Може ли да има правно обвързващ референдум за президентска република?
Краткият отговор е „не“.
Да, вярно е, че с ДВ бр. 88 от 2020 г. е отменен чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), според която “Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание”.
Въпреки това, обаче, остава да важи чл. 9, ал, 1 от ЗПУГДВМС, който много ясно очертава предмета на националния референдум и според тази норма „Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.“
Това означава, че когато поставеният за решаване въпрос е от компетенцията на друг орган, примерно на Велико народно събрание (ВНС), то същият въпрос не може да се решава чрез референдум. Въпросът за смяната на парламентарната репубика с президентска е тъкмо такъв въпрос – той се отнася до промяна формата на държавното управление и попада в изключителната компетенция на ВНС.
В тоя смисъл мотивите на Решение № 9 по к. д. № 8/2016 г. (делото за противоконституционността на някои от референдумните въпроси на Шоуто на Слави – помните там за намаляване броя на депутатите) са си още напълно валидни:
„Конституционният съд намира за необходимо изрично да подчертае, че въпросът е решен изцяло на конституционно ниво, а специалният закон само доразвива основните конституционни положения (чл. 9, ал. 1 и 2 ЗПУГДВМС).“
„Конституционният съд приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание. Този извод следва от съвкупния анализ на нормите на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, тъй като се отнася до промени, засягащи формата на държавно управление.“
„Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или дори на друга власт.“
„Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания и точно затова Конституцията е предвидила правомощието на Народното събрание да приема решението за произвеждане на национален референдум, възлагайки му дискрецията да прецени именно наличието или липсата на изискуемите предпоставки. Изискването за извършване на преценка за съответствие с материалния обхват на неговата компетентност е поредната конституционна мярка, която суверенът е възложил на представителната институция – функцията на филтър срещу всяка възможност пряката демокрация да бъде компрометирана.“
Снимка – достъпна при условията на лицензия CC BY 2.0 във Flickr