Конституционно – Полша и правото на Европейския съюз

След неколкократно отлагане на своето произнасяне, полският Конституционен съд постанови решението си по конституционно дело K 3/21, което засега бележи кулминацията в спора между Полша и ЕС.

Тенорът на решението е, че с присъединяването си към ЕС Полша не се е отказала от своя суверенитет, поради което правото на ЕС не може да противоречи на полската конституция, а ако Конституционният съд на Полша установи такова противоречие, то надмощие има не правото на ЕС, а полското законодателство.

Решението има следния диспозитив:

1. Член 1, алинеи първа и втора, във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДВ, бр. 90 от 2004 г., изм., бр. 864/30) – доколкото Европейският съюз, създаден от равноправни и суверенни държави, създава „все по-тесен съюз между народите на Европа“, чиято интеграция – осъществяваща се въз основа на правото на ЕС и чрез тълкуването на правото на ЕС от Съда на Европейския съюз – навлиза в „нов етап“, в който

а) органите на Европейския съюз действат извън обхвата на правомощията, предоставени им от Република Полша в Договорите;

б) Конституцията не е върховният закон на Република Полша, който има предимство по отношение на задължителната му сила и прилагане;

в) Република Полша не може да функционира като суверенна и демократична държава

– е несъвместим с член 2, член 8 и член 90, параграф 1 от Конституцията на Република Полша.

2. Член 19, параграф 1, алинея втора от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС – предоставя на националните съдилища (общи съдилища, административни съдилища, военни съдилища и Върховен съд) компетентността да

а) да заобикалят разпоредбите на Конституцията при постановяване на съдебни решения – противоречи на член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 от Конституцията;

б) да се произнася въз основа на разпоредби, които не са задължителни, тъй като са отменени от Сейма и/или са обявени от Конституционния съд за несъвместими с Конституцията

– е в противоречие с член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 и член 190, параграф 1 от Конституцията.

3. Член 19, параграф 1, алинея втора и член 2 от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС, и гарантиране на независимостта на съдиите – те предоставят на националните съдилища (общите съдилища, административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) компетентността за

а) контрол върху законосъобразността на процедурата за назначаване на съдия, включително контрол върху законосъобразността на акта, с който президентът на републиката назначава съдия – противоречат на член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията;

б) проверка на законосъобразността на резолюцията на Националния съвет на съдебната власт за препращане на искане до президента на републиката за назначаване на съдия – са в противоречие с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 186, параграф 1 от Конституцията;

в)  установяване на порочност на процедурата по назначаване на съдия и в резултат на това да се откаже да се счита за съдия лице, назначено на съдебна длъжност в съответствие с член 179 от Конституцията – са несъвместими с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията.

Предисторията накратко: делото в Конституционния съд бе образувано по искане на полския министър-председател Матеуш Моравецки, имащо за цел да оспори решение на Съда на ЕС по дело C-824/18 от 2 март тази година, което задължава Полша да не спазва правилата на националното конституционно право, ако те нарушават правото на ЕС.

Конкретно, решението на Съда на ЕС се отнася до правилата, по които се назначават съдиите във Върховния съд на Полша. Процедурата по назначаване на върховни съдии изглежда така: Висшият съдебен съвет на Полша отправя предложение до президента на Полската република, който издава указ за назначението на върховния магистрат. На пръв поглед изглежда напълно издържано, защото предложението идва от независим кадрови орган на съдебната влас, но тънкият момент е в състава на този кадрови, където 15 от 25-имата му членове са политическа квота, избирана от полския сейм (долна камара на парламента). Затова и Съдът на ЕС приема, че независимостта му е поставена под сериозно съмнение.

Но да се върнем на конкретното и обявено устно решение на полския Конституционен съд – кога се очаква то да влезе в сила?

Чл. 190, ал. 3 от полската конституция казва, че това става „в деня на обнародването му“ в полския държавен вестник (Monitor Polski). Сега въпросът е кога ще се стигне до обнародване, тъй като задължението за това е на министър-председателя, но за същото не е предвиден конкретен срок. Забавянето да се обнародват решения и по други чувствителни произнасяния на полския Конституционен съд не са рядкост, като един от примерите за това е решението за забрана на абортите, чието обнародване отне почти 4 месеца.

