Конституционно – ковид ограниченията в Германия са необходими и пропорционални

Ограничения на придвижването и контакта с други лица – диспозитив на решението на Германския федерален конституционен съд по конст. дела 1 BvR 781/21, 1 BvR 798/21, 1 BvR 805/21, 1 BvR 820/21, 1 BvR 854/21, 1 BvR 860/21 и 1 BvR 889/21:

Конституционната жалба в производството по 1 BvR 798/21 е оставена без уважение, доколкото е насочена срещу чл. 28b, ал. 1, изречение 1, точки 3 до 10, ал. 7 и чл. 28c от Закона за превенция и контрол на инфекциозните болести при хората (Infektionsschutzgesetz) в редакцията на Четвъртия закон за защита на населението в случай на епидемична ситуация с национално значение от 22 април 2021 г. (Държавен вестник, част I, стр. 802).
В останалата част конституционните жалби са отхвърлени [като неоснователни, бел. моя].

Водещи анотации от мотивите:

1. Ограниченията за напускане на жилището и контактите като мерки за борба с пандемията трябва да отговарят на общите конституционни изисквания за ограничаване на основните права във всяко отношение.

2. Основното право на свободно развитие на личността (член 2, ал. 1 от Основния закон) защитава интензивните връзки, подобни на семейните, дори отвъд защитата на брака и семейството. В проявлението си като всеобхватна обща свобода на действие това основно право защитава свободата на човек да се среща с всяко друго лице. В проявлението си като общо право на личността основното право дава защита срещу възпрепятстването на всякакви срещи с други хора и принуждаването на индивида да изпада в самота; възможността изобщо да се среща с други хора е от съществено значение за развитието на личността.

3. Член 2, параграф 2, изречение 2 във връзка с член 104, параграф 1 от Основния закон защитава дадената действителна физическа свобода на придвижване. От обективна страна тя предпоставя възможността за действително и правно възползване от нея; от субективна страна е достатъчно към нея да е насочена естествената воля [на индивида, бел. моя].

а. Свободата на придвижване може да бъде нарушена и от принуда, която е единствено с психологическо посредничество. То трябва да е сравнимо с пряко действаща физическа принуда по вид и степен.

b. Закон, който пряко и без допълнителен акт на прилагане се намесва в свободата на придвижване, може да отговаря на предвидените в член 2, ал. 2 и 3 и член 104, ал. 1, предложение 1-во от Основния закон ограничения [на правото на придвижване, бел. моя].

c. Обхватните ограничения на напускане на жилището са допустими само в случай на крайна опасност.

Сума сумарум, 1-ви сенат на германския федерален конституционен съд намира, че атакуваните ограничения на свободата на придвижване и контакта с други лица са съществени компоненти на защитната концепция, развита от законодателя в Закона за превенция и контрол на инфекциозните болести при хората. В своята цялост тя служи за защита на живота и здравето, както и за поддържане на функционираща здравна система като първостепенна грижа за общественото благосъстояние.

Следователно, разгледаните ограничения за контакт и дори за напускане на жилището, са били съвместими с Основния закон в условията на изключителна опасност от пандемията; по-специално те са били пропорционални въпреки тежестта на намесата. Доколкото в това производство са били оспорени други закондателни мерки за ограничаване на пандемията, като например ограниченията за посещение на развлекателни и културни обекти, магазини, места за спортуване и ресторанти, съдиите намират, че съответната конституционна жалба не е повдигната по допустим начин.

Решението [тук и като pdf] е постановено единодушно.

Снимка (илюстративна) – автор Mehr Demokratie достъпна под лиценз CC BY-SA 2.0 в платформата Flickr

Съдебната реформа като реформата на всички реформи

Ако новото управленско мнозинство не реши проблемите в прокуратурата, ще му бъде много трудно.

Цялото ми участие в „Седмицата на Дарик“:

 

Снимка: автор Людмил Кърджилов, Дарик

Конституционно – Полша и Европейската конвенция за защита правата на човека

С решението си по конституционно дело K 6/21, Конституционният съд на Полша хвърли нова светкавица със следния диспозитив:

1. Чл. 6, ал. 1, предложение първо от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото използваното в тази разпоредба понятие за съд включва и Конституционния съд [на Полша, бел. моя], е в противоречие с чл. 173, връзка с чл. 10, ал. 2, чл. 175, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и с чл. 1 и чл. 8 чл. 1 от Конституцията на Република Полша.

