От многото – един(ство)

Вероятно много от вас са попадали на девиза „E pluribus unum“, който е част от държавния печат на Щатите, а до 1956 г. е служил и като държавно мото, преди да бъде заменен с „In God we trust“.

В исторически план се твърди, че тази фраза за първи път е употребена от Марк Тулий Цицерон в трактата му „За задълженията“ в частта на обсъжданите там основни семейни и социални връзки като модел на обединения, предхождащ онзи на обществата и държавите: „Когато всеки човек обича другия колкото себе си, това от многото прави един (unus fiat ex pluribus)“.

Идеята е, че когато едно множество от различни действа задружно, то действа „като един“, защото действа „в единство“. Смисловото значение тук за мене е същото като в „Съединението прави силата“.

Точно това правим и в „Български манифест за Европа“ – платформа, подкрепена в основата си както от партиите ДСБ, Да България, Зелените и ДЕОС, така и от отделни личности, една от които аз самият.

Платформата е отворена и към нея очакваме да се присъединят още партии, организации и лица.

Какво ще правим там ли?

След много срещи с хора ще изработим и представим визия в каква България искаме да живеем. И как членството на страната ни в Европейския съюз да се превърне в истински гарант за икономически растеж, благосъстояние, свобода, достойнство и въобще в добруването ни като нация и общество.

Ей, аман от кухи фрази – наистина ли само това ще правите?

Не, също така ще се опознаваме, за да си имаме (повече) доверие, така щото да действаме в единство. И в тоя смисъл да се водим по-малко от тясноиндивидуалното и повече от широкообщностното.

Това ли е дългоочакваното „обединение на десницата“?

С всички условности на въпроса – може би. Засега единомислието е по темата Европейски съюз и това не е учудващо с оглед силно проевропейския (и проатлантически) профил на участниците в платформата. Задачата на групата ще бъде да го претвори в конкретни политики и по този начин да се очертае, позиционира и действа като силен контрапункт на наличната правителствена евронекомпетентност.

Еврочленството е сред най-ключовите по отношение бъдещето на България въпроси и постигането на единение там ще е много добра предпоставка за прехвърлянето му и върху други теми.

Ама тоя мач вече сме го гледали – с какво това е различно от Реформаторския блок?

С това, че нито е Реформаторски блок, нито Гражданският му съвет.

Търсенето на единение и единодействие ще е около политики, които са изработени съвместно и се подкрепят от всички. Разбира се, възможно е това да не сработва винаги, така че някои политики да се подкрепят само от някои от участниците. Това е за предпочитане пред дилемата дали някой от участниците да жертва собствената си идентичност или да влезе в конфликт с друг(и). И този подход е ок, ако от самото начало е поставен ясно и открито, вместо да се затаява пред хората или да им се представя за нещо, което не е.

Няма ли все пак да вървите към единен партиен субект?

Няма да крия личното си предпочитание за по-убедителното демонстриране на повече единство. По същия начин, обаче, си давам сметка, че най-важната предпоставка за постигане на последното е взаимното доверие. Както и че то последните месеци беше достигнало нива, критично ниски дори по скалата на Фаренхайт.

Положително за мен е, че в основата си идеята за единение се споделя от всички, а това е добра база за надграждане.

Тепърва ни предстои много работа и аз съм убеден, че имаме професионализма и експертизата, нужни за нейното изпълнение. Остава да покажем също, че носим и взаимното разбиране и готовността за отстъпки в името на поставената обща цел. Така че да постигнем от многото – един(ство).

Фондът за лечение на деца е огледало на мизерията в цялата държава

Вече е черно на бяло – проверка на Министерството на здравеопазването, завършила с доклад от 127 страници, рисува кошмарни картини от управлението на Фонда за лечение на деца.

Например

  • заповеди на директора за лечение на деца са забавяни с месеци;
  • взети решения се разминават с това, което впоследствие е отразено в интернет на страницата на фонда;
  • директорът не е декларирал две свои длъжности, които го поставят в пряк конфликт на интереси;
  • от 8 щатни служители на администрацията 7 са назначени в нарушение, а длъжностните им характеристики имат сериозни пропуски;
  • липсват декларации от болници за провеждане на обществена поръчка за медицинските изделия, финансирани от фонда.

И това вероятно е само върхът на айсберга.

Лошото е, че не е нещо ново, както и че не е ограничено само до Фонда за лечение на деца. Такава мизерия цари буквално навсякъде в държаватa. Не толкова материална, колкото морална. В която и нейна структура да бръкнем, ще се натъкнем само на неуредици, проблеми и нарушения от всякакъв характер. Които ни носят загуби и вреди. Или дори заплашват живота на нашите деца. Знам, че го знаете. Знам, че знаете, че е така от години. Може би от десетилетия. Знам, и че по време на избори всички досега са ни обещавали решаване на всички тези проблеми. И са се проваляли. Знам, че знаете и това.

Сега пак тече предизборна кампания – на 26-ти март ще избираме ново Народно събрание. Оттам следва поредното правителство, което ще иска да прави всичко наново – от назначенията та чак до автомобилния парк. Пак всички обещават всичко, но все бягат от най-важното – стабилни институции. С компетентни служители, работещи в наш интерес, вместо паразитиращи върху доходите ни неграмотници, разчитащи на шуробаджанашки социален патронаж.

Отново имаме избор – да караме като досега, или да вкараме прът в колелата на порочната практика. Да изберем онези, които досега работиха само за собственото си преизбиране и убедително бяха част от проблема. Или да се доверим на други, които заложиха всичко за постигане на устойчиви институции и върховенство на закона и така доказаха, че ще бъдат част от решението.

Казвам ви всичко това като кандидат за народен представител в 24 МИР в столицата, издигнат от коалиция „Да, България!“. Казвам ви го като отговорен човек. Приел да участва с условието, че не идваме за повече от същото, а за да предложим и приложим работещи решения. Знам, че можете да направите разлика, затова и общото ни очакване е прокуратурата да се намеси и да започне с разплитането на кълбото глисти във фонда. Не да направи поредната показна акция, а да докаже пред обществото, че може поне веднъж да си свърши работата.

Ние можем и трябва да я държим отговорна. Лично поемам този ангажимент, като народен представител да направя всичко необходимо за решаването на този случай. Чрез създаване на парламентарна комисия, въздействие върху Министерство на здравеопазването и публично поддържане на темата, така че прокуратурата да не се измъкне за пореден път. Ето затова на 26-ти март разчитам на вашата подкрепа!

Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr

Правосъдна реформа. За хората.

Днес заедно с Атанас Славов, Любомир Авджийски, Велизар Шаламанов и Божидар Божанов представихме програмата за правосъдие, държавно управление и национална сигурност на коалиция „Да, България!“.

Бях кратък в изказването си и поставих акцент върху правосъдната реформа, но така, че да бъде разбрана от хората. Защото в контакта си с гражданите, които не следят темата толкова отблизо чувам все „Ама стига с това правосъдие, то нито се яде, нито се пие.“

Да, така е. Не се яде, нито се пие, но за сметка на това решава човешки съдби. Моята, вашата и на всеки един, който реши да потърси или защити правата си пред съда или другите институции.

И тези институции няма как да работят добре, щом в основата им са заложени проблеми. Щом редица магистрати биват държани в зависимост и решенията за кариерното им развитие не се вземат от съответните органи, а в дворовете с магнолии, в Боянските сараи или в хотелите на корпулентни собственици.

На този фон не бива да има учудени, че у нас има толкова несправедливост. Че имаме имотна мафия, кражби на фирми или осъдени и ограбени без знанието им граждани. И най-късно тук идва темата за правосъдието, дето нито се яде, нито пие, но пък решава съдби. И тъкмо за него ще работя, като бъда избран за народен представител от 24-ти МИР в София – за истинско правосъдие, което не създава жертви, а решава проблеми. Правосъдна реформа – истинска и дълбочинна – реформа за хората.