 

Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия

Президентски избори и кандидатурата на Лозан Панов

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за президентските избори тази година, техните особености, отделните кандидатури, какво и колко добре свърши Радев и защо от „Правосъдие за всеки“ решихме да учредим инициативен комитет, който да издигне кандидатурата на Лозан Панов.

Цялото видео:

 

ГЕРБ не пожелаха да чуят имената на подслушваните протестиращи в НС

В последното заседание на 46-ото Народно събрание депутатите на ГЕРБ напускат преди изчитането на имената на подслушваните в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Мотивът – решението имената на подслушваните да се изчетат при условията на закрито заседание, тъй като представлявали класифицирана информация.

Конкретно, Александър Ненков от ГЕРБ казал:

Причината да бъде закрито заседанието показва, че някой не иска да се стигне до цялата истина. Ако имаха информация, че са подслушвани отделни политически лидери и протестиращи, те щяха да са първите, които да запознаят обществото, но уви това се оказа един голям балон, който се спука.

В тази връзка ви припомням проведното на 28.07.2021 г. пленарно заседание на Народното събрание, в което е изслушван министъра на вътрешните работи, включително и за подслушването по време на протестите (линк към стенограмата).

В същото онова заседание не кой да е, а тъкмо Александър Ненков от ГЕРБ прави следното предложение:

Добре, процедура по-скоро, не е по начина на водене. Имам конкретно предложение. Ако залата прецени, че може да го приеме и да възприеме моето предложение.
Господин Рашков, аз знаех какво ще отговорите на този въпрос и в тази връзка предлагам на основание чл. 50, ал. 2 да изключим микрофоните и телевизиите и да преминем към закрито заседание. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Защото Вие много угодно се измъквате през последните седмици с две неща. Първо, че Вие няма как и чакаме някаква хипотетична комисия, пред която да предоставите отговор на моя много прост въпрос, на който нямаше нужда да обяснявате 12 минути, а да ми кажете има примерно 32 лица – политици петима, и това са тези хора.
Ако не може да го кажете пред камерите, тъй като това е Вашето основание – едното, тогава моля, госпожо Председател, да допуснете на гласуване по чл. 50, ал. 2 да се премине към закрито заседание. Мисля, че всеки един народен представител, а и обществото има нужда да чуе отговора на моя точен и конкретен въпрос. И не се измъквайте с това, че, видите ли, в тази комисия ще предоставите тази информация. Ами Вие утре може да не сте министър и това просто си остава някак си в историята назад във времето и то пряко повлия на последните парламентарни избори. Това е проблемът. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Та, така. Веднъж изчитането на имената на подслушваните в закрито заседание е ок, друг път не е. Последователна позиция, типично като за ГЕРБ.

ГЕРБ не пожелаха да чуят имената на подслушваните протестиращи в НС 1

Заглавна снимка – скрийншот от видео, публикувано на Фейсбук страницата на „Отровното трио“

Захари Стоянов за това кой (не) искаше Съединението

Историческите събития – през погледа на техните съвременници. Захари Стоянов е такъв източник. Участник в освободителното движение, разпознал последвалата подмяна, непосвенил се да ѝ даде вярната, макар и безпощадна оценка.

Такива автори харесвам, тях чета и препрочитам и от тях обичам да споделям на дати като днешната.

Честит празник и приятно четене!

Същото това, което се случи в Княжество България с преврата, после три години стана и в Източна Румелия много в по-малък размер. Там няколко гладници за власт, десетина души идеализатори да имат къща на три ката около Градската градина и да станат притежатели на чифлик с оризова плантация, ето какъв таватур скроиха. Понеже в И. Румелия немислимо беше да се води принципиална борба, то тяхна милост се провозгласиха, че са еметен против тая султанска област, че за тях [е] черен секи паша генерал-губернатор, че тие дигат знамето на съединението с Княжество България. Митинги, демонстрации, бюра, централни и частни — бяха в реда си. Когато ораторите говореха, че тая султанска Румелия трябва да падне, слушателите си блъскаха така сърдечно ръцете, щото от попотените им ръце отскачаха дребни капчици вода. Прекрасно. Но ето че пада старото правителство заедно със своя генерал-губернатор — тамам време за съединение. Как постъпиха в тоя случай ония, които кълняха Румелия, когато говореха огнени речи в митингите, които бяха против секи генерал-губернатор? Не питайте, че ме е срам да кажа. Тие си изпребиха краката кой по-напред да поздрави новия главен управител и скоро-скоро завзеха главните постове, които пущаха на месец по 40–50 лири. Ами „съединението“? Ами „заветната идея“ на народа? Тук му е сега джумбишът я! „Съединението“ се потъпка така жестоко, щото, ако искаше някой да разсърди неговите оратори, то не трябаше да им споменава нищо друго. Доволно бе да им зададе черния въпрос: „Ами съединението?“ Но тие последните господиновци, т.е. на излъжесъединистите, ние се не чудиме твърде много, че така калпазански постъпиха. Те хората искали власт, жадни биле за парички, които за да получат, трябало да измамят, което и сполучиха. Тие са десетина-двадесят души. Но какво да кажем за ония голаци, за тие слепци, които си блъскаха ръцете на митингите, които викаха: „Съществуванието на Източна Румелия е позор“? Първите получиха по 50, 40, 30 и 20 лири, прочее стана „съединението“. А какво получиха ураджиите и слепите? Ни един от тях не си дигна гласа поне за беля да попита: „Где остана съединението? Какво станаха неговите оратори?“ Ужасно! Пази боже от робска тълпа, тежко и горко на такъв народ, който биде като стадо, който има търпение повече от волското.

