избори 2017

Изборите за Бундестаг в 10 въпроса и отговора

Защо броят на народните представители в Германия варира от избори до избори? Каква е системата с първия и втория глас? Колко партии се явяват на тези избори? Защо този Бундестаг може да бъде най-големият, избиран някога? Как се избира канцлерът и правителството?

В много отношения германските избори представляват куриоз за нас. Провеждат се по странна смесена система, наричана от проф. Михаил Константинов „мерцедесът на изборните правила“. Именно заради това реших да напиша няколко реда за тях в качеството им на най-твърдите темели на германската парламентарна демокрация.

1. Кой има право да избира?

Всички пълнолетни германски граждани, т. е. всички навършили 18 години. Към 24 септември 2017 г. това са 61,5 милиона души. Живеещите в чужбина германци могат да гласуват по пощата, като трябва да попълнят и изпратят заявлението си така, че то да достигне до компетентната избирателна комисия не по-късно от 21 дни преди изборния ден или до 3 септември 2017 за тези избори.

2. Колко често избират германците?

Изборите за Бундестага се провеждат на всеки 4 години, освен ако мандатът му не бъде прекратен предсрочно. Въпреки това, в предстоящия парламентарен мандат се очаква партиите да гласуват законово изменение и да го удължат от 4 на 5 години, както това се случи в Австрия през 2007 г. Този подход се подкрепя в по-голяма или по-малка степен от всички партии със сериозен шанс за присъствие в Бундестага. Следователно е напълно възможно избраният през 2021 г. законодателен орган за първи път да действа за 5 вместо за 4 години.

Аргументите в полза на такова изменение са, че повечето парламенти на държавите-членки в ЕС също са избрани за по 5 години, и че удължаването на мандата ще даде повече време на законодателя да се занимава със сложни въпроси. Също така се изтъква, че предизборните кампании и последващите коалиционни преговори често изяждат много време за сметка на законодателния мандат.

Аргументът в полза на по-краткия 4-годишен период е, че така хората имат повече възможности да осъществяват контрол над избраниците си.

За сравнение – у нас темата не е от особено значение, тъй като в последно време парламентите и правителствата ни така или иначе не успяват да се възползват от мандата си в цялост.

3. Колко партии участват на тези избори?

Всичко на всичко 4828 кандидати, от които 1400 жени, обединени в четиридесет и две (42) партии и коалиции, търсят подкрепата на избирателя. Шанс да влязат в Бундестага имат едва 6 от тях – ХДС/ХСС (ЕНП), ГСДП (ПЕС), Зелените (ЕСА/Зелените), Свободните демократи (АЛДЕ), Левица (ЕЛП) и Алтернатива за Германия (ЕНС).

Кои са останалите до 42 ли?

Няма да изброявам всички, но в мнозинството си принадлежат към политическата екзотика. Например партията на „виолетовите“, партията на наемателите, на защитниците на животни или на любителите на спиритуализма.

На тези избори ще участва и пародийната DIE PARTEI (в превод „Партията“), която иска отмяна на лятното часово време, признаване на Зелените като застрашен вид и поставянето им под закрилата на закона, горна граница за цената на бирата и признание, че за всичко за виновни руснаците.

Това, разбира се, не изчерпва списъка – на този фон има и интересни платформи като „Свободните избиратели“ и либертарианската Партия на разума.

Повечето читатели вероятно ще бъдат изненадани от високия брой участващи партии в Германия – за сравнение на последните парламентарни избори у нас участваха „само“ 20 партии и коалиции. Така погледнато, опорката, че България била държавата с най-много партии, не издържа.

4. Защо германците могат да гласуват с 2 гласа?

Това е израз на действащата там „смесена“ избирателна система, като всеки избирател има два гласа на разположение: с първия може да гласува за мажоритарен кандидат, а с втория – да подкрепи определена партийна листа. В резултат германците могат да гласуват за мажоритарен кандидат от една партия и за листата на друга партия.

Мажоритарният избор работи с относително мнозинство в един тур – като носител на „директен мандат“ в Бундестага отива кандидатът, спечелил най-много гласове в района си в изборния ден. Така се разпределят 299 от мандатите в Бундестага.

