Президентското бързане с НПК – акт на един политически страхливец

Представители на политически партии и граждански организации поискахме от президента да не обнародва гласуваните от Народното събрание изменения в три нормативни акта – Закона за съдебната власт (ЗСВ), Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Нещо повече – поискахме да наложи вето срещу тях.

Днес разбрахме, че Радев е избързал и вече е подписал указ за обнародване на измененията в НПК. Чиято цел е да гарантират създаването на “ВИП-съд за наши хора”. При все, че имаше многобройни индикации, че ще се поиска неговото вето, което е специфично президентско правомощие, изрично дадено му по конституция. Да бъде коректив на депутатите, на които навремето, помните ли, даваше само още седмица.

А какво прави той? Подиграва се с хората, които са му гласували доверие.

Тези негови действия само затвърждават убеждението ми, че президентът ни не става за нищо, завършено оформен е като тотал щета.

И не, това не е поведение на лидер, избран с почти 2/3 от гласовете на хората. Това е акт на един нищо и никакъв политически страхливец.

 

Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.5 в Уикипедия

Марш за правосъдие

На 14-ти юни 2013 г. премиерът Пламен Орешарски предложи, а 42-то Народно събрание избра Делян Славчев Пеевски за председател на ДАНС.

Политическа грешка на тогавашната власт, която предизвика безпрецедентния в историята на България граждански протест #ДАНСwithme.

Днес, 4 години по-късно, отново сме там, където започнахме тогава. Прав е Яне Сандански с неговото: „Да живееш значи да се бориш, робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.“

И ако днес свободата ни зависи от това да се изборим за адекватни и справедливи закони, то доброто им прилагане от подготвени и независими съдии ще е равносилно на постигане на съвършенство. Което ще е възможно само в условията на добро правосъдие. Каквото засега още нямаме.

Не сте съгласни?

Ок, но защо тогава едни мутри продължават да издевателстват над хората по улиците, докато други се стрелят за наркоместа? Защо никой не може да бъде сигурен, че няма да му откраднат фирмата или апартамента? Че ще оберат и изнасилят баба му на село? Или убият детето му в училище?

И все никой никога да не е отговорен, а преписките да се влачат с години?

За намесата на прокуратурата в политиката и бизнеса няма и да споменавам – това всеки ден го гледаме по телевизора. Докато текат хвалби за справяне с контрабандата, корупцията и оперативно интересните лица. Но някак странно няма осъдителни присъди и пак се връщаме на темата за мутрите по улиците, кражбите от обществени поръчки и поредното нескопосано обвинение, което съдът за сетен път връща на подопечните на Цацаров.

За вас не знам, но аз едва издържам. И утре ще го покажа, отивайки на Марша за правосъдие. Организира се от сдружение Инициатива „Правосъдие за всеки“, а шествия освен в София ще има още във Варна, Пловдив и Сливен.

Какво постигаме с това ли?

Показваме, че ни пука за имунната система на държавността и националната ни сигурност. И че подкрепяме последните ѝ публични защитници, един от които е съдия Лозан Панов. Че не приемаме опорките, как всичко било едва ли не личностен конфликт само между него и Цацаров. Че залогът е огромен и загубим ли тази битка, губим и България. А враговете ѝ ще са спечелили буквално всичко.

Така че, ако ви пука, елате и вие. Елате на марша за правосъдие!

София – 18:30 пред Съдебната палата

Варна – 18:00 пред Окръжния съд

Пловдив –  18:30 пред Общината

Сливен – 18:30 пред Стария бряст

 

Снимка – от Фейсбук страницата на Инициатива „Правосъдие за всеки“

Ново правителство без грам нова надежда

Съставът на кабинета „Борисов 3“ вече е финално ясен и ни разкрива какво да (не) очакваме от това правителство и парламентарното му мнозинство.

Няма да се спирам на всеки министър поотделно, а само на важните за мен ресори:

Красимир Вълчев – образование

Това е служителят на МОН, подписал прословутата набавка на рекламни запалки и стрес топки на стойност 2 милиона лева. В момента образованието ни е в пълна несъстоятелност, на която сякаш се търси да се назначи синдик. Очевидно това е човекът, готов да приеме.

