Ако се търсят външни фактори, които за известно време да „слепят“ и съберат депутатите и в сегашния нестабилен парламент, то конституционният дебат е такъв фактор.
Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод изпратеното от сдружението писмо до парламентарните групи в 48-то Народно събрание.
Цялото участие -> тук.
Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ какво означава промяна във формата на държавно управление, нужна ли е, кой точно проблем решава и защо се повдига сега.
Цялото видео:
Може ли да има правно обвързващ референдум за президентска република?
Краткият отговор е „не“.
Да, вярно е, че с ДВ бр. 88 от 2020 г. е отменен чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), според която “Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание”.
Въпреки това, обаче, остава да важи чл. 9, ал, 1 от ЗПУГДВМС, който много ясно очертава предмета на националния референдум и според тази норма „Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.“
Това означава, че когато поставеният за решаване въпрос е от компетенцията на друг орган, примерно на Велико народно събрание (ВНС), то същият въпрос не може да се решава чрез референдум. Въпросът за смяната на парламентарната репубика с президентска е тъкмо такъв въпрос – той се отнася до промяна формата на държавното управление и попада в изключителната компетенция на ВНС.
В тоя смисъл мотивите на Решение № 9 по к. д. № 8/2016 г. (делото за противоконституционността на някои от референдумните въпроси на Шоуто на Слави – помните там за намаляване броя на депутатите) са си още напълно валидни:
„Конституционният съд намира за необходимо изрично да подчертае, че въпросът е решен изцяло на конституционно ниво, а специалният закон само доразвива основните конституционни положения (чл. 9, ал. 1 и 2 ЗПУГДВМС).“
„Конституционният съд приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание. Този извод следва от съвкупния анализ на нормите на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, тъй като се отнася до промени, засягащи формата на държавно управление.“
„Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или дори на друга власт.“
„Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания и точно затова Конституцията е предвидила правомощието на Народното събрание да приема решението за произвеждане на национален референдум, възлагайки му дискрецията да прецени именно наличието или липсата на изискуемите предпоставки. Изискването за извършване на преценка за съответствие с материалния обхват на неговата компетентност е поредната конституционна мярка, която суверенът е възложил на представителната институция – функцията на филтър срещу всяка възможност пряката демокрация да бъде компрометирана.“
Снимка – достъпна при условията на лицензия CC BY 2.0 във Flickr
Един от съществените аргументи на главния прокурор и въобще всички апологети на специализираните наказателни съдилища в дебата по тяхното закриване бе, че Народното събрание, макар и да можело да създава такива съдилища със закон, не можело също така със закон да ги закрива. Защо? Ми не било предвидено в Конституцията – там пишело само че със закон могат да се създават специализирани съдилища, но нямало обратна норма, според която веднъж създадени със закон, специализираните съдилища да можело и да бъдат закривани. Закриването можело да дойде само с конституционно мнозинство, а за по-сигурно, най-добре да се свикало ВНС, което да се произнесло.
Това по време на обсъжданията в Правна комисия напълно сериозно се твърдеше от представители на Асоциация на прокурорите в България, както и от други присъдружни им съсловни магистратски организации. Такива становища заеха дори председатели и зам.-председатели на спецсъдилищата.
Че конституционното право не им е най-силната страна, за мен винаги е било извън съмнение.
В това се убедих по време на участието си в подобен дебат, предшестващ онзи в парламента, който се състоя в Гражданския съвет към ВСС, където представлявах Обединението на свободните адвокати.
Там им оспорих тезата с аргумента, че Конституционният съд вече се е произнасял по въпроса кои съдилища попадат в „конституционно очертаната структура на съдилищата“ и кои не, съответно за закриването на кои е нужно конституционно мнозинство и как специализираните не попадат сред тях.
По време на дебата никой не ми възрази, не ме репликира или опита да ми противопостави насрещен аргумент. Това, разбира се, не попречи същите локуми да се разтягат в последвалите дебати по време на общественото обсъждане в Правна комисия на НС, както и при първо и второ четене пак там.
Да видим все пак какво казват конституционните съдии в своето Решение № 7 по конст. дело 9/2022:
Видът и устройството на специализираните наказателни съдилища и прокуратури по чл. 119, ал. 2 от Основния закон не са предмет на специална конституционна уредба и са предмет на законодателна уредба от Народното събрание в установените от Конституцията предели на законодателната целесъобразност. По силата на чл. 133 от Основния закон на парламента е възложено да уреди със закон въпросите, свързани с организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и следствените органи, статута на съдиите, прокурорите и следователите, условията и реда за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност, както и за осъществяване на тяхната отговорност. В обхвата на това негово правомощие е и материята, предмет на уредба в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията, поради което не съществува конституционна пречка за законодателя, на когото чл. 133 от Конституцията възлага уредбата на организацията и дейността на съдебната власт както да създаде със закон специализирани съдилища и съответстващи им прокуратури, ако прецени това за необходимо, така и да ги закрие – отново със закон, съобразно съществуващите социални и икономически потребности.
Извън компетентността на Конституционния съд е да преценява правилността на законодателното решение – обратното би представлявало в настоящия случай недопустимо навлизане в прерогативите на законодателя. Дали е отпаднала необходимостта от съществуването на специализираните структури, е въпрос на политическата целесъобразност и Конституционният съд не може да подменя волята на Народното събрание – това би го поставило в позиция на позитивен законодател.
Изложеното дава основание да се направи извод, че искането на вносителя за установяване на противоконституционност на §43 ПЗР на ЗИД ЗСВ е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Кратко, ясно, разбираемо и най-вече очаквано.
Припомням всичко това, защото съвсем скоро с посочените по-горе апологети ще водим друг конституционен спор, този път свързан с Европейската прокуратура, тъй като те поддържат становището, че Европейската прокуратура била несъвместима с Конституцията на Република България. За да действала последната у нас, се налагали изменения в основния ни закон. Някои от тези „аргументи“ се чуха и във вчерашното гласуване на първо четене на измененията в Закона за съдебната власт, с които се въвеждат материални гаранции, че Европейските делегирани прокурори въобще ще могат да си вършат работата у нас, примерно, че ще имат достатъчно средства, за да плащат за експертизи по своите разследвания. Щото в момента такива средства им биват отказвани (неотдавна Специализираната прокуратура е отказала на европейски делегиран прокурор да бъде назначена експертиза по разследване с аргумента, че „няма пари“.)
Това си е чист саботаж и той не може да бъде прикрит от дитирамбите как всички начело с умиращия да се снима заедно с Кьовеши главен прокурор подкрепяли работата на Европейската прокуратура у нас.
Истината е, че ги е страх от самостоятелно работеща Европейска прокуратура и затова няма да се посвенят от нищо и поредната демонстрация на непознаване на българската Конституция и правото на Европейския съюз ще са най-ниската цена, която видимо са готови да платят.
До тази фраза горе-долу може да се сведе внесеното днес искане на главния прокурор, с което атакува чл. 24 и 86, ал. 1 и 4 от Правилника за организация и действие на Народното събрание (ПОДНС) пред Конституционния съд – с тези текстове се въвеждал един вид парламентарен контрол на законодателната власт над съдебната, което на свой ред било в нарушение на предвиденото в Конституцията ни разделение на властите. Знаете, че разделението на властите му стана любима тема и с нейна помощ успя да отклони повечето (несъстоятелни) въпроси, зададени му в заседанието на комисията по конституционни и правни въпроси миналия петък. В искането си главният прокурор се позовава на Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г. (относно обхвата на израза „други доклади на главния прокурор“ по смисъла на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията).