Както вече стана дума, с втория си глас германците гласуват за партийни листи – това е пропорционалната част от смесената система. Така се разпределят другите 299 мандата в германския парламент.

Ако дадена партия получи 10% от вторите гласове в национален мащаб, то тя получава и 10% от местата в Бундестага. Реално вторите гласове са решаващи при определянето баланса на властта в парламента. За разлика от тях първите гласове нямат пряко влияние върху това. Тяхната функция е да осигурят тясна връзка между хората и техните избраници: всеки избирателен район има своя директно избран представител. Подреждането на списъците с мажоритарните кандидати и партийните листи определят партиите със съответната си процедура – предложения от местните организации, с общо събрание и т. н.

Съществуващата у нас система на преференциите е непозната.

5. Какъв е прагът за влизане в Бундестага?

За разлика от при нас, където е 4-процентов, в Германия слагат още една единица отгоре. За да бъде представена в парламента, всяка от партиите трябва да получи поне 5% от вторите гласове. Изключение от това правило е налице, когато някоя от партиите не премине този праг, но спечели 3 директни мандата (от първите гласове).

6. Как се определя броят на депутатите в Бундестага?

По принцип броят на народните избраници там е най-малко 598: 299 избрани директно и 299 избрани от партийните листи. Точното изчисляване на броя на местата обаче зависи от броя на подадените втори гласове за партиите, преминаващи 5-процентната бариера, защото броят на депутатите на всяка партия трябва да отговаря на броя на вторите гласове.

Редовно се случва така, че партиите вкарват повече кандидати от пропорционалните си листи, отколкото чрез директни мандати.

В този пример дадена партия получава гласове за 3 директни и 5 пропорционални мандата. Законодателството предвижда, че всеки, спечелил директен мандат, следва да получи и едно място.

Конкретно, спечелилите директни мандати заемат първите 3 места, а 4-то и 5-то място отиват за първия и втория от пропорционалната листа.

Какво става, обаче, ако в някоя от федералните провинции гражданите масово гласуват за мажоритарен кандидат от една партия, но дадат втория си глас за листата на друга партия?

И в резултат на това по-добре представилата се мажоритарно партия получи 8 директни мандата, но само 6 мандата от пропорционалната си листа?

Решението тук е листата да бъде допълнена с още 2 мандата, така че нейният брой да отговаря на броя, с който мажоритарните мандати надхвърлят пропорционалните. Последните се наричат висящи мандати.

Те водят до увеличението на общия брой членове на Бундестага.

Според последната изборна реформа от 2013 г. висящите мандати трябва да бъдат компенсирани от уравняващи мандати, така че да се гарантира правилото, според което броят на представителите в Бундестага се определя от броя на подадените втори гласове.

За тази цел изчисленията се извършват в 2 рунда: в първия рунд броят на депутатите се определя според подадените втори гласове + спечелените директни мандати. Стигне ли се до наличието на висящи мандати, се минава към втория рунд, в който общият брой мандати в Бундестага се увеличава, докато всички висящи мандати на една партия се уравнят с допълнителни мандати от пропорционалните листи за всички партии, в това число и партията, получила висящите мандати.

На последните избори за Бундестаг през 2013 г. са установени 4 висящи мандата за ХДС. Вследствие на това разпределението на уравняващите мандати изглежда така:

13 ХДС
10 ГСДП
4 Левица
2 Зелените

Голямата идея тук е кандидатите от мажоритарните списъци да не изяждат местата на кандидатите от пропорционалните листи. Реално, обаче, се стига до раздуване на общия брой народни представители – математически модели дават възможен диапазон между 698 и 792 възможни членове на Бундестага.

Поради това неправителствената организация Съюз на германските данъкоплатци многократно посочва това свръхпредставителство и най-вече свързаната с него свръхбюрократизация като неблагоприятно за публичните финанси и отправя призиви за приемане на горна граница от 630 депутати в Бундестага, засега обаче без успех.

7. Кога и как се свиква новоизбрания Бундестаг?

Член 39, алинея 2 от Основния закон (конституцията) на Германия предвижда, че Бундестагът предприема първото си заседание най-късно 30 дни след своя избор. За разлика от България, където президентът свиква Народното събрание, във Федералната република това може да направи председателят на Бундестага.