Екатерина Захариева – външни работи и вицепремиер за правосъдна реформа

Тя е от администрацията на президента Плевнелиев, който по време на мандата си често имаше най-адекватна позиция за външнполитическата роля и ориентация на България. Не очаквам, обаче, Захариева да застъпва и 5% от становищата на бившия си шеф. Причината ми за това е силно конформисткото ѝ поведение като министър на правосъдието в кабинета „Борисов 2“. Реформата, за която ще отговаря като вицепремиер, ще се изчерпa с отдавна обявеното осъвременяване на процесуалните закони, но не ще посегне на светая светих в лицето на прокуратурата и вездесъщия ѝ шеф.

Лиляна Павлова – българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Това освен логистично-инфраструктурната насоченост на предстоящото ни председателство (ремонт на НДК), по всяка вероятност очертава и хоризонта на „Борисов 3“. Което значи на есен догодина пак.

Валентин Радев – вътрешни работи

Човекът е бивш военно-академичен кадър. Депутат и зам.-министър от ГЕРБ. Верен партиен солдат. Добре ще е, ако при неговото министерстване не се отстъпи от минирефоричиките на предшественичката му Румяна Бъчварова. Всяка друга промяна в положителна насока, примерно в разбиване на дублиращите дейности или промяна в кадровата политика, по вероятността си граничи с печалба не на шестица, а буквално на седмица от тотото.

Валери Симеонов – вицепремиер икономическа и демографска политика

Ще ми се да вярвам, че като човек от бизнеса ще взема решения, основани на икономическа логика. В лицето на приятеля си Георги Колев (просто съименник на председателя на ВАС) ще има силен адвокат за разчистване на административните тежести и бариери пред предприемачеството, но дали ще го послуша? По собствените си думи не е демократ, а това не предвещава нищо хубаво. Освен за гранично-хотелския му бизнес и разните огради там в съседство.

Емил Караниколов – икономика

Придоби известност, като приватизира т. нар. дипломатически клуб Бояна, продавайки го на фирмата с 3 лева уставен капитал. Да, формално е действал нормално. И вероятно така ще продължи като министър. И Кой ще му нарежда тук не е въпрос, а всъщност отговор.

Владислав Горанов – финанси

Очаквам да продължава с подценяването на заложените приходи в бюджета, които да водят до фиктивното му преизпълнение. Което по традиция се отчита като “управленска заслуга на правителството” с особеното право да го изхарчи по собствена преценка. Вместо, примерно, да намали данъчната тежест.

Цецка Цачева – правосъдие

Последните месеци я превърнаха в политически труп. Първо бе жертвана в президентската кампания, а впоследствие допълнително унижена и надбягана с преференции. Припомням само как миналата година по време на посещение в Китай тя прогласи съдебната ни система за „реформирана“. Което понастоящем превръща министерското ѝ присъствие във васалнически поклон пред Цацаров. За чието изпълнение е предвидена и вицепремиерската роля на Захариева. Не, в лицето на Цачева правосъдието със сигурност не си е намерило цаката.

Сума сумарум – тържество на коалиционния компромис, чиновници без политическа воля, партийни послушковци или изживяващи последния си сезон бели слонове.

Ново правителство без грам нова надежда. На жал.

 

Снимка – достъпна като public domain във Flickr.

Ердогановият референдум е изпитание за политическата ни зрялост

Дали Ердоган действително спечели „референдума“ ще узнаем до няколко дни. Евентуално. А може би никога.

Неговият резултат е дълбоко разделено общество, където едни в тълпата си подават туба бензин, докато други бъркат в джобовете си за запалка. Слава Богу, без особени инциденти. Засега.

Нейсе, ще кажат някои – и до провеждането на плебисцита Турция нямаше институции, достатъчно силни, че да възпрат Ердоган. Който успешно се справи със съдебната власт, полицията и военните, затвори критични медии и прати журналисти и опозиционери в затвора. Особено от миналата година насам режимът му систематично вади зъбите на точно онези служби и звена, които в демокрациите предотвратяват злоупотреби с власт.

