може би икономически най-свободните, поради което и най-критичните, измежду нашите сънародници.

Хората, които не се плашат да питат Бойко Борисов какво вижда, когато се погледне в огледалото. Които не могат да бъдат държани в зависимост с назначения в администрацията или във фирми, зависими от еврофондене, субсидиевъдство или поръчкарство.

Та, целта на Радев и решетническото му задкулисие е да ограничи вота тъкмо на тези хора. И показва, че залогът за тях е голям, щом не се свени да престъпва Конституцията, като натиска правителството да възобнови обсъждането на спорните изменения за уседналостта. Да, сега то е служебно и „негово“, но бившият шеф на Военно-въздушните сили няма да сбърка, ако остави „Наръчника на летеца“ малко настрана и повече се фокусира върху основния закон на държавата.

За да се увери, че

Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

И да престане да внушава страхове от изселниците в Турция – те така или иначе гласуват с отмъщение. Но този процес няма да е вечен и искаме ли те най-сетне да почнат да избират нещо различно от ДПС (или отскоро също ДОСТ), то най-добре да ги оставим да гласуват лесно, вместо постоянно да ги затрудняваме. И в някакъв момент обрат ще има, това е сигурно.

Засега обаче президентът ни предпочита да хибридничи и да държи като заложници доста по-многобройните ни сънародници в Европа и Северна Америка. Немалко от които му дадоха гласа си.

С което постепенно се оформя като тотал щета не само за тях, но и за всички нас.

Химически оръжия – международна забрана и национална отговорност

Знаете какво се случи миналата седмица в сирийския град Хан Шейхун – атака с химическо оръжие, която уби най малко 80 и рани сериозно над 100 души, голяма част от тях – деца.

Който и да стои в основата на тази атака, е извършил ужасно военно престъпление. И това е така, защото използването на химически оръжия е забранено по силата на международното право и редица национални законодателства.

Женевският протокол от 1925 г. е първото междудържавно споразумение, което осъжда и забранява използването на химически и бактериологични средства по време на война (тук статия в Уикипедия на български, а тук текст на протокола на английски).

През 1993 г. протоколът е последван от Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване (тук текст на конвенцията на английски и малко инфо от сайта на нашето Министерство на отбраната). Страна-съдоговорителка по тази конвенция е и България.

Нашият Наказателен кодекс гарантира забраната за използването на такива оръжия в противоречие с международното право, като я предвижда в своята глава XIV – Престъпления против мира и човечеството, конкретно Престъпления против законите и обичаите за водене на война.

Чл. 415 от НК предвижда, че

(1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. 

(2) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Подобни норми следва да са залегнали в наказателните закони на всички държави-съдоговорителки по Конвенциятаза за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване. Това трябва да е случаят и в Сирия, която я е ратифицирала през 2013 г.

През 2014 г. прилагащата Конвенцията „Организация за забрана на химическите оръжия“ обявява, че е получила запасите от химическо оръжие на Сирия, но генералният ѝ директор Ахмет Узумджу признава, че не може да удостовери дали правителството на Башар Асад е предало всичко и в действителност не притежава повече.

Съмнението, че все нещо е останало в близкоизточната държава, е налице най-късно от миналата седмица. Взетите проби от почви в района тепърва ще се тестват в подходящи лаборатории, но извършената в Турция аутопсия на 3 от жертвите еднозначно потвърждава употребата на забранени химически оръжия.

Предполагам, всички сте видели кадрите на умъртвените възрастни и деца в Хан Шейхун. Кадри, запечатали ужасна трагедия вследствие на още по-ужасно престъпление. Което си има извършител и той рано или късно ще отговаря за него. Сигурен съм, че няма да излезе сух от водата и ще си получи заслуженото. Без значение дали завършекът му ще бъде като на Садам Хюсеин или пък като на Муамар Кадафи.

Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 на Flickr

Идеята за „Европа на нациите“ и идеята за федерализиране не се изключват взаимно

Една от тезите, които застъпвах в студиото на „Денят On AIR“ с водещ Владимир Сиркаров. Говорихме още за Брекзит и какво правим от тук нататък. Цялото участие можете да гледате -> тук.

Участие в „Резонанс“ по Евроком

Гостувам на Васко Мавриков в предаването му „Резонанс“ по телевизия Евроком.

