Достоверни правни данни: какво още може да влезе в инициативата на ВАдС

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) обсъжда принципно одобрение на инициатива за достоверни правни данни и сигурно използване на изкуствения интелект в правосъдието. Подкрепям идеята. Юристите работим всеки ден с текстове, за чиято автентичност се осланяме на правните издателства и правноинформационните системи. Същото се отнася за съдебната практика, за чиито актове често не можем (лесно) да установим дали са влезли в сила или са отменени.

Докладът поставя добра основа. Затова този коментар не търси какво липсва в него, а с какво може да бъде допълнен, за да стане инициативата още по-силна. За целта ползвам пример, който работи добре повече от две десетилетия: австрийската система RIS (Rechtsinformationssystem des Bundes – федерална правноинформационна система).

Съдържанието на доклада

Докладът очертава три направления: публична държавна база данни с проверени актуални и исторически редакции на нормативните актове; пълна публична база данни със съдебна практика; и правила за проверка, прозрачност и контрол върху системите с изкуствен интелект в правораздаването. Данните да са достъпни и в машинночетим формат, и чрез програмен интерфейс (API). Държавата гарантира достоверността на основните правни данни, а частните разработчици изграждат върху тях свои продукти.

Докладът казва и още нещо важно: консолидираните текстове не заменят обнародваните в „Държавен вестник“ и нямат самостоятелна нормативна сила – по подобие на EUR-Lex. Това е правилният принцип. EUR-Lex действа точно така: консолидираните текстове там са само за информация и нямат правно действие, а автентична е версията, публикувана в Официалния вестник на ЕС.

Идеята не е съвсем нова. Още през 1993 г. Министерският съвет решава да се изгради Национална правна информационна система, но това не се случва в предвидения обхват. През 2021 г. в Народното събрание е внесен законопроект, който задължава „Държавен вестник“ да поддържа раздел с консолидирани версии на всички действащи нормативни актове, но и от това не произтича нищо. В действащия Закон за „Държавен вестник“ (ЗДВ) такава разпоредба няма. Затова въпросът не е дали да имаме надеждна база с консолидирани текстове, а как да го постигнем.

Гаранция и удобство

Когато наричам даден нормативен акт „автентичен“, имам предвид две различни неща:

Текстът, който важи. Това е актът така, както е приет и обнародван. Неговата автентичност се гарантира от държавата и правото го казва ясно. Текстът на закона се удостоверява от председателя на Народното събрание; удостовереният текст е оригиналът, а всички други са преписи (чл. 34, т. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за нормативните актове – ЗНА). Обнародването трябва да възпроизвежда буквално удостоверения текст (чл. 40, ал. 1 ЗНА) и това се случва в „Държавен вестник“, който е официално издание (чл. 1, ал. 1 ЗДВ). Ако публикуваното се различава от приетото, поправката се прави незабавно (чл. 43, ал. 1 ЗНА), а действията на гражданите, извършени според обнародвания текст до влизането в сила на поправката, се смятат за правомерни, освен ако грешката е очевидна (чл. 45, ал. 1 ЗНА). Това е гаранция в пълния смисъл: има кой да отговаря и има правило какво става при грешка.

Текстът, с който работим. Това е консолидираният текст: законът с всичките му изменения, събрани на едно място към избрана дата. Той не е акт и не се обнародва като такъв. Удобството е голямо, защото никой не чете закон през всички закони, които са го изменяли и допълвали. Но това удобство не съдържа гаранция за автентичност. Освен това засега то се осигурява само от частните правноинформационни продукти.

