На 1-ви декември 2024 г. в Румъния се провеждат парламентарни избори.
В тях се избират 330 членове на Камарата на депутатите (долна камара) 136 членове на Сената (горна камара).
Избирателна система
Избират се партийни листи в пропорционална изборна система, като страната е разделена на 43 многомандатни избирателни района, съставени от 41-те окръга на Румъния, градския окръг Букурещ и румънската диаспора.
Всеки избирателен район излъчва по един депутат на всеки 73 000 души и по един сенатор на всеки 168 000 души в съответствие с данните за населението, събрани на 1 януари на предходната година от Националния статистически институт.
Избирателните райони не могат да имат по-малко от 4 депутати и 2 сенатори.
За пример, многомандатният избирателен район Букурещ излъчва 29 депутати и 13 сенатори, а за румънската диаспора са запазени 4 депутатски и 2 сенаторски места.
Долният праг за избор е 5 % от националния вот или поне 20 % от гласовете в четири избирателни района.
Интересна особеност е, че за коалициите важи по-висок праг, който зависи от броя партии, които ги формират. Така за двупартийните коалиции важи праг от 8%, за трипартийните 9%, съответно за коалициите от 4 или повече партии – 10%.
Румънското изборно законодателство предвижда, че В Камарата на депутатите могат да бъдат добавени допълнителни места (понастоящем те са 18) за етнически малцинствени групи, които на изборите преминават по-нисък праг, като за целта трябва да са получили за цялата страна брой гласове, равен на поне 5 % от средния брой действителни гласове, подадени в страната за избор на депутат.
Вътрешнополитически и геополитически залог
Понастоящем най-многобройната парламентарна група е на Социалдемократическата партия (PSD), следвани от християндемократите (PNL) и либералите (USR).
Очакването, обаче, е крайната десница да засили позициите си. За това вече сигнализира първият тур на президентските избори, на който крайно десният и путинофилски кандидат Джорджеску изненадващо зае първото място.
Освен вътрешнополитическо значение, подобна политическа промяна би имала и своето геополитическо измерение: Румъния е шестата по големина държава в ЕС и най-важният партньор на НАТО в Югоизточна Европа. Тя разполага с най-важната военновъздушна база и установки за противоракетна отбрана в региона.
Освен това значителна част от военната помощ за Украйна минава през Румъния. Заради излаза си на Черно море страната също така се намира на маршрута на украинските товарни кораби за превоз на зърно. Поради това геополитическото значение на Румъния е много по-голямо от това на страни като Унгария и Словакия, които с управляващите си националисти около Виктор Орбан и Роберт Фицо постепенно загърбват консенсуса на ЕС и НАТО.