Минахме през целия спектър от теми: резултата на Да България, драмите вдясно, какво да очакваме от 44-то Народно събрание, като на финал не пропуснахме и Слави Трифонов.

Запис към цялото участие -> тук.

Фондът за лечение на деца е огледало на мизерията в цялата държава

Вече е черно на бяло – проверка на Министерството на здравеопазването, завършила с доклад от 127 страници, рисува кошмарни картини от управлението на Фонда за лечение на деца.

Например

  • заповеди на директора за лечение на деца са забавяни с месеци;
  • взети решения се разминават с това, което впоследствие е отразено в интернет на страницата на фонда;
  • директорът не е декларирал две свои длъжности, които го поставят в пряк конфликт на интереси;
  • от 8 щатни служители на администрацията 7 са назначени в нарушение, а длъжностните им характеристики имат сериозни пропуски;
  • липсват декларации от болници за провеждане на обществена поръчка за медицинските изделия, финансирани от фонда.

И това вероятно е само върхът на айсберга.

Лошото е, че не е нещо ново, както и че не е ограничено само до Фонда за лечение на деца. Такава мизерия цари буквално навсякъде в държаватa. Не толкова материална, колкото морална. В която и нейна структура да бръкнем, ще се натъкнем само на неуредици, проблеми и нарушения от всякакъв характер. Които ни носят загуби и вреди. Или дори заплашват живота на нашите деца. Знам, че го знаете. Знам, че знаете, че е така от години. Може би от десетилетия. Знам, и че по време на избори всички досега са ни обещавали решаване на всички тези проблеми. И са се проваляли. Знам, че знаете и това.

Сега пак тече предизборна кампания – на 26-ти март ще избираме ново Народно събрание. Оттам следва поредното правителство, което ще иска да прави всичко наново – от назначенията та чак до автомобилния парк. Пак всички обещават всичко, но все бягат от най-важното – стабилни институции. С компетентни служители, работещи в наш интерес, вместо паразитиращи върху доходите ни неграмотници, разчитащи на шуробаджанашки социален патронаж.

Отново имаме избор – да караме като досега, или да вкараме прът в колелата на порочната практика. Да изберем онези, които досега работиха само за собственото си преизбиране и убедително бяха част от проблема. Или да се доверим на други, които заложиха всичко за постигане на устойчиви институции и върховенство на закона и така доказаха, че ще бъдат част от решението.

Казвам ви всичко това като кандидат за народен представител в 24 МИР в столицата, издигнат от коалиция „Да, България!“. Казвам ви го като отговорен човек. Приел да участва с условието, че не идваме за повече от същото, а за да предложим и приложим работещи решения. Знам, че можете да направите разлика, затова и общото ни очакване е прокуратурата да се намеси и да започне с разплитането на кълбото глисти във фонда. Не да направи поредната показна акция, а да докаже пред обществото, че може поне веднъж да си свърши работата.

Ние можем и трябва да я държим отговорна. Лично поемам този ангажимент, като народен представител да направя всичко необходимо за решаването на този случай. Чрез създаване на парламентарна комисия, въздействие върху Министерство на здравеопазването и публично поддържане на темата, така че прокуратурата да не се измъкне за пореден път. Ето затова на 26-ти март разчитам на вашата подкрепа!

Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr

Разговор с българи в чужбина

 

Вчера с Боби Сандов, Алина Добрева и Боряна Мусева участвахме във видеочат с наши сънародници в чужбина.

Имаше много интересни въпроси, като тук ще се спра на зададените директно към мен:

  1. какво ще направите в помощ на бизнеса у нас
  2. какво ще направите за българската наука и
  3. какво ще направите за Обществените съвети на българските общности в чужбина, за които още няма правилник и работеща процедура?

Моите отговори, както следва:

1) Един от най-големите проблеми за бизнеса, който се отнася еднакво и до гражданите, е всекидневният сблъсък с администрацията. Тя е изключително тромава, тегава, изискваща подкупи и създаваща големи пречки пред всички. Подходът на коалицията тук е много ясен – повече електронизация и електронно управление. Това означава повече възможности за дистанционна връзка с администрацията, така че онези, които могат да си служат със съвременните технологии да не ходят да висят по опашки и да си губят времето и нервите. В коалиция Да, България! ние разполагаме както с нужната експертиза, така и с нужната политическа воля, но най-вече с правилните хора, които могат да приложат програмата ни за електронно управление с конкретни действия. Имаме един много хубав пример в Европейския съюз, който показва как тези неща могат да се случват на практика и това е Естония. Там в резултат от електронното управление бизнесът и хората си спестяват 2% от брутния вътрешен продукт. Годишно. У нас това биха били милиард и шестстотин милиона лева. Всяка година. С този свободен ресурс можем да правим разчети и да мислим къде да го насочим. Примерно към здравеопазване, но защо не и към образование и култура?

