Президентът ни се оформя като (тотал) щета

Румен Радев се включи в президентската надпревара уж за доброто на България. В кампанията си питаше защо строят магистрали, щом цари безпътица. Обеща възстановяване на изгубеното по време на омразния преход достойнство на хората.

И те му повярваха и го избраха, а малко по-късно той встъпи в длъжност.

И се почна.

Назначи може би най-слабото служебно правителство, откакто Конституцията ни предвижда такова. Което пък се счупи от (ново)назначения, но не можа да се справи с единствената си истинска задача – да проведе честни избори за Народно събрание.

Междувременно показа пълна аматьорщина на международния паркет.

А сега се юрна да „укрепва разклатения ни имунитет“.

Смелчага е, ще кажат някои. О, да – без спор. И то такъв, че дори не смее да назове нещата с истинските им имена. Заплаха за имунитета? Ок, но откъде? От Турция? Аха, но само от там ли? А от Матушката? Дето хакерите ѝ бяха на почивка по време на изборите у нас? Въпроси над въпроси, на които летящият юнак като да се свени да отговори.

Разбира се, че действията му са прозрачни. И те са насочени към може би икономически най-свободните, поради което и най-критичните, измежду нашите сънародници.

Хората, които не се плашат да питат Бойко Борисов какво вижда, когато се погледне в огледалото. Които не могат да бъдат държани в зависимост с назначения в администрацията или във фирми, зависими от еврофондене, субсидиевъдство или поръчкарство.

Та, целта на Радев и решетническото му задкулисие е да ограничи вота тъкмо на тези хора. И показва, че залогът за тях е голям, щом не се свени да престъпва Конституцията, като натиска правителството да възобнови обсъждането на спорните изменения за уседналостта. Да, сега то е служебно и „негово“, но бившият шеф на Военно-въздушните сили няма да сбърка, ако остави „Наръчника на летеца“ малко настрана и повече се фокусира върху основния закон на държавата.

За да се увери, че

Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

И да престане да внушава страхове от изселниците в Турция – те така или иначе гласуват с отмъщение. Но този процес няма да е вечен и искаме ли те най-сетне да почнат да избират нещо различно от ДПС (или отскоро също ДОСТ), то най-добре да ги оставим да гласуват лесно, вместо постоянно да ги затрудняваме. И в някакъв момент обрат ще има, това е сигурно.

Засега обаче президентът ни предпочита да хибридничи и да държи като заложници доста по-многобройните ни сънародници в Европа и Северна Америка. Немалко от които му дадоха гласа си.

С което постепенно се оформя като тотал щета не само за тях, но и за всички нас.

Разговор с българи в чужбина

 

Вчера с Боби Сандов, Алина Добрева и Боряна Мусева участвахме във видеочат с наши сънародници в чужбина.

Имаше много интересни въпроси, като тук ще се спра на зададените директно към мен:

  1. какво ще направите в помощ на бизнеса у нас
  2. какво ще направите за българската наука и
  3. какво ще направите за Обществените съвети на българските общности в чужбина, за които още няма правилник и работеща процедура?

Моите отговори, както следва:

1) Един от най-големите проблеми за бизнеса, който се отнася еднакво и до гражданите, е всекидневният сблъсък с администрацията. Тя е изключително тромава, тегава, изискваща подкупи и създаваща големи пречки пред всички. Подходът на коалицията тук е много ясен – повече електронизация и електронно управление. Това означава повече възможности за дистанционна връзка с администрацията, така че онези, които могат да си служат със съвременните технологии да не ходят да висят по опашки и да си губят времето и нервите. В коалиция Да, България! ние разполагаме както с нужната експертиза, така и с нужната политическа воля, но най-вече с правилните хора, които могат да приложат програмата ни за електронно управление с конкретни действия. Имаме един много хубав пример в Европейския съюз, който показва как тези неща могат да се случват на практика и това е Естония. Там в резултат от електронното управление бизнесът и хората си спестяват 2% от брутния вътрешен продукт. Годишно. У нас това биха били милиард и шестстотин милиона лева. Всяка година. С този свободен ресурс можем да правим разчети и да мислим къде да го насочим. Примерно към здравеопазване, но защо не и към образование и култура?

2) Във всекиденвната си работа се срещам с хора, които се занимават с наука, конкретно с иновации и изобретения. Техният най-голям проблем е отсъстващата връзка с бизнеса, където всъщност е мястото на иновациите и изобретенията им. А това автоматично ни отпраща към темата за бизнеса и неговото развитие. Защото когато има силен бизнес, той ще се чувства достатъчно мотивиран да инвестира повече в собствени разработки, което означава повече възможности за изява на хората, занимаващи се с наука. За да се чувства бизнесът, обаче, достатъчно сигурен и спокоен да инвестира, трябва да знае, че няма някой да се появи отнякъде и да му отнеме създаденото или изобретеното. Ето заради това се нуждаем от работещо правосъдие, което е основна точка в нашата програма. Защото когато оздравим правосъдието, то ще оздрави всички останали органи и животоподдържащи системи на държавата. Тогава ще имаме свободен и спокоен бизнес, ще имаме спокойни предприемачи и спокойни служители – научни работници, които ще могат да се концентрират върху научната си работа.

3) Като народен представител ще работя не само за съставянето на процедура, по която да се задействат Обществените съвети на сънародниците ни в чужбина, но и за изграждането на истински и работещи връзки с Родината. Прочее, това е централна тема за коалиция Да, България!, за нас България е много по-голяма от чисто географските си граници и включва българите по света. И в 21-ви век, във века на информационното общество, е не само недопустимо, но и направо срамно, че заради грешно и лошо политическо лидерство у нас, българите в чужбина не получават мястото, което всъщност им се полага.

Какво мислите вие?