Но знаете ли какъв [е] плачът на тая тълпа, с какво я нея залъгват, когато хитрите си изтъкат вече платното, когато ураджиите и митингаджиите останат на празна ясла? И това си има леснината. „Абе, господине, ами какво стана с «Историческата» и със «Съединението» — пита някоя овца, която са бѝли на митинг. «Мълчи, бай кмете или бай даскале, недейте подига тоя въпрос — отговаря хитрият лъжлив патриот, който си е изтъкал вече платното, т.е. на комуто капват вече по 20–30 жълтички в месеца. — Европа не дава, бай кмете, не му е сега времето. Не сте ли чули какво е говорил в камарата лорд Драндабулски и как му е отговори от Берлин барон Хептенгевезен? Страшна работа, бай кмете! Султанът, и той не стои мирен: на Бабаалието имало заседание, което се продължавало цели три деня. Никой не знае какво се е говорило там, но ние сме уверени, че за нас се е кроило нещо. От друга страна, ингилишката флота се е изгубила из морето и къде ходи, какво мисли — пак никой не знае. Бисмарк, разсърден от тая политика на ингилизите, тропнал с крака си и заповядал да приготвят десет хиляди топа!… Немците запушили Дунава, Русия се заклела, че ще хване английската царица, персийският шах изклал консулите в столичния си град и пр., и пр. Екзархът секи ден провожда много здраве и руският посланик телеграфира „мирни“ и „разумни“ да бъдеме. Секи да си гледа работата, за нас има кой да се потруди…» «Я гледай, я гледай! И сички тие топурдии сѐ за нас може да стават — възклицава продаденият за зелен хайвер кмет. — Ама Русия ще ни остави ли? Не! Тя гледа на българите като на писани яйца» — свършва той, като че тяхна милост, българите, да са предназначени от вселената да останат за семе на тоя свят.

А сичко казано е жива истина в отношение на нашето публично мнение. У нас не са дипломати само министрите и други род държавници. У нас секи разбира от висшата политика, секи голак е Бисмарк. За човеческо достойнство, за народна гордост, за собствено самосъхранение не питайте; тях ги няма помежду ни. Но за политика, хем от висшата — синца знаеме и разбираме.

Захари Стоянов, „Превратът“, Предисловие

Снимка с автор Димитър Кавра: Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г.

Повече за Захари Стоянов в Уикипедия на български

Градушки и още прокурорски популизъм

След като миналата седмица Върховна административна прокуратура (ВАП) реши да притеснява министъра на здравеопазването, днес същата структура “в изпълнение на конституционно установените си правомощия и в защита на обществения интерес” сигнализирала Инспектората на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да извърши проверка във връзка с падналите в последните денонощия градушки в пловдивски села.

“В хода ѝ следва да се установи изпълнени ли са изискванията на противоградовата защита в Република България, която по закон е възложена на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ към МЗХГ, по време на последните градушки в Пловдивско.”

се казва в съобщението.

Този път ВАП се е подсигурила, като е образувала предварителна проверка, ползвайки като законен повод информацията в медиите, касаеща градушките, засегнали пловдивски села и нанесли щети на реколтата.