2. Чл. 6 чл. 1, предложение първо от посочената в точка 1 конвенция, доколкото предоставя на Европейския съд по правата на човека компетентността да преценява законността на избора на съдиите от Конституционния съд, е несъвместим с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Конституцията [на Полша, бел. моя].

Припомням, че чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека защитава т. нар. „право на справедлив процес“. Текстът на предложение 1-во гласи:

Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд*, създаден в съответствие със закона.

С решението си полският Конституционен съд реагира на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото Речкович срещу Полша (Reczkowicz vs Poland), по което ЕСПЧ констатира, че Дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша не се явява „съд, създаден със закон“, тъй като е лишена от безпристрастност и независимост, а е лишена, защото членовете ѝ се назначават от президента на републиката по предложение на полския Висш съдебен съвет (Krajowa Rada Sądownictwa или KRS), в който мнозинство имат членове, избрани не от съдии, а от друг орган на политическата власт – Сейма (долната камара на парламента).

За полския ВСС има практика на Съда на ЕС (решение по съединени дела C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18), където съдът обръща внимание на следното:

С тази уговорка, следните от споменатите от запитващата юрисдикция обстоятелства могат да са релевантни за целите на тази цялостна преценка: първо, обстоятелството, че KRS е конституиран в новия си състав чрез съкращаване на текущия четиригодишен мандат на дотогавашните му членове, второ, обстоятелството, че докато по-рано 15-те членове на KRS от съдийската квота са били избирани от колегите си магистрати, то понастоящем те се избират от една от структурите на законодателната власт измежду кандидати, които могат да се издигат от 2000 граждани или от 25 съдии, а тази реформа довежда до назначения, вследствие от които броят на членовете на KRS, които са пряко свързани с политическата власт или избрани от нея, достига 23 от общо 25-те членове на този орган, и трето, евентуалното наличие на споменатите от запитващата юрисдикция нередности в процедурата по назначаване на някои членове от новия състав на KRS, обстоятелство, което тя ще трябва в такъв случай да провери.

както и на

Освен това, като се има предвид, че както личи от преписката, с която разполага Съдът, решенията на президента на Републиката за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) не подлежат на съдебен контрол, запитващата юрисдикция следва да провери дали начинът, по който член 44, параграфи 1 и 1а от Закона за KRS определя в какви граници може да се обжалва решението на KRS, съдържащо преценката за всеки от кандидатите дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност в посочения съд, позволява да се осигури ефективен съдебен контрол върху въпросните решения на KRS, който да включва най-малкото проверка дали KRS не се е произнесъл при превишаване на правомощията си или при злоупотреба с власт, при неправилно прилагане на закона или при явна грешка в преценката (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 18 октомври 2018 г., Thiam с/у Франция, CE:ECHR:2018:1018JUD008001812, § 25 и 81).

С това свое решение Конституционният съд на Полша официално цементира политическото надмощие над съдебната власт. Нещо повече, той не само може да бъде наричан „зависим“ и „пристрастен“, но и неприкрито да действа и да се държи като такъв.

*Автентичният текст на Конвенцята на англисйки и френски използва понятието „трибунал“, за да укаже колко широко следва да се тълкува то.

Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия

Изборите минаха, резултатите са тук, време е за равносметка

Изборите минаха, резултатите са тук, време е за равносметка и тя не е приятна.

Участвах в инициативния комитет, издигнал Лозан Панов като кандидат в президентската надпревара. С убеждението, че издигаме доказал се във времето боец за правосъдие, управленец, достигнал кариерния си връх в съдебната власт, готов да бъде държавник на още по-високо равнище. Проведената от Панов и екипа му кампания ми показа, че съм сгрешил. Не бях част от този екип, като това се отнася до почти целия инициативен комитет, може би с изключение на един-двама души от него. Още в самото начало след регистрацията на кандидатурите в ЦИК дойдоха медийните участия с неясните и дори стъписващи тези. Разбрахме, че това са отправните точки на кандидата ни, които смята да разгръща и надгражда в своята кампания. Дадохме обратна връзка какви са преобладаващите обществени реакции на дотогавашните му изяви, особено след интервюто пред Сводбодна Европа, помните там – със защитата на парламентаризма и неположените усилия за съставяне на коалиция между ГЕРБ и ДПС. Прие се само за сведение с мотива за оперативната самостоятелност на независимия кандидат, който сам определя всичко и съответно сам отговаря за всичко. Добре, си казахме, кандидатът ни е независим и следва да уважим волята му, щом е такава. Велислав Величков го и каза в свое участие в „Седмицата на Дарик“. От там насетне каквото никой не ни поиска, не сме му и давали.

