Контактът с хората

Днес бях първи ден „на терен“. В Докторската градинка в центъра на София. Нормално, тя попада в 24-ти МИР и е много удобна за поставяне на масичка, раздаване на флаери и, разбира се, най-важното – за личния контакт с хората. Той, прочее, е едно от най-интересните преживявания в предизборната кампания въобще.

В кампания от хората можеш да чуеш буквално всичко. От „ще гласувам за Вас, успех!“, през „ще погледна и ще помисля“ та чак до „всички сте едни и същи лъжци и мошеници!“

И това е повече от нормално. Много са се връзвали на строго неморалните и на практика неизпълними предложения от предходните кампании. Чувстват се излъгани и предадени и държат да си го кажат. Разговорите с тях са трудни, но често много съдържателни. Говоря с тях като с всички други – все пак за мен важен е всеки глас. Питам, интересувам се за техни трудности или проблеми, и ако мога да дам мнение или съвет, го правя на момента. На други давам номера си да ми се обадят и да дойдат да довършим разговора ни в кантората.

Друго мога и да не обещая, но тук си слагам ръката в огъня, че този мой подход няма да си отиде с кампанията. Защото и като народен представител ще си обикалям района и ще разговарям с гражданите. Не само в приемния си ден, но както и когато мога в останалото време. Защото най-важен в случая е тъкмо той – контактът с хората.

Правосъдна реформа. За хората.

Днес заедно с Атанас Славов, Любомир Авджийски, Велизар Шаламанов и Божидар Божанов представихме програмата за правосъдие, държавно управление и национална сигурност на коалиция „Да, България!“.

Бях кратък в изказването си и поставих акцент върху правосъдната реформа, но така, че да бъде разбрана от хората. Защото в контакта си с гражданите, които не следят темата толкова отблизо чувам все „Ама стига с това правосъдие, то нито се яде, нито се пие.“

Да, така е. Не се яде, нито се пие, но за сметка на това решава човешки съдби. Моята, вашата и на всеки един, който реши да потърси или защити правата си пред съда или другите институции.

И тези институции няма как да работят добре, щом в основата им са заложени проблеми. Щом редица магистрати биват държани в зависимост и решенията за кариерното им развитие не се вземат от съответните органи, а в дворовете с магнолии, в Боянските сараи или в хотелите на корпулентни собственици.

На този фон не бива да има учудени, че у нас има толкова несправедливост. Че имаме имотна мафия, кражби на фирми или осъдени и ограбени без знанието им граждани. И най-късно тук идва темата за правосъдието, дето нито се яде, нито пие, но пък решава съдби. И тъкмо за него ще работя, като бъда избран за народен представител от 24-ти МИР в София – за истинско правосъдие, което не създава жертви, а решава проблеми. Правосъдна реформа – истинска и дълбочинна – реформа за хората.

Иновативността като източник на повече работа, бизнес и по-добър живот

Днес бях на събитието Innovation Explorer 2017. Нормално, знаете, че професионално се занимавам с иновативност, изобретателност и въобще всички аспекти на интелектуалната собственост.

Отидох и защото смятам, че иновативността е средството, с което можем да догоним, а защо не и да задминем други общества и държави, към които в момента изнасяме предимно емигранти.

Не останах разочарован, видяното и чутото напълно се вписва във визията ми за една по-благополучна България.

Имаме проблеми с трафика по улиците си?

Да, но защо гледаме само наляво и надясно, щом можем да гледаме надолу и нагоре? Имаме толкова много пространство, което не оползотворяваме. Какво да правим с него? Да дадем думата на изобретателите на модерни транспортни решения!

Имаме много хора, особено в по-малките населени места, които нямат достъп до здравеопазване и медицинска грижа. Да, вярно е, но какво да правим? Да строим още болници? Или да поискаме мнението на изобретателите в полето на електронното здравеопазване? Твърдо заставам за второто!

Звучи ви като научна фантастика? Но нали само преди 15 години точно така звучеше прогнозата, че скоро ще се разхождаме с по един суперкомпютър в джоба си. Какво, ако не това, са смартфоните, които днес почти всеки носи в джоба си?

Има ли място иновативността в държавната политика? Определено да!

Как следва да изглежда тя?

Сещам се за следните примери:

1) По-лесен и преди всичко електронен достъп до бази данни с изобретения и полезни модели, така че всеки да може да си направи проучване за новост. Също така трябва да се заложи на прозрачни процедури при заявка и регистрация, многоезичност на администрацията в тази област, както и на бързи механизми за защитата на нашия интелектуален капитал. Така ще бъдем в състояние по-лесно и удобно да популяризираме българските изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки извън страната, за да създадем по-добри предпоставки  за привличане на още чуждестранни инвеститори и повече свеж капитал в страната.

2) Въвеждане на ускорени (“fast-track“) процедури, при които крайният срок за административно произнасяне е пряко обвързан от плащането на по-висока такса. Това работи добре при издаването на документи за самоличност и може да се пренесе и в други сфери. Освен, че ще доведе до по-бързо и качествено обслужване на бизнеса и гражданите, този механизъм е доказано антикорупционно средство, защото насочва всякакви плащания директно към държавния бюджет.

3) Реформирано правосъдие, което да създава доверие у всички иновативни хора у нас, че трудът им няма да отиде нахалост. Нито че разработките им ще бъдат откраднати в процеса на заявяване, нито че търсейки защита срещу нарушители, ще им се налага да се мотаят в съдилищата години наред.

Изпълнението на горното ще гарантира не само повече иновации и по-добра бизнес среда, но и повече работни места за хората у нас. Поради което е част от програмата, която ще осъществявам, като бъда избран в следващия парламент.

Имате още или различни идеи? Споделете ми ги – използвайте бутоните към някой от социалните ми профили или ми пишете на emil (at) emilagerogiev.eu!

Защо се кандидатирам, защо искам да бъда избран и защо смятам, че съм правилният ви избор.

Здравейте,

Аз съм Емил А. Георгиев, 43-годишен, адвокат, баща на една дъщеря.

Кандидат съм за депутат в листата на коалиция „Да, България“ в 24-ти МИР в София.

Искам да ви кажа защо реших да поискам вашето доверие.

Влязох в политиката преди три години – след месеци на демонстрации през лятото на 2013 г. срещу Пеевски и Орешарски, един от основателите съм на ПП ДЕОС. Направихме партия, защото видяхме, че с мафията, владееща държавата, трябва да се борим чрез закони, а не само с улични демонстрации. Те могат да свалят правителства, но само добрите закони са тези, които не позволяват на едно лошо правителство да дойде и да остане на власт. Сега ДЕОС е част от коалицията „Да, България“.

Искам да бъда избран за народен представител, защото имам мечта за България, за която съм убеден, че е и ваша. В Народното събрание ще работя за това тя да се превърне в реалност.

Моята мечта е България да е страна, в която властта е в закона, а не в сменящите се хора на върха на властовата пирамида. Сега това не е така и всички го знаем. Днес страната ни е в плен на мафията и само властта на закона, а не капризите на политиците могат да я освободят от него. За да успее това, трябва ние, които искаме да се преборим с корупцията и с властта на мафията, да станем колкото се може повече в следващото НС.

Друга моя мечта е България да бъде благоденстваща страна. Това също не е възможно да сполучи, ако в НС не се преборим за такъв капитален ремонт на съдебната система, че след него тя да е принудена да осигурява справедливост за колкото се може повече хора. Действащ адвокат съм, виждам пороците на администрацията и правосъдието отвътре и знам, че имам необходимата експертиза да работя за премахването им.

Искам доверието ви, защото съм твърдо решен в парламента да работя и за България като част от още по-обединена Европа. Живях дълго в чужбина и от собствен опит ми е ясно, че западноевропейското благоденствие се дължи в голяма степен на съществуването на Европейския съюз. Но сега процесът на по-нататъшна интеграция е под заплаха у нас и аз искам да направя в парламента каквото мога, за да има България бъдеще в една все по-единна Европа. Членството на страната ни в ЕС е най-голямото ѝ  достижение за всичките години след 10 ноември. Европа е нашата съдба, искам в НС да я пазя от ударите на антиевропейските сили.

Благоденстваща страна не е възможна без образована младеж.
Преподавател съм и виждам, че образованието ни е затънало в зубрачество, ужасен бюрократизъм и почти пълна липса на свобода и пространство за развитие на учениците и студентите. Силно искам в НС да работя за коренна реформа в образованието. От това дали нея ще я има, зависи, както знаете, бъдещето на страната и на децата ни.

Освен всичко друго, живея в района, от който се кандидатирам и за мен ще е насъщна задача да направя в Парламента всичко възможно за подобряване на живота в столичния ни град.

Обръщам се към вас за подкрепа, защото вярвам, че изповядваме едни и същи принципи, ценности и цели.

Вярвам във вас. Искам и вие да повярвате в мен.