Въпросното решение е много интересно откъм развитите в него следни мотиви:
„Правомощието в чл. 84, т. 16 на Народното събрание се основава на разбирането за въвеждане на повече прозрачност и отчетност на независимата съдебна власт, която се характеризира със своята самостоятелност и отделеност от другите две власти и с независимост на нейните органи.“
„Чрез обсъждане на годишните доклади се създават предпоставки за ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на съдържащия се анализ на дейността по разследването на престъпленията, на степента на латентност на определени престъпни посегателства, съдебната практика по наказателни дела, установени общи и специфични криминогенни фактори, кадрова обезпеченост и други обстоятелства, имащи отношение към противодействието на престъпността, с оглед усъвършенстване на законодателството при спазване на принципа на разделение на властите. Въведеното от конституционния законодател обсъждане от Народното събрание на годишните доклади е легитимна форма за постигане на публичност, на повече прозрачност и информираност относно дейността на органите на съдебната власт, проявление на специфичната проверка на съдебната власт от демократичната общност чрез политическите ѝ представители. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима, което обаче не изключва отчетността ѝ.“
„Трите власти не са изолирани, а си взаимодействат и конституционният законодател е задължен да осигурява механизми за тяхното балансиране, така че правата на индивида да бъдат защитени. Взаимното въздържане и контрол не допускат както навлизане в присъщата компетентност, така и размиване в отговорността за осъществяване на конституционно възложените дейности.“
„Сътрудничеството между властите е гаранция не само за прозрачност в работата, но и за напредък в борбата с престъпността.“
„В сложния комплекс на сътрудничество между държавни органи и взаимно сдържане Народното събрание като орган, формиращ наказателната политика, разполага и с необходимите средства за наблюдение и проверка на другите власти в тази сфера. Тези средства обаче в съответствие с принципа за разделение на властите не могат да бъдат от такова естество, че да позволят навлизане в същността на компетентност на съдебната власт, чието предназначение е осъществяване на правозащитната функция на държавата, и в частност – в компетентността на прокуратурата да следи за спазването на законността чрез конституционно предписаните способи в чл. 127 от Конституцията. Основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт.“
„Народното събрание не само формира държавната политика за противодействие на престъпността, но и разполага с възможност за балансиране на дейността на държавните органи, предназначени да я осъществяват, включително и да се информира за постигнатите в този процес резултати чрез конституционно предвидените аналитични доклади по тема в рамките на очертания от Конституцията предмет (изречение второ на чл. 84, т. 16).
В конкретния случай Конституционният съд не се отклонява от своето разбиране в унисон с цитираното тълкувателно Решение № 8/2005 г., че по отношение на органите на съдебната власт правомощията на Народното събрание, свързани с наблюдение и анализ на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността, не бива да се отъждествяват с класическите форми на парламентарен контрол, присъщи за взаимоотношенията между законодателна и изпълнителна власт, защото би довело до такава намеса, която променя фундамента, върху който е изграден конституционният модел на държавата.“
Какво гласят текстовете на атакуваните от главния прокурор разпоредби на парламентарния правилник?
Чл. 24 Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.
Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада.
Какъв е големият проблем на главния прокурор? Че веднъж на 3 месеца ще участва в обсъждане на дейността на прокуратурата? Че НС може да му прави препоръки? Най-вероятно е това.
Но не служат ли тези разпоредби от парламентарния правилник тъкмо за постигане на повече прозрачност и отчетност на прокуратурата и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството ѝ с Народното събрание – все допустими, че и желани, цели според Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС по к.д. № 15 / 2016 г.? Аз смятам, че е точно така, но окончателното произнасяне ще е на КС.
За финал ви обръщам внимание на част от концепцията, която настоящият главен прокурор представи в хода на назначаването си за този пост. Същата, според описанието ѝ на сайта на ВСС „предлага актуален и задълбочен поглед за развитието на Прокуратурата на Република България (ПРБ), съобразен с констатациите и препоръките в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в Доклада от независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост от 15.12.2016 г., както и със Становището на Европейската комисия за демокрация чрез право относно Закона за съдебната власт и Становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори.“
Та, на стр. 13 от концепцията четем:
„Ще продължа да следвам и доразвивам въведените и активно ползвани форми на отчетност на главния прокурор, не само пред Висшия съдебен съвет, а и пред обществото – чрез периодични доклади по значими въпроси на противодействието на престъпността и корупцията и необходимостта от законодателни изменения в тази насока пред съответните комисии на Народното събрание и чрез използване на нови форми на публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най-вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, с оглед засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането, при стриктно съблюдаване на правата на гражданите.“
Ако Конституционният съд допусне искането и прецени, че в заседанието по така образуваното дело трябва да участва и главният прокурор като заинтересувана страна, ще е много забавно да го питат кога е бил искрен – с представянето на концепцията си или с подаването на искане до КС.
Снимка – скрийншот от Google Street View
С Велислав Величков, Пепи Кънчев и Росен Рашков от Инициатива „Правосъдие за всеки“ обсъждаме темата „Нова Конституция и ВНС, какво да очакваме на 02 септември 2020“ на Орлов мост.
Включена е и част от дискусията с гражданите, която счетохме, че е по темата.
Цялото видео:
