Парламентарни избори в Румъния 2024

На 1-ви декември 2024 г. в Румъния се провеждат парламентарни избори.

В тях се избират 330 членове на Камарата на депутатите (долна камара) 136 членове на Сената (горна камара).

Избирателна система

Избират се партийни листи в пропорционална изборна система, като страната е разделена на 43 многомандатни избирателни района, съставени от 41-те окръга на Румъния, градския окръг Букурещ и румънската диаспора.

Всеки избирателен район излъчва по един депутат на всеки 73 000 души и по един сенатор на всеки 168 000 души в съответствие с данните за населението, събрани на 1 януари на предходната година от Националния статистически институт.

Избирателните райони не могат да имат по-малко от 4 депутати и 2 сенатори.

За пример, многомандатният избирателен район Букурещ излъчва 29 депутати и 13 сенатори, а за румънската диаспора са запазени 4 депутатски и 2 сенаторски места.

Долният праг за избор е 5 % от националния вот или поне 20 % от гласовете в четири избирателни района.

Интересна особеност е, че за коалициите важи по-висок праг, който зависи от броя партии, които ги формират. Така за двупартийните коалиции важи праг от 8%, за трипартийните 9%, съответно за коалициите от 4 или повече партии – 10%.

Румънското изборно законодателство предвижда, че В Камарата на депутатите могат да бъдат добавени допълнителни места (понастоящем те са 18) за етнически малцинствени групи, които на изборите преминават по-нисък праг, като за целта трябва да са получили за цялата страна брой гласове, равен на поне 5 % от средния брой действителни гласове, подадени в страната за избор на депутат.

Вътрешнополитически и геополитически залог

Понастоящем най-многобройната парламентарна група е на Социалдемократическата партия (PSD), следвани от християндемократите (PNL) и либералите (USR).

Очакването, обаче, е крайната десница да засили позициите си. За това вече сигнализира първият тур на президентските избори, на който крайно десният и путинофилски кандидат Джорджеску изненадващо зае първото място.

Освен вътрешнополитическо значение, подобна политическа промяна би имала и своето геополитическо измерение: Румъния е шестата по големина държава в ЕС и най-важният партньор на НАТО в Югоизточна Европа. Тя разполага с най-важната военновъздушна база и установки за противоракетна отбрана в региона.

Освен това значителна част от военната помощ за Украйна минава през Румъния. Заради излаза си на Черно море страната също така се намира на маршрута на украинските товарни кораби за превоз на зърно. Поради това геополитическото значение на Румъния е много по-голямо от това на страни като Унгария и Словакия, които с управляващите си националисти около Виктор Орбан и Роберт Фицо постепенно загърбват консенсуса на ЕС и НАТО.

Успешното овладяване на държавата минава през успешното овладяване на съдебната власт

Такова овладяване успешно премина в Унгария, сега е в процес на завършване в Словакия, а Полша сякаш ще успее да възстанови върховенството на правото след зловредните „реформи“ на управлявалата 8 години там „Право и справедливост“.

У нас процесът върви отдавна под повърхността и е на път да бъде успешно завършено с избора на нов главен прокурор и председател на ВАС от ВСС с отдавна изтекъл мандат и замесен в множество скандали и действащ под политическо давление.

Цялото ми участие в „Денят“ с Веселин Дремджиев:

Конституционният дебат може да бъде консолидиращ фактор в нестабилния парламент

Ако се търсят външни фактори, които за известно време да „слепят“ и съберат депутатите и в сегашния нестабилен парламент, то конституционният дебат е такъв фактор.

Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод изпратеното от сдружението писмо до парламентарните групи в 48-то Народно събрание.

Цялото участие -> тук.

Заявката за марка „Костя Копейкин“ валидира прякора на Костадинов

Ако целта на заявката за марка „Костя Копейкин“ е била да запуши устите на публични говорители и журналисти, които, обсъждайки Костадин Костадинов от Възраждане, го наричат Копейкин, то тя няма да бъде постигната с помощта на Закона за марките и географските означения.

Що се отнася до главния прокурор Иван Гешев, той винаги е „блестял“ много повече с политически прояви и политическо говорене, отколкото с подобаващи на поста му правни достижения.

Цялото ми участие в „Денят“ с Веселин Дремджиев:

Президентската република

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ какво означава промяна във формата на държавно управление, нужна ли е, кой точно проблем решава и защо се повдига сега.

Цялото видео:

Може ли да има референдум за президентска република?

Може ли да има правно обвързващ референдум за президентска република?

Краткият отговор е „не“.

Да, вярно е, че с ДВ бр. 88 от 2020 г. е отменен чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), според която “Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание”.

Въпреки това, обаче, остава да важи чл. 9, ал, 1 от ЗПУГДВМС, който много ясно очертава предмета на националния референдум и според тази норма „Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.“

Това означава, че когато поставеният за решаване въпрос е от компетенцията на друг орган, примерно на Велико народно събрание (ВНС), то същият въпрос не може да се решава чрез референдум. Въпросът за смяната на парламентарната репубика с президентска е тъкмо такъв въпрос – той се отнася до промяна формата на държавното управление и попада в изключителната компетенция на ВНС.

В тоя смисъл мотивите на Решение № 9 по к. д. № 8/2016 г. (делото за противоконституционността на някои от референдумните въпроси на Шоуто на Слави – помните там за намаляване броя на депутатите) са си още напълно валидни:

„Конституционният съд намира за необходимо изрично да подчертае, че въпросът е решен изцяло на конституционно ниво, а специалният закон само доразвива основните конституционни положения (чл. 9, ал. 1 и 2 ЗПУГДВМС).“

„Конституционният съд приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание. Този извод следва от съвкупния анализ на нормите на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, тъй като се отнася до промени, засягащи формата на държавно управление.“

„Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или дори на друга власт.“

„Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания и точно затова Конституцията е предвидила правомощието на Народното събрание да приема решението за произвеждане на национален референдум, възлагайки му дискрецията да прецени именно наличието или липсата на изискуемите предпоставки. Изискването за извършване на преценка за съответствие с материалния обхват на неговата компетентност е поредната конституционна мярка, която суверенът е възложил на представителната институция – функцията на филтър срещу всяка възможност пряката демокрация да бъде компрометирана.“

Снимка – достъпна при условията на лицензия CC BY 2.0 във Flickr

Няма Пеевски, няма Путин, няма Обама

Помните представянето на обвинителния акт по делото КТБ, в който се оказа, че го няма Пеевски, но също така ги няма и Путин и Обама.

Сега гледаме още веднъж от същото – накисване, изпиране и изглаждане пред обществото. Поводът е проверката на Пеевски, извършена заради санкционирането му по закона Магнитски. Отново с пълното съдействие на прокуратурата.

Развитието и градацията са както следва:

Следва да се отбележи, че голяма част от посочените обстоятелства в обсъждания доклад на Министерство на финансите на САЩ, вероятно стъпват на работата на Прокуратурата на Република България и събраните от нея доказателства.

По отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки. Предстои същите да бъдат анализирани.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ГОВОРИТЕЛЯ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР СИЙКА МИЛЕВА от 4 юни 2021 г.

Във Върховната касационна прокуратура (ВКП) са образувани шест преписки, по които на основание чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗСВ са започнати лични проверки от прокурори от отдел 01 „Специализиран“ при ВКП, с оглед събиране на данни за евентуално извършени престъпления по глава осма, раздел четвърти от особената част на НК. В тази връзка е изпратено запитване чрез Министерство на правосъдието до Департамента на правосъдието на САЩ за предоставяне на информацията, на която са основани констатациите на компетентните органи на САЩ по отношение на санкционираните лица.

По отношение на останалите двама – Пеевски и Желязков, проверките във ВКП продължават, тъй като е получена само част от изисканата информация.

След приключването на всички проверки събраните материали ще бъдат изпратени на компетентните прокуратури за извършване на преценка относно наличието на достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер, за което българските граждани ще бъдат информирани.

Прессъобщение на сайта на ПРБ от 22 юли 2021 г.

Заради липса на данни за извършено престъпление специализираната прокуратурата е прекратила проверките срещу две от лицата в списъка „Магнитски“ – депутатът от ДПС Делян Пеевски и бившият заместник-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков.

Валентина Маджарова, ръководител на Специализираната прокуратура, в „Преди всички“ на БНР, 27 юли 2022 г.

За последното няма дори прессъобщение на сайта на прокуратурата, но и това едва ли трябва да учудва някого.

Възраждане е съучастник на главния прокурор

След като Възраждане веднъж предложиха органът по разследване на главния прокурор да бъдел директорът на Националната следствена служба (самият той с ранг на зам. главен прокурор, избиран от подчинената на главния прокурорска колегия), напълно последователно бе да предложат и това – европейските делегирани прокурори да минат на пълното подчинение на Гешев.

Да не могат да направят нищо без знанието и одобрението му. Да му докладват всеки месец и да мачкат каскети пред него. Ако предприемат някакви действия пред съда – да го правят само заедно с национален прокурор, който да ги държи за ръчичка.

Предложението е направено между 1-во и 2-ро четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който се въвеждат облекчения в работата на европейските делегирани прокурори у нас и се засилват гаранциите им за оперативна независимост тъкмо от напълно неефективната в борбата срещу високолевълната престъпност Гешева структура.

Целта му е ясна – недай Боже някой самостоятелно (от главния прокурор) да решава какво и кого да разследва за измами с евросредства, ДДС или при корупционни престъпления с евросредства. С други думи – недай Боже някой да скърши хатъра на притежателите на пачки и кюлчета в чекмеджета, за чието спокойствие главният отговаря.

Закриването на спецсъдилищата е конституционно

Един от съществените аргументи на главния прокурор и въобще всички апологети на специализираните наказателни съдилища в дебата по тяхното закриване бе, че Народното събрание, макар и да можело да създава такива съдилища със закон, не можело също така със закон да ги закрива. Защо? Ми не било предвидено в Конституцията – там пишело само че със закон могат да се създават специализирани съдилища, но нямало обратна норма, според която веднъж създадени със закон, специализираните съдилища да можело и да бъдат закривани. Закриването можело да дойде само с конституционно мнозинство, а за по-сигурно, най-добре да се свикало ВНС, което да се произнесло.

Това по време на обсъжданията в Правна комисия напълно сериозно се твърдеше от представители на Асоциация на прокурорите в България, както и от други присъдружни им съсловни магистратски организации. Такива становища заеха дори председатели и зам.-председатели на спецсъдилищата.

Че конституционното право не им е най-силната страна, за мен винаги е било извън съмнение.

В това се убедих по време на участието си в подобен дебат, предшестващ онзи в парламента, който се състоя в Гражданския съвет към ВСС, където представлявах Обединението на свободните адвокати.

Там им оспорих тезата с аргумента, че Конституционният съд вече се е произнасял по въпроса кои съдилища попадат в „конституционно очертаната структура на съдилищата“ и кои не, съответно за закриването на кои е нужно конституционно мнозинство и как специализираните не попадат сред тях.

По време на дебата никой не ми възрази, не ме репликира или опита да ми противопостави насрещен аргумент. Това, разбира се, не попречи същите локуми да се разтягат в последвалите дебати по време на общественото обсъждане в Правна комисия на НС, както и при първо и второ четене пак там.

Да видим все пак какво казват конституционните съдии в своето Решение № 7 по конст. дело 9/2022:

Видът и устройството на специализираните наказателни съдилища и прокуратури по чл. 119, ал. 2 от Основния закон не са предмет на специална конституционна уредба и са предмет на законодателна уредба от Народното събрание в установените от Конституцията предели на законодателната целесъобразност. По силата на чл. 133 от Основния закон на парламента е възложено да уреди със закон въпросите, свързани с организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и следствените органи, статута на съдиите, прокурорите и следователите, условията и реда за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност, както и за осъществяване на тяхната отговорност. В обхвата на това негово правомощие е и материята, предмет на уредба в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията, поради което не съществува конституционна пречка за законодателя, на когото чл. 133 от Конституцията възлага уредбата на организацията и дейността на съдебната власт както да създаде със закон специализирани съдилища и съответстващи им прокуратури, ако прецени това за необходимо, така и да ги закрие – отново със закон, съобразно съществуващите социални и икономически потребности.
Извън компетентността на Конституционния съд е да преценява правилността на законодателното решение – обратното би представлявало в настоящия случай недопустимо навлизане в прерогативите на законодателя. Дали е отпаднала необходимостта от съществуването на специализираните структури, е въпрос на политическата целесъобразност и Конституционният съд не може да подменя волята на Народното събрание – това би го поставило в позиция на позитивен законодател.
Изложеното дава основание да се направи извод, че искането на вносителя за установяване на противоконституционност на §43 ПЗР на ЗИД ЗСВ е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Кратко, ясно, разбираемо и най-вече очаквано.

Припомням всичко това, защото съвсем скоро с посочените по-горе апологети ще водим друг конституционен спор, този път свързан с Европейската прокуратура, тъй като те поддържат становището, че Европейската прокуратура била несъвместима с Конституцията на Република България. За да действала последната у нас, се налагали изменения в основния ни закон. Някои от тези „аргументи“ се чуха и във вчерашното гласуване на първо четене на измененията в Закона за съдебната власт, с които се въвеждат материални гаранции, че Европейските делегирани прокурори въобще ще могат да си вършат работата у нас, примерно, че ще имат достатъчно средства, за да плащат за експертизи по своите разследвания. Щото в момента такива средства им биват отказвани (неотдавна Специализираната прокуратура е отказала на европейски делегиран прокурор да бъде назначена експертиза по разследване с аргумента, че „няма пари“.)

Това си е чист саботаж и той не може да бъде прикрит от дитирамбите как всички начело с умиращия да се снима заедно с Кьовеши главен прокурор подкрепяли работата на Европейската прокуратура у нас.

Истината е, че ги е страх от самостоятелно работеща Европейска прокуратура и затова няма да се посвенят от нищо и поредната демонстрация на непознаване на българската Конституция и правото на Европейския съюз ще са най-ниската цена, която видимо са готови да платят.

Гостувам в „Честна дума“

„Честна дума“ е авторският подкаст на Людмил Арсов.

В 96-ия епизод на подкаста говорим за авторски права, пиратство, ролята на прокуратурата, американски служби, Elon Musk, Twitter и свободата на изразяване.

За подкаста можете да се абонирате в основните аудио платформи.