От неделя вечерта е ясно, че Ердоган е вече всемогъщ султан и конституционните изменения са тук, за да бетонират постигнатия досега „напредък“. С агресивната си националислямистка линия той се оформя като безспорно най-тежкото главоболие за либералните демокрации в Европа. За добро или за зло Ердоган е онова, което Орбан никога няма да посмее да бъде.

Разбира се, в България не можем и не бива да сме безразлични. Tурция е партньор в НАТО, важен фактор в Близкия Изток и домоуправител на едно от най-големите струпвания на бежанци от конфликтите в Сирия и Ирак, както и мигранти от Йемен и Сомалия та все до Афганистан и Бангладеш. Но Турция ни е важна и заради 8,8% от българските граждани, които се самоопределят като турци. И в голямата си част изпитват силна емоционална привързаност към югоизточната ни съседка, следейки особено изкъсо какво се случва там. А с илюзиите, че турската политика не иска да бъде фактор в България, се разделихме веднъж завинаги покрай откритата агитация сред изселниците ни да подкрепят „Обединение ДОСТ“ на последните парламентарни избори у нас.

Нека обаче се вслушаме в германския вицеканцлер и министър на външните работи Зигмар Габриел, който още в нощта след референдума призова към хладнокръвие и прагматизъм. Защото тъкмо тези качества ще бъдат ключови за последващите ни политически решения и действия. Което включва да си признаем, че сме зависими от Турция и в частност от настроенията на тънкокожия ѝ президент. И по отношение на пребиваващите там бежанци и мигранти означава – като държава членка на ЕС – да бъдем двигателят за създаване на истинска общоевропейска гранична защита, вместо да продължаваме да аутсорсваме това си задължение на Анкара. И да имаме не само ясен план, но и политическата воля как да действаме в случай, че правоверният Тайип реши да спази обещанието си да ни „удави в бежанци“.

Хладнокръвие и прагматизъм означават още да не се подаваме на провокациите, на които ще разчита Ердоган – той обикновено търси лична конфронтация, за да се докаже като силния владетел, който защитава своята страна. Тази услуга не бива да му правим. Българо-турските отношения, които вече са силно обременени от изборите насам, са прекалено важни, за да зависят само от един човек, пък бил той и цял султан.

И на финал нека си припомним, че конституционните изменения влизат в сила през 2019, а на Ердоган предстои да бъде (или да не бъде) преизбран преди това. Да не забравяме и резултата на участвалите в референдума турски граждани у нас. Да се подсетим, че нашите изселници в мнозинството си са светски настроени хора, които не са забравили що е то безконтролна диктатура. Да отчетем също, че с „не“ гласуваха буквално половината от всички хора в Турция. Особено онези от големите градове начело с Истанбул, Анкара и Измир, както и от икономически развитите региони на страната. Което свидетелства за наличието на жизнено гражданско общество, на което да обръщаме внимание и при нужда даже да поддържаме. То е искрицата надежда на фона на цялата трагедия. И голямото изпитание за политическата ни зрялост.

Снимка – milletinadami2023 на Instagram

Правителствената програма или бетониране на застоя

Приоритетите на новата правителствена коалиция вече са факт. Прегледах ги и не съм впечатлен от инвестираното празнодумство, ама въобще.

Ето защо:

Външна политика

Тук има заклинания за продължаване на евроатлантическия курс и някакви намеци, че България ще се движи в групата на по-бързоскоростните държави-членки на Евросъюза. Говори се и за предстоящото ни през 2018 г. председателство. Оставам с впечатлението, че приоритет ще е темата „миграция“, конкретно евентуалният натиск откъм Турция. Което принципно е ок – това е въпрос, който може да се реши устойчиво само на европейско равнище.

Очаквах да видя конкретни предложения, но уви. Говори се само за „по-радикална реформа на Дъблинския регламент, така че тежестта при обработване на молбите за международна закрила да не се поема само от държавите на предна линия.“

Социална политика

Тук е прословутото увеличение на минималните пенсии. Първо на 180, а после и на 200 лева.

За пенсионна реформа с цел устойчивост и най-вече доверие в системата – нищо. Ни-щич-ко.

Обществен ред и сигурност

Не, надежда всяка тука оставете – няма и дума за реформа в МВР.

Битовата престъпност щели да борят с нов закон за частната охранителна дейност. Ок, да видим.

Финанси

По-нататъшната интеграция в Европейската финансова инфраструктура – ОК

Единният банков съюз и Еврозоната са естественият ни път на развитие след изпълнение на всички критерии – ОК

Стремеж към балансиран бюджет, т. е. ще гледаме да не задлъжняваме много-много, но не обещаваме  – НЕ Е ОК

Отбрана

„Активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и други неправителствени организации за патриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на българската армия“ – какво по дяволите е това???

Правосъдие

Приемане на нов Антикорупционен закон – рециклиране на предложения в 43-то НС или съвсем нов?

До края на 2018 г. да бъдат изпълнени 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка – това означава сериозно разритване на кочината, наречена „прокуратура“. Ще посмеете ли верно?

Предвидени са нов Наказателен кодекс, както и нови Наказателно- и Гражданско-процесуални кодекси. Това означава сериозна работа, но и изоставяне на всякакви идеи за (продължаване на) правосъдна реформа на устройствено ниво – Конституция и Закон за съдебната власт.

Образование

Отпадане на делегираните бюджети – ОК

Привличане на нови учители чрез удвояване на учителските заплати – проблемът не е от вчера, неясно защо не бе решен досега.

Повече професионално (дуално) образование + партньорство с бизнеса – стара мантра, защо да вярваме, че ще го реализират сега?

Гарантиране неприкосновеността на учителите – това без реформа в МВР и правосъдието не е ясно как ще става.

Здравеопазване

За НЗОК казват само, че започват демонополизация. Кой, как, в какви срокове – засега ще трябва да питаме звездите.

Култура

Чета „Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд „Култура” и се питам къде са отивали тези пари досега?

В останалата част е само повече държавно финансиране, т. е. още повече от същото, т. е. още повече соц.

Енергетика

От главата на тази „Швейцария на българската мафия“ видимо няма да падне и косъм. Съдейки по 5-те реда бла-бла, всичко остава по старому. В това число и непрозрачността на ценообразуването и високите сметки за потребителите.

На финал

Сума сумарум много празни приказки вместо да ни кажат „Другари, бъдете си рахат, защото нищо няма да се случи. Ни добро, а ако е рекъл Господ – и нищо лошо. Просто бетонираме застоя :)“

Снимка – от страницата на ПП ГЕРБ

Президентът ни се оформя като (тотал) щета

Румен Радев се включи в президентската надпревара уж за доброто на България. В кампанията си питаше защо строят магистрали, щом цари безпътица. Обеща възстановяване на изгубеното по време на омразния преход достойнство на хората.

И те му повярваха и го избраха, а малко по-късно той встъпи в длъжност.

И се почна.

Назначи може би най-слабото служебно правителство, откакто Конституцията ни предвижда такова. Което пък се счупи от (ново)назначения, но не можа да се справи с единствената си истинска задача – да проведе честни избори за Народно събрание.

Междувременно показа пълна аматьорщина на международния паркет.

А сега се юрна да „укрепва разклатения ни имунитет“.

Смелчага е, ще кажат някои. О, да – без спор. И то такъв, че дори не смее да назове нещата с истинските им имена. Заплаха за имунитета? Ок, но откъде? От Турция? Аха, но само от там ли? А от Матушката? Дето хакерите ѝ бяха на почивка по време на изборите у нас? Въпроси над въпроси, на които летящият юнак като да се свени да отговори.

Разбира се, че действията му са прозрачни. И те са насочени към може би икономически най-свободните, поради което и най-критичните, измежду нашите сънародници.

Хората, които не се плашат да питат Бойко Борисов какво вижда, когато се погледне в огледалото. Които не могат да бъдат държани в зависимост с назначения в администрацията или във фирми, зависими от еврофондене, субсидиевъдство или поръчкарство.

