Емил А. Георгиев

Прокурорската практика за разкриване на следствена информация е проблемна

Знаете, че резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона. Пише го в чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Знаете, че, който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Пише го в чл. 145а от Наказателния кодекс (НК).

Знаете, че на сайта на прокуратурата неколкократно е разгласявана събрана чрез специални разузнавателни средства (СРС) информация, като са разгласявани и осъществени чрез наблюдение и прихващане на електронни съобщения, т. е. чрез подслушване на телефонни разговори, записи.

Задава се въпросът дали и кой носи наказателна отговорност при разгласяване на получена чрез СРС информация, когато същата не служи за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност.

Знаете, че този въпрос бе част от доклада на вътрешния министър Бойко Рашков, внесен от министъра на правосъдието Янаки Стоилов като предложение за предсрочно отстраняване на главния прокурор от длъжност.

Знаете опорката, развивана от разни представители на прокуратурата, в това число от самия главен прокурор, че се разгласявали не СРС-та или информация от СРС-та, а веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатиране на СРС-та. Това било допустимо с акт на „наблюдаващия прокурор“ съобразно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който наблюдаващ прокурор единствен преценявал дали и в какъв обем да разгласи въпросната информация.

Може би знаете и опорката, че веднъж превърнати във ВДС и включени в общата съвкупност на доказателствените материали, използването на записите и изобщо резултатите от СРС вече не се съобразявало с разпоредбите на ЗСРС, а с онези на НПК и конкретно на посочения по-горе чл. 198.

По този въпрос имало практика на ВКС и дори Тълкувателно решение на този съд.

Така ли е наистина?

Не съвсем.

Налице е Решение No 464 от 28.05.2007 г. по н.д. No 234/2007 г. III н.о. на ВКС, с докладчик съдия Павлина Панова, което в свои изявления споменава и самият главен прокурор, но то е с напълно различен и неотносим към въпроса за разгласяване на ВДС предмет.

Конкретно, пред ВКС е атакуван осъдителен акт, за чието постановяване двете предходни инстанции се позовават на приети по делото доказателства, които обаче не са били достъпни за подсъдимия, поради което той не е успял да организира своята защита. Това е така, защото въпросните доказателства са такива, придобити чрез СРС, които според първата и въззивната инстанции представлявали класифицирана информация и поради това приобщаването им в хода на съдебното следствие се осъществило, след като съдът отстранил всички присъстващи от залата. Според ВКС това приобщаване в отсъствието на подсъдимия не намира опора в НПК, поради което се явява особено съществено нарушение на правото на защита на последния. Приобщаването на доказателства, включително на такива, придобити чрез СРС, казва върховният съд, става по реда на НПК при спазване на всички основни начала на наказателния процес, вкл. и на изискването за равнопоставеност на страните. Тези принципи изключват възможността въпросите, касаещи виновността или обоснованото предположение за участие в престъплението, да се решават въз основа на доказателствени материали, които не са известни на страните (в случая на подсъдимия).

Както може да видите и в самото решение, линкнато по-горе, нищо в него не се отнася до разгласяване на доказателствен материал. Извличането от него на някаква подкрепа за прокурорската теза може да е в резултат единствено на граничещо с абсурда превратно тълкуване.

Налице е и Определение No 2 от 15.04.2021 г. по тълк. д. No 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Общо събрание на Наказателна Колегия (ОСНК), с което се отклонява искане на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл.198, ал.1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?
1.1 Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?
1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

Накратко, искането се отклонява, защото развитият в същото проблем не съществува в СЪДЕБНАТА практика. Това е така, защото въпросният проблем е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. ВКС на свой ред няма правомощие да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата. Последното, обаче, попада в правомощието на главния прокурор да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. С други думи, търсеният с искането на Висшия адвокатски съвет ефект би могъл да се постигне чрез издаване от главния прокурор на методическо ръководство по приложението на чл. 198, ал.1 от НПК.

Както отново можете да се убедите, и този съдебен акт не подкрепя тезата на прокуратурата. От него, обаче, става ясно друго – главен прокурор не е издавал общозадължително указание за правилното и законосъобразно прилагане на чл. 198 НПК, т. е. как прокурорите да разгласяват материали по разследването без с това да нарушават закона.