Интересен и заслужаващ изследване тук е примерът на Австрия, която урежда двете значения на автентичност по законодателен път. Законът за Bundesgesetzblatt (BGBlG) – австрийският аналог на ЗДВ, в сила от 1 януари 2004 г., изисква документите с обнародваните актове да са във формат с „възходяща съвместимост“ (Aufwärtskompatibilität), т.е. такъв, който остава четим и с бъдещите версии на програмите, да са създадени по надежден процес и да са подписани с електронен подпис. След подписването те не могат да се променят, а след публикуването – да се изтриват (§ 8, ал. 1 и 2). От всеки такъв документ се изготвят най-малко три резервни копия и четири заверени преписа, от които по едно копие и заверен препис се съхраняват в Държавния архив и Националната библиотека, а по един заверен препис се пази в Парламентарната библиотека (§ 8, ал. 3).

За правилността и пълнотата на данните, които служат само за информация за австрийското право, не се носи отговорност (§ 13 BGBlG). В тази категория попада и консолидираното федерално право (Bundesrecht konsolidiert), което RIS изрично определя като неавтентично.

Австрийският пример ни показва, че между „гарантирана автентичност на правото“ и „удобен достъп до правото без гаранция за автентичност“ има няколко стъпала. Затова въпросът към инициативата на ВАдС не е дали да има гаранция за автентичността, а с какъв ангажимент да бъде обезпечено удобството на достъпа:

  1. Само удобство. Консолидираните законови текстове се изготвят и поддържат от „държавата“, но тя не носи отговорност за правилността и пълнотата им. Така е в Австрия (§ 13 BGBlG) и в EUR-Lex, където върху всеки консолидиран текст стои бележка, че той служи само за информация и няма правно действие, институциите на Съюза не носят отговорност за съдържанието му, а автентична е версията в „Официален вестник на ЕС“ (чл. 1, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 216/2013).
  2. Удобство с обещание за дължима грижа. Държавата не гарантира автентичността на текста, но обещава как ще се грижи за него: срок за актуализиране, ясно означена дата на редакцията, препратка към всяко изменение, канал за сигнали за грешки и видим лог (дневник) на измененията и поправките. По-смела форма би било правило по образец на чл. 45, ал. 1 ЗНА: който добросъвестно е разчитал на официалния консолидиран текст, да не търпи вреда от грешка в него. Така получаваме онова, от което реално имаме нужда, без консолидираният текст да става закон: съдът и гражданите продължават да се ръководят от обнародвания акт.
  3. Официален консолидиран текст за избрани актове. BGBlG познава т. нар. „повторно обнародване“ (Wiederverlautbarung) на федерален закон, което се обявява в самия Bundesgesetzblatt (§ 3, т. 2). Това не е консолидиран текст за информация, а обнародване на закона в действащата му редакция, от канцлера заедно с компетентните министри (чл. 49a, ал. 1 от австрийската конституция, B-VG). С него могат да се поправят остарели термини, правопис и препратки, да се отбележи, че разпоредби, отменени от по-късни актове или станали безпредметни, вече не важат, да се преномерират членовете и алинеите, а действащите преходни разпоредби и все още приложимите по-стари редакции да се съберат с посочване на обхвата им (ал. 2). Освен ако не е предвидено друго, повторното обнародване влиза в сила с изтичането на деня на обнародването (ал. 3). Конституционният съд може да го отмени като противоконституционно (§ 3, т. 4 BGBlG; чл. 139a B-VG). ЗНА не урежда такъв механизъм.

Докладът на ВАдС вече е избрал първото стъпало: консолидираните текстове са удобство без самостоятелна нормативна сила (т. 3.1, по подобие на EUR-Lex). Може да добави второто – скромно, евтино и много полезно на практика – и да остави третото отворено за избрани кодекси или закони.

Какво още може да влезе в доклада

1. Електронният „Държавен вестник“ като автентичен текст. Според ЗДВ при несъответствие между печатното издание и изданието в интернет правно значение има печатното (чл. 3, ал. 2); изключение са приложенията по чл. 6, чието обнародване само в интернет има същото значение като печатното. Тоест най-ниското стъпало – самият „Държавен вестник“ – още не е автентичен в електронен вид. Австрия го е направила от 2004 г., а Европейският съюз – от 1 юли 2013 г. (Регламент (ЕС) № 216/2013, чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1: електронното издание се публикува при условия, които гарантират автентичността, целостта и неизменимостта му). Консолидираният текст е толкова надежден, колкото е надежден текстът, от който е събран. Затова естествената първа стъпка е електронно издание с електронен подпис, което не се променя след публикуването. Австрия добавя и съхраняване извън издателя: резервни копия и заверени разпечатки за Държавния архив, Националната библиотека и библиотеката на парламента (§ 8, ал. 3 BGBlG). ЗДВ урежда съхраняването на екземпляри в самата редакция (чл. 8, т. 2).

2. Данните, от които юристите имаме нужда към конкретна дата. В RIS всяка консолидирана норма носи дата на редакцията („Fassung vom …“), списък на изменителните актове с препратки към обнародването и към законодателните материали, а за отделна разпоредба – дата на влизане в сила и дата на отпадане. Това е точно информацията, с която установяваме кой текст е важал към датата на правоотношението. Предлага се и у нас, но само от доставчиците на правноинформационни системи – понякога с грешки, водещи до катастрофални последици. Тази дейност е подходяща за поемане от държавата.

3. Един оператор и ясно разписани роли. В Австрия една служба – Службата на министър-председателя (Bundeskanzleramt) – издава обвързващия вестник и изготвя консолидираните текстове. Докладът на ВАдС предвижда данните да се набират от Народното събрание, Конституционния съд, Министерския съвет, министерствата и съдилищата. При нас единна входна врата вече съществува: актовете за обнародване минават през редакцията на „Държавен вестник“, която води публичен входящ регистър на исканията (чл. 10, ал. 1 и 3 ЗДВ). В официалния раздел се обнародват и решенията на Конституционния съд, и решенията на ВАС, с които се отменят нормативни актове на Министерския съвет и на министрите (чл. 4, ал. 1, т. 6 и 11 ЗДВ). Тоест данните, от които се изгражда консолидираният текст, вече тръгват от едно място. Остава да се реши кой ги събира в консолидиран вид. Редакцията на „Държавен вестник“ е дирекция към Народното събрание (чл. 2 ЗДВ), а значителна част от подзаконовите актове идват от изпълнителната власт, затова ролите си струва да се разпишат изрично. Добра основа за проследимост дава и самият ЗНА: нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба (чл. 11, ал. 3).

4. Ясен обхват – на актовете и на съдебната практика. Не всички нормативни актове се обнародват в „Държавен вестник“: общинските наредби се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината (чл. 37, ал. 3 ЗНА). Ако базата трябва да обхваща „всички нормативни актове“, този допълнителен слой ще изисква отделно решение. RIS има отделни раздели за федералното право, правото на федералните единици (Länder), районите (Bezirke) и общините (Gemeinden), а за някои общини от 1 юли 2025 г. е и мястото на правно обвързващото обнародване.

Същото важи за съдебната практика. Австрийската система не обещава „пълна“ база, а ясно описана такава. Прегледът на RIS посочва за всеки съд от кога и в какъв обем се публикуват решенията: на Върховния административен съд (VwGH) – от 1990 г., на Федералния административен съд (BVwG) – от 2014 г., а на Конституционния съд (VfGH) – по подбор. Решенията на Върховния съд (OGH) са в базата изцяло от 1991 г. Задължението за публикуване е записано в законите на отделните съдилища; например за OGH то е формулирано „според техническите и документалните възможности“. При „пълна база със съдебната практика“ (т. 3.2 от доклада) работната група може да определи минимален обхват по съд и по период и да публикува декларация за обхвата. Така юристите ще знаем какво сме или не сме намерили, а големите езикови модели (ИИ) ще знаят до какво имат достъп.

