Участие в „Резонанс“ по Евроком

Гостувам на Васко Мавриков в предаването му „Резонанс“ по телевизия Евроком.

Минахме през целия спектър от теми: резултата на Да България, драмите вдясно, какво да очакваме от 44-то Народно събрание, като на финал не пропуснахме и Слави Трифонов.

Запис към цялото участие -> тук.

Фондът за лечение на деца е огледало на мизерията в цялата държава

Вече е черно на бяло – проверка на Министерството на здравеопазването, завършила с доклад от 127 страници, рисува кошмарни картини от управлението на Фонда за лечение на деца.

Например

  • заповеди на директора за лечение на деца са забавяни с месеци;
  • взети решения се разминават с това, което впоследствие е отразено в интернет на страницата на фонда;
  • директорът не е декларирал две свои длъжности, които го поставят в пряк конфликт на интереси;
  • от 8 щатни служители на администрацията 7 са назначени в нарушение, а длъжностните им характеристики имат сериозни пропуски;
  • липсват декларации от болници за провеждане на обществена поръчка за медицинските изделия, финансирани от фонда.

И това вероятно е само върхът на айсберга.

Лошото е, че не е нещо ново, както и че не е ограничено само до Фонда за лечение на деца. Такава мизерия цари буквално навсякъде в държаватa. Не толкова материална, колкото морална. В която и нейна структура да бръкнем, ще се натъкнем само на неуредици, проблеми и нарушения от всякакъв характер. Които ни носят загуби и вреди. Или дори заплашват живота на нашите деца. Знам, че го знаете. Знам, че знаете, че е така от години. Може би от десетилетия. Знам, и че по време на избори всички досега са ни обещавали решаване на всички тези проблеми. И са се проваляли. Знам, че знаете и това.

Сега пак тече предизборна кампания – на 26-ти март ще избираме ново Народно събрание. Оттам следва поредното правителство, което ще иска да прави всичко наново – от назначенията та чак до автомобилния парк. Пак всички обещават всичко, но все бягат от най-важното – стабилни институции. С компетентни служители, работещи в наш интерес, вместо паразитиращи върху доходите ни неграмотници, разчитащи на шуробаджанашки социален патронаж.

Отново имаме избор – да караме като досега, или да вкараме прът в колелата на порочната практика. Да изберем онези, които досега работиха само за собственото си преизбиране и убедително бяха част от проблема. Или да се доверим на други, които заложиха всичко за постигане на устойчиви институции и върховенство на закона и така доказаха, че ще бъдат част от решението.

Казвам ви всичко това като кандидат за народен представител в 24 МИР в столицата, издигнат от коалиция „Да, България!“. Казвам ви го като отговорен човек. Приел да участва с условието, че не идваме за повече от същото, а за да предложим и приложим работещи решения. Знам, че можете да направите разлика, затова и общото ни очакване е прокуратурата да се намеси и да започне с разплитането на кълбото глисти във фонда. Не да направи поредната показна акция, а да докаже пред обществото, че може поне веднъж да си свърши работата.

Ние можем и трябва да я държим отговорна. Лично поемам този ангажимент, като народен представител да направя всичко необходимо за решаването на този случай. Чрез създаване на парламентарна комисия, въздействие върху Министерство на здравеопазването и публично поддържане на темата, така че прокуратурата да не се измъкне за пореден път. Ето затова на 26-ти март разчитам на вашата подкрепа!

Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr

Разговор с българи в чужбина

 

Вчера с Боби Сандов, Алина Добрева и Боряна Мусева участвахме във видеочат с наши сънародници в чужбина.

Имаше много интересни въпроси, като тук ще се спра на зададените директно към мен:

  1. какво ще направите в помощ на бизнеса у нас
  2. какво ще направите за българската наука и
  3. какво ще направите за Обществените съвети на българските общности в чужбина, за които още няма правилник и работеща процедура?

Моите отговори, както следва:

1) Един от най-големите проблеми за бизнеса, който се отнася еднакво и до гражданите, е всекидневният сблъсък с администрацията. Тя е изключително тромава, тегава, изискваща подкупи и създаваща големи пречки пред всички. Подходът на коалицията тук е много ясен – повече електронизация и електронно управление. Това означава повече възможности за дистанционна връзка с администрацията, така че онези, които могат да си служат със съвременните технологии да не ходят да висят по опашки и да си губят времето и нервите. В коалиция Да, България! ние разполагаме както с нужната експертиза, така и с нужната политическа воля, но най-вече с правилните хора, които могат да приложат програмата ни за електронно управление с конкретни действия. Имаме един много хубав пример в Европейския съюз, който показва как тези неща могат да се случват на практика и това е Естония. Там в резултат от електронното управление бизнесът и хората си спестяват 2% от брутния вътрешен продукт. Годишно. У нас това биха били милиард и шестстотин милиона лева. Всяка година. С този свободен ресурс можем да правим разчети и да мислим къде да го насочим. Примерно към здравеопазване, но защо не и към образование и култура?

2) Във всекиденвната си работа се срещам с хора, които се занимават с наука, конкретно с иновации и изобретения. Техният най-голям проблем е отсъстващата връзка с бизнеса, където всъщност е мястото на иновациите и изобретенията им. А това автоматично ни отпраща към темата за бизнеса и неговото развитие. Защото когато има силен бизнес, той ще се чувства достатъчно мотивиран да инвестира повече в собствени разработки, което означава повече възможности за изява на хората, занимаващи се с наука. За да се чувства бизнесът, обаче, достатъчно сигурен и спокоен да инвестира, трябва да знае, че няма някой да се появи отнякъде и да му отнеме създаденото или изобретеното. Ето заради това се нуждаем от работещо правосъдие, което е основна точка в нашата програма. Защото когато оздравим правосъдието, то ще оздрави всички останали органи и животоподдържащи системи на държавата. Тогава ще имаме свободен и спокоен бизнес, ще имаме спокойни предприемачи и спокойни служители – научни работници, които ще могат да се концентрират върху научната си работа.

3) Като народен представител ще работя не само за съставянето на процедура, по която да се задействат Обществените съвети на сънародниците ни в чужбина, но и за изграждането на истински и работещи връзки с Родината. Прочее, това е централна тема за коалиция Да, България!, за нас България е много по-голяма от чисто географските си граници и включва българите по света. И в 21-ви век, във века на информационното общество, е не само недопустимо, но и направо срамно, че заради грешно и лошо политическо лидерство у нас, българите в чужбина не получават мястото, което всъщност им се полага.

Какво мислите вие?

Президентът се самооплете в СЕТАгейт

Признавам, и аз бях много изненадан, прочитайки, че при участието си в Европейския съвет в Брюксел, Радев подкрепил споразумението между ЕС и Канада, известно като CETA.

Още по-интересно стана, обаче, когато новината достигна родните ширини и Радев се уплаши. Ама толкова се уплаши, че чак скръцна със зъби на някои медии.

Напълно логично едни се запитаха що ли за когнитивен дисонанс е обзел държавния ни глава. А други допълниха: и Радев ли стана национален предател според скорошното определение на Корнелия Нинова?

Всичко това ме накара да се запитам колко вероятно е Радев

а) въобще да не е разбрал какво се случва на Европейския съвет,

б) да е разбрал, но да е решил да бъде безгръбначен страхливец или

в) да е решил да играе „хем вълкът сит, хем агнето цяло“, като от една страна не се излага пред чужденците, а от друга замаже очите на БСП-електората с това, че щял да даде СЕТА на Конституционния съд?

Истината е, че каквато и да е била мотивацията му, Радев не издържа първия си тест в (по-)голямата политика. Показа се като недостатъчно информиран, а оттам и непоследователен, съответно слаб лидер. Дори нещо повече – оплете се като пате в кълчища. За мен позициите му вече нямат никаква стойност.

От друга страна в момента сме в предизборна кампания. И аз съм кандидат за народен представител. Няма да ви свалям звезди от небето, но ще ви обещая последователност. И предвидимост в действията си. Така че, когато гласувате за мен, да знаете и какво да очаквате. Ни повече, ни по-малко. Аз вярвам във вас. Искам и вие да повярвате в мен!

Снимка – източник president.bg

Българските приоритети в многоскоростна Европа

Знаете за публикуваната „бяла книга“ на Европейската комисия и нейните 5 сценария. Знаете и за съвместната среща на „четиримата големи“ в ЕС – Меркел, Оланд, Джентилони и Рахой, които се обединиха около идеята за Европа на няколко скорости.

На този фон и задаващо се след по-малко от година председателство в ЕС, България чрез настоящото си правителство и президент продължава да няма ясна позиция извън снишаването по стар тодорживковски тертип и твърдението, че всичко трябвало да си остане по старому. Никаква позиция не показват и „водещите“ политически партии у нас.

Това означава само едно – непознаване на проблема и неразбиране на ситуацията. При участието си в Денят с Веселин Дремджиев споделих какви могат да бъдат нашите приоритети, а именно

  1. истинско европейско гражданство, което веднъж завинаги да ликвидира псевдодискусията българите какви точно европейци сме;
  2. решаването на миграционната криза, така че да не изгубим свободата да се придвижваме и усядаме навсякъде в ЕС и
  3. постигане на позиция по външната политика (спрямо Русия и САЩ), както и по общата отбрана на ЕС и политиката по сигурността въобще.

Какво мислите вие?

Цялото участие можете да изгледате -> тук.