2) Във всекиденвната си работа се срещам с хора, които се занимават с наука, конкретно с иновации и изобретения. Техният най-голям проблем е отсъстващата връзка с бизнеса, където всъщност е мястото на иновациите и изобретенията им. А това автоматично ни отпраща към темата за бизнеса и неговото развитие. Защото когато има силен бизнес, той ще се чувства достатъчно мотивиран да инвестира повече в собствени разработки, което означава повече възможности за изява на хората, занимаващи се с наука. За да се чувства бизнесът, обаче, достатъчно сигурен и спокоен да инвестира, трябва да знае, че няма някой да се появи отнякъде и да му отнеме създаденото или изобретеното. Ето заради това се нуждаем от работещо правосъдие, което е основна точка в нашата програма. Защото когато оздравим правосъдието, то ще оздрави всички останали органи и животоподдържащи системи на държавата. Тогава ще имаме свободен и спокоен бизнес, ще имаме спокойни предприемачи и спокойни служители – научни работници, които ще могат да се концентрират върху научната си работа.

3) Като народен представител ще работя не само за съставянето на процедура, по която да се задействат Обществените съвети на сънародниците ни в чужбина, но и за изграждането на истински и работещи връзки с Родината. Прочее, това е централна тема за коалиция Да, България!, за нас България е много по-голяма от чисто географските си граници и включва българите по света. И в 21-ви век, във века на информационното общество, е не само недопустимо, но и направо срамно, че заради грешно и лошо политическо лидерство у нас, българите в чужбина не получават мястото, което всъщност им се полага.

Какво мислите вие?

Президентът се самооплете в СЕТАгейт

Признавам, и аз бях много изненадан, прочитайки, че при участието си в Европейския съвет в Брюксел, Радев подкрепил споразумението между ЕС и Канада, известно като CETA.

Още по-интересно стана, обаче, когато новината достигна родните ширини и Радев се уплаши. Ама толкова се уплаши, че чак скръцна със зъби на някои медии.

Напълно логично едни се запитаха що ли за когнитивен дисонанс е обзел държавния ни глава. А други допълниха: и Радев ли стана национален предател според скорошното определение на Корнелия Нинова?

Всичко това ме накара да се запитам колко вероятно е Радев

а) въобще да не е разбрал какво се случва на Европейския съвет,

б) да е разбрал, но да е решил да бъде безгръбначен страхливец или

в) да е решил да играе „хем вълкът сит, хем агнето цяло“, като от една страна не се излага пред чужденците, а от друга замаже очите на БСП-електората с това, че щял да даде СЕТА на Конституционния съд?

Истината е, че каквато и да е била мотивацията му, Радев не издържа първия си тест в (по-)голямата политика. Показа се като недостатъчно информиран, а оттам и непоследователен, съответно слаб лидер. Дори нещо повече – оплете се като пате в кълчища. За мен позициите му вече нямат никаква стойност.

От друга страна в момента сме в предизборна кампания. И аз съм кандидат за народен представител. Няма да ви свалям звезди от небето, но ще ви обещая последователност. И предвидимост в действията си. Така че, когато гласувате за мен, да знаете и какво да очаквате. Ни повече, ни по-малко. Аз вярвам във вас. Искам и вие да повярвате в мен!

Снимка – източник president.bg

Българските приоритети в многоскоростна Европа

Знаете за публикуваната „бяла книга“ на Европейската комисия и нейните 5 сценария. Знаете и за съвместната среща на „четиримата големи“ в ЕС – Меркел, Оланд, Джентилони и Рахой, които се обединиха около идеята за Европа на няколко скорости.

На този фон и задаващо се след по-малко от година председателство в ЕС, България чрез настоящото си правителство и президент продължава да няма ясна позиция извън снишаването по стар тодорживковски тертип и твърдението, че всичко трябвало да си остане по старому. Никаква позиция не показват и „водещите“ политически партии у нас.