Та, целта на Радев и решетническото му задкулисие е да ограничи вота тъкмо на тези хора. И показва, че залогът за тях е голям, щом не се свени да престъпва Конституцията, като натиска правителството да възобнови обсъждането на спорните изменения за уседналостта. Да, сега то е служебно и „негово“, но бившият шеф на Военно-въздушните сили няма да сбърка, ако остави „Наръчника на летеца“ малко настрана и повече се фокусира върху основния закон на държавата.

За да се увери, че

Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

И да престане да внушава страхове от изселниците в Турция – те така или иначе гласуват с отмъщение. Но този процес няма да е вечен и искаме ли те най-сетне да почнат да избират нещо различно от ДПС (или отскоро също ДОСТ), то най-добре да ги оставим да гласуват лесно, вместо постоянно да ги затрудняваме. И в някакъв момент обрат ще има, това е сигурно.

Засега обаче президентът ни предпочита да хибридничи и да държи като заложници доста по-многобройните ни сънародници в Европа и Северна Америка. Немалко от които му дадоха гласа си.

С което постепенно се оформя като тотал щета не само за тях, но и за всички нас.

Химически оръжия – международна забрана и национална отговорност

Знаете какво се случи миналата седмица в сирийския град Хан Шейхун – атака с химическо оръжие, която уби най малко 80 и рани сериозно над 100 души, голяма част от тях – деца.

Който и да стои в основата на тази атака, е извършил ужасно военно престъпление. И това е така, защото използването на химически оръжия е забранено по силата на международното право и редица национални законодателства.

Женевският протокол от 1925 г. е първото междудържавно споразумение, което осъжда и забранява използването на химически и бактериологични средства по време на война (тук статия в Уикипедия на български, а тук текст на протокола на английски).

През 1993 г. протоколът е последван от Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване (тук текст на конвенцията на английски и малко инфо от сайта на нашето Министерство на отбраната). Страна-съдоговорителка по тази конвенция е и България.

Нашият Наказателен кодекс гарантира забраната за използването на такива оръжия в противоречие с международното право, като я предвижда в своята глава XIV – Престъпления против мира и човечеството, конкретно Престъпления против законите и обичаите за водене на война.

Чл. 415 от НК предвижда, че

(1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. 

(2) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Подобни норми следва да са залегнали в наказателните закони на всички държави-съдоговорителки по Конвенциятаза за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване. Това трябва да е случаят и в Сирия, която я е ратифицирала през 2013 г.

През 2014 г. прилагащата Конвенцията „Организация за забрана на химическите оръжия“ обявява, че е получила запасите от химическо оръжие на Сирия, но генералният ѝ директор Ахмет Узумджу признава, че не може да удостовери дали правителството на Башар Асад е предало всичко и в действителност не притежава повече.

Съмнението, че все нещо е останало в близкоизточната държава, е налице най-късно от миналата седмица. Взетите проби от почви в района тепърва ще се тестват в подходящи лаборатории, но извършената в Турция аутопсия на 3 от жертвите еднозначно потвърждава употребата на забранени химически оръжия.

Предполагам, всички сте видели кадрите на умъртвените възрастни и деца в Хан Шейхун. Кадри, запечатали ужасна трагедия вследствие на още по-ужасно престъпление. Което си има извършител и той рано или късно ще отговаря за него. Сигурен съм, че няма да излезе сух от водата и ще си получи заслуженото. Без значение дали завършекът му ще бъде като на Садам Хюсеин или пък като на Муамар Кадафи.

Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 на Flickr

Идеята за „Европа на нациите“ и идеята за федерализиране не се изключват взаимно

Една от тезите, които застъпвах в студиото на „Денят On AIR“ с водещ Владимир Сиркаров. Говорихме още за Брекзит и какво правим от тук нататък. Цялото участие можете да гледате -> тук.

Участие в „Резонанс“ по Евроком

Гостувам на Васко Мавриков в предаването му „Резонанс“ по телевизия Евроком.

Минахме през целия спектър от теми: резултата на Да България, драмите вдясно, какво да очакваме от 44-то Народно събрание, като на финал не пропуснахме и Слави Трифонов.

Запис към цялото участие -> тук.