Останалото го знаете.

Ще видите и други становища, представящи ви фактите другояче. За мен е важно да ви дам своето.

Отчитам участието си в това начинание като грешка, за която съжалявам и се извинявам.

Каузата, стояща зад него, обаче си остава. Тя е по-голяма и по-важна от всякакви кандидатури, заради което и аз оставам с нея.

Конституционно – Полша и правото на Европейския съюз

След неколкократно отлагане на своето произнасяне, полският Конституционен съд постанови решението си по конституционно дело K 3/21, което засега бележи кулминацията в спора между Полша и ЕС.

Тенорът на решението е, че с присъединяването си към ЕС Полша не се е отказала от своя суверенитет, поради което правото на ЕС не може да противоречи на полската конституция, а ако Конституционният съд на Полша установи такова противоречие, то надмощие има не правото на ЕС, а полското законодателство.

Решението има следния диспозитив:

1. Член 1, алинеи първа и втора, във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДВ, бр. 90 от 2004 г., изм., бр. 864/30) – доколкото Европейският съюз, създаден от равноправни и суверенни държави, създава „все по-тесен съюз между народите на Европа“, чиято интеграция – осъществяваща се въз основа на правото на ЕС и чрез тълкуването на правото на ЕС от Съда на Европейския съюз – навлиза в „нов етап“, в който

а) органите на Европейския съюз действат извън обхвата на правомощията, предоставени им от Република Полша в Договорите;

б) Конституцията не е върховният закон на Република Полша, който има предимство по отношение на задължителната му сила и прилагане;

в) Република Полша не може да функционира като суверенна и демократична държава

– е несъвместим с член 2, член 8 и член 90, параграф 1 от Конституцията на Република Полша.

2. Член 19, параграф 1, алинея втора от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС – предоставя на националните съдилища (общи съдилища, административни съдилища, военни съдилища и Върховен съд) компетентността да

а) да заобикалят разпоредбите на Конституцията при постановяване на съдебни решения – противоречи на член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 от Конституцията;

б) да се произнася въз основа на разпоредби, които не са задължителни, тъй като са отменени от Сейма и/или са обявени от Конституционния съд за несъвместими с Конституцията

– е в противоречие с член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 и член 190, параграф 1 от Конституцията.

3. Член 19, параграф 1, алинея втора и член 2 от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС, и гарантиране на независимостта на съдиите – те предоставят на националните съдилища (общите съдилища, административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) компетентността за

а) контрол върху законосъобразността на процедурата за назначаване на съдия, включително контрол върху законосъобразността на акта, с който президентът на републиката назначава съдия – противоречат на член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията;

б) проверка на законосъобразността на резолюцията на Националния съвет на съдебната власт за препращане на искане до президента на републиката за назначаване на съдия – са в противоречие с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 186, параграф 1 от Конституцията;

в)  установяване на порочност на процедурата по назначаване на съдия и в резултат на това да се откаже да се счита за съдия лице, назначено на съдебна длъжност в съответствие с член 179 от Конституцията – са несъвместими с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията.

Предисторията накратко: делото в Конституционния съд бе образувано по искане на полския министър-председател Матеуш Моравецки, имащо за цел да оспори решение на Съда на ЕС по дело C-824/18 от 2 март тази година, което задължава Полша да не спазва правилата на националното конституционно право, ако те нарушават правото на ЕС.

Конкретно, решението на Съда на ЕС се отнася до правилата, по които се назначават съдиите във Върховния съд на Полша. Процедурата по назначаване на върховни съдии изглежда така: Висшият съдебен съвет на Полша отправя предложение до президента на Полската република, който издава указ за назначението на върховния магистрат. На пръв поглед изглежда напълно издържано, защото предложението идва от независим кадрови орган на съдебната влас, но тънкият момент е в състава на този кадрови, където 15 от 25-имата му членове са политическа квота, избирана от полския сейм (долна камара на парламента). Затова и Съдът на ЕС приема, че независимостта му е поставена под сериозно съмнение.