5. Правилата, които вече са написани. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗДВ от 2021 г. предлагаше при несъответствие между обнародвания и консолидирания текст да е валиден обнародваният (нов чл. 6, ал. 3) и определяше двуседмичен срок за публикуване на консолидираните версии (нов чл. 6, ал. 4). Правилото за предимство на обнародвания текст вече е в ЗДВ за печатното и електронното издание (чл. 3, ал. 2). Двете правила са готова отправна точка. А законодателната техника не е непозната: Порталът за обществени консултации е определен в ЗНА като „централна, публична уеб-базирана информационна система“ със срокове за публикуване (§ 1 от допълнителните разпоредби; чл. 26, ал. 3–5).

В заключение

Държавата вече гарантира текста на закона – в ЗНА и в ЗДВ. Висшият адвокатски съвет може да поиска тази гаранция да получи електронна форма и да бъде обвързана с ясно обещание за удобство на достъпа до нормативната база.

Така току-виж сме създали по-добър, лесен и удобен достъп до закона, а България се превърнала в пример за подражание другаде в Европа и по света.

Източници

  • Доклад на ВАдС „Относно принципно одобрение на инициатива на Висшия адвокатски съвет за достоверни правни данни и сигурно използване на изкуствения интелект в правосъдието“, 10.11.2026 г.
  • Закон за нормативните актове (последно изменение – ДВ, бр. 30 от 2026 г.) и Закон за „Държавен вестник“ (последно изменение – ДВ, бр. 108 от 2023 г.).
  • „Проект: „Държавен вестник“ да открие секция „Консолидирани версии“ на всички нормативни актове“, 23.04.2021 г., De Fakto.
  • Bundesgesetzblattgesetz (BGBlG), RIS, Bundesrecht konsolidiert, Fassung vom 12.11.2026: ris.bka.gv.at
  • RIS, Judikatur – Übersicht: ris.bka.gv.at; RIS, Justiz – Kontakt: ris.bka.gv.at
  • Bundeskanzleramt, Rechtsinformation (RIS): bundeskanzleramt.gv.at
  • Bundes-Verfassungsgesetz (B-VG), чл. 49a (Wiederverlautbarung), RIS, Bundesrecht konsolidiert, Fassung vom 13.11.2026: ris.bka.gv.at
  • Консолидиран текст на Регламент (ЕС) № 216/2013, EUR-Lex, 14.03.2024 г.
  • Регламент (ЕС) № 216/2013 на Съвета относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз, EUR-Lex.
  • Европейски портал e-Justice, национална съдебна практика – Австрия: e-justice.europa.eu

Конституционният съд: достъпът на КЗК до трафични данни е противоконституционен

Конституционният съд единодушно (12 на 0) обяви за противоконституционни разпоредбите на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които даваха на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) достъп до трафични данни в производствата за нарушения по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (Решение №8/2026 г. по к.д. №19/2025 г., образувано по искане на президента).

Логиката е принципна и заслужава особено внимание отвъд конкретния случай. Достъпът до трафични данни – източникът на комуникация, датата, часът и продължителността на връзката, крайното устройство – е намеса в правото на неприкосновеност на личния живот (чл. 32, ал. 1) и в свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34, ал. 1). А чл. 34, ал. 2 от Конституцията допуска ограничаване на тази тайна само за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления и само след разрешение на съдебната власт.

Тук е и сърцевината на решението: нарушението на конкуренцията по дефиниция е „само“ административно нарушение (чл. 99, ал. 1 ЗЗК). Няма конституционно основание допустимото по изключение ограничаване – запазено за тежките престъпления – да се разширява и към административни нарушения, дори когато закон ги определя като „тежки“.

Ограниченият полезен ефект на мярката (трафичните данни могат да удостоверят, че е имало комуникация, но не и съдържанието ѝ, и служат само като косвено доказателство) не оправдава нито широкия ѝ обхват, нито високия интензитет на засягане на основните права – още повече че достъпът не е обвързан с конкретни лица, а с предприятие като титуляр на договора за комуникационна услуга, което позволява да бъде засегната и личната сфера на хора без никаква връзка с разследването.

