Президентското бързане с НПК – акт на един политически страхливец

Представители на политически партии и граждански организации поискахме от президента да не обнародва гласуваните от Народното събрание изменения в три нормативни акта – Закона за съдебната власт (ЗСВ), Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Нещо повече – поискахме да наложи вето срещу тях.

Днес разбрахме, че Радев е избързал и вече е подписал указ за обнародване на измененията в НПК. Чиято цел е да гарантират създаването на “ВИП-съд за наши хора”. При все, че имаше многобройни индикации, че ще се поиска неговото вето, което е специфично президентско правомощие, изрично дадено му по конституция. Да бъде коректив на депутатите, на които навремето, помните ли, даваше само още седмица.

А какво прави той? Подиграва се с хората, които са му гласували доверие.

Тези негови действия само затвърждават убеждението ми, че президентът ни не става за нищо, завършено оформен е като тотал щета.

И не, това не е поведение на лидер, избран с почти 2/3 от гласовете на хората. Това е акт на един нищо и никакъв политически страхливец.

 

Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.5 в Уикипедия

Президентът ни се оформя като (тотал) щета

Румен Радев се включи в президентската надпревара уж за доброто на България. В кампанията си питаше защо строят магистрали, щом цари безпътица. Обеща възстановяване на изгубеното по време на омразния преход достойнство на хората.

И те му повярваха и го избраха, а малко по-късно той встъпи в длъжност.

И се почна.

Назначи може би най-слабото служебно правителство, откакто Конституцията ни предвижда такова. Което пък се счупи от (ново)назначения, но не можа да се справи с единствената си истинска задача – да проведе честни избори за Народно събрание.

Междувременно показа пълна аматьорщина на международния паркет.

А сега се юрна да „укрепва разклатения ни имунитет“.

Смелчага е, ще кажат някои. О, да – без спор. И то такъв, че дори не смее да назове нещата с истинските им имена. Заплаха за имунитета? Ок, но откъде? От Турция? Аха, но само от там ли? А от Матушката? Дето хакерите ѝ бяха на почивка по време на изборите у нас? Въпроси над въпроси, на които летящият юнак като да се свени да отговори.

Разбира се, че действията му са прозрачни. И те са насочени към може би икономически най-свободните, поради което и най-критичните, измежду нашите сънародници.

Хората, които не се плашат да питат Бойко Борисов какво вижда, когато се погледне в огледалото. Които не могат да бъдат държани в зависимост с назначения в администрацията или във фирми, зависими от еврофондене, субсидиевъдство или поръчкарство.

Та, целта на Радев и решетническото му задкулисие е да ограничи вота тъкмо на тези хора. И показва, че залогът за тях е голям, щом не се свени да престъпва Конституцията, като натиска правителството да възобнови обсъждането на спорните изменения за уседналостта. Да, сега то е служебно и „негово“, но бившият шеф на Военно-въздушните сили няма да сбърка, ако остави „Наръчника на летеца“ малко настрана и повече се фокусира върху основния закон на държавата.

За да се увери, че

Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

И да престане да внушава страхове от изселниците в Турция – те така или иначе гласуват с отмъщение. Но този процес няма да е вечен и искаме ли те най-сетне да почнат да избират нещо различно от ДПС (или отскоро също ДОСТ), то най-добре да ги оставим да гласуват лесно, вместо постоянно да ги затрудняваме. И в някакъв момент обрат ще има, това е сигурно.

Засега обаче президентът ни предпочита да хибридничи и да държи като заложници доста по-многобройните ни сънародници в Европа и Северна Америка. Немалко от които му дадоха гласа си.

С което постепенно се оформя като тотал щета не само за тях, но и за всички нас.