Ако се търсят външни фактори, които за известно време да „слепят“ и съберат депутатите и в сегашния нестабилен парламент, то конституционният дебат е такъв фактор.
Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод изпратеното от сдружението писмо до парламентарните групи в 48-то Народно събрание.
Цялото участие -> тук.
След като Възраждане веднъж предложиха органът по разследване на главния прокурор да бъдел директорът на Националната следствена служба (самият той с ранг на зам. главен прокурор, избиран от подчинената на главния прокурорска колегия), напълно последователно бе да предложат и това – европейските делегирани прокурори да минат на пълното подчинение на Гешев.
Да не могат да направят нищо без знанието и одобрението му. Да му докладват всеки месец и да мачкат каскети пред него. Ако предприемат някакви действия пред съда – да го правят само заедно с национален прокурор, който да ги държи за ръчичка.
Предложението е направено между 1-во и 2-ро четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който се въвеждат облекчения в работата на европейските делегирани прокурори у нас и се засилват гаранциите им за оперативна независимост тъкмо от напълно неефективната в борбата срещу високолевълната престъпност Гешева структура.
Целта му е ясна – недай Боже някой самостоятелно (от главния прокурор) да решава какво и кого да разследва за измами с евросредства, ДДС или при корупционни престъпления с евросредства. С други думи – недай Боже някой да скърши хатъра на притежателите на пачки и кюлчета в чекмеджета, за чието спокойствие главният отговаря.
Оповестените революции обикновено не се случват. Нещо подобно считам, че наблюдаваме и по отношение на закриването на специализираното правосъдие.
Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод прогнозите за „апокалиптични сценарии“, изказани при гледането на приетия вече законопроект за закриване на специализирания наказателен съд.
В крайна сметка съдебните кадровици трябва да си дадат сметка закона ли ще изпълняват или ще прилагат някакви собствени политики, тоест ще задоволяват някакъв собствен ищах или ще си отмъщават някому.
Те трябва да си дадат сметка дали като магистрати, защото повечето от тях са били магистрати, преди да станат членове на Висшия съдебен съвет, някои от тях са и действащи, това, за което са се клели, просто празни думи ли са или смятат да спазват задълженията си като магистрати и съответно да поемат отговорността, с която са натоварени като членове на Висшия съдебен съвет.
Цялото ми участие в БНР -> тук.
Снимка – Ани Петрова / БНР
Ако новото управленско мнозинство не реши проблемите в прокуратурата, ще му бъде много трудно.
Цялото ми участие в „Седмицата на Дарик“:
Снимка: автор Людмил Кърджилов, Дарик
До тази фраза горе-долу може да се сведе внесеното днес искане на главния прокурор, с което атакува чл. 24 и 86, ал. 1 и 4 от Правилника за организация и действие на Народното събрание (ПОДНС) пред Конституционния съд – с тези текстове се въвеждал един вид парламентарен контрол на законодателната власт над съдебната, което на свой ред било в нарушение на предвиденото в Конституцията ни разделение на властите. Знаете, че разделението на властите му стана любима тема и с нейна помощ успя да отклони повечето (несъстоятелни) въпроси, зададени му в заседанието на комисията по конституционни и правни въпроси миналия петък. В искането си главният прокурор се позовава на Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г. (относно обхвата на израза „други доклади на главния прокурор“ по смисъла на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията).
Въпросното решение е много интересно откъм развитите в него следни мотиви:
„Правомощието в чл. 84, т. 16 на Народното събрание се основава на разбирането за въвеждане на повече прозрачност и отчетност на независимата съдебна власт, която се характеризира със своята самостоятелност и отделеност от другите две власти и с независимост на нейните органи.“
„Чрез обсъждане на годишните доклади се създават предпоставки за ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на съдържащия се анализ на дейността по разследването на престъпленията, на степента на латентност на определени престъпни посегателства, съдебната практика по наказателни дела, установени общи и специфични криминогенни фактори, кадрова обезпеченост и други обстоятелства, имащи отношение към противодействието на престъпността, с оглед усъвършенстване на законодателството при спазване на принципа на разделение на властите. Въведеното от конституционния законодател обсъждане от Народното събрание на годишните доклади е легитимна форма за постигане на публичност, на повече прозрачност и информираност относно дейността на органите на съдебната власт, проявление на специфичната проверка на съдебната власт от демократичната общност чрез политическите ѝ представители. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима, което обаче не изключва отчетността ѝ.“
„Трите власти не са изолирани, а си взаимодействат и конституционният законодател е задължен да осигурява механизми за тяхното балансиране, така че правата на индивида да бъдат защитени. Взаимното въздържане и контрол не допускат както навлизане в присъщата компетентност, така и размиване в отговорността за осъществяване на конституционно възложените дейности.“
„Сътрудничеството между властите е гаранция не само за прозрачност в работата, но и за напредък в борбата с престъпността.“
„В сложния комплекс на сътрудничество между държавни органи и взаимно сдържане Народното събрание като орган, формиращ наказателната политика, разполага и с необходимите средства за наблюдение и проверка на другите власти в тази сфера. Тези средства обаче в съответствие с принципа за разделение на властите не могат да бъдат от такова естество, че да позволят навлизане в същността на компетентност на съдебната власт, чието предназначение е осъществяване на правозащитната функция на държавата, и в частност – в компетентността на прокуратурата да следи за спазването на законността чрез конституционно предписаните способи в чл. 127 от Конституцията. Основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт.“
„Народното събрание не само формира държавната политика за противодействие на престъпността, но и разполага с възможност за балансиране на дейността на държавните органи, предназначени да я осъществяват, включително и да се информира за постигнатите в този процес резултати чрез конституционно предвидените аналитични доклади по тема в рамките на очертания от Конституцията предмет (изречение второ на чл. 84, т. 16).