Само за пълнота ще кажа, че има няколко (влезли в сила) решения на окръжни и апелативни съдилища по граждански дела за обезщетения, вследствие разгласяване на доказателствени материали, по които прокуратурата е осъдена.

Такова е Решение No 2672 от 16.11.2018 г. по в.г.д. No 1597/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, по известното дело за „бебето във фризера“. С него въпросната съдебна инстанция в мотивите си приема, че гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко публичното разгласяване на получени чрез СРС доказателства е в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗСРС, НО ПУБЛИЧНОТО ИМ ОГЛАСЯВАНЕ ПО НЕПРИКЛЮЧИЛО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ОПРЕДЕЛЕНО Е ПРОТИВОПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЕЛИКТА. Вредата, допълва Апелативният съд, е особено тежка, тъй като информацията, внушаваща, че лекари са убили новородено дете, изхожда от авторитетна държавна институция, каквато е прокуратурата.

Как въпросът с избирателното разгласяване на следствена информация, особено получена чрез СРС, стои от наказателноправна страна, ще разберем, когато някой смел редови прокурор не само реши да разследва свой колега (а при достатъчно данни дори главния прокурор), но и внесе обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 145а от НК и го поддържа пред съда.

Дотогава, с оглед монопола на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, само ще обсъждаме абсурдните действия и бездействия на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, с което максимум да им накривим каскета.

Снимка: автор Тихомира Методиева – Тихич

Дистанционното и работещото машинно гласуване не търпят отлагане

За пореден път се вижда как работи хартиената част от гласуването у нас – масово неспазване на правила и указания от секционни избирателни комисии (СИК) при броенето на бюлетините и попълването на протоколите. След това масови нарушения при въвеждането и отчитането на данните в районните избирателни комисии (РИК) – драскане, допълване, ново събиране и изваждане, за да излезе сметката от т. нар „контроли“. Към това добавяме тоталния провал в организацията на изборите извън страната, където много от сънародниците ни излязоха да гласуват – малко секции, дълги опашки, а накрая и недостатъчно бюлетини.

Всичко това си има решение.

На първо място със законодателно изменение за машинното гласуване, предвиждащо достатъчно дълго тестване на устройствата, след което преминаването им през ПУБЛИЧЕН одит, и накрая програмирането им така, че да създават готов протокол, който не се нуждае от човешка намеса извън пренасянето му от СИК в РИК, като при тази стъпка трябва да е обезопасена непроменяемостта на протокола.

На второ място със законодателно изменение за въвеждането на дистанционно гласуване – електронно или по пощата. Или възстановяване на текстовете в Изборния кодекс, приети от 43-ия парламент за електронното с допълването им за такова по пощата. Със задължително тестване, примерно на частични местни избори, кавито има достатъчно често.

На трето място и по отношение на гласуването с бюлетини – да, то трябва да се запази, но преброяването да се заснема и излъчва в реално време. Може да се организира така, че да не се заснемат лицата на членовете на комисиите, наблюдателите и застъпниците, и по този начин да се елиминира (псевдо)дискусията за обработването на лични данни, съответно в Изборния кодекс да се предвиди изрично основание за такова обработване, срок на запазване на данните и след изтичането му – тяхното надлежно унищожаване.

Целта е най-после да стане важно кой как е гласувал, а не кой как е броил. Всичко останало ще е глупости на търкалета, пошла мимикрия и залъгалки за малки деца.

*Снимка – любезно предоставена от Булфото

Концепция за нов Закона за адвокатурата

Благодарности към Иво Божков за предоставената трибуна да представя проведеното от Обединението на свободните адвокати обсъждане на концепцията за нов Закон за адвокатурата, предизвикателствата пред професионалната ни общност и как адвокатите да печелим доверието на обществото и клиентите, така че да бъдем предпочитани като доставчици на правни услуги пред нашите конкуренти от „съседните“ юридически професии като нотариуси, (частни) съдебни изпълнители и юрисконсулти.

Важно е, че документът беше приет в настоящия си вид

Мое участие в БНР по приетата от Европейския парламент резолюция за (дефектите на) върховенството на правото в България.

Снимка – Ани Петрова / БНР

Правосъдие без каскет 07.10.2020 – адв. Емил А. Георгиев

Доста интересни неща научихме покрай дебата за България в Европарламента. Така разбрахме, че във връзка с резолюцията и дебата членовете на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) са задали важни въпроси на нашата прокуратура, а тя е отговорила.

От тези отговори разбрахме, че Борисов е разпитан за Барселона. Но къде ги видяхме тези въпроси и отговори на първо място? На сайта на прокуратурата ли? Неее, видяхме ги сайта на Европарламента, на комисията LIBE.

Не е ли странно това, все пак става дума за съществени въпроси от обществен интерес, нали така? Как мислите, защо прокуратурата, която уж все е много загрижена да информира българските граждани и се позовава на чл. 41 от конституцията, не съобщи на обществото, че е разпитала Борисов за Барселона?

Как мислите – това има ли общо с практиката на държавното обвинение да разкрива доказателствен материал по някои проверки или дела, а да мълчи по други?

Възможно ли е да е въпрос на прокурорска независимост? Главният прокурор все говори за нея и много я отстоява. Разкриването на доказателствения материал, казва, става само с разрешение на наблюдаващия прокурор. А наблюдаващите прокурори, това е известно, са върхът на копието на прокурорската независимост.

Но последователен ли е Иван Гешев, като твърди как отстоява независимостта на институцията си срещу “политици”, а от друга страна се огъва пред евродепутатите? Те нали също са политици? Избрани в избори политици, нали така? Как мислите – защо на тях отговaря и то изчерпателно? Възможно ли да им отговаря, защото го питат? И да не отговаря на никой у нас, тук, защото няма кой да го попита? Как мислите, възможно ли е?

Ето затова сме тук, затова искаме оставката му. Затова и по-късно ще идем пред ВСС, това е органът избрал Гешев и органът, който може да прекрати мандата му предсрочно. Ще идем, за да им кажем, че искаме нито повече, но и не по-малко, от правосъдие за всеки! Благодаря ви!

Снимка (C) Tihomira Metodieva Tihich

Митинг-концерт „Бъдеще за младите“ реч на Емил Георгиев

Правосъдие ли е да има сарай в Росенец?

Правосъдие ли е подпорният хотел на Алепу?

Има ли правосъдие без независим съд?

Независим ли е съдът, когато съдебната власт се управлява от орган, в който мнозинството е на прокурори и политически избрана квота?

Затова, каквото и да правим, трябва минава през изменение в системата – иначе ще продължават и сараите и подпорните хотели и главните прокурори, които обслужват по калъп.

Защото искаме бъдеще, за което ни е нужна сигурност. Нея можем да получим само от правосъдието, на чийто връх стои независимият съд.

Искаме една по-добра България, в която всички ние да живеем, децата ни да учат и играят и родителите ни да стареят в достойнство.

Гарантът за това е правосъдието. Затова и искаме нито повече, нито по-малко, от правосъдие за всеки!

Снимка (C) Вяра Пейчева

Нова Конституция и ВНС

С Велислав Величков, Пепи Кънчев и Росен Рашков от Инициатива „Правосъдие за всеки“ обсъждаме темата „Нова Конституция и ВНС, какво да очакваме на 02 септември 2020“ на Орлов мост.

Включена е и част от дискусията с гражданите, която счетохме, че е по темата.

Цялото видео:

Фигурата на главния прокурор – сравнителен анализ

Представям сравнителен анализ за фигурата на Главния прокурор в някои европейски държави на конференцията на Инициатива „Правосъдие за всеки“, посветена на конституционната реформа в съдебната система.

София, 29 юли 2020 г.

Видео от събитието:

За Европа, която решава и действа

Здравейте, казвам се Емил Александров Георгиев и съм кандидат за представител в Европейския парламент от листата на Демократична България.

Приех да бъда част от тази листа, защото вярвам, че пълноценното членство в Европейския съюз е ключово за бъдещето на силна и добре уредена България. Защото също така вярвам, че с вашата подкрепа мога дам приноса си да направим Европа по-добра, отколкото е в момента. За целта се нуждаем от смелост за осмисляне на настоящето и нови импулси и идеи как да превръщаме предизвикателствата на бъдещето в шансове за нашето добруване.

Европейският съюз не е Европа на правителствата и институциите, а Европа на нас – гражданите. Като такива ние имаме общо съзнание за основните си права и задължения. Също така приемаме върховенството на правото, равнопоставеността пред закона и свободата на съвестта и изразяването като споделени ценности. За мен Европейският съюз се основава на тези общи права, задължения и ценности и представителите на гражданите там никога не бива да го забравят!

Но Европа е в криза. Европейският съюз вече не е вдъхновител на подема за едно по-добро бъдеще. Структурите му са непрозрачни, често прекалено бюрократични и хората се разочароват всеки път, когато Европа се губи в дребнотемието, вместо да се захване с наболелите големи предизвикателства. Дългогодишната „голяма коалиция“ на консерваторите и социалдемократите в Европейския парламент е символ на политическата парализа, тя преследва собствените си интереси и няма споделена визия за бъдещето. Европейският съюз допуска все повече разделителни линии: Северът срещу Юга, Западът срещу Изтока, богатите срещу бедните, големите срещу по-малките. Всичко това прави Европа податлива на атаки – от популисти отляво и отдясно, чиято цел е да разрушат постигнатото с толкова усилия. За разлика от тях аз ще заложа на съзиданието. Ще работя за доизграждането на Европейския съюз, като допринасям за поправяне на грешките от миналото, за да сме още по-успешни в бъдеще.

Ето за какво ще се застъпвам:

1. Повече възможности чрез дигитализация, иновации и изобретения

Единният цифров пазар не само е голямо предизвикателство, но също така се явява една от най-големите ни възможности да градим и трупаме благосъстояние. Това е свързано с приемането на по-малко, но за сметка на това по-ефективни и най-важното – единни правила. За основа могат да служат онези, които са се доказали като успешни в някои държави членки и в никакъв случай претърпелите пълен провал такива. С други думи: повече Ирландия и Естония и по-малко Германия, Франция, Италия или Гърция.

Така ще можем да създадем по-добри условия и предпоставки за по-голям растеж и повече работни места. Това ще е добре както за бизнеса, така и за потребителите.

В допълнение, предприемачите и създателите на стартъпи не трябва да се губят в трудно проходимата бюрократична джунгла. Харесвам идеята за цифровите „специални икономически зони“, в които иноваторите ще могат да експериментират и тестват бизнес кейсовете си, без да са изложени на всички регулаторни и административни тежести.

Това е важно, защото дигитализацията и иновациите са бъдещите носители на по-високи доходи. Искаме ли такива, ще ни трябват и нови полета за професионална изява, както и съобразена с тях правна рамка.

2. Повече справедливост чрез повече гаранции за върховенството на правото

Ще се застъпя за това Европейската прокуратура да започне работа по-рано от 2021-ва година и да стане институция не само на сега участващите 23 държави-членки, а на всички тях.

В перспектива компетенциите на прокуратурата на ЕС също следва да бъдат разширени и да включват задачи в борбата срещу политическата корупция в отделните държави членки. Идеята е заемащите висши публични длъжности там, за които има достатъчно данни за извършени престъпления, да не могат да се скрият под чадъра, услужливо разпъван им от органите, които същите лица сами преди това са си избрали.

Горното също е пряко свързано с по-високите доходи за хората, защото ще действа възпиращо на престъпността по високите етажи на властта. Нека не забравяме, че стоейки ненаказвана, тя се обоготява на наш гръб и с парите ни строи своята собствена Швейцария на Балканите.

3. По-добре работещ ЕС чрез реформиране на органи и политики

Европейският парламент следва да бъде още по-утвърден и пряко избраните представители там да имат право на законодателна инициатива. „Пътуващият цирк“ между Брюксел и Страсбург също не е необходим – струва страшно много пари, които, ако трябва да бъдат похарчени, винаги могат да се инвестират в по-смислени политики (виж дигитализацията по-горе).

Европейската комисия се нуждае от по-ясно разпределяне на отговорността между отделните ресори и това минава през намаляването на техния брой. 28 и дори 27 са прекалено много, а и кому е нужно да дублираме „климат и енергетика“ с „енергиен съюз“, „цифров единен пазар“ с „цифрова икономика и цифрово общество“ или „бюджет“ с „икономически финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз“. Така не само ще избегнем размиването на отговорности, но и ще имаме гаранции за по-бързо вземане на решения и привеждането им в действия.

Нужни са ни реформи и в Съвета, конкретно в частта за решенията, за които се иска единодушие. Така постигаме по-дееспособен Европейски съюз и намаляваме предпоставките за блокади от отделни държави-членки. Разбира се, трябва да има и въпроси, чиито решения да изискват единодушие. От българска гледна точка такъв трябва да е въпросът за данъчната хармонизация в ЕС.

Важни са и реални стъпки в посока обща външна политика и политика по сигурността. Т. нар. Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурността трябва да се превърне в истински външен министър, който „да вдига телефона“, когато от Вашингтон, Москва или Пекин поискат „да се обадят на Европа“.

Сходни са вижданията ми и за отбраната, чиято дългосрочна цел следва да е изграждането на единна армия. Това, обаче, ще е успешно само ако европейските военнослужещи са носители и стожери на европейската идея, а защо не и на европейската идентичност. Един от пътищата за постигането на такава е обмен между въоръжените сили чрез програма, подобна на студентската „Еразъм +“, която да важи за военнослужещи от всички чинове и групи.

Това е от мен, като подчертавам, че съм отворен да обсъждаме тези и други предложения.

Търся подкрепата на всички, с които изповядваме едни и същи или достатъчно близки принципи и си поставяме сходни цели.

Ето как да ме подкрепите, ако харесвате написаното по-горе и ми имате доверие:

С други думи, на 26 май гласувате за Демократична България (с номер 13 в бюлетината) и отбелязвате преференция за номер 110.

Вярвам във вас. Искам и вие да повярвате в мен!

Защита на личните данни или свободното изразяване: как да решим проблема

Преди няколко дни във вестник Сега се появи статията „Управляващите въвеждат откровена цензура за медиите“, в чиято основа стои становището на Програма „Достъп до обществена информация“ във връзка с приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД на ЗЗЛД).

Колегите от Програма „Достъп до обществена информация“ са прави: законодателството уж в защита на личните данни всъщност е пречка пред медийната свобода и свободното изразяване въобще. И не само това. Особено в български условия са налице всички предпоставки темата за личните данни да се ползва не толкова по същинското си предназначение, а като претекст за оказване натиск срещу публикуването на критични публикации и фотографии, доколкото същите съдържат нечии лични данни.

За какво става дума?

От 25 май 2018 на територията на ЕС действа прословутият регламент 679/2016, много пo-известен в обществото като „GDPR“.

По време на обсъждането и приемането му от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз бе разпознато, че защитата на лични данни неминуемо влиза в конфликт с правото на свободно изразяване.

Понеже различните държави членки в ЕС уреждат тази материя по различен начин, то и GDPR делегира уреждането на този въпрос на националните парламенти:

Член 85

Обработване и свобода на изразяване и информация

1.   Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

2.   За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.

3.   Всяка държава членка уведомява Комисията за разпоредбите в правото си, които е приела съгласно параграф 2, и я уведомява незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

С други думи: у нас Народното събрание носи отговорността да „съгласува“ защитата на лични данни и правото на свободно изразяване в българското законодателство. Нека несполучливият превод на GDPR не ви обърква – „съгласува“ в конкретния случай означава „да постигне баланс“.

Министерски съвет пое в тази посока, като на 30.04.2018 качи първия ЗИД на ЗЗЛД за обществено обсъждане. Той уреждаше баланса между защитата на лични данни и правото на свободно изразяване по особено катастрофален начин:

Чл. 25д. (1) Когато при упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, се обработват лични данни на физически лица, администраторът на лични данни прави преценка за законосъобразността на обработването във всеки конкретен случай. Решението на администратора не може непропорционално да ограничава свободата на изразяване и информация.

(2) При преценката по ал. 1 администраторът взема предвид съвкупността от следните критерии:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1 с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

След като сте прочели горното, само за момент си представете ситуацията, в която например един фотограф, който се занимава с улична фотография, реши да заснеме лице как гледа във витрина на магазин и после публикува снимката си. Тук следва да имате предвид, че заснемането на дадено лице, което позволява неговото разпознаване, е обработване на лични данни. Също така обработване на лични данни е и публикуването на заснетата фотография.

Алтернативно си представете ситуацията, в която журналист реши да пише статия, посочвайки конкретни лица с имената им, т. е. обработвайки личните им данни.

След което разгледайте отново всички хипотези на чл. 25д, ал. 2, които същият фотограф или журналист следва да обмисли преди да пристъпи към „обработване“. Напълно ясно е, че това би действало възпиращо. И то не само за фотографи и журналисти, но и за преподаватели и изобщо всички представители на медийните, художествените и научните среди.

То също така би внесло допълнителна правна несигурност и то в условия на постоянно изтъняваща свобода на изразяване в България.

Няколко седмици и десетки становища по-късно (отнасящи се по-скоро до други лошо разписани в разпоредби), Министерски съвет внесе преработен Законопроет за изменение и допълнение на ЗЗЛД, чийто чл. 25д, леко изменен, вече изглеждаше така:

Чл. 25д. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При обработване на лични данни за целите по ал. 1 администраторът взема предвид следните критерии, когато са относими към конкретния случай:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:

1. не се прилагат чл. 6, чл. 8-10, чл. 30, чл. 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679;

2. администраторът или обработващият може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12-21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Макар и съдържащ някои подобрения спрямо първоначалния си текст (вижте ал. 3, 4 и 5), чл. 25д запази основния си проблем – необходимостта на администратора на лични данни (разбирай фотографа или журналиста) да прави сложни юридически преценки до какво евентуално би довело предприетото от него обработване на личните данни с оглед интересите на засегнатите лица.

Обсъждане в парламентарна комисия и работна група

В този си вид законопроектът бе внесен в Народното събрание, където водеща бе Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред. Приех да участвам в тази комисия и създадената към нея работна група от името на Асоциацията на професионалните фотографи, които преди това се бяха обърнали за консултация към мен. С оглед избягването на всякакви съмнения изтъквам, че поех този ангажимент изцяло pro bono, тъй като и юридическата, и гражданската, и политическата ми позиция гласят, че свободното изразяване не бива да пада жертва на защитата на лични данни.

В работната група неколкократно изтъкнах слабостите на предложения в чл. 25д текст. Объранх внимание, че щом той е писан на основание чл. 85 от GDPR, то следва да се вземе предвид съображение 4 от същия:

Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.

и да се търси баланс между правото на защита на лични данни и свободното изразяване в журналистиката, изкуството и науката. Това е така, защото в настоящия си вид ЗИД на ЗЗЛД поставя прегради пред свободното художествено и научно изразяване, а отделни негови разпоредби – визирам чл. 25д, ал. 2, които са насочени към „администраторите“, т. е. журналисти, фотографи, представители на научните среди, буквално действат възпиращо на последните да упражняват своята свобода на изразяване в полза на обществения интерес.

На това участващите в работната група представители на Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) отвърнаха, че безкрайното изреждане на предпоставки, които администраторите да съобразявали, било един вид „кодификация“ на постановените във времето решения на ЕСПЧ и българските съдилища по въпроси на защитата на лични данни и личната неприкосновеност. Тази кодификация според КЗЛД всъщност била много положителна, защото давала предвидимост и администраторите знаели какво точно се очаква от тях.

Моят аргумент срещу това бе, че правото на лична неприкосновеност е много по-широко от правото на защита на лични данни и „кодифицираната“ от КЗЛД съдебна практика, доколкото е приложима, представлява регулация ex-post, докато сега КЗЛД я взема като парче пластелин и я мачка до регулация ex-ante, т. е. регулация, от чието предварително изпълнение зависи дали обработването на данни е легитимно или не.

Допълних и, че легитимното опасение на обществените и професионални групи, които представлявам, е, че ако тази норма бъде приета в настоящия ѝ вид, в бъдеще цялата дискусия ще се концентрира само върху въпроса дали даден фотограф, примерно, или журналист, е извършил и документирал всички вменени му в чл. 25д, ал. 2 преценки. Това е така, защото доказателствената тежест за това е у администратора – той е длъжен да доказва дали обработването му на данни е легитимно, т. е. дали е извършил преценките по ал. 2.

Та, доколкото администраторът не успее да докаже, че е предприел всички преценки, то извършеното от него обработване по ал. 1 от същия член няма да е законосъобразно и администраторът ще носи съответната отговорност, която, както знаем, е много висока.

В крайна сметка изнурителната дискусия накара КЗЛД да помръдне малко и да приеме минимален компромис – задължението на администраторите да не се отнасяло до всяко „обработване“ на данни, а само до разкриване чрез предаване, разпространяване на данните или даване на достъп до тях по друг начин.

Това бе застъпено в доклада на работната група, в който се предлага досегашният чл. 25д е да се превърне в чл. 25з със следния текст:

Чл. 25з. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:

1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;

2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12-21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Как да решим проблема?

Тъй като основният проблем с безкрайно утежняващото преценяване на предпоставки в ал. 2 продължава да е на дневен ред, смятам, че народните ни представители следва да бъдат запознати къде същата материя е уредена по значително по-смислен начин.

Интересен и вдъхновяващ по скромното ми мнение е примерът на Австрия.

§ 9, ал. 1 от техния закон за защита на личните данни (Datenschutzgesetz или съкратено DSG) приема, че при обработването на лични данни от журналисти, издатели или техните служители не се прилага огромна част от GDPR, а именно неговите Глава ІІ (Принципи), III (Права на субекта на данни), IV (Администратор и обработващ лични данни), V (Предаване на лични данни на трети държави или международни организации), VI (Независими надзорни органи), VII (Сътрудничество и съгласуваност) и IX (Разпоредби, свързани с особени ситуации на обработване) от Регламент (ЕС) 2016/679.

Ал. 2 от същата разпоредба казва, че изброените предходно части на GDPR не се прилагат и доколкото обработването служи на научни, художествени или литературни цели и това е необходимо за привеждане на правото на защита на личните данни в съответствие със свободата на изразяване и достъпа до информация.

Както виждате, австрийският закон е безкрайно ясен и изключва приложението на GDPR за журналистите и медийните организации. А доколкото при обработването на данни за определени цели (научни, художествени или литературни) е нужна преценка, то тя не се дължи от администраторите, а от правоприлагащия орган.

Това принципно положение безспорно е много по-добро както за медиите, така и за творческото и научно изразяване и свободата на словото въобще.

С оглед на гореизложеното считам, че предложеният в доклада на работната група чл. 25з може и следва да се измени така:

Чл. 25з. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация.

(2) При обработване на лични данни за целите по ал. 1 не се прилагат Глава ІІ (Принципи), III (Права на субекта на данни), IV (Администратор и обработващ лични данни), V (Предаване на лични данни на трети държави или международни организации), VI (Независими надзорни органи), VII (Сътрудничество и съгласуваност) и IX (Разпоредби, свързани с особени ситуации на обработване) от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото това е необходимо за привеждане на правото на защита на личните данни в съответствие със свободата на изразяване и правото на информация.

(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии:

~~1. естеството на личните данни;~~

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

~~3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;~~

~~4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;~~

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

~~8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;~~

~~9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;~~

~~10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.~~

~~(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:~~

~~1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;~~

2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12-21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Така разписаното предложение е мотивирано от непоклатимото ми убеждение, че журналисти, фотографи и други представители на творческото и научно изразяване трябва да могат да работят свободно и спокойно.

Те трябва да имат предвидимостта, че обработването на лични данни е законосъобразно за целите на професионалната им дейност. Те също така трябва да разполагат с нужното за работата им спокойствие, че законът не им вменява непосилна за изпълнение отговорност, от която да произтича заплахата за непосилна за имущественото им състояние глоба. Което в крайна сметка да ги кара да си налагат автоцензура и по този начин да лишава нас като общество от резултата на тяхната работа.

На финал смятам, че депутатите в настоящия 44-ти парламент следва да се запознаят както с изложените критични бележки и становища, така и с направените предложения, които да вземат предвид при окончателното приемане на измененията в Закона за защита на личните данни.

Народните ни представители имат историческия шанс да покажат, че подкрепят свободното изразяване и са против мерки, които потенциално „страхуват“ фотографи, журналисти и творци да си вършат работата.

Изборът, както винаги, е техен. С всички плюсове и минуси от това.

Снимка – свободен достъп на Pixabay