Затова и (на теория) има място за прилагане на чл. 145 от Закона за съдебната власт, на чието основание ВАП изисква информация ат служебния министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, към който е Центърът за координиране използването на въздушното пространство (ЦКИВП), имало ли е разрешение или забрана да се изстрелят ракети срещу градоносните облаци (в случай на забрана – по какви причини).

Че такава забрана е имало и то по процедура, действаща от 2011 г., също стана ясно от медийни публикации, споделили съобщение на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (РВД).

Прочее, при доста подобни обстоятелства през юни тази година не можаха да бъдат обстрелвани градоносни облаци, довели до градушка над Асеновград. Данни за сходно активизиране на ВАП по този казус не са налични. 

На този фон съвсем обосновано се задава въпросът каква е целта на цялата тая прокурорска показуха и имитация на дейност освен оправдаването на бюджет и създаване на измамното усещане у хората, че ВАП върши нещо смислено. 

Снимка – скрийншот от прессъобщението на сайта на ПРБ

Може ли прокуратурата да контролира министерствата?

Много е симпатично как Върховна административна прокуратура изискала информация от служебния здравен министър относно какви действия се предприемат за ограничаване на разпространението на вируса в страната.

Въпросът, който веднага възниква, е „има ли прокуратурата такова правомощие въобще?“

По скромното ми мнение – не, няма.

Въпросното искане е основано на чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи:

Чл. 145. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;

Какви обаче са „предвидените в закона функции“?

Това могат да бъдат само правомощията по чл. 127 от Конституцията, който гласи:

Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

А че това могат да са само тези правомощия, знаем от няколко произнасяния на Конституционния съд, включително от придобилото известност напоследък Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г., което главният прокурор обича да цитира в своя полза, изтъквайки какво Народното събрание може или не може да го пита в светлината на принципа на разделението на властите.

В мотивите на въпросното решение на Конституционния съд четем:

В чл. 127 от Конституцията са посочени функциите на прокуратурата и способите за тяхната реализация, като основното в дейността ѝ, която конституционният законодател ѝ възлага, е да следи за спазването на законността при строго определени граници, очертани от способите, съдържащи се в чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията.

Това е, друго няма. Всичко останало са носталгия и непреживяни въжделения по съществувалия по времето на Народна република България „общ надзор за законност“ на прокуратурата съгласно чл. 133 от „Живковската“ конституция със съдържание:

Член 133
(1) Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.
(2) Прокуратурата защищава правата и законните интереси на гражданите. Тя организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и суверенитета на Република България, както и нейните политически и стопански интереси.
(4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на противозаконните актове и за възстановяване на нарушените права.

Та, колкото и на прокуратурата да ѝ се иска, включително да ѝ се иска да си прави евтин пиар, тя не може да контролира изпълнителната власт, като ѝ изисква подобни отчети. Това е така, защото това е територия, запазена за директно избраните в Народното събрание народни представители. Те могат да осъществяват парламентарен контрол, да се възползват от процедурата на „питане“ и да получават отговори на поставени от тях въпроси. Така е предвидено в Конституцията, където подобни правомощия на прокуратурата няма.

Изпращането на подобни искания и разтръбяването им на сайта на ПРБ не само издава незачитане на основния закон и залегналия в него принцип за разделение на властите от страна на държавното обвинение, но и поставя на дневен ред риторичния въпрос дали това е резултат от некомпетентност или все пак се касае за открита провокация към конституционния порядък в нашата република.

Снимка – скрийншот от Google Street View

Разделението на властите е добро само ако ми върши работа

До тази фраза горе-долу може да се сведе внесеното днес искане на главния прокурор, с което атакува чл. 24 и 86, ал. 1 и 4 от Правилника за организация и действие на Народното събрание (ПОДНС) пред Конституционния съд – с тези текстове се въвеждал един вид парламентарен контрол на законодателната власт над съдебната, което на свой ред било в нарушение на предвиденото в Конституцията ни разделение на властите. Знаете, че разделението на властите му стана любима тема и с нейна помощ успя да отклони повечето (несъстоятелни) въпроси, зададени му в заседанието на комисията по конституционни и правни въпроси миналия петък. В искането си главният прокурор се позовава на Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г. (относно обхвата на израза „други доклади на главния прокурор“ по смисъла на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията).

