Разговор в „Контракоментар“ с Асен Генов защо предложеният от Радев референдум за еврото е по конституционно недопустим въпрос, какъв е личният ми спомен от въвеждането на еврото в Австрия и Германия, колко смислени са предложените от ПП-ДБ мерки за прилагане на санкциите по Магнитски у нас и защо транспортната блокада в София бе напълно незаконна.
Цялото видео:
На 25.12.2024 г. имаше пореден инцидент с кабел в Балтийско море, този път за пренос на еленергия между Естония и Финландия (Estlink2).
“Не можем да изключим саботаж” бе цитиран мениджър от опериращата финландската електропреносна мрежа компания Fingrid.
Междувременно стана ясно, че финландските власти са задържали танкера, който много вероятно е отговорен за прекъсването на електрическия кабел и заедно с него на още 4 телекомуникационни кабела.
За разследването на този инцидент от съществено значение ще е установяването дали прекъсването на кабелите е извършено в териториалните води на Финландия или в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ).
В териториалните си води бреговата държава в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право упражнява суверенитет и има правомощието, в рамките на режима на „мирно преминаване“ (innocent passage), да предотвратява чуждестранни кораби да накърняват нейната сигурност или да разследва потенциални неприятелски актове.
Нещо повече, член 113 от същата конвенция предвижда наказателна отговорност за лицата, повредили подводни кабели, но тя може да бъде осъществена само ако е налице национално законодателство за прилагане на член 113 от посочения международен акт.
Член 113
Прекъсване или повреждане на подводни кабели и тръбопроводи
Всяка държава приема законите и правилата, необходими за квалифицирането като престъпни деяния на прекъсването или повреждането на подводен кабел под повърхността на откритото море, причинено от кораб под нейно знаме или от лице, подчиняващо се на нейната юрисдикция, извършено умишлено или по непредпазливост, която може да му бъде вменена във вина, дотолкова, доколкото това може да доведе до прекратяване или до създаване на смущения в телеграфната или телефонната връзка, както и на прекъсването или повреждането на подводен тръбопровод или кабел за високо напрежение, извършено при същите обстоятелства. Тази разпоредба се прилага също и по отношение на поведение, насочено към или можещо да доведе до такова прекъсване или повреждане. Тя не се прилага обаче по отношение на каквото и да е прекъсване или повреждане, причинено от лица, които са действали само с правомерната цел да спасят своя живот или техния кораб, след като са взели всички необходими предпазни мерки, за да бъде избегнато такова прекъсване или повреждане.
Наказателният кодекс на Финландия не съдържа изрична разпоредба за посегателство над подводни кабели, но дори да съдържаше, големият проблем в такива случаи е в прилагането на националното законодателство извън териториалните води на страната.
Това е така, защото от една правният режим на ИИЗ има за цел да балансира свободното корабоплаване с икономическите интереси на бреговата държава. Последната има суверенни права и юрисдикция, свързани с ограничен брой икономически, екологични и научни въпроси, но не и с въпроси на сигурността.
От друга страна, както се вижда от самия чл. 113 по-горе, бреговата държава може самостоятелно да разследва прекъсването или повреждането на подводен кабел под повърхността на откритото море, причинено от кораб под нейно знаме или от лице, подчиняващо се на нейната юрисдикция.
Когато горното не е налице, бреговата държава не може напълно самостоятелно да предприема действия по разследване като качване на борда, извършване на оглед и разпит на екипажа. За тях принципно е необходимо съгласието на държавата на флага. В случая с Estlink2, заподозреният танкер плава под флага на Островите Кук, като по-интересното е, че за него се твърди да е част от т. нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, с чиято помощ се избягват наложените на страната санкции за износ на нефтопродукти.
Последният сериозен инцидент с разкъсване на кабели в Балтийско море, предизвикан от китайския кораб Yi Peng 3, показа реалните граници на този тип разследвания: на кораба се качи многонационален екип от Швеция, Германия, Финландия и Дания, но разследването бе водено от китайските власти, които позволиха на чуждестранните представители да участват като наблюдатели, но не и като разследващи.
Забележително бе, че на шведски прокурор не бе позволено да се качи на борда на кораба и съответно Швеция не можа да проведе наказателното си разследване.
