Здравейте, казвам се Емил Александров Георгиев и съм кандидат за представител в Европейския парламент от листата на Демократична България.
Приех да бъда част от тази листа, защото вярвам, че пълноценното членство в Европейския съюз е ключово за бъдещето на силна и добре уредена България. Защото също така вярвам, че с вашата подкрепа мога дам приноса си да направим Европа по-добра, отколкото е в момента. За целта се нуждаем от смелост за осмисляне на настоящето и нови импулси и идеи как да превръщаме предизвикателствата на бъдещето в шансове за нашето добруване.
Европейският съюз не е Европа на правителствата и институциите, а Европа на нас – гражданите. Като такива ние имаме общо съзнание за основните си права и задължения. Също така приемаме върховенството на правото, равнопоставеността пред закона и свободата на съвестта и изразяването като споделени ценности. За мен Европейският съюз се основава на тези общи права, задължения и ценности и представителите на гражданите там никога не бива да го забравят!
Но Европа е в криза. Европейският съюз вече не е вдъхновител на подема за едно по-добро бъдеще. Структурите му са непрозрачни, често прекалено бюрократични и хората се разочароват всеки път, когато Европа се губи в дребнотемието, вместо да се захване с наболелите големи предизвикателства. Дългогодишната „голяма коалиция“ на консерваторите и социалдемократите в Европейския парламент е символ на политическата парализа, тя преследва собствените си интереси и няма споделена визия за бъдещето. Европейският съюз допуска все повече разделителни линии: Северът срещу Юга, Западът срещу Изтока, богатите срещу бедните, големите срещу по-малките. Всичко това прави Европа податлива на атаки – от популисти отляво и отдясно, чиято цел е да разрушат постигнатото с толкова усилия. За разлика от тях аз ще заложа на съзиданието. Ще работя за доизграждането на Европейския съюз, като допринасям за поправяне на грешките от миналото, за да сме още по-успешни в бъдеще.
Ето за какво ще се застъпвам:
1. Повече възможности чрез дигитализация, иновации и изобретения
Единният цифров пазар не само е голямо предизвикателство, но също така се явява една от най-големите ни възможности да градим и трупаме благосъстояние. Това е свързано с приемането на по-малко, но за сметка на това по-ефективни и най-важното – единни правила. За основа могат да служат онези, които са се доказали като успешни в някои държави членки и в никакъв случай претърпелите пълен провал такива. С други думи: повече Ирландия и Естония и по-малко Германия, Франция, Италия или Гърция.
Така ще можем да създадем по-добри условия и предпоставки за по-голям растеж и повече работни места. Това ще е добре както за бизнеса, така и за потребителите.
В допълнение, предприемачите и създателите на стартъпи не трябва да се губят в трудно проходимата бюрократична джунгла. Харесвам идеята за цифровите „специални икономически зони“, в които иноваторите ще могат да експериментират и тестват бизнес кейсовете си, без да са изложени на всички регулаторни и административни тежести.
Това е важно, защото дигитализацията и иновациите са бъдещите носители на по-високи доходи. Искаме ли такива, ще ни трябват и нови полета за професионална изява, както и съобразена с тях правна рамка.
2. Повече справедливост чрез повече гаранции за върховенството на правото
Ще се застъпя за това Европейската прокуратура да започне работа по-рано от 2021-ва година и да стане институция не само на сега участващите 23 държави-членки, а на всички тях.
В перспектива компетенциите на прокуратурата на ЕС също следва да бъдат разширени и да включват задачи в борбата срещу политическата корупция в отделните държави членки. Идеята е заемащите висши публични длъжности там, за които има достатъчно данни за извършени престъпления, да не могат да се скрият под чадъра, услужливо разпъван им от органите, които същите лица сами преди това са си избрали.
Горното също е пряко свързано с по-високите доходи за хората, защото ще действа възпиращо на престъпността по високите етажи на властта. Нека не забравяме, че стоейки ненаказвана, тя се обоготява на наш гръб и с парите ни строи своята собствена Швейцария на Балканите.
3. По-добре работещ ЕС чрез реформиране на органи и политики
Европейският парламент следва да бъде още по-утвърден и пряко избраните представители там да имат право на законодателна инициатива. „Пътуващият цирк“ между Брюксел и Страсбург също не е необходим – струва страшно много пари, които, ако трябва да бъдат похарчени, винаги могат да се инвестират в по-смислени политики (виж дигитализацията по-горе).
Европейската комисия се нуждае от по-ясно разпределяне на отговорността между отделните ресори и това минава през намаляването на техния брой. 28 и дори 27 са прекалено много, а и кому е нужно да дублираме „климат и енергетика“ с „енергиен съюз“, „цифров единен пазар“ с „цифрова икономика и цифрово общество“ или „бюджет“ с „икономически финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз“. Така не само ще избегнем размиването на отговорности, но и ще имаме гаранции за по-бързо вземане на решения и привеждането им в действия.
Нужни са ни реформи и в Съвета, конкретно в частта за решенията, за които се иска единодушие. Така постигаме по-дееспособен Европейски съюз и намаляваме предпоставките за блокади от отделни държави-членки. Разбира се, трябва да има и въпроси, чиито решения да изискват единодушие. От българска гледна точка такъв трябва да е въпросът за данъчната хармонизация в ЕС.
Важни са и реални стъпки в посока обща външна политика и политика по сигурността. Т. нар. Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурността трябва да се превърне в истински външен министър, който „да вдига телефона“, когато от Вашингтон, Москва или Пекин поискат „да се обадят на Европа“.
Сходни са вижданията ми и за отбраната, чиято дългосрочна цел следва да е изграждането на единна армия. Това, обаче, ще е успешно само ако европейските военнослужещи са носители и стожери на европейската идея, а защо не и на европейската идентичност. Един от пътищата за постигането на такава е обмен между въоръжените сили чрез програма, подобна на студентската „Еразъм +“, която да важи за военнослужещи от всички чинове и групи.
Това е от мен, като подчертавам, че съм отворен да обсъждаме тези и други предложения.
Търся подкрепата на всички, с които изповядваме едни и същи или достатъчно близки принципи и си поставяме сходни цели.
Ето как да ме подкрепите, ако харесвате написаното по-горе и ми имате доверие:
С други думи, на 26 май гласувате за Демократична България (с номер 13 в бюлетината) и отбелязвате преференция за номер 110.
Вярвам във вас. Искам и вие да повярвате в мен!
