Конституционно – Полша и правото на Европейския съюз

След неколкократно отлагане на своето произнасяне, полският Конституционен съд постанови решението си по конституционно дело K 3/21, което засега бележи кулминацията в спора между Полша и ЕС.

Тенорът на решението е, че с присъединяването си към ЕС Полша не се е отказала от своя суверенитет, поради което правото на ЕС не може да противоречи на полската конституция, а ако Конституционният съд на Полша установи такова противоречие, то надмощие има не правото на ЕС, а полското законодателство.

Решението има следния диспозитив:

1. Член 1, алинеи първа и втора, във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДВ, бр. 90 от 2004 г., изм., бр. 864/30) – доколкото Европейският съюз, създаден от равноправни и суверенни държави, създава „все по-тесен съюз между народите на Европа“, чиято интеграция – осъществяваща се въз основа на правото на ЕС и чрез тълкуването на правото на ЕС от Съда на Европейския съюз – навлиза в „нов етап“, в който

а) органите на Европейския съюз действат извън обхвата на правомощията, предоставени им от Република Полша в Договорите;

б) Конституцията не е върховният закон на Република Полша, който има предимство по отношение на задължителната му сила и прилагане;

в) Република Полша не може да функционира като суверенна и демократична държава

– е несъвместим с член 2, член 8 и член 90, параграф 1 от Конституцията на Република Полша.

2. Член 19, параграф 1, алинея втора от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС – предоставя на националните съдилища (общи съдилища, административни съдилища, военни съдилища и Върховен съд) компетентността да

а) да заобикалят разпоредбите на Конституцията при постановяване на съдебни решения – противоречи на член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 от Конституцията;

б) да се произнася въз основа на разпоредби, които не са задължителни, тъй като са отменени от Сейма и/или са обявени от Конституционния съд за несъвместими с Конституцията

– е в противоречие с член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 и член 190, параграф 1 от Конституцията.

3. Член 19, параграф 1, алинея втора и член 2 от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС, и гарантиране на независимостта на съдиите – те предоставят на националните съдилища (общите съдилища, административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) компетентността за

а) контрол върху законосъобразността на процедурата за назначаване на съдия, включително контрол върху законосъобразността на акта, с който президентът на републиката назначава съдия – противоречат на член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията;

б) проверка на законосъобразността на резолюцията на Националния съвет на съдебната власт за препращане на искане до президента на републиката за назначаване на съдия – са в противоречие с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 186, параграф 1 от Конституцията;

в)  установяване на порочност на процедурата по назначаване на съдия и в резултат на това да се откаже да се счита за съдия лице, назначено на съдебна длъжност в съответствие с член 179 от Конституцията – са несъвместими с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията.

Предисторията накратко: делото в Конституционния съд бе образувано по искане на полския министър-председател Матеуш Моравецки, имащо за цел да оспори решение на Съда на ЕС по дело C-824/18 от 2 март тази година, което задължава Полша да не спазва правилата на националното конституционно право, ако те нарушават правото на ЕС.

Конкретно, решението на Съда на ЕС се отнася до правилата, по които се назначават съдиите във Върховния съд на Полша. Процедурата по назначаване на върховни съдии изглежда така: Висшият съдебен съвет на Полша отправя предложение до президента на Полската република, който издава указ за назначението на върховния магистрат. На пръв поглед изглежда напълно издържано, защото предложението идва от независим кадрови орган на съдебната влас, но тънкият момент е в състава на този кадрови, където 15 от 25-имата му членове са политическа квота, избирана от полския сейм (долна камара на парламента). Затова и Съдът на ЕС приема, че независимостта му е поставена под сериозно съмнение.

Но да се върнем на конкретното и обявено устно решение на полския Конституционен съд – кога се очаква то да влезе в сила?

Чл. 190, ал. 3 от полската конституция казва, че това става „в деня на обнародването му“ в полския държавен вестник (Monitor Polski). Сега въпросът е кога ще се стигне до обнародване, тъй като задължението за това е на министър-председателя, но за същото не е предвиден конкретен срок. Забавянето да се обнародват решения и по други чувствителни произнасяния на полския Конституционен съд не са рядкост, като един от примерите за това е решението за забрана на абортите, чието обнародване отне почти 4 месеца.

 

Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия

Как Себастиан Курц си представя Европейския съюз

Австрийският канцлер бе един от най-интересните участници в тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността.

Изразяваните от него становища заслужават особено отразяване и анализ, защото той е сред най-младите европейски правителствени ръководители, наскоро спечели избори, след като втвърди тона по отношение на миграцията, оттогава провежда съответната политика и, съдейки по социологическите данни, австрийците стоят зад него и го подкрепят.

Но да се върнем на темата ЕС.