Дали така или по различен начин ще протече разследването на саботажа срещу Estlink2 с оглед факта, че държавата на флага не е Китай, а Островите Кук, предстои да видим. Във всеки случай прави впечатление, че финландците нямат илюзии кой стои зад саботажа и съответно са приели да действат доста по-решително.
Have you been in contact with the Russian authorities?
-No.
When are you going to be in touch?
-We are not. https://t.co/ovflC6OcxG
— Jenni (@Jillian00FI) December 26, 2024
Решението на конституционния съд на северната ни съседка е вече публикувано. Не знам румънски, така че го четох с помощта на машинен превод, в случая на Deepl.
Диспозитивът на приетото единодушно решение гласи:
1. На основание член 146, буква е) от Конституцията отменя целия изборен процес за избор на президент на Румъния, проведен въз основа на Решение № 756/2024 на правителството за определяне на датата на изборите за президент на Румъния през 2024 г. и Решение № 1061/2024 на правителството за одобряване на Календарната програма за изпълнение на действията, необходими за избора на президент на Румъния през 2024 г.
2. Изборният процес за избор на президент на Румъния ще бъде възобновен изцяло, правителството ще определи нова дата за избор на президент на Румъния и нова календарна програма за необходимите действия.
3. Това решение е окончателно и общозадължително, публикува се в Официален вестник на Румъния, част I, и се съобщава на обществеността.
Преводът ми се струва напълно задоволителен, за да изложа накратко водещите мотиви на съда:
В настоящия случай свободно изразеният характер на вота е бил нарушен поради факта, че избирателите са били дезинформирани чрез предизборна кампания, в която един от кандидатите се е възползвал от агресивно популяризиране, извършено в нарушение на националното изборно законодателство и чрез неправомерно използване на алгоритмите на платформите на социалните медии. Манипулирането на вота било още по- очевидно, тъй като предизборните материали, популяризиращи единия кандидат, не носели специфичните белези на предизборна реклама в съответствие със Закон № 370/2004 г. Освен това кандидатът се възползвал и от преференциално третиране в платформите на социалните медии, което довело до изкривяване на волеизявлението на избирателите.
Съдът счита, че е засегнато равенството на възможностите на участниците в изборите, което отразява промяна на самото право да бъдат избирани. Нарушенията в предизборната кампания са засегнали участниците в изборите, тъй като са създали явна неравнопоставеност между кандидата, който е манипулирал цифровите технологии, и останалите кандидати, участващи в изборния процес. По този начин значителното излагане на един кандидат доведе до пряко пропорционално намаляване на излагането в онлайн медиите на останалите кандидати в изборния процес. Въпреки това използването на цифрови технологии и изкуствен интелект както от кандидатите или участниците в изборите, така и от политическите партии, техните поддръжници или симпатизанти, трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира честността и безпристрастността на изборите. В противен случай избирателите са възпрепятствани да си съставят мнение за кандидатите и изборните алтернативи или могат да бъдат подведени относно самоличността и качеството на кандидата или процедурите за гласуване. Ето защо използването на такива практики в изборния процес от участниците в
изборите, включително политическите партии, в изборния процес, поставя държавните органи, компетентни по закон, да проверяват, установяват и, когато е необходимо, санкционират подобно поведение.
Онлайн предизборната реклама винаги трябва да бъде идентифицирана като такава и да бъде прозрачна, както по отношение на самоличността на спонсора, така и по отношение на техниката на разпространение Платформите за социални медии следва да бъдат задължени да оповестяват текущо данни за политическата реклама и спонсорите на изборите [вж. също точка 46 от Тълкувателната декларация на Кодекса за добри практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект].
В настоящия случай Съдът отбелязва факта, че един кандидат е нарушил изборното законодателство относно финансирането на кампанията за президентските избори. Така представените пред Постоянния избирателен орган декларации от един от кандидатите относно бюджета на кампанията му, който той отчита като 0 леи, противоречат на данните, представени в „Информационните бележки“ на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Вътрешна защита“ и Румънската разузнавателна служба.
Общоизвестно е, че предизборната кампания е свързана със значителни разходи и разноски, а анализираната ситуация разкрива очевидно несъответствие между мащаба на проведената кампания и несъществуването на направените разходи, както предполага кандидатът. По този начин е нарушен принципът на прозрачност при финансирането на предизборната кампания и са възникнали съмнения относно честността на изборите.
