Съдебната реформа като реформата на всички реформи

Ако новото управленско мнозинство не реши проблемите в прокуратурата, ще му бъде много трудно.

Цялото ми участие в „Седмицата на Дарик“:

 

Снимка: автор Людмил Кърджилов, Дарик

Ново правителство без грам нова надежда

Съставът на кабинета „Борисов 3“ вече е финално ясен и ни разкрива какво да (не) очакваме от това правителство и парламентарното му мнозинство.

Няма да се спирам на всеки министър поотделно, а само на важните за мен ресори:

Красимир Вълчев – образование

Това е служителят на МОН, подписал прословутата набавка на рекламни запалки и стрес топки на стойност 2 милиона лева. В момента образованието ни е в пълна несъстоятелност, на която сякаш се търси да се назначи синдик. Очевидно това е човекът, готов да приеме.

Екатерина Захариева – външни работи и вицепремиер за правосъдна реформа

Тя е от администрацията на президента Плевнелиев, който по време на мандата си често имаше най-адекватна позиция за външнполитическата роля и ориентация на България. Не очаквам, обаче, Захариева да застъпва и 5% от становищата на бившия си шеф. Причината ми за това е силно конформисткото ѝ поведение като министър на правосъдието в кабинета „Борисов 2“. Реформата, за която ще отговаря като вицепремиер, ще се изчерпa с отдавна обявеното осъвременяване на процесуалните закони, но не ще посегне на светая светих в лицето на прокуратурата и вездесъщия ѝ шеф.

Лиляна Павлова – българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Това освен логистично-инфраструктурната насоченост на предстоящото ни председателство (ремонт на НДК), по всяка вероятност очертава и хоризонта на „Борисов 3“. Което значи на есен догодина пак.

Валентин Радев – вътрешни работи

Човекът е бивш военно-академичен кадър. Депутат и зам.-министър от ГЕРБ. Верен партиен солдат. Добре ще е, ако при неговото министерстване не се отстъпи от минирефоричиките на предшественичката му Румяна Бъчварова. Всяка друга промяна в положителна насока, примерно в разбиване на дублиращите дейности или промяна в кадровата политика, по вероятността си граничи с печалба не на шестица, а буквално на седмица от тотото.

Валери Симеонов – вицепремиер икономическа и демографска политика

Ще ми се да вярвам, че като човек от бизнеса ще взема решения, основани на икономическа логика. В лицето на приятеля си Георги Колев (просто съименник на председателя на ВАС) ще има силен адвокат за разчистване на административните тежести и бариери пред предприемачеството, но дали ще го послуша? По собствените си думи не е демократ, а това не предвещава нищо хубаво. Освен за гранично-хотелския му бизнес и разните огради там в съседство.

Емил Караниколов – икономика

Придоби известност, като приватизира т. нар. дипломатически клуб Бояна, продавайки го на фирмата с 3 лева уставен капитал. Да, формално е действал нормално. И вероятно така ще продължи като министър. И Кой ще му нарежда тук не е въпрос, а всъщност отговор.

Владислав Горанов – финанси

Очаквам да продължава с подценяването на заложените приходи в бюджета, които да водят до фиктивното му преизпълнение. Което по традиция се отчита като “управленска заслуга на правителството” с особеното право да го изхарчи по собствена преценка. Вместо, примерно, да намали данъчната тежест.

Цецка Цачева – правосъдие

Последните месеци я превърнаха в политически труп. Първо бе жертвана в президентската кампания, а впоследствие допълнително унижена и надбягана с преференции. Припомням само как миналата година по време на посещение в Китай тя прогласи съдебната ни система за „реформирана“. Което понастоящем превръща министерското ѝ присъствие във васалнически поклон пред Цацаров. За чието изпълнение е предвидена и вицепремиерската роля на Захариева. Не, в лицето на Цачева правосъдието със сигурност не си е намерило цаката.

Сума сумарум – тържество на коалиционния компромис, чиновници без политическа воля, партийни послушковци или изживяващи последния си сезон бели слонове.

Ново правителство без грам нова надежда. На жал.

 

Снимка – достъпна като public domain във Flickr.