Финансов министър само за Еврозоната е план „Маршал“ с обратен знак

Благодаря на Владимир Сиркаров за поканата да гостувам в „Денят On Air“, където обсъждахме изборите за Бундестаг в Германия, възможните коалиции след това и въздействието им върху ЕС и света въобще.

Цялото участие можете да изгледате тук.

Макрон иска да преосновем Европа. Да му предложим повече пазар?

Един призрак броди из Европа – призракът на социалния дъмпинг. Цели 169 години след публикуването на комунистическия Манифест новоизбраният френски президент Еманюел Макрон сякаш пак призовава окончателно изоставени във вчерашното политически духове. Реториката е уж по-различна, но темата на практика – една и съща. А всички знаем, че появяват ли се призраци, те по-скоро рано, отколкото късно ще почнат и да притесняват хората. Ще се появи проблем, който ще търси своето решение. Където духове – там и ловци на духове. Въпрос на търсене и предлагане на пазара. Засега отворен остава само въпросът кой ще инвестира да го играе ловец.

За какво става дума?

Макрон е на мнение, че Общият пазар и свободното движение на хора не били създадени, за да помогнат на държавите-членки с най-ниски социални стандарти. С други думи той твърди, че работниците и служителите на пазара на труда не бива да се конкурират на ниво възнаграждения, като използваният тук лозунг е „За една и съща работа трябва да се плаща една и съща заплата“.

С това си искане Макрон не е сам. Подкрепя го австрийският канцлер-социалдемократ Кристиан Керн, който отдавна поддържа огъня срещу командироването на работници в рамките на ЕС. То не трябвало да е за срок, по-дълъг от 1 година, а спазването му да е скрепено с още повече и по-строги проверки и санкции.

Какъв е проблемът с командироването?

Понастоящем действащата правна рамка позволява на фирми, регистрирани в една държава-членка на ЕС, примерно в България, да предлагат услугите си в други държави-членки, като имат правото да командироват свои работници и служители в съответната държава-членка на ЕС, където трябва да се свърши работата.

Сега това е възможно за неопределен период от време, като на работниците е позволено да останат социално осигурени в продължение на максимум 24 месеца в социалните системи на техните страни по произход. Резултатът е, твърди се, че компаниите в Западна Европа били изложени на нелоялни практики от страна на източноевропейските си конкуренти, а работниците там – дори на социален дъмпинг.

Срещу всичко това не помагали и правилата, че на командированите трябвало да се плаща съобразно предвидените в приемащата страна трудови минимуми, защото били лесни за заобикаляне.

Край на свободното движение на хора

Темата е изключително парлива не само за България и Румъния, но и за по-богатите ни средноевропейски партньори от Чехия и Словакия. И това е така, защото една от най-ценните ни експортни стоки са хората – нископлатените (в сравнение със западноевропейците) при това.

Ограничаването на предлагането на услуги със собствен персонал или задължението на българските и другите източноевропейски фирми да плащат и осигуряват хората си съобразно по-високите западни стандарти на практика ще постави трудно преодолима бариера пред първите, за да защити вторите. По-лошо дори – ще заплаши, а би могло и да унищожи, свободното предлагане на услуги и движението на хора въобще.

Това ли иска Макрон?

Да, макар и да се крие зад иначе прекрасния евфемизъм „Да преосновем Европа!“, френският президент изглежда иска тъкмо това. И то противно на някои от предизборните си обещания за повече пазар и по-либерална политика като цяло.

Какво да правим ние? Можем и трябва да теглим в обратната посока – по-малко регулации и повече пазар в трудовите отношения. Всичко останало, би могъл да преупотреби израза си Борисов, са шменти-капели.

Прочее, Борисов би могъл и да се позове на това изследване, според което Евросъюзът сума сумарум печели от преливането на по-нископлатена работна сила от изток на запад. Би могъл и да пита Макрон с колко е готов да оскъпи стоките и услугите за френските и другите западноевропейски граждани вследствие победата си над социалния дъмпинг.

Въобще много би могъл Борисов, включително и да се пробва като ловец на духове. Остава само да го осъзнае и най-вече – да го пожелае.

 

Снимка – достъпна на Flickr

Нова страница в развитието на Франция и Европа

Първият тур от президентските избори във Франция маркират нова страница както за „La grande nation“, така и за Европейския съюз въобще.

Това е така, защото старото и автентичното в политиката решително отстъпи пред силата на популизма и надеждата.

Тази и други тези развивам и застъпвам „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Николай Кръстев.

Цялото предаване можете да изгледате -> тук.

Франция избира президент

Утре е първият тур от президентските избори във Франция. Кандидатите са общо 11, но от тях някакъв шанс да минат на втори тур имат само горните петима.

На практика французите утре ще имат да избират между

–  протекционизма и ксенофобията на Марин Льо Пен, която иска излизане на Франция от ЕС, утежняване условията за бизнес на чужди фирми във Франция и налагане на напълно неясния „национален приоритет“ във френската конституция;

идиотизма на Беноа Амон, който иска да обложи с допълнителен данък Google, Amazon, Facebook и Apple, както и всичко, създадено от машини и роботи, за да може да изплаща безусловен базов доход на всеки гражданин;

путинизма на Франсоа Фийон, чието основно искане (като десен политик) е отмяната на европейските санкции срещу Русия (наложени, заради анексирането на Крим в нарушение на международното право от последната);

социализма на Жан-Люк Меланшон, който иска излизане от свободната търговия, раздаване на 100 милиарда евро и налагане на 100%-ов данък за „богатите“, както и

реализма и еврооптимизма на Еманюел Макрон, който иска да спести пари чрез оптимизация на администрацията и социалното осигуряване и да ги насочи към повече и по-добро образование, както и се залага за повече обща отбранителна политика и политика по сигурността на ЕС.

Пожелавам на французите щастлива ръка при пускането на бюлетините, както и много разум в попълването им преди това.

Снимка  – elabe.fr