Нали си спомняте решението на Министерски съвет, с което правителството прие изменение на Плана за управление на Национален парк Пирин? Кабинетът го гласува между Коледа и Нова година или съвсем по никое време, така да се каже.
Последваха няколкоседмични протести, които в апогея си бяха доста многобройни и намериха отразяване и в чуждестранни медии.
Днес стана ясно, че 3-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя правителственото решение на следните основания:
– предвиденото в решението на МС изграждане на водохващания, изграждане и разширение на ски писти и съпътстваща техническа инфраструктура противоречи на забраната за строителство в националния парк по чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ);
– липсата на екологична оценка в решението на МС е в нарушение на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми;
– липсата на оценка за съвместимостта по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) е в нарушение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и ЗБР.
В решението си ВАС прави и няколко интереси констатации:
– решението на МС не допуска всякакво строителство на 48 % от територията на националния парк, а предвижда строителство, ремонт и реконструкция като потенциално осъществима дейност във връзка с водохващания;
– предвидените водохващания пък са за нуждите на бъдещото строителство на ски писти, въжени линии и съпътстваща техническа инфраструктура;
– решението на МС не съответства на основната цел на ЗЗТ, а именно: опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. Тук съдът се позовава на чл. 2, ал. 2 ЗЗТ, според който опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.
Сума сумарум това решение на ВАС е добро, тъй като внася допълнителна яснота по някои спорни въпроси и най-важното – връща правителството в изходна позиция, като го задължава да спази закона.
Все пак да не забравяме, че то е постановено от 3-членен състав, поради което подлежи на обжалване пред 5-членен такъв. В този смисъл решението на последната инстанция ще бъде истинският лакмус за върховенството на правото и законността у нас.
Снимка – личен архив.