8. Кой и как избира канцлера?

Изборът е уреден в член 63 от Основния закон. Според него федералният президент, понастоящем това е социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, предлага бъдещия канцлер на членовете на Бундестага. След това те гласуват тайно и без предварително разискване. Ако предложеното лице получи мнозинството от гласовете на Бундестага (каквото винаги се е случвало от 1949 г. насам), федералният президент го назначава за канцлер. Процедурата в някаква степен напомня тази у нас, според която президентът предлага на Народното събрание да избере за министър-председател кандидата с успешно приключен проучвателен мандат.

Ако посоченият от президента кандидат не постигне нужното мнозинство, то парламентът има две седмици, за да излъчи друг кандидат за канцлер и съответно да го избере за такъв:

1) получилият най-много гласове е нов кандидат за канцлер и следва да получи подкрепата на мнозинството от представителите, и ако това се случи, президентът има 1 седмица да го назначи за канцлер.

2) ако излъченият за кандидат за канцлер все пак не бъде избран от мнозинството на тази длъжност, тогава президентът преценява дали да го назначи за канцлер въпреки това или да разпусне Бундестага.

9. Кой и как избира федералното правителство?

След назначаването си, канцлерът предлага на президента да назначи членовете на бъдещия кабинет. Единствено от канцлера зависи кого ще предложи за федерален министър, както и какъв да бъде броят на министрите и какви ресори да заемат те. След назначаването им от президента следва полагането на клетва пред Бундестага. С това изборът на правителството е завършен.

Голямата разлика с България е, че у нас Народното събрание има по-голяма власт, защото гласува както кандидата за министър-председател, така и неговия кабинет.

10. Какво казват социологческите проучвания?

В Уикипедия на немски има цяла статия за социологическите данни за избора на 24 септември 2017 г.

Вижда се, че ХДС/ХСС (в таблицата – Union) са ясни първенци с прогнози, даващи им между 35-38%. Социалдемократите (SPD) твърдо държат второто място със стойности в диапазона 21-25% и вероятно най-интересният въпрос е коя партия ще се класира за бронзовия медал като трета политическа сила.

Засега шансове за това има всяка от 4-те по-малки партии, като най-правдоподобни изглеждат те при Алтернатива за Германия (AfD) и Свободните демократи (FDP).

Отчитайки сериозния брой колебаещи се, както и възходящия тренд на Свободните демократи от последните седмици, то не би било учудващо, ако на финала те се доближат до своите 14,5% от 2009 г. и оставят алтернативците убедително зад себе си.

Главна снимка – достъпна под лиценз CC BY-SA 2.0 във Flickr

Скрийншотове – от това видео в YouTube

Разговор с българи в чужбина

Вчера с Боби Сандов, Алина Добрева и Боряна Мусева участвахме във видеочат с наши сънародници в чужбина.

Имаше много интересни въпроси, като тук ще се спра на зададените директно към мен:

какво ще направите в помощ на бизнеса у нас
какво ще направите за българската наука и
какво ще направите за Обществените съвети на българските общности в чужбина, за които още няма правилник и работеща процедура?

Моите отговори, както следва:

1) Един от най-големите проблеми за бизнеса, който се отнася еднакво и до гражданите, е всекидневният сблъсък с администрацията. Тя е изключително тромава, тегава, изискваща подкупи и създаваща големи пречки пред всички. Подходът на коалицията тук е много ясен – повече електронизация и електронно управление. Това означава повече възможности за дистанционна връзка с администрацията, така че онези, които могат да си служат със съвременните технологии да не ходят да висят по опашки и да си губят времето и нервите. В коалиция Да, България! ние разполагаме както с нужната експертиза, така и с нужната политическа воля, но най-вече с правилните хора, които могат да приложат програмата ни за електронно управление с конкретни действия. Имаме един много хубав пример в Европейския съюз, който показва как тези неща могат да се случват на практика и това е Естония. Там в резултат от електронното управление бизнесът и хората си спестяват 2% от брутния вътрешен продукт. Годишно. У нас това биха били милиард и шестстотин милиона лева. Всяка година. С този свободен ресурс можем да правим разчети и да мислим къде да го насочим. Примерно към здравеопазване, но защо не и към образование и култура?

2) Във всекиденвната си работа се срещам с хора, които се занимават с наука, конкретно с иновации и изобретения. Техният най-голям проблем е отсъстващата връзка с бизнеса, където всъщност е мястото на иновациите и изобретенията им. А това автоматично ни отпраща към темата за бизнеса и неговото развитие. Защото когато има силен бизнес, той ще се чувства достатъчно мотивиран да инвестира повече в собствени разработки, което означава повече възможности за изява на хората, занимаващи се с наука. За да се чувства бизнесът, обаче, достатъчно сигурен и спокоен да инвестира, трябва да знае, че няма някой да се появи отнякъде и да му отнеме създаденото или изобретеното. Ето заради това се нуждаем от работещо правосъдие, което е основна точка в нашата програма. Защото когато оздравим правосъдието, то ще оздрави всички останали органи и животоподдържащи системи на държавата. Тогава ще имаме свободен и спокоен бизнес, ще имаме спокойни предприемачи и спокойни служители – научни работници, които ще могат да се концентрират върху научната си работа.

3) Като народен представител ще работя не само за съставянето на процедура, по която да се задействат Обществените съвети на сънародниците ни в чужбина, но и за изграждането на истински и работещи връзки с Родината. Прочее, това е централна тема за коалиция Да, България!, за нас България е много по-голяма от чисто географските си граници и включва българите по света. И в 21-ви век, във века на информационното общество, е не само недопустимо, но и направо срамно, че заради грешно и лошо политическо лидерство у нас, българите в чужбина не получават мястото, което всъщност им се полага.

Какво мислите вие?

5 визии за европейското бъдеще на България

Както знаете, вчера Европейската комисия представи своята „бяла книга“ за развитието на Евросъюза в периода до 2025 г. Това се случва след турбуленциите от миналата година вследствие на британския референдум и произтеклия от него „Брекзит“. Именно заради това някои оприличават съдържащия 32 страници документ с „акт за раждане“ на новия ЕС на 27-те държави.

Интересното в документа е наличието не на 1, а на цели 5 сценария за развитие. И това не бива да учудва никого – президентът на Комисията Жан-Клод Юнкер видимо иска да предостави вземането на решения и свързаната с тях отговорност на държавните и правителствени ръководители на отделните държави-членки.

Какви са отделните сценарии?

1) Продължаваме както и досега

На пръв поглед звучи като застой, но всъщност не е: в този сценарий ЕС продължава бавния си процес на реформиране, който бе започнат с извънредната среща в Братислава миналата година. Политическата тежест тук продължава да се поставя върху стимулирането на инвестициите и създаването на работни места и задълбочаване на съвместните действия в областта на отбраната и граничната защита – засега без обща миграционна политика. За България това означава повече от същото със задаващата се опасност да изпадне от центъра на събитията и да заеме някоя по-незавидна периферна позиция. Това ще е зле не само за вътрешнополитическото ни развитие, но и за хората, а най-много за тясно свързаната ни с Европа икономика.

2) Вътрешен пазар и нищо друго

При този сценарий Евросъюзът се отказва от повечето си политически амбиции, като се фокусира само върху вътрешния пазар с неговите 4 свободи на придвижване: на хора, капитали, стоки и услуги. Поради липса на единна миграционна политика тук реалната опасност е да изгубим свободното придвижване на хора. Няма спор, че България, българските граждани и нашият бизнес ще бъдат сред най-тежко засегнатите от едно такова развитие.

3) Европа на различните скорости

Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС на 27-те продължава както досега, но дава възможност за формиране на „коалиции на желаещите“ да си сътрудничат по-задълбочено в определени политики, като отбрана, вътрешна сигурност, данъчни или социални въпроси. Вътрешният пазар продължава да функционира като „програма минимум“. Дори средносрочно този сценарий съдържа сериозни рискове за бъдещето, тъй като разликите в правните рамки на отделните държави-членки ще нарастват, вместо да намаляват. Спорно е доколко при едно такова развитие ще има печеливши, но повече от сигурно е, че България определено ще бъде между губещите.

4) По-малко, но за сметка на това по-добре

Държавните и правителствените ръководители решават да ограничат интеграцията само до най-важните общи политики, примерно валутния съюз и общата защита на границите. Всичко останало се „репатрира“ към отделните държави-членки. За България това ще е особено проблематично, тъй като ще изгуби най-сериозния си мотиватор за реформи – европейския мониторинг в областта на правосъдието и вътрешния ред.

5) Съединени европейски щати

Последният сценарий съдържа визията на една реална и дълбочинна интеграция едновременно във всички политики и във всички държави-членки на Евросъюза. Това ще означава истинско единно гражданство, съвместна защита на границите, полицейско сътрудничество, съвместна отбрана, обща миграционна политика и истинска бюджетна отговорност за ЕС и еврозоната.

Никога не съм крил, че съм горещ привърженик именно на една бъдеща федерална Европа. Убеден съм, че с оглед геополитическото ни положение този сценарий е и най-добрият за страната ни. При всяко друго развитие България би изпаднала в периферията на съюза, превръщайки се във все по-безгласна буква. Светът от утре е свят на империи – в Северна Америка, в Далечния изток и тук, в Европа.

Като народен представител ще следвам тъкмо тази политика – България да бъде част от европейската „империя на ценностите”, в която и ние да имаме решаващата дума.

Контактът с хората

Днес бях първи ден „на терен“. В Докторската градинка в центъра на София. Нормално, тя попада в 24-ти МИР и е много удобна за поставяне на масичка, раздаване на флаери и, разбира се, най-важното – за личния контакт с хората. Той, прочее, е едно от най-интересните преживявания в предизборната кампания въобще.

В кампания от хората можеш да чуеш буквално всичко. От „ще гласувам за Вас, успех!“, през „ще погледна и ще помисля“ та чак до „всички сте едни и същи лъжци и мошеници!“

И това е повече от нормално. Много са се връзвали на строго неморалните и на практика неизпълними предложения от предходните кампании. Чувстват се излъгани и предадени и държат да си го кажат. Разговорите с тях са трудни, но често много съдържателни. Говоря с тях като с всички други – все пак за мен важен е всеки глас. Питам, интересувам се за техни трудности или проблеми, и ако мога да дам мнение или съвет, го правя на момента. На други давам номера си да ми се обадят и да дойдат да довършим разговора ни в кантората.

Друго мога и да не обещая, но тук си слагам ръката в огъня, че този мой подход няма да си отиде с кампанията. Защото и като народен представител ще си обикалям района и ще разговарям с гражданите. Не само в приемния си ден, но както и когато мога в останалото време. Защото най-важен в случая е тъкмо той – контактът с хората.

Правосъдна реформа. За хората.

Днес заедно с Атанас Славов, Любомир Авджийски, Велизар Шаламанов и Божидар Божанов представихме програмата за правосъдие, държавно управление и национална сигурност на коалиция „Да, България!“.

Бях кратък в изказването си и поставих акцент върху правосъдната реформа, но така, че да бъде разбрана от хората. Защото в контакта си с гражданите, които не следят темата толкова отблизо чувам все „Ама стига с това правосъдие, то нито се яде, нито се пие.“

Да, така е. Не се яде, нито се пие, но за сметка на това решава човешки съдби. Моята, вашата и на всеки един, който реши да потърси или защити правата си пред съда или другите институции.

И тези институции няма как да работят добре, щом в основата им са заложени проблеми. Щом редица магистрати биват държани в зависимост и решенията за кариерното им развитие не се вземат от съответните органи, а в дворовете с магнолии, в Боянските сараи или в хотелите на корпулентни собственици.

На този фон не бива да има учудени, че у нас има толкова несправедливост. Че имаме имотна мафия, кражби на фирми или осъдени и ограбени без знанието им граждани. И най-късно тук идва темата за правосъдието, дето нито се яде, нито пие, но пък решава съдби. И тъкмо за него ще работя, като бъда избран за народен представител от 24-ти МИР в София – за истинско правосъдие, което не създава жертви, а решава проблеми. Правосъдна реформа – истинска и дълбочинна – реформа за хората.