Това означава само едно – непознаване на проблема и неразбиране на ситуацията. При участието си в Денят с Веселин Дремджиев споделих какви могат да бъдат нашите приоритети, а именно

  1. истинско европейско гражданство, което веднъж завинаги да ликвидира псевдодискусията българите какви точно европейци сме;
  2. решаването на миграционната криза, така че да не изгубим свободата да се придвижваме и усядаме навсякъде в ЕС и
  3. постигане на позиция по външната политика (спрямо Русия и САЩ), както и по общата отбрана на ЕС и политиката по сигурността въобще.

Какво мислите вие?

Цялото участие можете да изгледате -> тук.

5 визии за европейското бъдеще на България

Както знаете, вчера Европейската комисия представи своята „бяла книга“ за развитието на Евросъюза в периода до 2025 г. Това се случва след турбуленциите от миналата година вследствие на британския референдум и произтеклия от него „Брекзит“. Именно заради това някои оприличават съдържащия 32 страници документ с „акт за раждане“ на новия ЕС на 27-те държави.

Интересното в документа е наличието не на 1, а на цели 5 сценария за развитие. И това не бива да учудва никого – президентът на Комисията Жан-Клод Юнкер видимо иска да предостави вземането на решения и свързаната с тях отговорност на държавните и правителствени ръководители на отделните държави-членки.

Какви са отделните сценарии?

1) Продължаваме както и досега

На пръв поглед звучи като застой, но всъщност не е: в този сценарий ЕС продължава бавния си процес на реформиране, който бе започнат с извънредната среща в Братислава миналата година. Политическата тежест тук продължава да се поставя върху стимулирането на инвестициите и създаването на работни места и задълбочаване на съвместните действия в областта на отбраната и граничната защита – засега без обща миграционна политика. За България това означава повече от същото със задаващата се опасност да изпадне от центъра на събитията и да заеме някоя по-незавидна периферна позиция. Това ще е зле не само за вътрешнополитическото ни развитие, но и за хората, а най-много за тясно свързаната ни с Европа икономика.

2) Вътрешен пазар и нищо друго

При този сценарий Евросъюзът се отказва от повечето си политически амбиции, като се фокусира само върху вътрешния пазар с неговите 4 свободи на придвижване: на хора, капитали, стоки и услуги. Поради липса на единна миграционна политика тук реалната опасност е да изгубим свободното придвижване на хора. Няма спор, че България, българските граждани и нашият бизнес ще бъдат сред най-тежко засегнатите от едно такова развитие.

3) Европа на различните скорости

Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС на 27-те продължава както досега, но дава възможност за формиране на „коалиции на желаещите“ да си сътрудничат по-задълбочено в определени политики, като отбрана, вътрешна сигурност, данъчни или социални въпроси. Вътрешният пазар продължава да функционира като „програма минимум“. Дори средносрочно този сценарий съдържа сериозни рискове за бъдещето, тъй като разликите в правните рамки на отделните държави-членки ще нарастват, вместо да намаляват. Спорно е доколко при едно такова развитие ще има печеливши, но повече от сигурно е, че България определено ще бъде между губещите.

4) По-малко, но за сметка на това по-добре

Държавните и правителствените ръководители решават да ограничат интеграцията само до най-важните общи политики, примерно валутния съюз и общата защита на границите. Всичко останало се „репатрира“ към отделните държави-членки. За България това ще е особено проблематично, тъй като ще изгуби най-сериозния си мотиватор за реформи – европейския мониторинг в областта на правосъдието и вътрешния ред.

5) Съединени европейски щати

Последният сценарий съдържа визията на една реална и дълбочинна интеграция едновременно във всички политики и във всички държави-членки на Евросъюза. Това ще означава истинско единно гражданство, съвместна защита на границите, полицейско сътрудничество, съвместна отбрана, обща миграционна политика и истинска бюджетна отговорност за ЕС и еврозоната.

Никога не съм крил, че съм горещ привърженик именно на една бъдеща федерална Европа. Убеден съм, че с оглед геополитическото ни положение този сценарий е и най-добрият за страната ни. При всяко друго развитие България би изпаднала в периферията на съюза, превръщайки се във все по-безгласна буква. Светът от утре е свят на империи – в Северна Америка, в Далечния изток и тук, в Европа.

Като народен представител ще следвам тъкмо тази политика – България да бъде част от европейската „империя на ценностите”, в която и ние да имаме решаващата дума.