Защо румънският конституционен съд отмени президентския избор

Решението на конституционния съд на северната ни съседка е вече публикувано. Не знам румънски, така че го четох с помощта на машинен превод, в случая на Deepl.

Диспозитивът на приетото единодушно решение гласи:

1. На основание член 146, буква е) от Конституцията отменя целия изборен процес за избор на президент на Румъния, проведен въз основа на Решение № 756/2024 на правителството за определяне на датата на изборите за президент на Румъния през 2024 г. и Решение № 1061/2024 на правителството за одобряване на Календарната програма за изпълнение на действията, необходими за избора на президент на Румъния през 2024 г.

2. Изборният процес за избор на президент на Румъния ще бъде възобновен изцяло, правителството ще определи нова дата за избор на президент на Румъния и нова календарна програма за необходимите действия.

3. Това решение е окончателно и общозадължително, публикува се в Официален вестник на Румъния, част I, и се съобщава на обществеността.

Преводът ми се струва напълно задоволителен, за да изложа накратко водещите мотиви на съда:

Правото на свободен избор на гражданите е нарушено от масивна дезинформационна кампания

В настоящия случай свободно изразеният характер на вота е бил нарушен поради факта, че избирателите са били дезинформирани чрез предизборна кампания, в която един от кандидатите се е възползвал от агресивно популяризиране, извършено в нарушение на националното изборно законодателство и чрез неправомерно използване на алгоритмите на платформите на социалните медии. Манипулирането на вота било още по- очевидно, тъй като предизборните материали, популяризиращи единия кандидат, не носели специфичните белези на предизборна реклама в съответствие със Закон № 370/2004 г. Освен това кандидатът се възползвал и от преференциално третиране в платформите на социалните медии, което довело до изкривяване на волеизявлението на избирателите.

Принципът на равнопоставеност на кандидатите в избори и честността на изборите е нарушен по следните два начина

Нееднакво третиране в социалните медии

Съдът счита, че е засегнато равенството на възможностите на участниците в изборите, което отразява промяна на самото право да бъдат избирани. Нарушенията в предизборната кампания са засегнали участниците в изборите, тъй като са създали явна неравнопоставеност между кандидата, който е манипулирал цифровите технологии, и останалите кандидати, участващи в изборния процес. По този начин значителното излагане на един кандидат доведе до пряко пропорционално намаляване на излагането в онлайн медиите на останалите кандидати в изборния процес. Въпреки това използването на цифрови технологии и изкуствен интелект както от кандидатите или участниците в изборите, така и от политическите партии, техните поддръжници или симпатизанти, трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира честността и безпристрастността на изборите. В противен случай избирателите са възпрепятствани да си съставят мнение за кандидатите и изборните алтернативи или могат да бъдат подведени относно самоличността и качеството на кандидата или процедурите за гласуване. Ето защо използването на такива практики в изборния процес от участниците в
изборите, включително политическите партии, в изборния процес, поставя държавните органи, компетентни по закон, да проверяват, установяват и, когато е необходимо, санкционират подобно поведение.

Нарушение на правилата за финансиране на предизборната кампания

Онлайн предизборната реклама винаги трябва да бъде идентифицирана като такава и да бъде прозрачна, както по отношение на самоличността на спонсора, така и по отношение на техниката на разпространение Платформите за социални медии следва да бъдат задължени да оповестяват текущо данни за политическата реклама и спонсорите на изборите [вж. също точка 46 от Тълкувателната декларация на Кодекса за добри практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект].

В настоящия случай Съдът отбелязва факта, че един кандидат е нарушил изборното законодателство относно финансирането на кампанията за президентските избори. Така представените пред Постоянния избирателен орган декларации от един от кандидатите относно бюджета на кампанията му, който той отчита като 0 леи, противоречат на данните, представени в „Информационните бележки“ на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Вътрешна защита“ и Румънската разузнавателна служба.

Общоизвестно е, че предизборната кампания е свързана със значителни разходи и разноски, а анализираната ситуация разкрива очевидно несъответствие между мащаба на проведената кампания и несъществуването на направените разходи, както предполага кандидатът. По този начин е нарушен принципът на прозрачност при финансирането на предизборната кампания и са възникнали съмнения относно честността на изборите.

Водим от горното, съдът отменя проведената дотук изборна процедура (1 ви тур от президентския избор) и отбелязва приложимостта на член 83, параграф 2, алинея 2 от Конституцията на Румъния, съгласно който действащият президент на Румъния „упражнява мандата си до полагането на клетва от новоизбрания президент“.

Това е, решението е кратко и много стегнато. Неясно засега е вътрешнополитическото му измерение – ще доведе ли до политическо пренареждане и ако да – до какво точно.

Междувременно се появиха мнения, че в геополитически план е точка за автократичните режими в Руската федерация и Китай, които по този начин ще могат да упрекват Румъния конкретно (и „Запада“ в обобщение) в цензура, политическа репресия и в проява на двойни стандарти.

Използвана илюстрация – от сайта на румънския конституционен съд

Парламентарни избори в Румъния 2024

На 1-ви декември 2024 г. в Румъния се провеждат парламентарни избори.

В тях се избират 330 членове на Камарата на депутатите (долна камара) 136 членове на Сената (горна камара).

Избирателна система

Избират се партийни листи в пропорционална изборна система, като страната е разделена на 43 многомандатни избирателни района, съставени от 41-те окръга на Румъния, градския окръг Букурещ и румънската диаспора.

Всеки избирателен район излъчва по един депутат на всеки 73 000 души и по един сенатор на всеки 168 000 души в съответствие с данните за населението, събрани на 1 януари на предходната година от Националния статистически институт.

Избирателните райони не могат да имат по-малко от 4 депутати и 2 сенатори.

За пример, многомандатният избирателен район Букурещ излъчва 29 депутати и 13 сенатори, а за румънската диаспора са запазени 4 депутатски и 2 сенаторски места.

Долният праг за избор е 5 % от националния вот или поне 20 % от гласовете в четири избирателни района.

Интересна особеност е, че за коалициите важи по-висок праг, който зависи от броя партии, които ги формират. Така за двупартийните коалиции важи праг от 8%, за трипартийните 9%, съответно за коалициите от 4 или повече партии – 10%.

Румънското изборно законодателство предвижда, че В Камарата на депутатите могат да бъдат добавени допълнителни места (понастоящем те са 18) за етнически малцинствени групи, които на изборите преминават по-нисък праг, като за целта трябва да са получили за цялата страна брой гласове, равен на поне 5 % от средния брой действителни гласове, подадени в страната за избор на депутат.

Вътрешнополитически и геополитически залог

Понастоящем най-многобройната парламентарна група е на Социалдемократическата партия (PSD), следвани от християндемократите (PNL) и либералите (USR).

Очакването, обаче, е крайната десница да засили позициите си. За това вече сигнализира първият тур на президентските избори, на който крайно десният и путинофилски кандидат Джорджеску изненадващо зае първото място.

Освен вътрешнополитическо значение, подобна политическа промяна би имала и своето геополитическо измерение: Румъния е шестата по големина държава в ЕС и най-важният партньор на НАТО в Югоизточна Европа. Тя разполага с най-важната военновъздушна база и установки за противоракетна отбрана в региона.

Освен това значителна част от военната помощ за Украйна минава през Румъния. Заради излаза си на Черно море страната също така се намира на маршрута на украинските товарни кораби за превоз на зърно. Поради това геополитическото значение на Румъния е много по-голямо от това на страни като Унгария и Словакия, които с управляващите си националисти около Виктор Орбан и Роберт Фицо постепенно загърбват консенсуса на ЕС и НАТО.