Водим от горното, съдът отменя проведената дотук изборна процедура (1 ви тур от президентския избор) и отбелязва приложимостта на член 83, параграф 2, алинея 2 от Конституцията на Румъния, съгласно който действащият президент на Румъния „упражнява мандата си до полагането на клетва от новоизбрания президент“.
Това е, решението е кратко и много стегнато. Неясно засега е вътрешнополитическото му измерение – ще доведе ли до политическо пренареждане и ако да – до какво точно.
Междувременно се появиха мнения, че в геополитически план е точка за автократичните режими в Руската федерация и Китай, които по този начин ще могат да упрекват Румъния конкретно (и „Запада“ в обобщение) в цензура, политическа репресия и в проява на двойни стандарти.
Използвана илюстрация – от сайта на румънския конституционен съд
На 1-ви декември 2024 г. в Румъния се провеждат парламентарни избори.
В тях се избират 330 членове на Камарата на депутатите (долна камара) 136 членове на Сената (горна камара).
Избират се партийни листи в пропорционална изборна система, като страната е разделена на 43 многомандатни избирателни района, съставени от 41-те окръга на Румъния, градския окръг Букурещ и румънската диаспора.
Всеки избирателен район излъчва по един депутат на всеки 73 000 души и по един сенатор на всеки 168 000 души в съответствие с данните за населението, събрани на 1 януари на предходната година от Националния статистически институт.
Избирателните райони не могат да имат по-малко от 4 депутати и 2 сенатори.
За пример, многомандатният избирателен район Букурещ излъчва 29 депутати и 13 сенатори, а за румънската диаспора са запазени 4 депутатски и 2 сенаторски места.
Долният праг за избор е 5 % от националния вот или поне 20 % от гласовете в четири избирателни района.
Интересна особеност е, че за коалициите важи по-висок праг, който зависи от броя партии, които ги формират. Така за двупартийните коалиции важи праг от 8%, за трипартийните 9%, съответно за коалициите от 4 или повече партии – 10%.
Румънското изборно законодателство предвижда, че В Камарата на депутатите могат да бъдат добавени допълнителни места (понастоящем те са 18) за етнически малцинствени групи, които на изборите преминават по-нисък праг, като за целта трябва да са получили за цялата страна брой гласове, равен на поне 5 % от средния брой действителни гласове, подадени в страната за избор на депутат.
Понастоящем най-многобройната парламентарна група е на Социалдемократическата партия (PSD), следвани от християндемократите (PNL) и либералите (USR).
Очакването, обаче, е крайната десница да засили позициите си. За това вече сигнализира първият тур на президентските избори, на който крайно десният и путинофилски кандидат Джорджеску изненадващо зае първото място.
Освен вътрешнополитическо значение, подобна политическа промяна би имала и своето геополитическо измерение: Румъния е шестата по големина държава в ЕС и най-важният партньор на НАТО в Югоизточна Европа. Тя разполага с най-важната военновъздушна база и установки за противоракетна отбрана в региона.
Освен това значителна част от военната помощ за Украйна минава през Румъния. Заради излаза си на Черно море страната също така се намира на маршрута на украинските товарни кораби за превоз на зърно. Поради това геополитическото значение на Румъния е много по-голямо от това на страни като Унгария и Словакия, които с управляващите си националисти около Виктор Орбан и Роберт Фицо постепенно загърбват консенсуса на ЕС и НАТО.
Такова овладяване успешно премина в Унгария, сега е в процес на завършване в Словакия, а Полша сякаш ще успее да възстанови върховенството на правото след зловредните „реформи“ на управлявалата 8 години там „Право и справедливост“.
У нас процесът върви отдавна под повърхността и е на път да бъде успешно завършено с избора на нов главен прокурор и председател на ВАС от ВСС с отдавна изтекъл мандат и замесен в множество скандали и действащ под политическо давление.
Цялото ми участие в „Денят“ с Веселин Дремджиев:
Ако се търсят външни фактори, които за известно време да „слепят“ и съберат депутатите и в сегашния нестабилен парламент, то конституционният дебат е такъв фактор.
Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод изпратеното от сдружението писмо до парламентарните групи в 48-то Народно събрание.
Цялото участие -> тук.
Ако целта на заявката за марка „Костя Копейкин“ е била да запуши устите на публични говорители и журналисти, които, обсъждайки Костадин Костадинов от Възраждане, го наричат Копейкин, то тя няма да бъде постигната с помощта на Закона за марките и географските означения.
Що се отнася до главния прокурор Иван Гешев, той винаги е „блестял“ много повече с политически прояви и политическо говорене, отколкото с подобаващи на поста му правни достижения.
Цялото ми участие в „Денят“ с Веселин Дремджиев:
Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ какво означава промяна във формата на държавно управление, нужна ли е, кой точно проблем решава и защо се повдига сега.
Цялото видео:
Може ли да има правно обвързващ референдум за президентска република?
Краткият отговор е „не“.
Да, вярно е, че с ДВ бр. 88 от 2020 г. е отменен чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), според която “Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание”.
Въпреки това, обаче, остава да важи чл. 9, ал, 1 от ЗПУГДВМС, който много ясно очертава предмета на националния референдум и според тази норма „Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.“
Това означава, че когато поставеният за решаване въпрос е от компетенцията на друг орган, примерно на Велико народно събрание (ВНС), то същият въпрос не може да се решава чрез референдум. Въпросът за смяната на парламентарната репубика с президентска е тъкмо такъв въпрос – той се отнася до промяна формата на държавното управление и попада в изключителната компетенция на ВНС.
В тоя смисъл мотивите на Решение № 9 по к. д. № 8/2016 г. (делото за противоконституционността на някои от референдумните въпроси на Шоуто на Слави – помните там за намаляване броя на депутатите) са си още напълно валидни:
„Конституционният съд намира за необходимо изрично да подчертае, че въпросът е решен изцяло на конституционно ниво, а специалният закон само доразвива основните конституционни положения (чл. 9, ал. 1 и 2 ЗПУГДВМС).“
„Конституционният съд приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание. Този извод следва от съвкупния анализ на нормите на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, тъй като се отнася до промени, засягащи формата на държавно управление.“
„Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или дори на друга власт.“
„Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания и точно затова Конституцията е предвидила правомощието на Народното събрание да приема решението за произвеждане на национален референдум, възлагайки му дискрецията да прецени именно наличието или липсата на изискуемите предпоставки. Изискването за извършване на преценка за съответствие с материалния обхват на неговата компетентност е поредната конституционна мярка, която суверенът е възложил на представителната институция – функцията на филтър срещу всяка възможност пряката демокрация да бъде компрометирана.“
Снимка – достъпна при условията на лицензия CC BY 2.0 във Flickr
Помните представянето на обвинителния акт по делото КТБ, в който се оказа, че го няма Пеевски, но също така ги няма и Путин и Обама.
Сега гледаме още веднъж от същото – накисване, изпиране и изглаждане пред обществото. Поводът е проверката на Пеевски, извършена заради санкционирането му по закона Магнитски. Отново с пълното съдействие на прокуратурата.
Развитието и градацията са както следва:
Следва да се отбележи, че голяма част от посочените обстоятелства в обсъждания доклад на Министерство на финансите на САЩ, вероятно стъпват на работата на Прокуратурата на Република България и събраните от нея доказателства.
По отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки. Предстои същите да бъдат анализирани.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ГОВОРИТЕЛЯ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР СИЙКА МИЛЕВА от 4 юни 2021 г.
Във Върховната касационна прокуратура (ВКП) са образувани шест преписки, по които на основание чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗСВ са започнати лични проверки от прокурори от отдел 01 „Специализиран“ при ВКП, с оглед събиране на данни за евентуално извършени престъпления по глава осма, раздел четвърти от особената част на НК. В тази връзка е изпратено запитване чрез Министерство на правосъдието до Департамента на правосъдието на САЩ за предоставяне на информацията, на която са основани констатациите на компетентните органи на САЩ по отношение на санкционираните лица.
По отношение на останалите двама – Пеевски и Желязков, проверките във ВКП продължават, тъй като е получена само част от изисканата информация.
След приключването на всички проверки събраните материали ще бъдат изпратени на компетентните прокуратури за извършване на преценка относно наличието на достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер, за което българските граждани ще бъдат информирани.
Прессъобщение на сайта на ПРБ от 22 юли 2021 г.
Заради липса на данни за извършено престъпление специализираната прокуратурата е прекратила проверките срещу две от лицата в списъка „Магнитски“ – депутатът от ДПС Делян Пеевски и бившият заместник-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков.
За последното няма дори прессъобщение на сайта на прокуратурата, но и това едва ли трябва да учудва някого.