Известно е, че Австрия поема председателството на Съвета на Европейския съюз веднага след нас. Основният приоритет е вече определен – борба срещу незаконната имиграция.

В този смисъл Курц застъпва политиката на добре охранявани външни граници, защото само тя може да гарантира отпадането на нововъведените покрай мигрантската криза през последните години вътрешноевропейски такива.

Второ, австрийският канцлер подкрепя задълбочаването на европейската политика за сигурност и отбрана. Конкретно, казва той

Ако искаме да осигурим дългосрочен мир в Европа и около нея и да бъдем сериозен партньор на международно равнище, тогава общата ни цел трябва да е засиленото военно и полицейско сътрудничество.

На трето място Курц иска да подложим ЕС на малко по-здравословна диета, така че да се поосвободи от натрупаните в последните десетилетия излишни килограми. В тази връзка младият Себастиан предлага да използваме Брекзит и отпадането на британските нетни вноски, за да реформираме структурите на ЕС за периода след това. Така например Европейският парламент спокойно може да се състои от по-малко депутати, а броят на членовете на Еврокомисията (понастоящем 28) да се намали наполовина.

Като четвърта точка идват идеите на Курц за мащабна дерегулация в ЕС. За мен той е съвсем прав със становището, че

Не се нуждаем от правила за подходящия цвят на пържените картофи, съставките на менюто или формата и обема на каничката със зехтин на масата в ресторанта.

Освен това австрийският канцлер настоява в ЕС да се възползваме от възможностите, които предлага цифровизацията. Той правилно посочва, че през последните 20 години Европа е проспала много, за което свидетелстват фактите, че почти всички големи интернет бизнеси идват от САЩ или Китай, но не и от Европа. Като добра мярка за противодействие, казва Курц, европейците трябва да преосмислим образователната си система и да създадем нова предприемаческа култура.

Шесто, младият австрийски лидер се застъпва за повече възобновяеми енергийни източници в ЕС, с които (а) да намалим зависимостта си от вноса на енергоносители и (б) да допринесем за опазването на околната среда.

И на седмо, последно, място Себастиан Курц призовава

Да защитаваме нашата изградена около юдео-християнското си наследство и Просвещението Европа.

Вижте цялото му участие заедно с полския премиер Матеуш Маровецки

както и интервюто му с германския журналист Кристиан Нич.

Натиснете тук, ако плейърът не работи с вашия браузър.

За финал добавям още няколко от най-запомнящите му се цитати.

За миграцията:

Много държави, не само Австрия, но и шведите, германците и други, разходват много за настаняването на бежанци и ако погледнем колко ни струва грижата за един човек на нас в Централна Европа, установяваме, че за същите пари в Ливан можем да помогнем на почти двадесет души, което означава, че ако искаме да помагаме устойчиво, тогава трябва да предоставяме повече помощ на място, а не да приемаме повече и повече бежанци тук, в Централна Европа.

За защитата на външните граници:

Ако най-накрая имаме адекватна защита на външните граници, за което аз продължавам да настоявам, Австрия е готова да даде своя по-висок принос както по отношение на персоналното, така и на финансовото им обезпечение.

За функционирането на Европейския съюз:

Ако развитието от последните години ни показва едно, тогава в Европейския съюз със сигурност трябва да си сътрудничим повече по големите и важни въпроси, като в същото време ЕС следва да се отдръпне при решенията около по-дребните и маловажни теми.

 

Снимка – Instagram профил на Себастиан Курц

Финансов министър само за Еврозоната е план „Маршал“ с обратен знак

Благодаря на Владимир Сиркаров за поканата да гостувам в „Денят On Air“, където обсъждахме изборите за Бундестаг в Германия, възможните коалиции след това и въздействието им върху ЕС и света въобще.

Цялото участие можете да изгледате тук.

Макрон иска да преосновем Европа. Да му предложим повече пазар?

Един призрак броди из Европа – призракът на социалния дъмпинг. Цели 169 години след публикуването на комунистическия Манифест новоизбраният френски президент Еманюел Макрон сякаш пак призовава окончателно изоставени във вчерашното политически духове. Реториката е уж по-различна, но темата на практика – една и съща. А всички знаем, че появяват ли се призраци, те по-скоро рано, отколкото късно ще почнат и да притесняват хората. Ще се появи проблем, който ще търси своето решение. Където духове – там и ловци на духове. Въпрос на търсене и предлагане на пазара. Засега отворен остава само въпросът кой ще инвестира да го играе ловец.

За какво става дума?

Макрон е на мнение, че Общият пазар и свободното движение на хора не били създадени, за да помогнат на държавите-членки с най-ниски социални стандарти. С други думи той твърди, че работниците и служителите на пазара на труда не бива да се конкурират на ниво възнаграждения, като използваният тук лозунг е „За една и съща работа трябва да се плаща една и съща заплата“.

С това си искане Макрон не е сам. Подкрепя го австрийският канцлер-социалдемократ Кристиан Керн, който отдавна поддържа огъня срещу командироването на работници в рамките на ЕС. То не трябвало да е за срок, по-дълъг от 1 година, а спазването му да е скрепено с още повече и по-строги проверки и санкции.

Какъв е проблемът с командироването?

Понастоящем действащата правна рамка позволява на фирми, регистрирани в една държава-членка на ЕС, примерно в България, да предлагат услугите си в други държави-членки, като имат правото да командироват свои работници и служители в съответната държава-членка на ЕС, където трябва да се свърши работата.

Сега това е възможно за неопределен период от време, като на работниците е позволено да останат социално осигурени в продължение на максимум 24 месеца в социалните системи на техните страни по произход. Резултатът е, твърди се, че компаниите в Западна Европа били изложени на нелоялни практики от страна на източноевропейските си конкуренти, а работниците там – дори на социален дъмпинг.

Срещу всичко това не помагали и правилата, че на командированите трябвало да се плаща съобразно предвидените в приемащата страна трудови минимуми, защото били лесни за заобикаляне.

Край на свободното движение на хора

Темата е изключително парлива не само за България и Румъния, но и за по-богатите ни средноевропейски партньори от Чехия и Словакия. И това е така, защото една от най-ценните ни експортни стоки са хората – нископлатените (в сравнение със западноевропейците) при това.

Ограничаването на предлагането на услуги със собствен персонал или задължението на българските и другите източноевропейски фирми да плащат и осигуряват хората си съобразно по-високите западни стандарти на практика ще постави трудно преодолима бариера пред първите, за да защити вторите. По-лошо дори – ще заплаши, а би могло и да унищожи, свободното предлагане на услуги и движението на хора въобще.

Това ли иска Макрон?

Да, макар и да се крие зад иначе прекрасния евфемизъм „Да преосновем Европа!“, френският президент изглежда иска тъкмо това. И то противно на някои от предизборните си обещания за повече пазар и по-либерална политика като цяло.

Какво да правим ние? Можем и трябва да теглим в обратната посока – по-малко регулации и повече пазар в трудовите отношения. Всичко останало, би могъл да преупотреби израза си Борисов, са шменти-капели.

Прочее, Борисов би могъл и да се позове на това изследване, според което Евросъюзът сума сумарум печели от преливането на по-нископлатена работна сила от изток на запад. Би могъл и да пита Макрон с колко е готов да оскъпи стоките и услугите за френските и другите западноевропейски граждани вследствие победата си над социалния дъмпинг.

Въобще много би могъл Борисов, включително и да се пробва като ловец на духове. Остава само да го осъзнае и най-вече – да го пожелае.

 

Снимка – достъпна на Flickr

Нова страница в развитието на Франция и Европа

Първият тур от президентските избори във Франция маркират нова страница както за „La grande nation“, така и за Европейския съюз въобще.

Това е така, защото старото и автентичното в политиката решително отстъпи пред силата на популизма и надеждата.

Тази и други тези развивам и застъпвам „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Николай Кръстев.

Цялото предаване можете да изгледате -> тук.

Франция избира президент

Утре е първият тур от президентските избори във Франция. Кандидатите са общо 11, но от тях някакъв шанс да минат на втори тур имат само горните петима.

На практика французите утре ще имат да избират между

–  протекционизма и ксенофобията на Марин Льо Пен, която иска излизане на Франция от ЕС, утежняване условията за бизнес на чужди фирми във Франция и налагане на напълно неясния „национален приоритет“ във френската конституция;

идиотизма на Беноа Амон, който иска да обложи с допълнителен данък Google, Amazon, Facebook и Apple, както и всичко, създадено от машини и роботи, за да може да изплаща безусловен базов доход на всеки гражданин;

путинизма на Франсоа Фийон, чието основно искане (като десен политик) е отмяната на европейските санкции срещу Русия (наложени, заради анексирането на Крим в нарушение на международното право от последната);

социализма на Жан-Люк Меланшон, който иска излизане от свободната търговия, раздаване на 100 милиарда евро и налагане на 100%-ов данък за „богатите“, както и

реализма и еврооптимизма на Еманюел Макрон, който иска да спести пари чрез оптимизация на администрацията и социалното осигуряване и да ги насочи към повече и по-добро образование, както и се залага за повече обща отбранителна политика и политика по сигурността на ЕС.

Пожелавам на французите щастлива ръка при пускането на бюлетините, както и много разум в попълването им преди това.

Снимка  – elabe.fr