Как Себастиан Курц си представя Европейския съюз

Австрийският канцлер бе един от най-интересните участници в тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността.

Изразяваните от него становища заслужават особено отразяване и анализ, защото той е сред най-младите европейски правителствени ръководители, наскоро спечели избори, след като втвърди тона по отношение на миграцията, оттогава провежда съответната политика и, съдейки по социологическите данни, австрийците стоят зад него и го подкрепят.

Но да се върнем на темата ЕС.

Известно е, че Австрия поема председателството на Съвета на Европейския съюз веднага след нас. Основният приоритет е вече определен – борба срещу незаконната имиграция.

В този смисъл Курц застъпва политиката на добре охранявани външни граници, защото само тя може да гарантира отпадането на нововъведените покрай мигрантската криза през последните години вътрешноевропейски такива.

Второ, австрийският канцлер подкрепя задълбочаването на европейската политика за сигурност и отбрана. Конкретно, казва той

Ако искаме да осигурим дългосрочен мир в Европа и около нея и да бъдем сериозен партньор на международно равнище, тогава общата ни цел трябва да е засиленото военно и полицейско сътрудничество.

На трето място Курц иска да подложим ЕС на малко по-здравословна диета, така че да се поосвободи от натрупаните в последните десетилетия излишни килограми. В тази връзка младият Себастиан предлага да използваме Брекзит и отпадането на британските нетни вноски, за да реформираме структурите на ЕС за периода след това. Така например Европейският парламент спокойно може да се състои от по-малко депутати, а броят на членовете на Еврокомисията (понастоящем 28) да се намали наполовина.

Като четвърта точка идват идеите на Курц за мащабна дерегулация в ЕС. За мен той е съвсем прав със становището, че

Не се нуждаем от правила за подходящия цвят на пържените картофи, съставките на менюто или формата и обема на каничката със зехтин на масата в ресторанта.

Освен това австрийският канцлер настоява в ЕС да се възползваме от възможностите, които предлага цифровизацията. Той правилно посочва, че през последните 20 години Европа е проспала много, за което свидетелстват фактите, че почти всички големи интернет бизнеси идват от САЩ или Китай, но не и от Европа. Като добра мярка за противодействие, казва Курц, европейците трябва да преосмислим образователната си система и да създадем нова предприемаческа култура.

Шесто, младият австрийски лидер се застъпва за повече възобновяеми енергийни източници в ЕС, с които (а) да намалим зависимостта си от вноса на енергоносители и (б) да допринесем за опазването на околната среда.

И на седмо, последно, място Себастиан Курц призовава

Да защитаваме нашата изградена около юдео-християнското си наследство и Просвещението Европа.

Вижте цялото му участие заедно с полския премиер Матеуш Маровецки

както и интервюто му с германския журналист Кристиан Нич.

Натиснете тук, ако плейърът не работи с вашия браузър.

За финал добавям още няколко от най-запомнящите му се цитати.

За миграцията:

Много държави, не само Австрия, но и шведите, германците и други, разходват много за настаняването на бежанци и ако погледнем колко ни струва грижата за един човек на нас в Централна Европа, установяваме, че за същите пари в Ливан можем да помогнем на почти двадесет души, което означава, че ако искаме да помагаме устойчиво, тогава трябва да предоставяме повече помощ на място, а не да приемаме повече и повече бежанци тук, в Централна Европа.

За защитата на външните граници:

Ако най-накрая имаме адекватна защита на външните граници, за което аз продължавам да настоявам, Австрия е готова да даде своя по-висок принос както по отношение на персоналното, така и на финансовото им обезпечение.

За функционирането на Европейския съюз:

Ако развитието от последните години ни показва едно, тогава в Европейския съюз със сигурност трябва да си сътрудничим повече по големите и важни въпроси, като в същото време ЕС следва да се отдръпне при решенията около по-дребните и маловажни теми.

 

Снимка – Instagram профил на Себастиан Курц

Опасността от Ердогановия референдум предлага и шансове

Опасността от Ердогановия референдум предлага и шансове, от които България е длъжна да се възползва – с повече хладнокръвие, прагматизъм и играейки активна роля в Европейския съюз.

Тази теза развивам при Владимир Сиркаров в предаването Денят Он Еър в съвместното си участие с Мартин Табаков. Цялото предаване можете да гледате -> тук.

Идеята за „Европа на нациите“ и идеята за федерализиране не се изключват взаимно

Една от тезите, които застъпвах в студиото на „Денят On AIR“ с водещ Владимир Сиркаров. Говорихме още за Брекзит и какво правим от тук нататък. Цялото участие можете да гледате -> тук.

Българските приоритети в многоскоростна Европа

Знаете за публикуваната „бяла книга“ на Европейската комисия и нейните 5 сценария. Знаете и за съвместната среща на „четиримата големи“ в ЕС – Меркел, Оланд, Джентилони и Рахой, които се обединиха около идеята за Европа на няколко скорости.

