Закриването на спецсъдилищата е конституционно

Един от съществените аргументи на главния прокурор и въобще всички апологети на специализираните наказателни съдилища в дебата по тяхното закриване бе, че Народното събрание, макар и да можело да създава такива съдилища със закон, не можело също така със закон да ги закрива. Защо? Ми не било предвидено в Конституцията – там пишело само че със закон могат да се създават специализирани съдилища, но нямало обратна норма, според която веднъж създадени със закон, специализираните съдилища да можело и да бъдат закривани. Закриването можело да дойде само с конституционно мнозинство, а за по-сигурно, най-добре да се свикало ВНС, което да се произнесло.

Това по време на обсъжданията в Правна комисия напълно сериозно се твърдеше от представители на Асоциация на прокурорите в България, както и от други присъдружни им съсловни магистратски организации. Такива становища заеха дори председатели и зам.-председатели на спецсъдилищата.

Че конституционното право не им е най-силната страна, за мен винаги е било извън съмнение.

В това се убедих по време на участието си в подобен дебат, предшестващ онзи в парламента, който се състоя в Гражданския съвет към ВСС, където представлявах Обединението на свободните адвокати.

Там им оспорих тезата с аргумента, че Конституционният съд вече се е произнасял по въпроса кои съдилища попадат в „конституционно очертаната структура на съдилищата“ и кои не, съответно за закриването на кои е нужно конституционно мнозинство и как специализираните не попадат сред тях.

По време на дебата никой не ми възрази, не ме репликира или опита да ми противопостави насрещен аргумент. Това, разбира се, не попречи същите локуми да се разтягат в последвалите дебати по време на общественото обсъждане в Правна комисия на НС, както и при първо и второ четене пак там.

Да видим все пак какво казват конституционните съдии в своето Решение № 7 по конст. дело 9/2022:

Видът и устройството на специализираните наказателни съдилища и прокуратури по чл. 119, ал. 2 от Основния закон не са предмет на специална конституционна уредба и са предмет на законодателна уредба от Народното събрание в установените от Конституцията предели на законодателната целесъобразност. По силата на чл. 133 от Основния закон на парламента е възложено да уреди със закон въпросите, свързани с организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и следствените органи, статута на съдиите, прокурорите и следователите, условията и реда за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност, както и за осъществяване на тяхната отговорност. В обхвата на това негово правомощие е и материята, предмет на уредба в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията, поради което не съществува конституционна пречка за законодателя, на когото чл. 133 от Конституцията възлага уредбата на организацията и дейността на съдебната власт както да създаде със закон специализирани съдилища и съответстващи им прокуратури, ако прецени това за необходимо, така и да ги закрие – отново със закон, съобразно съществуващите социални и икономически потребности.
Извън компетентността на Конституционния съд е да преценява правилността на законодателното решение – обратното би представлявало в настоящия случай недопустимо навлизане в прерогативите на законодателя. Дали е отпаднала необходимостта от съществуването на специализираните структури, е въпрос на политическата целесъобразност и Конституционният съд не може да подменя волята на Народното събрание – това би го поставило в позиция на позитивен законодател.
Изложеното дава основание да се направи извод, че искането на вносителя за установяване на противоконституционност на §43 ПЗР на ЗИД ЗСВ е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Кратко, ясно, разбираемо и най-вече очаквано.

Припомням всичко това, защото съвсем скоро с посочените по-горе апологети ще водим друг конституционен спор, този път свързан с Европейската прокуратура, тъй като те поддържат становището, че Европейската прокуратура била несъвместима с Конституцията на Република България. За да действала последната у нас, се налагали изменения в основния ни закон. Някои от тези „аргументи“ се чуха и във вчерашното гласуване на първо четене на измененията в Закона за съдебната власт, с които се въвеждат материални гаранции, че Европейските делегирани прокурори въобще ще могат да си вършат работата у нас, примерно, че ще имат достатъчно средства, за да плащат за експертизи по своите разследвания. Щото в момента такива средства им биват отказвани (неотдавна Специализираната прокуратура е отказала на европейски делегиран прокурор да бъде назначена експертиза по разследване с аргумента, че „няма пари“.)

Това си е чист саботаж и той не може да бъде прикрит от дитирамбите как всички начело с умиращия да се снима заедно с Кьовеши главен прокурор подкрепяли работата на Европейската прокуратура у нас.

Истината е, че ги е страх от самостоятелно работеща Европейска прокуратура и затова няма да се посвенят от нищо и поредната демонстрация на непознаване на българската Конституция и правото на Европейския съюз ще са най-ниската цена, която видимо са готови да платят.

Оповестените революции обикновено не се случват

Оповестените революции обикновено не се случват. Нещо подобно считам, че наблюдаваме и по отношение на закриването на специализираното правосъдие.

Това коментира адв. Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ в разговор със Силвия Великова по повод прогнозите за „апокалиптични сценарии“, изказани при гледането на приетия вече законопроект за закриване на специализирания наказателен съд.

В крайна сметка съдебните кадровици трябва да си дадат сметка закона ли ще изпълняват или ще прилагат някакви собствени политики, тоест ще задоволяват някакъв собствен ищах или ще си отмъщават някому.

Те трябва да си дадат сметка дали като магистрати, защото повечето от тях са били магистрати, преди да станат членове на Висшия съдебен съвет, някои от тях са и действащи, това, за което са се клели, просто празни думи ли са или смятат да спазват задълженията си като магистрати и съответно да поемат отговорността, с която са натоварени като членове на Висшия съдебен съвет.

Цялото ми участие в БНР -> тук.

Снимка – Ани Петрова / БНР