Ако целта на заявката за марка „Костя Копейкин“ е била да запуши устите на публични говорители и журналисти, които, обсъждайки Костадин Костадинов от Възраждане, го наричат Копейкин, то тя няма да бъде постигната с помощта на Закона за марките и географските означения.
Що се отнася до главния прокурор Иван Гешев, той винаги е „блестял“ много повече с политически прояви и политическо говорене, отколкото с подобаващи на поста му правни достижения.
Цялото ми участие в „Денят“ с Веселин Дремджиев:
След като Възраждане веднъж предложиха органът по разследване на главния прокурор да бъдел директорът на Националната следствена служба (самият той с ранг на зам. главен прокурор, избиран от подчинената на главния прокурорска колегия), напълно последователно бе да предложат и това – европейските делегирани прокурори да минат на пълното подчинение на Гешев.
Да не могат да направят нищо без знанието и одобрението му. Да му докладват всеки месец и да мачкат каскети пред него. Ако предприемат някакви действия пред съда – да го правят само заедно с национален прокурор, който да ги държи за ръчичка.
Предложението е направено между 1-во и 2-ро четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който се въвеждат облекчения в работата на европейските делегирани прокурори у нас и се засилват гаранциите им за оперативна независимост тъкмо от напълно неефективната в борбата срещу високолевълната престъпност Гешева структура.
Целта му е ясна – недай Боже някой самостоятелно (от главния прокурор) да решава какво и кого да разследва за измами с евросредства, ДДС или при корупционни престъпления с евросредства. С други думи – недай Боже някой да скърши хатъра на притежателите на пачки и кюлчета в чекмеджета, за чието спокойствие главният отговаря.