Съдът стъпва на трайната си практика (Решение №2/2015 г., №8/2019 г., №15/2020 г.) и на практиката на Съда на ЕС и на ЕСПЧ. Подчертава и нещо съществено: в глава осма на ЗЗК вече съществуват по-щадящи, но достатъчно ефективни процесуални способи за разследване на същите нарушения (чл. 45–54 ЗЗК).

Съдия Соня Янкулова подписва решението със становище – съгласна е с резултата, но на още по-тясно основание. Според нея съдът изобщо не е следвало да стига до теста за пропорционалност: достатъчно е, че законодателят е допуснал ограничаване на тайната на кореспонденцията на основание, различно от единственото, което Конституцията изрично позволява (тежко престъпление, след съдебно разрешение). Когато самата Конституция е установила единствено допустимото основание, проверката дали мярката накърнява същностното ядро на правото и дали е пропорционална става излишна – противоконституционността следва пряко от липсата на конституционно допустимо основание.

Решението е важно не само за конкурентното право. То е поредно потвърждение, че стандартът за тежко престъпление и принципът на пропорционалност очертават границите на държавната намеса в цифровата лична сфера – и че легитимната цел, колкото и значима да е, не е основание тези граници да бъдат прекрачвани.

За еврото, референдума, Магнитски и транспортната блокада в София

Разговор в „Контракоментар“ с Асен Генов защо предложеният от Радев референдум за еврото е по конституционно недопустим въпрос, какъв е личният ми спомен от въвеждането на еврото в Австрия и Германия, колко смислени са предложените от ПП-ДБ мерки за прилагане на санкциите по Магнитски у нас и защо транспортната блокада в София бе напълно незаконна.

Цялото видео:

 

Разследване на саботаж срещу подводни кабели

На 25.12.2024 г. имаше пореден инцидент с кабел в Балтийско море, този път за пренос на еленергия между Естония и Финландия (Estlink2).

“Не можем да изключим саботаж” бе цитиран мениджър от опериращата финландската електропреносна мрежа компания Fingrid.

Междувременно стана ясно, че финландските власти са задържали танкера, който много вероятно е отговорен за прекъсването на електрическия кабел и заедно с него на още 4 телекомуникационни кабела.

За разследването на този инцидент от съществено значение ще е установяването дали прекъсването на кабелите е извършено в териториалните води на Финландия или в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ).

В териториалните си води бреговата държава в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право упражнява суверенитет и има правомощието, в рамките на режима на „мирно преминаване“ (innocent passage), да предотвратява чуждестранни кораби да накърняват нейната сигурност или да разследва потенциални неприятелски актове.

Нещо повече, член 113 от същата конвенция предвижда наказателна отговорност за лицата, повредили подводни кабели, но тя може да бъде осъществена само ако е налице национално законодателство за прилагане на член 113 от посочения международен акт.

Член 113
Прекъсване или повреждане на подводни кабели и тръбопроводи
Всяка държава приема законите и правилата, необходими за квалифицирането като престъпни деяния на прекъсването или повреждането на подводен кабел под повърхността на откритото море, причинено от кораб под нейно знаме или от лице, подчиняващо се на нейната юрисдикция, извършено умишлено или по непредпазливост, която може да му бъде вменена във вина, дотолкова, доколкото това може да доведе до прекратяване или до създаване на смущения в телеграфната или телефонната връзка, както и на прекъсването или повреждането на подводен тръбопровод или кабел за високо напрежение, извършено при същите обстоятелства. Тази разпоредба се прилага също и по отношение на поведение, насочено към или можещо да доведе до такова прекъсване или повреждане. Тя не се прилага обаче по отношение на каквото и да е прекъсване или повреждане, причинено от лица, които са действали само с правомерната цел да спасят своя живот или техния кораб, след като са взели всички необходими предпазни мерки, за да бъде избегнато такова прекъсване или повреждане.

Наказателният кодекс на Финландия не съдържа изрична разпоредба за посегателство над подводни кабели, но дори да съдържаше, големият проблем в такива случаи е в прилагането на националното законодателство извън териториалните води на страната.

Това е така, защото от една правният режим на ИИЗ има за цел да балансира свободното корабоплаване с икономическите интереси на бреговата държава. Последната има суверенни права и юрисдикция, свързани с ограничен брой икономически, екологични и научни въпроси, но не и с въпроси на сигурността.

От друга страна, както се вижда от самия чл. 113 по-горе, бреговата държава може самостоятелно да разследва прекъсването или повреждането на подводен кабел под повърхността на откритото море, причинено от кораб под нейно знаме или от лице, подчиняващо се на нейната юрисдикция.

Когато горното не е налице, бреговата държава не може напълно самостоятелно да предприема действия по разследване като качване на борда, извършване на оглед и разпит на екипажа. За тях принципно е необходимо съгласието на държавата на флага. В случая с Estlink2, заподозреният танкер плава под флага на Островите Кук,  като по-интересното е, че за него се твърди да е част от т. нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, с чиято помощ се избягват наложените на страната санкции за износ на нефтопродукти.

Последният сериозен инцидент с разкъсване на кабели в Балтийско море, предизвикан от китайския кораб Yi Peng 3, показа реалните граници на този тип разследвания: на кораба се качи многонационален екип от Швеция, Германия, Финландия и Дания, но разследването бе водено от китайските власти, които позволиха на чуждестранните представители да участват като наблюдатели, но не и като разследващи.

Забележително бе, че на шведски прокурор не бе позволено да се качи на борда на кораба и съответно Швеция не можа да проведе наказателното си разследване.

Дали така или по различен начин ще протече разследването на саботажа срещу Estlink2 с оглед факта, че държавата на флага не е Китай, а Островите Кук, предстои да видим. Във всеки случай прави впечатление, че финландците нямат илюзии кой стои зад саботажа и съответно са приели да действат доста по-решително.

Защо румънският конституционен съд отмени президентския избор

Решението на конституционния съд на северната ни съседка е вече публикувано. Не знам румънски, така че го четох с помощта на машинен превод, в случая на Deepl.

Диспозитивът на приетото единодушно решение гласи:

1. На основание член 146, буква е) от Конституцията отменя целия изборен процес за избор на президент на Румъния, проведен въз основа на Решение № 756/2024 на правителството за определяне на датата на изборите за президент на Румъния през 2024 г. и Решение № 1061/2024 на правителството за одобряване на Календарната програма за изпълнение на действията, необходими за избора на президент на Румъния през 2024 г.

2. Изборният процес за избор на президент на Румъния ще бъде възобновен изцяло, правителството ще определи нова дата за избор на президент на Румъния и нова календарна програма за необходимите действия.

3. Това решение е окончателно и общозадължително, публикува се в Официален вестник на Румъния, част I, и се съобщава на обществеността.

Преводът ми се струва напълно задоволителен, за да изложа накратко водещите мотиви на съда:

Правото на свободен избор на гражданите е нарушено от масивна дезинформационна кампания

В настоящия случай свободно изразеният характер на вота е бил нарушен поради факта, че избирателите са били дезинформирани чрез предизборна кампания, в която един от кандидатите се е възползвал от агресивно популяризиране, извършено в нарушение на националното изборно законодателство и чрез неправомерно използване на алгоритмите на платформите на социалните медии. Манипулирането на вота било още по- очевидно, тъй като предизборните материали, популяризиращи единия кандидат, не носели специфичните белези на предизборна реклама в съответствие със Закон № 370/2004 г. Освен това кандидатът се възползвал и от преференциално третиране в платформите на социалните медии, което довело до изкривяване на волеизявлението на избирателите.

Принципът на равнопоставеност на кандидатите в избори и честността на изборите е нарушен по следните два начина

Нееднакво третиране в социалните медии

Съдът счита, че е засегнато равенството на възможностите на участниците в изборите, което отразява промяна на самото право да бъдат избирани. Нарушенията в предизборната кампания са засегнали участниците в изборите, тъй като са създали явна неравнопоставеност между кандидата, който е манипулирал цифровите технологии, и останалите кандидати, участващи в изборния процес. По този начин значителното излагане на един кандидат доведе до пряко пропорционално намаляване на излагането в онлайн медиите на останалите кандидати в изборния процес. Въпреки това използването на цифрови технологии и изкуствен интелект както от кандидатите или участниците в изборите, така и от политическите партии, техните поддръжници или симпатизанти, трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира честността и безпристрастността на изборите. В противен случай избирателите са възпрепятствани да си съставят мнение за кандидатите и изборните алтернативи или могат да бъдат подведени относно самоличността и качеството на кандидата или процедурите за гласуване. Ето защо използването на такива практики в изборния процес от участниците в
изборите, включително политическите партии, в изборния процес, поставя държавните органи, компетентни по закон, да проверяват, установяват и, когато е необходимо, санкционират подобно поведение.

Нарушение на правилата за финансиране на предизборната кампания

Онлайн предизборната реклама винаги трябва да бъде идентифицирана като такава и да бъде прозрачна, както по отношение на самоличността на спонсора, така и по отношение на техниката на разпространение Платформите за социални медии следва да бъдат задължени да оповестяват текущо данни за политическата реклама и спонсорите на изборите [вж. също точка 46 от Тълкувателната декларация на Кодекса за добри практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект].

В настоящия случай Съдът отбелязва факта, че един кандидат е нарушил изборното законодателство относно финансирането на кампанията за президентските избори. Така представените пред Постоянния избирателен орган декларации от един от кандидатите относно бюджета на кампанията му, който той отчита като 0 леи, противоречат на данните, представени в „Информационните бележки“ на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Вътрешна защита“ и Румънската разузнавателна служба.

Общоизвестно е, че предизборната кампания е свързана със значителни разходи и разноски, а анализираната ситуация разкрива очевидно несъответствие между мащаба на проведената кампания и несъществуването на направените разходи, както предполага кандидатът. По този начин е нарушен принципът на прозрачност при финансирането на предизборната кампания и са възникнали съмнения относно честността на изборите.

Водим от горното, съдът отменя проведената дотук изборна процедура (1 ви тур от президентския избор) и отбелязва приложимостта на член 83, параграф 2, алинея 2 от Конституцията на Румъния, съгласно който действащият президент на Румъния „упражнява мандата си до полагането на клетва от новоизбрания президент“.

Това е, решението е кратко и много стегнато. Неясно засега е вътрешнополитическото му измерение – ще доведе ли до политическо пренареждане и ако да – до какво точно.

Междувременно се появиха мнения, че в геополитически план е точка за автократичните режими в Руската федерация и Китай, които по този начин ще могат да упрекват Румъния конкретно (и „Запада“ в обобщение) в цензура, политическа репресия и в проява на двойни стандарти.

Използвана илюстрация – от сайта на румънския конституционен съд

Парламентарни избори в Румъния 2024

На 1-ви декември 2024 г. в Румъния се провеждат парламентарни избори.

В тях се избират 330 членове на Камарата на депутатите (долна камара) 136 членове на Сената (горна камара).

Избирателна система

Избират се партийни листи в пропорционална изборна система, като страната е разделена на 43 многомандатни избирателни района, съставени от 41-те окръга на Румъния, градския окръг Букурещ и румънската диаспора.

Всеки избирателен район излъчва по един депутат на всеки 73 000 души и по един сенатор на всеки 168 000 души в съответствие с данните за населението, събрани на 1 януари на предходната година от Националния статистически институт.

Избирателните райони не могат да имат по-малко от 4 депутати и 2 сенатори.

За пример, многомандатният избирателен район Букурещ излъчва 29 депутати и 13 сенатори, а за румънската диаспора са запазени 4 депутатски и 2 сенаторски места.

Долният праг за избор е 5 % от националния вот или поне 20 % от гласовете в четири избирателни района.

Интересна особеност е, че за коалициите важи по-висок праг, който зависи от броя партии, които ги формират. Така за двупартийните коалиции важи праг от 8%, за трипартийните 9%, съответно за коалициите от 4 или повече партии – 10%.

Румънското изборно законодателство предвижда, че В Камарата на депутатите могат да бъдат добавени допълнителни места (понастоящем те са 18) за етнически малцинствени групи, които на изборите преминават по-нисък праг, като за целта трябва да са получили за цялата страна брой гласове, равен на поне 5 % от средния брой действителни гласове, подадени в страната за избор на депутат.

Вътрешнополитически и геополитически залог

Понастоящем най-многобройната парламентарна група е на Социалдемократическата партия (PSD), следвани от християндемократите (PNL) и либералите (USR).

Очакването, обаче, е крайната десница да засили позициите си. За това вече сигнализира първият тур на президентските избори, на който крайно десният и путинофилски кандидат Джорджеску изненадващо зае първото място.

Освен вътрешнополитическо значение, подобна политическа промяна би имала и своето геополитическо измерение: Румъния е шестата по големина държава в ЕС и най-важният партньор на НАТО в Югоизточна Европа. Тя разполага с най-важната военновъздушна база и установки за противоракетна отбрана в региона.

Освен това значителна част от военната помощ за Украйна минава през Румъния. Заради излаза си на Черно море страната също така се намира на маршрута на украинските товарни кораби за превоз на зърно. Поради това геополитическото значение на Румъния е много по-голямо от това на страни като Унгария и Словакия, които с управляващите си националисти около Виктор Орбан и Роберт Фицо постепенно загърбват консенсуса на ЕС и НАТО.

Успешното овладяване на държавата минава през успешното овладяване на съдебната власт

Такова овладяване успешно премина в Унгария, сега е в процес на завършване в Словакия, а Полша сякаш ще успее да възстанови върховенството на правото след зловредните „реформи“ на управлявалата 8 години там „Право и справедливост“.

У нас процесът върви отдавна под повърхността и е на път да бъде успешно завършено с избора на нов главен прокурор и председател на ВАС от ВСС с отдавна изтекъл мандат и замесен в множество скандали и действащ под политическо давление.

Цялото ми участие в „Денят“ с Веселин Дремджиев:

Конституционният дебат може да бъде консолидиращ фактор в нестабилния парламент

Ако се търсят външни фактори, които за известно време да „слепят“ и съберат депутатите и в сегашния нестабилен парламент, то конституционният дебат е такъв фактор.

Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод изпратеното от сдружението писмо до парламентарните групи в 48-то Народно събрание.

Цялото участие -> тук.

Заявката за марка „Костя Копейкин“ валидира прякора на Костадинов

Ако целта на заявката за марка „Костя Копейкин“ е била да запуши устите на публични говорители и журналисти, които, обсъждайки Костадин Костадинов от Възраждане, го наричат Копейкин, то тя няма да бъде постигната с помощта на Закона за марките и географските означения.

Що се отнася до главния прокурор Иван Гешев, той винаги е „блестял“ много повече с политически прояви и политическо говорене, отколкото с подобаващи на поста му правни достижения.

Цялото ми участие в „Денят“ с Веселин Дремджиев:

Президентската република

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ какво означава промяна във формата на държавно управление, нужна ли е, кой точно проблем решава и защо се повдига сега.

Цялото видео: