Няма Пеевски, няма Путин, няма Обама

Помните представянето на обвинителния акт по делото КТБ, в който се оказа, че го няма Пеевски, но също така ги няма и Путин и Обама.

Сега гледаме още веднъж от същото – накисване, изпиране и изглаждане пред обществото. Поводът е проверката на Пеевски, извършена заради санкционирането му по закона Магнитски. Отново с пълното съдействие на прокуратурата.

Развитието и градацията са както следва:

Следва да се отбележи, че голяма част от посочените обстоятелства в обсъждания доклад на Министерство на финансите на САЩ, вероятно стъпват на работата на Прокуратурата на Република България и събраните от нея доказателства.

По отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки. Предстои същите да бъдат анализирани.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ГОВОРИТЕЛЯ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР СИЙКА МИЛЕВА от 4 юни 2021 г.

Във Върховната касационна прокуратура (ВКП) са образувани шест преписки, по които на основание чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗСВ са започнати лични проверки от прокурори от отдел 01 „Специализиран“ при ВКП, с оглед събиране на данни за евентуално извършени престъпления по глава осма, раздел четвърти от особената част на НК. В тази връзка е изпратено запитване чрез Министерство на правосъдието до Департамента на правосъдието на САЩ за предоставяне на информацията, на която са основани констатациите на компетентните органи на САЩ по отношение на санкционираните лица.

По отношение на останалите двама – Пеевски и Желязков, проверките във ВКП продължават, тъй като е получена само част от изисканата информация.

След приключването на всички проверки събраните материали ще бъдат изпратени на компетентните прокуратури за извършване на преценка относно наличието на достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер, за което българските граждани ще бъдат информирани.

Прессъобщение на сайта на ПРБ от 22 юли 2021 г.

Заради липса на данни за извършено престъпление специализираната прокуратурата е прекратила проверките срещу две от лицата в списъка „Магнитски“ – депутатът от ДПС Делян Пеевски и бившият заместник-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков.

Валентина Маджарова, ръководител на Специализираната прокуратура, в „Преди всички“ на БНР, 27 юли 2022 г.

За последното няма дори прессъобщение на сайта на прокуратурата, но и това едва ли трябва да учудва някого.

Възраждане е съучастник на главния прокурор

След като Възраждане веднъж предложиха органът по разследване на главния прокурор да бъдел директорът на Националната следствена служба (самият той с ранг на зам. главен прокурор, избиран от подчинената на главния прокурорска колегия), напълно последователно бе да предложат и това – европейските делегирани прокурори да минат на пълното подчинение на Гешев.

Да не могат да направят нищо без знанието и одобрението му. Да му докладват всеки месец и да мачкат каскети пред него. Ако предприемат някакви действия пред съда – да го правят само заедно с национален прокурор, който да ги държи за ръчичка.

Предложението е направено между 1-во и 2-ро четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който се въвеждат облекчения в работата на европейските делегирани прокурори у нас и се засилват гаранциите им за оперативна независимост тъкмо от напълно неефективната в борбата срещу високолевълната престъпност Гешева структура.

Целта му е ясна – недай Боже някой самостоятелно (от главния прокурор) да решава какво и кого да разследва за измами с евросредства, ДДС или при корупционни престъпления с евросредства. С други думи – недай Боже някой да скърши хатъра на притежателите на пачки и кюлчета в чекмеджета, за чието спокойствие главният отговаря.

Закриването на спецсъдилищата е конституционно

Един от съществените аргументи на главния прокурор и въобще всички апологети на специализираните наказателни съдилища в дебата по тяхното закриване бе, че Народното събрание, макар и да можело да създава такива съдилища със закон, не можело също така със закон да ги закрива. Защо? Ми не било предвидено в Конституцията – там пишело само че със закон могат да се създават специализирани съдилища, но нямало обратна норма, според която веднъж създадени със закон, специализираните съдилища да можело и да бъдат закривани. Закриването можело да дойде само с конституционно мнозинство, а за по-сигурно, най-добре да се свикало ВНС, което да се произнесло.

Това по време на обсъжданията в Правна комисия напълно сериозно се твърдеше от представители на Асоциация на прокурорите в България, както и от други присъдружни им съсловни магистратски организации. Такива становища заеха дори председатели и зам.-председатели на спецсъдилищата.

Че конституционното право не им е най-силната страна, за мен винаги е било извън съмнение.

В това се убедих по време на участието си в подобен дебат, предшестващ онзи в парламента, който се състоя в Гражданския съвет към ВСС, където представлявах Обединението на свободните адвокати.

Там им оспорих тезата с аргумента, че Конституционният съд вече се е произнасял по въпроса кои съдилища попадат в „конституционно очертаната структура на съдилищата“ и кои не, съответно за закриването на кои е нужно конституционно мнозинство и как специализираните не попадат сред тях.

По време на дебата никой не ми възрази, не ме репликира или опита да ми противопостави насрещен аргумент. Това, разбира се, не попречи същите локуми да се разтягат в последвалите дебати по време на общественото обсъждане в Правна комисия на НС, както и при първо и второ четене пак там.

Да видим все пак какво казват конституционните съдии в своето Решение № 7 по конст. дело 9/2022:

Видът и устройството на специализираните наказателни съдилища и прокуратури по чл. 119, ал. 2 от Основния закон не са предмет на специална конституционна уредба и са предмет на законодателна уредба от Народното събрание в установените от Конституцията предели на законодателната целесъобразност. По силата на чл. 133 от Основния закон на парламента е възложено да уреди със закон въпросите, свързани с организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и следствените органи, статута на съдиите, прокурорите и следователите, условията и реда за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност, както и за осъществяване на тяхната отговорност. В обхвата на това негово правомощие е и материята, предмет на уредба в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията, поради което не съществува конституционна пречка за законодателя, на когото чл. 133 от Конституцията възлага уредбата на организацията и дейността на съдебната власт както да създаде със закон специализирани съдилища и съответстващи им прокуратури, ако прецени това за необходимо, така и да ги закрие – отново със закон, съобразно съществуващите социални и икономически потребности.
Извън компетентността на Конституционния съд е да преценява правилността на законодателното решение – обратното би представлявало в настоящия случай недопустимо навлизане в прерогативите на законодателя. Дали е отпаднала необходимостта от съществуването на специализираните структури, е въпрос на политическата целесъобразност и Конституционният съд не може да подменя волята на Народното събрание – това би го поставило в позиция на позитивен законодател.
Изложеното дава основание да се направи извод, че искането на вносителя за установяване на противоконституционност на §43 ПЗР на ЗИД ЗСВ е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Кратко, ясно, разбираемо и най-вече очаквано.

Припомням всичко това, защото съвсем скоро с посочените по-горе апологети ще водим друг конституционен спор, този път свързан с Европейската прокуратура, тъй като те поддържат становището, че Европейската прокуратура била несъвместима с Конституцията на Република България. За да действала последната у нас, се налагали изменения в основния ни закон. Някои от тези „аргументи“ се чуха и във вчерашното гласуване на първо четене на измененията в Закона за съдебната власт, с които се въвеждат материални гаранции, че Европейските делегирани прокурори въобще ще могат да си вършат работата у нас, примерно, че ще имат достатъчно средства, за да плащат за експертизи по своите разследвания. Щото в момента такива средства им биват отказвани (неотдавна Специализираната прокуратура е отказала на европейски делегиран прокурор да бъде назначена експертиза по разследване с аргумента, че „няма пари“.)

Това си е чист саботаж и той не може да бъде прикрит от дитирамбите как всички начело с умиращия да се снима заедно с Кьовеши главен прокурор подкрепяли работата на Европейската прокуратура у нас.

Истината е, че ги е страх от самостоятелно работеща Европейска прокуратура и затова няма да се посвенят от нищо и поредната демонстрация на непознаване на българската Конституция и правото на Европейския съюз ще са най-ниската цена, която видимо са готови да платят.

Гостувам в „Честна дума“

Честна дума“ е авторският подкаст на Людмил Арсов.

В 96-ия епизод на подкаста говорим за авторски права, пиратство, ролята на прокуратурата, американски служби, Elon Musk, Twitter и свободата на изразяване.

За подкаста можете да се абонирате в основните аудио платформи.

Оповестените революции обикновено не се случват

Оповестените революции обикновено не се случват. Нещо подобно считам, че наблюдаваме и по отношение на закриването на специализираното правосъдие.

Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод прогнозите за „апокалиптични сценарии“, изказани при гледането на приетия вече законопроект за закриване на специализирания наказателен съд.

В крайна сметка съдебните кадровици трябва да си дадат сметка закона ли ще изпълняват или ще прилагат някакви собствени политики, тоест ще задоволяват някакъв собствен ищах или ще си отмъщават някому.

Те трябва да си дадат сметка дали като магистрати, защото повечето от тях са били магистрати, преди да станат членове на Висшия съдебен съвет, някои от тях са и действащи, това, за което са се клели, просто празни думи ли са или смятат да спазват задълженията си като магистрати и съответно да поемат отговорността, с която са натоварени като членове на Висшия съдебен съвет.

Цялото ми участие в БНР -> тук.

Снимка – Ани Петрова / БНР

Конституционно – ковид ограниченията в Германия са необходими и пропорционални

Ограничения на придвижването и контакта с други лица – диспозитив на решението на Германския федерален конституционен съд по конст. дела 1 BvR 781/21, 1 BvR 798/21, 1 BvR 805/21, 1 BvR 820/21, 1 BvR 854/21, 1 BvR 860/21 и 1 BvR 889/21:

Конституционната жалба в производството по 1 BvR 798/21 е оставена без уважение, доколкото е насочена срещу чл. 28b, ал. 1, изречение 1, точки 3 до 10, ал. 7 и чл. 28c от Закона за превенция и контрол на инфекциозните болести при хората (Infektionsschutzgesetz) в редакцията на Четвъртия закон за защита на населението в случай на епидемична ситуация с национално значение от 22 април 2021 г. (Държавен вестник, част I, стр. 802).
В останалата част конституционните жалби са отхвърлени [като неоснователни, бел. моя].

Водещи анотации от мотивите:

1. Ограниченията за напускане на жилището и контактите като мерки за борба с пандемията трябва да отговарят на общите конституционни изисквания за ограничаване на основните права във всяко отношение.

2. Основното право на свободно развитие на личността (член 2, ал. 1 от Основния закон) защитава интензивните връзки, подобни на семейните, дори отвъд защитата на брака и семейството. В проявлението си като всеобхватна обща свобода на действие това основно право защитава свободата на човек да се среща с всяко друго лице. В проявлението си като общо право на личността основното право дава защита срещу възпрепятстването на всякакви срещи с други хора и принуждаването на индивида да изпада в самота; възможността изобщо да се среща с други хора е от съществено значение за развитието на личността.

3. Член 2, параграф 2, изречение 2 във връзка с член 104, параграф 1 от Основния закон защитава дадената действителна физическа свобода на придвижване. От обективна страна тя предпоставя възможността за действително и правно възползване от нея; от субективна страна е достатъчно към нея да е насочена естествената воля [на индивида, бел. моя].

а. Свободата на придвижване може да бъде нарушена и от принуда, която е единствено с психологическо посредничество. То трябва да е сравнимо с пряко действаща физическа принуда по вид и степен.

b. Закон, който пряко и без допълнителен акт на прилагане се намесва в свободата на придвижване, може да отговаря на предвидените в член 2, ал. 2 и 3 и член 104, ал. 1, предложение 1-во от Основния закон ограничения [на правото на придвижване, бел. моя].

c. Обхватните ограничения на напускане на жилището са допустими само в случай на крайна опасност.

Сума сумарум, 1-ви сенат на германския федерален конституционен съд намира, че атакуваните ограничения на свободата на придвижване и контакта с други лица са съществени компоненти на защитната концепция, развита от законодателя в Закона за превенция и контрол на инфекциозните болести при хората. В своята цялост тя служи за защита на живота и здравето, както и за поддържане на функционираща здравна система като първостепенна грижа за общественото благосъстояние.

Следователно, разгледаните ограничения за контакт и дори за напускане на жилището, са били съвместими с Основния закон в условията на изключителна опасност от пандемията; по-специално те са били пропорционални въпреки тежестта на намесата. Доколкото в това производство са били оспорени други закондателни мерки за ограничаване на пандемията, като например ограниченията за посещение на развлекателни и културни обекти, магазини, места за спортуване и ресторанти, съдиите намират, че съответната конституционна жалба не е повдигната по допустим начин.

Решението [тук и като pdf] е постановено единодушно.

Снимка (илюстративна) – автор Mehr Demokratie достъпна под лиценз CC BY-SA 2.0 в платформата Flickr

Съдебната реформа като реформата на всички реформи

Ако новото управленско мнозинство не реши проблемите в прокуратурата, ще му бъде много трудно.

Цялото ми участие в „Седмицата на Дарик“:

 

Снимка: автор Людмил Кърджилов, Дарик

Конституционно – Полша и Европейската конвенция за защита правата на човека

С решението си по конституционно дело K 6/21, Конституционният съд на Полша хвърли нова светкавица със следния диспозитив:

1. Чл. 6, ал. 1, предложение първо от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото използваното в тази разпоредба понятие за съд включва и Конституционния съд [на Полша, бел. моя], е в противоречие с чл. 173, връзка с чл. 10, ал. 2, чл. 175, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и с чл. 1 и чл. 8 чл. 1 от Конституцията на Република Полша.

2. Чл. 6 чл. 1, предложение първо от посочената в точка 1 конвенция, доколкото предоставя на Европейския съд по правата на човека компетентността да преценява законността на избора на съдиите от Конституционния съд, е несъвместим с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Конституцията [на Полша, бел. моя].

Припомням, че чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека защитава т. нар. „право на справедлив процес“. Текстът на предложение 1-во гласи:

Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд*, създаден в съответствие със закона.

С решението си полският Конституционен съд реагира на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото Речкович срещу Полша (Reczkowicz vs Poland), по което ЕСПЧ констатира, че Дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша не се явява „съд, създаден със закон“, тъй като е лишена от безпристрастност и независимост, а е лишена, защото членовете ѝ се назначават от президента на републиката по предложение на полския Висш съдебен съвет (Krajowa Rada Sądownictwa или KRS), в който мнозинство имат членове, избрани не от съдии, а от друг орган на политическата власт – Сейма (долната камара на парламента).

За полския ВСС има практика на Съда на ЕС (решение по съединени дела C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18), където съдът обръща внимание на следното:

С тази уговорка, следните от споменатите от запитващата юрисдикция обстоятелства могат да са релевантни за целите на тази цялостна преценка: първо, обстоятелството, че KRS е конституиран в новия си състав чрез съкращаване на текущия четиригодишен мандат на дотогавашните му членове, второ, обстоятелството, че докато по-рано 15-те членове на KRS от съдийската квота са били избирани от колегите си магистрати, то понастоящем те се избират от една от структурите на законодателната власт измежду кандидати, които могат да се издигат от 2000 граждани или от 25 съдии, а тази реформа довежда до назначения, вследствие от които броят на членовете на KRS, които са пряко свързани с политическата власт или избрани от нея, достига 23 от общо 25-те членове на този орган, и трето, евентуалното наличие на споменатите от запитващата юрисдикция нередности в процедурата по назначаване на някои членове от новия състав на KRS, обстоятелство, което тя ще трябва в такъв случай да провери.

както и на

Освен това, като се има предвид, че както личи от преписката, с която разполага Съдът, решенията на президента на Републиката за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) не подлежат на съдебен контрол, запитващата юрисдикция следва да провери дали начинът, по който член 44, параграфи 1 и 1а от Закона за KRS определя в какви граници може да се обжалва решението на KRS, съдържащо преценката за всеки от кандидатите дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност в посочения съд, позволява да се осигури ефективен съдебен контрол върху въпросните решения на KRS, който да включва най-малкото проверка дали KRS не се е произнесъл при превишаване на правомощията си или при злоупотреба с власт, при неправилно прилагане на закона или при явна грешка в преценката (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 18 октомври 2018 г., Thiam с/у Франция, CE:ECHR:2018:1018JUD008001812, § 25 и 81).

С това свое решение Конституционният съд на Полша официално цементира политическото надмощие над съдебната власт. Нещо повече, той не само може да бъде наричан „зависим“ и „пристрастен“, но и неприкрито да действа и да се държи като такъв.

*Автентичният текст на Конвенцята на англисйки и френски използва понятието „трибунал“, за да укаже колко широко следва да се тълкува то.

Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия

Изборите минаха, резултатите са тук, време е за равносметка

Изборите минаха, резултатите са тук, време е за равносметка и тя не е приятна.

Участвах в инициативния комитет, издигнал Лозан Панов като кандидат в президентската надпревара. С убеждението, че издигаме доказал се във времето боец за правосъдие, управленец, достигнал кариерния си връх в съдебната власт, готов да бъде държавник на още по-високо равнище. Проведената от Панов и екипа му кампания ми показа, че съм сгрешил. Не бях част от този екип, като това се отнася до почти целия инициативен комитет, може би с изключение на един-двама души от него. Още в самото начало след регистрацията на кандидатурите в ЦИК дойдоха медийните участия с неясните и дори стъписващи тези. Разбрахме, че това са отправните точки на кандидата ни, които смята да разгръща и надгражда в своята кампания. Дадохме обратна връзка какви са преобладаващите обществени реакции на дотогавашните му изяви, особено след интервюто пред Сводбодна Европа, помните там – със защитата на парламентаризма и неположените усилия за съставяне на коалиция между ГЕРБ и ДПС. Прие се само за сведение с мотива за оперативната самостоятелност на независимия кандидат, който сам определя всичко и съответно сам отговаря за всичко. Добре, си казахме, кандидатът ни е независим и следва да уважим волята му, щом е такава. Велислав Величков го и каза в свое участие в „Седмицата на Дарик“. От там насетне каквото никой не ни поиска, не сме му и давали.

Останалото го знаете.

Ще видите и други становища, представящи ви фактите другояче. За мен е важно да ви дам своето.

Отчитам участието си в това начинание като грешка, за която съжалявам и се извинявам.

Каузата, стояща зад него, обаче си остава. Тя е по-голяма и по-важна от всякакви кандидатури, заради което и аз оставам с нея.

Конституционно – Полша и правото на Европейския съюз

След неколкократно отлагане на своето произнасяне, полският Конституционен съд постанови решението си по конституционно дело K 3/21, което засега бележи кулминацията в спора между Полша и ЕС.

Тенорът на решението е, че с присъединяването си към ЕС Полша не се е отказала от своя суверенитет, поради което правото на ЕС не може да противоречи на полската конституция, а ако Конституционният съд на Полша установи такова противоречие, то надмощие има не правото на ЕС, а полското законодателство.

Решението има следния диспозитив:

1. Член 1, алинеи първа и втора, във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДВ, бр. 90 от 2004 г., изм., бр. 864/30) – доколкото Европейският съюз, създаден от равноправни и суверенни държави, създава „все по-тесен съюз между народите на Европа“, чиято интеграция – осъществяваща се въз основа на правото на ЕС и чрез тълкуването на правото на ЕС от Съда на Европейския съюз – навлиза в „нов етап“, в който

а) органите на Европейския съюз действат извън обхвата на правомощията, предоставени им от Република Полша в Договорите;

б) Конституцията не е върховният закон на Република Полша, който има предимство по отношение на задължителната му сила и прилагане;

в) Република Полша не може да функционира като суверенна и демократична държава

– е несъвместим с член 2, член 8 и член 90, параграф 1 от Конституцията на Република Полша.

2. Член 19, параграф 1, алинея втора от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС – предоставя на националните съдилища (общи съдилища, административни съдилища, военни съдилища и Върховен съд) компетентността да

а) да заобикалят разпоредбите на Конституцията при постановяване на съдебни решения – противоречи на член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 от Конституцията;

б) да се произнася въз основа на разпоредби, които не са задължителни, тъй като са отменени от Сейма и/или са обявени от Конституционния съд за несъвместими с Конституцията

– е в противоречие с член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 и член 190, параграф 1 от Конституцията.

3. Член 19, параграф 1, алинея втора и член 2 от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС, и гарантиране на независимостта на съдиите – те предоставят на националните съдилища (общите съдилища, административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) компетентността за

а) контрол върху законосъобразността на процедурата за назначаване на съдия, включително контрол върху законосъобразността на акта, с който президентът на републиката назначава съдия – противоречат на член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията;

б) проверка на законосъобразността на резолюцията на Националния съвет на съдебната власт за препращане на искане до президента на републиката за назначаване на съдия – са в противоречие с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 186, параграф 1 от Конституцията;

в)  установяване на порочност на процедурата по назначаване на съдия и в резултат на това да се откаже да се счита за съдия лице, назначено на съдебна длъжност в съответствие с член 179 от Конституцията – са несъвместими с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията.

Предисторията накратко: делото в Конституционния съд бе образувано по искане на полския министър-председател Матеуш Моравецки, имащо за цел да оспори решение на Съда на ЕС по дело C-824/18 от 2 март тази година, което задължава Полша да не спазва правилата на националното конституционно право, ако те нарушават правото на ЕС.

Конкретно, решението на Съда на ЕС се отнася до правилата, по които се назначават съдиите във Върховния съд на Полша. Процедурата по назначаване на върховни съдии изглежда така: Висшият съдебен съвет на Полша отправя предложение до президента на Полската република, който издава указ за назначението на върховния магистрат. На пръв поглед изглежда напълно издържано, защото предложението идва от независим кадрови орган на съдебната власт, но тънкият момент е в състава на този кадрови орган, където 15 от 25-имата му членове са политическа квота, избирана от полския сейм (долна камара на парламента). Затова и Съдът на ЕС приема, че независимостта му е поставена под сериозно съмнение.

Но да се върнем на конкретното и обявено устно решение на полския Конституционен съд – кога се очаква то да влезе в сила?

Чл. 190, ал. 3 от полската конституция казва, че това става „в деня на обнародването му“ в полския държавен вестник (Monitor Polski). Сега въпросът е кога ще се стигне до обнародване, тъй като задължението за това е на министър-председателя, но за същото не е предвиден конкретен срок. Забавянето да се обнародват решения и по други чувствителни произнасяния на полския Конституционен съд не са рядкост, като един от примерите за това е решението за забрана на абортите, чието обнародване отне почти 4 месеца.

 

Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия