парламентарни избори

Италия между политическата опера буфа и триумф на популизма

Вчера италианците гласуваха за камара на депутати и сенат. Принципно нищо италианско не бива да ни учудва, както и няма смисъл да го приемаме като решено, уговорено или изобщо окончателно. Изненадите винаги са правило и никога не са изключение. На този фон ви предлагам малко от невчесаните си мисли в 9 точки и половина:

1) Едните популисти (Легата и Берлуска) биха другите (на Ренци), а третите (5 звезди) взеха най-много гласове самостоятелно. Все пак да не забравяме, че в Италия всички са популисти;

2) Миграцията беше главна тема, свързаната с нея силно емоционална реторика видимо се харесва и на Ботуша, а Салвини се кълне в Орбан. Това е светеща в отровночервено лампа, че миграционната политика не може да се изчерпва в “спасяване” на “корабокрушенци” и пускането им да вървят на север към Германия, Франция и Обединеното кралство. Предприетите от Джентилони самостоялни договорки с либийски кланове и милиции се случиха късно и не дадоха нужния ефект, резултатите от последвалите срещи на върха с Макрон и Меркел не бяха убедителни;

3) 5-те звезди блестят с пълна сила, защото още имат имиджа на неуправлявала и неизкаляла се в италианската политическа кочина партия. Тъжната истина, обаче, е, че и те нямат рецепта какво да става оттук нататък. Още по-тъжната истина е, че в момента такава рецепта всъщност няма нито една италианска партия или политик;

4) Италия е разделена не само географски и икономически, но вече тотално и политически – на север рулира десницата и най-вече Легата, в средата е миш-маш с лек превес на ляволибералите около Ренци, а на юг масовото настроени е всичко коз за 5 звезди;

5) Избирателите наказаха и Берлускони, и Ренци. Първият заради всичките му глупости от последните 20 години, вторият не много ясно защо – бил самовлюбен (!?), при това въпреки проведените от него и Джентилони реформи, вероятно миграционният darkest hour 2016-2017, в който Италия беше оставена от ЕС съвсем сама, си казва силната дума;

6) Не е особено успокояващо, но десният лагер в цялост взима повече гласове от 5 звезди, като силният човек там в бъдеще няма да е Берлускони, а Салвини – с всички плюсове и минуси от това;

7) Противно на очакванията, новата избирателна система не донесе някакви особени бонуси за явяване в коалиционни блокове;

8) Политическата среда е токсична, възможните коалиционни формати напълно неясни, а някои от сценариите са повече от плашещи;

9) Аритметически най-лесна за постигане би била коалиция между Лега и 5 звезди, но тя също така би била най-популисткият и еврофобски формат, който Италия някога ще да е виждала;

9 и 1/2) И за финал – популизмът се превръща в мейнстрийм, причинените от него проблеми – също. За тези проблеми, обаче, хората все по-рядко ще държат отговорни популистите, а Сорос, рептилите и въобще всички дълбини на безгранично-конспиративната си фантазия.

Разбира се, всичко от написаното е добре да се консумира с поне едно зрънце сол. Все пак говорим за Италия, където и крайният популизъм бързо може да деградира до лековатичка, макар и не особено забавна опера буфа.

Заглавна картинка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr

Разговор с българи в чужбина

Вчера с Боби Сандов, Алина Добрева и Боряна Мусева участвахме във видеочат с наши сънародници в чужбина.

Имаше много интересни въпроси, като тук ще се спра на зададените директно към мен:

какво ще направите в помощ на бизнеса у нас
какво ще направите за българската наука и
какво ще направите за Обществените съвети на българските общности в чужбина, за които още няма правилник и работеща процедура?

Моите отговори, както следва:

1) Един от най-големите проблеми за бизнеса, който се отнася еднакво и до гражданите, е всекидневният сблъсък с администрацията. Тя е изключително тромава, тегава, изискваща подкупи и създаваща големи пречки пред всички. Подходът на коалицията тук е много ясен – повече електронизация и електронно управление. Това означава повече възможности за дистанционна връзка с администрацията, така че онези, които могат да си служат със съвременните технологии да не ходят да висят по опашки и да си губят времето и нервите. В коалиция Да, България! ние разполагаме както с нужната експертиза, така и с нужната политическа воля, но най-вече с правилните хора, които могат да приложат програмата ни за електронно управление с конкретни действия. Имаме един много хубав пример в Европейския съюз, който показва как тези неща могат да се случват на практика и това е Естония. Там в резултат от електронното управление бизнесът и хората си спестяват 2% от брутния вътрешен продукт. Годишно. У нас това биха били милиард и шестстотин милиона лева. Всяка година. С този свободен ресурс можем да правим разчети и да мислим къде да го насочим. Примерно към здравеопазване, но защо не и към образование и култура?