В конкретния случай Конституционният съд не се отклонява от своето разбиране в унисон с цитираното тълкувателно Решение № 8/2005 г., че по отношение на органите на съдебната власт правомощията на Народното събрание, свързани с наблюдение и анализ на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността, не бива да се отъждествяват с класическите форми на парламентарен контрол, присъщи за взаимоотношенията между законодателна и изпълнителна власт, защото би довело до такава намеса, която променя фундамента, върху който е изграден конституционният модел на държавата.“
Какво гласят текстовете на атакуваните от главния прокурор разпоредби на парламентарния правилник?
Чл. 24 Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.
Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада.
Какъв е големият проблем на главния прокурор? Че веднъж на 3 месеца ще участва в обсъждане на дейността на прокуратурата? Че НС може да му прави препоръки? Най-вероятно е това.
Но не служат ли тези разпоредби от парламентарния правилник тъкмо за постигане на повече прозрачност и отчетност на прокуратурата и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството ѝ с Народното събрание – все допустими, че и желани, цели според Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС по к.д. № 15 / 2016 г.? Аз смятам, че е точно така, но окончателното произнасяне ще е на КС.
За финал ви обръщам внимание на част от концепцията, която настоящият главен прокурор представи в хода на назначаването си за този пост. Същата, според описанието ѝ на сайта на ВСС „предлага актуален и задълбочен поглед за развитието на Прокуратурата на Република България (ПРБ), съобразен с констатациите и препоръките в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в Доклада от независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост от 15.12.2016 г., както и със Становището на Европейската комисия за демокрация чрез право относно Закона за съдебната власт и Становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори.“
Та, на стр. 13 от концепцията четем:
„Ще продължа да следвам и доразвивам въведените и активно ползвани форми на отчетност на главния прокурор, не само пред Висшия съдебен съвет, а и пред обществото – чрез периодични доклади по значими въпроси на противодействието на престъпността и корупцията и необходимостта от законодателни изменения в тази насока пред съответните комисии на Народното събрание и чрез използване на нови форми на публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най-вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, с оглед засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането, при стриктно съблюдаване на правата на гражданите.“
Ако Конституционният съд допусне искането и прецени, че в заседанието по така образуваното дело трябва да участва и главният прокурор като заинтересувана страна, ще е много забавно да го питат кога е бил искрен – с представянето на концепцията си или с подаването на искане до КС.
Снимка – скрийншот от Google Street View
Достигнат е политическият и правен максимум на „отчетност“ на главния прокурор с оглед конституционните текстове и практиката на Конституционния съд.
Изслушванията пред парламента или правната му комисия са важни, но за целта трябва и депутатите да са по-подготвени.
В последното си изслучване главният прокурор имаше 2 опорни точки, които депутатите за съжаление не съумяха да преодолеят:
Никой не го попита защо прокуратурата избирателно и на какви основания, по какви критерии, избира кога да споделя следствена информация и кога да се пази зад щита на разделение на властите, защо по едни дела много жертвоготовно се споделя информация, какъвот е примерът с т.нар. „президентски СРС-та“, а по други изобщо не става ясно кой какво е казал, какви стъпки са предприети, какъвто е контрапримерът с кюлчетата и въпроса коя е Мата Хари.
Излиза, че прокуратурата е безотчетна за актовете си, особено за онези в досъдебното производство, което не е публично, и в което съдът има само ограничена роля. Единствено прокуратурата, която се представлява от главния прокурор, може да реши дали да направи нещо или не, като за това никой в държавното обвинение не носи никаква обществена отговорност.
Спорно е доколко отговорност може да се постигне във Висшия съдебен съвет (ВСС), тъй като от дебатите в Пленума му, дали е правен анализ на специализираното правосъдие или не, разбрахме, че съдии не могат да се месят в делата на прокурори и обратно, а Прокуроската колегия на ВСС е изцяло доминирана от главния прокурор, който е неин председател. Там няма дебат и различни мнения. Решението е избор на юристи-немагистрати във ВСС, които да не са подвластни на главния прокурор.
Цялото ми участие в БНР -> тук.
Снимка – Ани Петрова / БНР
Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за
Представям сравнителен анализ за фигурата на Главния прокурор в някои европейски държави на конференцията на Инициатива „Правосъдие за всеки“, посветена на конституционната реформа в съдебната система.
София, 29 юли 2020 г.
Видео от събитието:
Нямаме и структура, която да действа безстрашно и да влезе на Цацаров доректно с бутонките. Защото това е, което той заслужава заради мутренския подход, с който оказва натиск на разни хора.
Тази и още други тези във връзка със скандала Цацаров – Сашо Дончев застъпвам в „Денят с Веселин Дремджиев“, цялото предаване можете да достъпите -> тук.