Въпросното решение е много интересно откъм развитите в него следни мотиви:

„Правомощието в чл. 84, т. 16 на Народното събрание се основава на разбирането за въвеждане на повече прозрачност и отчетност на независимата съдебна власт, която се характеризира със своята самостоятелност и отделеност от другите две власти и с независимост на нейните органи.“

„Чрез обсъждане на годишните доклади се създават предпоставки за ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на съдържащия се анализ на дейността по разследването на престъпленията, на степента на латентност на определени престъпни посегателства, съдебната практика по наказателни дела, установени общи и специфични криминогенни фактори, кадрова обезпеченост и други обстоятелства, имащи отношение към противодействието на престъпността, с оглед усъвършенстване на законодателството при спазване на принципа на разделение на властите. Въведеното от конституционния законодател обсъждане от Народното събрание на годишните доклади е легитимна форма за постигане на публичност, на повече прозрачност и информираност относно дейността на органите на съдебната власт, проявление на специфичната проверка на съдебната власт от демократичната общност чрез политическите ѝ представители. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима, което обаче не изключва отчетността ѝ.“

Трите власти не са изолирани, а си взаимодействат и конституционният законодател е задължен да осигурява механизми за тяхното балансиране, така че правата на индивида да бъдат защитени. Взаимното въздържане и контрол не допускат както навлизане в присъщата компетентност, така и размиване в отговорността за осъществяване на конституционно възложените дейности.“

„Сътрудничеството между властите е гаранция не само за прозрачност в работата, но и за напредък в борбата с престъпността.“

„В сложния комплекс на сътрудничество между държавни органи и взаимно сдържане Народното събрание като орган, формиращ наказателната политика, разполага и с необходимите средства за наблюдение и проверка на другите власти в тази сфера. Тези средства обаче в съответствие с принципа за разделение на властите не могат да бъдат от такова естество, че да позволят навлизане в същността на компетентност на съдебната власт, чието предназначение е осъществяване на правозащитната функция на държавата, и в частност – в компетентността на прокуратурата да следи за спазването на законността чрез конституционно предписаните способи в чл. 127 от Конституцията. Основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт.“

„Народното събрание не само формира държавната политика за противодействие на престъпността, но и разполага с възможност за балансиране на дейността на държавните органи, предназначени да я осъществяват, включително и да се информира за постигнатите в този процес резултати чрез конституционно предвидените аналитични доклади по тема в рамките на очертания от Конституцията предмет (изречение второ на чл. 84, т. 16).
В конкретния случай Конституционният съд не се отклонява от своето разбиране в унисон с цитираното тълкувателно Решение № 8/2005 г., че по отношение на органите на съдебната власт правомощията на Народното събрание, свързани с наблюдение и анализ на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността, не бива да се отъждествяват с класическите форми на парламентарен контрол, присъщи за взаимоотношенията между законодателна и изпълнителна власт, защото би довело до такава намеса, която променя фундамента, върху който е изграден конституционният модел на държавата.“

Какво гласят текстовете на атакуваните от главния прокурор разпоредби на парламентарния правилник?

Чл. 24 Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.

Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.

(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада.

Какъв е големият проблем на главния прокурор? Че веднъж на 3 месеца ще участва в обсъждане на дейността на прокуратурата? Че НС може да му прави препоръки? Най-вероятно е това.

Но не служат ли тези разпоредби от парламентарния правилник тъкмо за постигане на повече прозрачност и отчетност на прокуратурата и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството ѝ с Народното събрание – все допустими, че и желани, цели според Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС по к.д. № 15 / 2016 г.? Аз смятам, че е точно така, но окончателното произнасяне ще е на КС.

За финал ви обръщам внимание на част от концепцията, която настоящият главен прокурор представи в хода на назначаването си за този пост. Същата, според описанието ѝ на сайта на ВСС „предлага актуален и задълбочен поглед за развитието на Прокуратурата на Република България (ПРБ), съобразен с констатациите и препоръките в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в Доклада от независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост от 15.12.2016 г., както и със Становището на Европейската комисия за демокрация чрез право относно Закона за съдебната власт и Становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори.“

Та, на стр. 13 от концепцията четем:

Ще продължа да следвам и доразвивам въведените и активно ползвани форми на отчетност на главния прокурор, не само пред Висшия съдебен съвет, а и пред обществото – чрез периодични доклади по значими въпроси на противодействието на престъпността и корупцията и необходимостта от законодателни изменения в тази насока пред съответните комисии на Народното събрание и чрез използване на нови форми на публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най-вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, с оглед засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането, при стриктно съблюдаване на правата на гражданите.“

Ако Конституционният съд допусне искането и прецени, че в заседанието по така образуваното дело трябва да участва и главният прокурор като заинтересувана страна, ще е много забавно да го питат кога е бил искрен – с представянето на концепцията си или с подаването на искане до КС.

Снимка – скрийншот от Google Street View

Нужен ли ни е изобщо главен прокурор?

Достигнат е политическият и правен максимум на „отчетност“ на главния прокурор с оглед конституционните текстове и практиката на Конституционния съд.

Изслушванията пред парламента или правната му комисия са важни, но за целта трябва и депутатите да са по-подготвени.

В последното си изслучване главният прокурор имаше 2 опорни точки, които депутатите за съжаление не съумяха да преодолеят:

  1. Не знае, не иска да знае и не е длъжен да знае нищо по конкретни дела, тъй като те си имат наблюдаващи прокурори, а той е само административен ръководител на административни ръководители и
  2. Депутатите нямат право да го подлагат на парламентарен контрол, защото това противоречи на Конституцията в частта за разделението на властите

Никой не го попита защо прокуратурата избирателно и на какви основания, по какви критерии, избира кога да споделя следствена информация и кога да се пази зад щита на разделение на властите, защо по едни дела много жертвоготовно се споделя информация, какъвот е примерът с т.нар. „президентски СРС-та“, а по други изобщо не става ясно кой какво е казал, какви стъпки са предприети, какъвто е контрапримерът с кюлчетата и въпроса коя е Мата Хари.

Излиза, че прокуратурата е безотчетна за актовете си, особено за онези в досъдебното производство, което не е публично, и в което съдът има само ограничена роля. Единствено прокуратурата, която се представлява от главния прокурор, може да реши дали да направи нещо или не, като за това никой в държавното обвинение не носи никаква обществена отговорност.

Спорно е доколко отговорност може да се постигне във Висшия съдебен съвет (ВСС), тъй като от дебатите в Пленума му, дали е правен анализ на специализираното правосъдие или не, разбрахме, че съдии не могат да се месят в делата на прокурори и обратно, а Прокуроската колегия на ВСС е изцяло доминирана от главния прокурор, който е неин председател. Там няма дебат и различни мнения. Решението е избор на юристи-немагистрати във ВСС, които да не са подвластни на главния прокурор.

Цялото ми участие в БНР -> тук.

Снимка – Ани Петрова / БНР

Авторско право, плагиатство и политика

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за

  • интелектуална собственост и авторскоправна закрила
  • плагиатството в академичната сфера
  • възможното развитие след подадените сигнали до ръководството на Софийския университет срещу д-р Петър Илиев.

Цялото видео:

По-важно е за какво се харчи партийната субисдия, отколкото какъв е нейният размер

Чл. 29, ал. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП) казва, че политическите партии разходват средствата си за
– подготовка и участие в избори,
– осигуряване работата на партийните структури,
– организационни разходи по провеждане на мероприятия и
– други присъщи за дейността на партията разходи.

Горното се отнася в най-голяма степен за средствата от разпределна от бюджета на партиите държавна субсидия. Текстът от ЗПП е изцяло пожелателен, тъй като отчитането на разходите не е обвързано с преценка на контролния орган (в случая това е Сметната палата) доколко те са „присъщи за дейността“ на съответната политическа формация. На този фон повече от стряскащо е как обществената дискусия за партийната субсидия все се ограничава до нейния размер (не повече от 1 лв за глас) и никога не засяга най-важната ѝ част – как и за какво партиите да харчат парите на данъкоплатците.

Така в годините се нагледахме на финансирани с пари от субсидията групови сюнети, строеж на чешми и параклиси, дарения за лечение на нуждаещи се, финансиране на партийни телевизии, набавяне на конкретно болнично оборудване, за да стигнем до актуалните партийни „дарения“ към пожарната и семействата на загинали в стихията огнеборци.

Привидната благородност на някоя от каузите не съумява да прикрие популистките ѝ мотиви и в допълнение показва колко сериозни са всъщност системните проблеми с финансирането на, да вземем за пример, здравеопзаването и противопожарната охрана.

Това не е задължително да продължава по този начин, особено ако се формира достатъчна воля в полза на важното пред маловажното и на същественото за сметка на несъщественото.
Отговорната законодателна уредба за какво да се разходват парите от субсидията вместо популистко-изкусителното джеболебаренье за размера ѝ може да е една от първите крачки в тази посока.