2) Във всекиденвната си работа се срещам с хора, които се занимават с наука, конкретно с иновации и изобретения. Техният най-голям проблем е отсъстващата връзка с бизнеса, където всъщност е мястото на иновациите и изобретенията им. А това автоматично ни отпраща към темата за бизнеса и неговото развитие. Защото когато има силен бизнес, той ще се чувства достатъчно мотивиран да инвестира повече в собствени разработки, което означава повече възможности за изява на хората, занимаващи се с наука. За да се чувства бизнесът, обаче, достатъчно сигурен и спокоен да инвестира, трябва да знае, че няма някой да се появи отнякъде и да му отнеме създаденото или изобретеното. Ето заради това се нуждаем от работещо правосъдие, което е основна точка в нашата програма. Защото когато оздравим правосъдието, то ще оздрави всички останали органи и животоподдържащи системи на държавата. Тогава ще имаме свободен и спокоен бизнес, ще имаме спокойни предприемачи и спокойни служители – научни работници, които ще могат да се концентрират върху научната си работа.

3) Като народен представител ще работя не само за съставянето на процедура, по която да се задействат Обществените съвети на сънародниците ни в чужбина, но и за изграждането на истински и работещи връзки с Родината. Прочее, това е централна тема за коалиция Да, България!, за нас България е много по-голяма от чисто географските си граници и включва българите по света. И в 21-ви век, във века на информационното общество, е не само недопустимо, но и направо срамно, че заради грешно и лошо политическо лидерство у нас, българите в чужбина не получават мястото, което всъщност им се полага.

Какво мислите вие?

Защо се кандидатирам, защо искам да бъда избран и защо смятам, че съм правилният ви избор.

Здравейте,

Аз съм Емил А. Георгиев, 43-годишен, адвокат, баща на една дъщеря.

Кандидат съм за депутат в листата на коалиция „Да, България“ в 24-ти МИР в София.

Искам да ви кажа защо реших да поискам вашето доверие.

Влязох в политиката преди три години – след месеци на демонстрации през лятото на 2013 г. срещу Пеевски и Орешарски, един от основателите съм на ПП ДЕОС. Направихме партия, защото видяхме, че с мафията, владееща държавата, трябва да се борим чрез закони, а не само с улични демонстрации. Те могат да свалят правителства, но само добрите закони са тези, които не позволяват на едно лошо правителство да дойде и да остане на власт. Сега ДЕОС е част от коалицията „Да, България“.

Искам да бъда избран за народен представител, защото имам мечта за България, за която съм убеден, че е и ваша. В Народното събрание ще работя за това тя да се превърне в реалност.

Моята мечта е България да е страна, в която властта е в закона, а не в сменящите се хора на върха на властовата пирамида. Сега това не е така и всички го знаем. Днес страната ни е в плен на мафията и само властта на закона, а не капризите на политиците могат да я освободят от него. За да успее това, трябва ние, които искаме да се преборим с корупцията и с властта на мафията, да станем колкото се може повече в следващото НС.

Друга моя мечта е България да бъде благоденстваща страна. Това също не е възможно да сполучи, ако в НС не се преборим за такъв капитален ремонт на съдебната система, че след него тя да е принудена да осигурява справедливост за колкото се може повече хора. Действащ адвокат съм, виждам пороците на администрацията и правосъдието отвътре и знам, че имам необходимата експертиза да работя за премахването им.

Искам доверието ви, защото съм твърдо решен в парламента да работя и за България като част от още по-обединена Европа. Живях дълго в чужбина и от собствен опит ми е ясно, че западноевропейското благоденствие се дължи в голяма степен на съществуването на Европейския съюз. Но сега процесът на по-нататъшна интеграция е под заплаха у нас и аз искам да направя в парламента каквото мога, за да има България бъдеще в една все по-единна Европа. Членството на страната ни в ЕС е най-голямото ѝ достижение за всичките години след 10 ноември. Европа е нашата съдба, искам в НС да я пазя от ударите на антиевропейските сили.

Благоденстваща страна не е възможна без образована младеж.

Преподавател съм и виждам, че образованието ни е затънало в зубрачество, ужасен бюрократизъм и почти пълна липса на свобода и пространство за развитие на учениците и студентите. Силно искам в НС да работя за коренна реформа в образованието. От това дали нея ще я има, зависи, както знаете, бъдещето на страната и на децата ни.

Освен всичко друго, живея в района, от който се кандидатирам и за мен ще е насъщна задача да направя в Парламента всичко възможно за подобряване на живота в столичния ни град.

Обръщам се към вас за подкрепа, защото вярвам, че изповядваме едни и същи принципи, ценности и цели.

Вярвам във вас. Искам и вие да повярвате в мен.