5 визии за европейското бъдеще на България

Както знаете, вчера Европейската комисия представи своята „бяла книга“ за развитието на Евросъюза в периода до 2025 г. Това се случва след турбуленциите от миналата година вследствие на британския референдум и произтеклия от него „Брекзит“. Именно заради това някои оприличават съдържащия 32 страници документ с „акт за раждане“ на новия ЕС на 27-те държави.

Интересното в документа е наличието не на 1, а на цели 5 сценария за развитие. И това не бива да учудва никого – президентът на Комисията Жан-Клод Юнкер видимо иска да предостави вземането на решения и свързаната с тях отговорност на държавните и правителствени ръководители на отделните държави-членки.

Какви са отделните сценарии?

1) Продължаваме както и досега

На пръв поглед звучи като застой, но всъщност не е: в този сценарий ЕС продължава бавния си процес на реформиране, който бе започнат с извънредната среща в Братислава миналата година. Политическата тежест тук продължава да се поставя върху стимулирането на инвестициите и създаването на работни места и задълбочаване на съвместните действия в областта на отбраната и граничната защита – засега без обща миграционна политика. За България това означава повече от същото със задаващата се опасност да изпадне от центъра на събитията и да заеме някоя по-незавидна периферна позиция. Това ще е зле не само за вътрешнополитическото ни развитие, но и за хората, а най-много за тясно свързаната ни с Европа икономика.

2) Вътрешен пазар и нищо друго

При този сценарий Евросъюзът се отказва от повечето си политически амбиции, като се фокусира само върху вътрешния пазар с неговите 4 свободи на придвижване: на хора, капитали, стоки и услуги. Поради липса на единна миграционна политика тук реалната опасност е да изгубим свободното придвижване на хора. Няма спор, че България, българските граждани и нашият бизнес ще бъдат сред най-тежко засегнатите от едно такова развитие.

3) Европа на различните скорости

Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС на 27-те продължава както досега, но дава възможност за формиране на „коалиции на желаещите“ да си сътрудничат по-задълбочено в определени политики, като отбрана, вътрешна сигурност, данъчни или социални въпроси. Вътрешният пазар продължава да функционира като „програма минимум“. Дори средносрочно този сценарий съдържа сериозни рискове за бъдещето, тъй като разликите в правните рамки на отделните държави-членки ще нарастват, вместо да намаляват. Спорно е доколко при едно такова развитие ще има печеливши, но повече от сигурно е, че България определено ще бъде между губещите.

4) По-малко, но за сметка на това по-добре

Държавните и правителствените ръководители решават да ограничат интеграцията само до най-важните общи политики, примерно валутния съюз и общата защита на границите. Всичко останало се „репатрира“ към отделните държави-членки. За България това ще е особено проблематично, тъй като ще изгуби най-сериозния си мотиватор за реформи – европейския мониторинг в областта на правосъдието и вътрешния ред.

5) Съединени европейски щати

Последният сценарий съдържа визията на една реална и дълбочинна интеграция едновременно във всички политики и във всички държави-членки на Евросъюза. Това ще означава истинско единно гражданство, съвместна защита на границите, полицейско сътрудничество, съвместна отбрана, обща миграционна политика и истинска бюджетна отговорност за ЕС и еврозоната.

Никога не съм крил, че съм горещ привърженик именно на една бъдеща федерална Европа. Убеден съм, че с оглед геополитическото ни положение този сценарий е и най-добрият за страната ни. При всяко друго развитие България би изпаднала в периферията на съюза, превръщайки се във все по-безгласна буква. Светът от утре е свят на империи – в Северна Америка, в Далечния изток и тук, в Европа.

Като народен представител ще следвам тъкмо тази политика – България да бъде част от европейската „империя на ценностите”, в която и ние да имаме решаващата дума.

Контактът с хората

Днес бях първи ден „на терен“. В Докторската градинка в центъра на София. Нормално, тя попада в 24-ти МИР и е много удобна за поставяне на масичка, раздаване на флаери и, разбира се, най-важното – за личния контакт с хората. Той, прочее, е едно от най-интересните преживявания в предизборната кампания въобще.

В кампания от хората можеш да чуеш буквално всичко. От „ще гласувам за Вас, успех!“, през „ще погледна и ще помисля“ та чак до „всички сте едни и същи лъжци и мошеници!“

И това е повече от нормално. Много са се връзвали на строго неморалните и на практика неизпълними предложения от предходните кампании. Чувстват се излъгани и предадени и държат да си го кажат. Разговорите с тях са трудни, но често много съдържателни. Говоря с тях като с всички други – все пак за мен важен е всеки глас. Питам, интересувам се за техни трудности или проблеми, и ако мога да дам мнение или съвет, го правя на момента. На други давам номера си да ми се обадят и да дойдат да довършим разговора ни в кантората.