Но да се върнем на конкретното и обявено устно решение на полския Конституционен съд – кога се очаква то да влезе в сила?

Чл. 190, ал. 3 от полската конституция казва, че това става „в деня на обнародването му“ в полския държавен вестник (Monitor Polski). Сега въпросът е кога ще се стигне до обнародване, тъй като задължението за това е на министър-председателя, но за същото не е предвиден конкретен срок. Забавянето да се обнародват решения и по други чувствителни произнасяния на полския Конституционен съд не са рядкост, като един от примерите за това е решението за забрана на абортите, чието обнародване отне почти 4 месеца.

 

Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия

Президентски избори и кандидатурата на Лозан Панов

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за президентските избори тази година, техните особености, отделните кандидатури, какво и колко добре свърши Радев и защо от „Правосъдие за всеки“ решихме да учредим инициативен комитет, който да издигне кандидатурата на Лозан Панов.

Цялото видео:

 

ГЕРБ не пожелаха да чуят имената на подслушваните протестиращи в НС

В последното заседание на 46-ото Народно събрание депутатите на ГЕРБ напускат преди изчитането на имената на подслушваните в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Мотивът – решението имената на подслушваните да се изчетат при условията на закрито заседание, тъй като представлявали класифицирана информация.

Конкретно, Александър Ненков от ГЕРБ казал:

Причината да бъде закрито заседанието показва, че някой не иска да се стигне до цялата истина. Ако имаха информация, че са подслушвани отделни политически лидери и протестиращи, те щяха да са първите, които да запознаят обществото, но уви това се оказа един голям балон, който се спука.

В тази връзка ви припомням проведното на 28.07.2021 г. пленарно заседание на Народното събрание, в което е изслушван министъра на вътрешните работи, включително и за подслушването по време на протестите (линк към стенограмата).

В същото онова заседание не кой да е, а тъкмо Александър Ненков от ГЕРБ прави следното предложение:

Добре, процедура по-скоро, не е по начина на водене. Имам конкретно предложение. Ако залата прецени, че може да го приеме и да възприеме моето предложение.
Господин Рашков, аз знаех какво ще отговорите на този въпрос и в тази връзка предлагам на основание чл. 50, ал. 2 да изключим микрофоните и телевизиите и да преминем към закрито заседание. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Защото Вие много угодно се измъквате през последните седмици с две неща. Първо, че Вие няма как и чакаме някаква хипотетична комисия, пред която да предоставите отговор на моя много прост въпрос, на който нямаше нужда да обяснявате 12 минути, а да ми кажете има примерно 32 лица – политици петима, и това са тези хора.
Ако не може да го кажете пред камерите, тъй като това е Вашето основание – едното, тогава моля, госпожо Председател, да допуснете на гласуване по чл. 50, ал. 2 да се премине към закрито заседание. Мисля, че всеки един народен представител, а и обществото има нужда да чуе отговора на моя точен и конкретен въпрос. И не се измъквайте с това, че, видите ли, в тази комисия ще предоставите тази информация. Ами Вие утре може да не сте министър и това просто си остава някак си в историята назад във времето и то пряко повлия на последните парламентарни избори. Това е проблемът. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Та, така. Веднъж изчитането на имената на подслушваните в закрито заседание е ок, друг път не е. Последователна позиция, типично като за ГЕРБ.

ГЕРБ не пожелаха да чуят имената на подслушваните протестиращи в НС 1

Заглавна снимка – скрийншот от видео, публикувано на Фейсбук страницата на „Отровното трио“

Захари Стоянов за това кой (не) искаше Съединението

Историческите събития – през погледа на техните съвременници. Захари Стоянов е такъв източник. Участник в освободителното движение, разпознал последвалата подмяна, непосвенил се да ѝ даде вярната, макар и безпощадна оценка.

Такива автори харесвам, тях чета и препрочитам и от тях обичам да споделям на дати като днешната.

Честит празник и приятно четене!

Същото това, което се случи в Княжество България с преврата, после три години стана и в Източна Румелия много в по-малък размер. Там няколко гладници за власт, десетина души идеализатори да имат къща на три ката около Градската градина и да станат притежатели на чифлик с оризова плантация, ето какъв таватур скроиха. Понеже в И. Румелия немислимо беше да се води принципиална борба, то тяхна милост се провозгласиха, че са еметен против тая султанска област, че за тях [е] черен секи паша генерал-губернатор, че тие дигат знамето на съединението с Княжество България. Митинги, демонстрации, бюра, централни и частни — бяха в реда си. Когато ораторите говореха, че тая султанска Румелия трябва да падне, слушателите си блъскаха така сърдечно ръцете, щото от попотените им ръце отскачаха дребни капчици вода. Прекрасно. Но ето че пада старото правителство заедно със своя генерал-губернатор — тамам време за съединение. Как постъпиха в тоя случай ония, които кълняха Румелия, когато говореха огнени речи в митингите, които бяха против секи генерал-губернатор? Не питайте, че ме е срам да кажа. Тие си изпребиха краката кой по-напред да поздрави новия главен управител и скоро-скоро завзеха главните постове, които пущаха на месец по 40–50 лири. Ами „съединението“? Ами „заветната идея“ на народа? Тук му е сега джумбишът я! „Съединението“ се потъпка така жестоко, щото, ако искаше някой да разсърди неговите оратори, то не трябаше да им споменава нищо друго. Доволно бе да им зададе черния въпрос: „Ами съединението?“ Но тие последните господиновци, т.е. на излъжесъединистите, ние се не чудиме твърде много, че така калпазански постъпиха. Те хората искали власт, жадни биле за парички, които за да получат, трябало да измамят, което и сполучиха. Тие са десетина-двадесят души. Но какво да кажем за ония голаци, за тие слепци, които си блъскаха ръцете на митингите, които викаха: „Съществуванието на Източна Румелия е позор“? Първите получиха по 50, 40, 30 и 20 лири, прочее стана „съединението“. А какво получиха ураджиите и слепите? Ни един от тях не си дигна гласа поне за беля да попита: „Где остана съединението? Какво станаха неговите оратори?“ Ужасно! Пази боже от робска тълпа, тежко и горко на такъв народ, който биде като стадо, който има търпение повече от волското.

Но знаете ли какъв [е] плачът на тая тълпа, с какво я нея залъгват, когато хитрите си изтъкат вече платното, когато ураджиите и митингаджиите останат на празна ясла? И това си има леснината. „Абе, господине, ами какво стана с «Историческата» и със «Съединението» — пита някоя овца, която са бѝли на митинг. «Мълчи, бай кмете или бай даскале, недейте подига тоя въпрос — отговаря хитрият лъжлив патриот, който си е изтъкал вече платното, т.е. на комуто капват вече по 20–30 жълтички в месеца. — Европа не дава, бай кмете, не му е сега времето. Не сте ли чули какво е говорил в камарата лорд Драндабулски и как му е отговори от Берлин барон Хептенгевезен? Страшна работа, бай кмете! Султанът, и той не стои мирен: на Бабаалието имало заседание, което се продължавало цели три деня. Никой не знае какво се е говорило там, но ние сме уверени, че за нас се е кроило нещо. От друга страна, ингилишката флота се е изгубила из морето и къде ходи, какво мисли — пак никой не знае. Бисмарк, разсърден от тая политика на ингилизите, тропнал с крака си и заповядал да приготвят десет хиляди топа!… Немците запушили Дунава, Русия се заклела, че ще хване английската царица, персийският шах изклал консулите в столичния си град и пр., и пр. Екзархът секи ден провожда много здраве и руският посланик телеграфира „мирни“ и „разумни“ да бъдеме. Секи да си гледа работата, за нас има кой да се потруди…» «Я гледай, я гледай! И сички тие топурдии сѐ за нас може да стават — възклицава продаденият за зелен хайвер кмет. — Ама Русия ще ни остави ли? Не! Тя гледа на българите като на писани яйца» — свършва той, като че тяхна милост, българите, да са предназначени от вселената да останат за семе на тоя свят.

А сичко казано е жива истина в отношение на нашето публично мнение. У нас не са дипломати само министрите и други род държавници. У нас секи разбира от висшата политика, секи голак е Бисмарк. За човеческо достойнство, за народна гордост, за собствено самосъхранение не питайте; тях ги няма помежду ни. Но за политика, хем от висшата — синца знаеме и разбираме.

Захари Стоянов, „Превратът“, Предисловие

Снимка с автор Димитър Кавра: Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г.

Повече за Захари Стоянов в Уикипедия на български

Градушки и още прокурорски популизъм

След като миналата седмица Върховна административна прокуратура (ВАП) реши да притеснява министъра на здравеопазването, днес същата структура “в изпълнение на конституционно установените си правомощия и в защита на обществения интерес” сигнализирала Инспектората на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да извърши проверка във връзка с падналите в последните денонощия градушки в пловдивски села.

“В хода ѝ следва да се установи изпълнени ли са изискванията на противоградовата защита в Република България, която по закон е възложена на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ към МЗХГ, по време на последните градушки в Пловдивско.”

се казва в съобщението.

Този път ВАП се е подсигурила, като е образувала предварителна проверка, ползвайки като законен повод информацията в медиите, касаеща градушките, засегнали пловдивски села и нанесли щети на реколтата.

Затова и (на теория) има място за прилагане на чл. 145 от Закона за съдебната власт, на чието основание ВАП изисква информация ат служебния министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, към който е Центърът за координиране използването на въздушното пространство (ЦКИВП), имало ли е разрешение или забрана да се изстрелят ракети срещу градоносните облаци (в случай на забрана – по какви причини).

Че такава забрана е имало и то по процедура, действаща от 2011 г., също стана ясно от медийни публикации, споделили съобщение на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (РВД).

Прочее, при доста подобни обстоятелства през юни тази година не можаха да бъдат обстрелвани градоносни облаци, довели до градушка над Асеновград. Данни за сходно активизиране на ВАП по този казус не са налични. 

На този фон съвсем обосновано се задава въпросът каква е целта на цялата тая прокурорска показуха и имитация на дейност освен оправдаването на бюджет и създаване на измамното усещане у хората, че ВАП върши нещо смислено. 

Снимка – скрийншот от прессъобщението на сайта на ПРБ

Може ли прокуратурата да контролира министерствата?

Много е симпатично как Върховна административна прокуратура изискала информация от служебния здравен министър относно какви действия се предприемат за ограничаване на разпространението на вируса в страната.

Въпросът, който веднага възниква, е „има ли прокуратурата такова правомощие въобще?“

По скромното ми мнение – не, няма.

Въпросното искане е основано на чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи:

Чл. 145. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;

Какви обаче са „предвидените в закона функции“?

Това могат да бъдат само правомощията по чл. 127 от Конституцията, който гласи:

Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

А че това могат да са само тези правомощия, знаем от няколко произнасяния на Конституционния съд, включително от придобилото известност напоследък Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г., което главният прокурор обича да цитира в своя полза, изтъквайки какво Народното събрание може или не може да го пита в светлината на принципа на разделението на властите.

В мотивите на въпросното решение на Конституционния съд четем:

В чл. 127 от Конституцията са посочени функциите на прокуратурата и способите за тяхната реализация, като основното в дейността ѝ, която конституционният законодател ѝ възлага, е да следи за спазването на законността при строго определени граници, очертани от способите, съдържащи се в чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията.

Това е, друго няма. Всичко останало са носталгия и непреживяни въжделения по съществувалия по времето на Народна република България „общ надзор за законност“ на прокуратурата съгласно чл. 133 от „Живковската“ конституция със съдържание:

Член 133
(1) Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.
(2) Прокуратурата защищава правата и законните интереси на гражданите. Тя организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и суверенитета на Република България, както и нейните политически и стопански интереси.
(4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на противозаконните актове и за възстановяване на нарушените права.

Та, колкото и на прокуратурата да ѝ се иска, включително да ѝ се иска да си прави евтин пиар, тя не може да контролира изпълнителната власт, като ѝ изисква подобни отчети. Това е така, защото това е територия, запазена за директно избраните в Народното събрание народни представители. Те могат да осъществяват парламентарен контрол, да се възползват от процедурата на „питане“ и да получават отговори на поставени от тях въпроси. Така е предвидено в Конституцията, където подобни правомощия на прокуратурата няма.

Изпращането на подобни искания и разтръбяването им на сайта на ПРБ не само издава незачитане на основния закон и залегналия в него принцип за разделение на властите от страна на държавното обвинение, но и поставя на дневен ред риторичния въпрос дали това е резултат от некомпетентност или все пак се касае за открита провокация към конституционния порядък в нашата република.

Снимка – скрийншот от Google Street View