На този фон и задаващо се след по-малко от година председателство в ЕС, България чрез настоящото си правителство и президент продължава да няма ясна позиция извън снишаването по стар тодорживковски тертип и твърдението, че всичко трябвало да си остане по старому. Никаква позиция не показват и „водещите“ политически партии у нас.

Това означава само едно – непознаване на проблема и неразбиране на ситуацията. При участието си в Денят с Веселин Дремджиев споделих какви могат да бъдат нашите приоритети, а именно

  1. истинско европейско гражданство, което веднъж завинаги да ликвидира псевдодискусията българите какви точно европейци сме;
  2. решаването на миграционната криза, така че да не изгубим свободата да се придвижваме и усядаме навсякъде в ЕС и
  3. постигане на позиция по външната политика (спрямо Русия и САЩ), както и по общата отбрана на ЕС и политиката по сигурността въобще.

Какво мислите вие?

Цялото участие можете да изгледате -> тук.

5 визии за европейското бъдеще на България

Както знаете, вчера Европейската комисия представи своята „бяла книга“ за развитието на Евросъюза в периода до 2025 г. Това се случва след турбуленциите от миналата година вследствие на британския референдум и произтеклия от него „Брекзит“. Именно заради това някои оприличават съдържащия 32 страници документ с „акт за раждане“ на новия ЕС на 27-те държави.

Интересното в документа е наличието не на 1, а на цели 5 сценария за развитие. И това не бива да учудва никого – президентът на Комисията Жан-Клод Юнкер видимо иска да предостави вземането на решения и свързаната с тях отговорност на държавните и правителствени ръководители на отделните държави-членки.

Какви са отделните сценарии?

1) Продължаваме както и досега

На пръв поглед звучи като застой, но всъщност не е: в този сценарий ЕС продължава бавния си процес на реформиране, който бе започнат с извънредната среща в Братислава миналата година. Политическата тежест тук продължава да се поставя върху стимулирането на инвестициите и създаването на работни места и задълбочаване на съвместните действия в областта на отбраната и граничната защита – засега без обща миграционна политика. За България това означава повече от същото със задаващата се опасност да изпадне от центъра на събитията и да заеме някоя по-незавидна периферна позиция. Това ще е зле не само за вътрешнополитическото ни развитие, но и за хората, а най-много за тясно свързаната ни с Европа икономика.

2) Вътрешен пазар и нищо друго

При този сценарий Евросъюзът се отказва от повечето си политически амбиции, като се фокусира само върху вътрешния пазар с неговите 4 свободи на придвижване: на хора, капитали, стоки и услуги. Поради липса на единна миграционна политика тук реалната опасност е да изгубим свободното придвижване на хора. Няма спор, че България, българските граждани и нашият бизнес ще бъдат сред най-тежко засегнатите от едно такова развитие.

3) Европа на различните скорости

Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС на 27-те продължава както досега, но дава възможност за формиране на „коалиции на желаещите“ да си сътрудничат по-задълбочено в определени политики, като отбрана, вътрешна сигурност, данъчни или социални въпроси. Вътрешният пазар продължава да функционира като „програма минимум“. Дори средносрочно този сценарий съдържа сериозни рискове за бъдещето, тъй като разликите в правните рамки на отделните държави-членки ще нарастват, вместо да намаляват. Спорно е доколко при едно такова развитие ще има печеливши, но повече от сигурно е, че България определено ще бъде между губещите.

4) По-малко, но за сметка на това по-добре

Държавните и правителствените ръководители решават да ограничат интеграцията само до най-важните общи политики, примерно валутния съюз и общата защита на границите. Всичко останало се „репатрира“ към отделните държави-членки. За България това ще е особено проблематично, тъй като ще изгуби най-сериозния си мотиватор за реформи – европейския мониторинг в областта на правосъдието и вътрешния ред.

5) Съединени европейски щати

Последният сценарий съдържа визията на една реална и дълбочинна интеграция едновременно във всички политики и във всички държави-членки на Евросъюза. Това ще означава истинско единно гражданство, съвместна защита на границите, полицейско сътрудничество, съвместна отбрана, обща миграционна политика и истинска бюджетна отговорност за ЕС и еврозоната.

Никога не съм крил, че съм горещ привърженик именно на една бъдеща федерална Европа. Убеден съм, че с оглед геополитическото ни положение този сценарий е и най-добрият за страната ни. При всяко друго развитие България би изпаднала в периферията на съюза, превръщайки се във все по-безгласна буква. Светът от утре е свят на империи – в Северна Америка, в Далечния изток и тук, в Европа.

Като народен представител ще следвам тъкмо тази политика – България да бъде част от европейската „империя на ценностите”, в която и ние да имаме решаващата дума.