Друго мога и да не обещая, но тук си слагам ръката в огъня, че този мой подход няма да си отиде с кампанията. Защото и като народен представител ще си обикалям района и ще разговарям с гражданите. Не само в приемния си ден, но както и когато мога в останалото време. Защото най-важен в случая е тъкмо той – контактът с хората.

Правосъдна реформа. За хората.

Днес заедно с Атанас Славов, Любомир Авджийски, Велизар Шаламанов и Божидар Божанов представихме програмата за правосъдие, държавно управление и национална сигурност на коалиция „Да, България!“.

Бях кратък в изказването си и поставих акцент върху правосъдната реформа, но така, че да бъде разбрана от хората. Защото в контакта си с гражданите, които не следят темата толкова отблизо чувам все „Ама стига с това правосъдие, то нито се яде, нито се пие.“

Да, така е. Не се яде, нито се пие, но за сметка на това решава човешки съдби. Моята, вашата и на всеки един, който реши да потърси или защити правата си пред съда или другите институции.

И тези институции няма как да работят добре, щом в основата им са заложени проблеми. Щом редица магистрати биват държани в зависимост и решенията за кариерното им развитие не се вземат от съответните органи, а в дворовете с магнолии, в Боянските сараи или в хотелите на корпулентни собственици.

На този фон не бива да има учудени, че у нас има толкова несправедливост. Че имаме имотна мафия, кражби на фирми или осъдени и ограбени без знанието им граждани. И най-късно тук идва темата за правосъдието, дето нито се яде, нито пие, но пък решава съдби. И тъкмо за него ще работя, като бъда избран за народен представител от 24-ти МИР в София – за истинско правосъдие, което не създава жертви, а решава проблеми. Правосъдна реформа – истинска и дълбочинна – реформа за хората.

Иновативността като източник на повече работа, бизнес и по-добър живот

Днес бях на събитието Innovation Explorer 2017. Нормално, знаете, че професионално се занимавам с иновативност, изобретателност и въобще всички аспекти на интелектуалната собственост.

Отидох и защото смятам, че иновативността е средството, с което можем да догоним, а защо не и да задминем други общества и държави, към които в момента изнасяме предимно емигранти.

Не останах разочарован, видяното и чутото напълно се вписва във визията ми за една по-благополучна България.

Имаме проблеми с трафика по улиците си?

Да, но защо гледаме само наляво и надясно, щом можем да гледаме надолу и нагоре? Имаме толкова много пространство, което не оползотворяваме. Какво да правим с него? Да дадем думата на изобретателите на модерни транспортни решения!

Имаме много хора, особено в по-малките населени места, които нямат достъп до здравеопазване и медицинска грижа. Да, вярно е, но какво да правим? Да строим още болници? Или да поискаме мнението на изобретателите в полето на електронното здравеопазване? Твърдо заставам за второто!

Звучи ви като научна фантастика? Но нали само преди 15 години точно така звучеше прогнозата, че скоро ще се разхождаме с по един суперкомпютър в джоба си. Какво, ако не това, са смартфоните, които днес почти всеки носи в джоба си?

Има ли място иновативността в държавната политика? Определено да!

Как следва да изглежда тя?

Сещам се за следните примери:

1) По-лесен и преди всичко електронен достъп до бази данни с изобретения и полезни модели, така че всеки да може да си направи проучване за новост. Също така трябва да се заложи на прозрачни процедури при заявка и регистрация, многоезичност на администрацията в тази област, както и на бързи механизми за защитата на нашия интелектуален капитал. Така ще бъдем в състояние по-лесно и удобно да популяризираме българските изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки извън страната, за да създадем по-добри предпоставки  за привличане на още чуждестранни инвеститори и повече свеж капитал в страната.

2) Въвеждане на ускорени (“fast-track“) процедури, при които крайният срок за административно произнасяне е пряко обвързан от плащането на по-висока такса. Това работи добре при издаването на документи за самоличност и може да се пренесе и в други сфери. Освен, че ще доведе до по-бързо и качествено обслужване на бизнеса и гражданите, този механизъм е доказано антикорупционно средство, защото насочва всякакви плащания директно към държавния бюджет.

3) Реформирано правосъдие, което да създава доверие у всички иновативни хора у нас, че трудът им няма да отиде нахалост. Нито че разработките им ще бъдат откраднати в процеса на заявяване, нито че търсейки защита срещу нарушители, ще им се налага да се мотаят в съдилищата години наред.

Изпълнението на горното ще гарантира не само повече иновации и по-добра бизнес среда, но и повече работни места за хората у нас. Поради което е част от програмата, която ще осъществявам, като бъда избран в следващия парламент.

Имате още или различни идеи? Споделете ми ги – използвайте бутоните към някой от социалните ми профили или ми пишете на emil (at) emilagerogiev.eu!