Емил А. Георгиев

Може ли прокуратурата да контролира министерствата?

Много е симпатично как Върховна административна прокуратура изискала информация от служебния здравен министър относно какви действия се предприемат за ограничаване на разпространението на вируса в страната.

Въпросът, който веднага възниква, е „има ли прокуратурата такова правомощие въобще?“

По скромното ми мнение – не, няма.

Въпросното искане е основано на чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи:

Чл. 145. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;

Какви обаче са „предвидените в закона функции“?

Това могат да бъдат само правомощията по чл. 127 от Конституцията, който гласи:

Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

А че това могат да са само тези правомощия, знаем от няколко произнасяния на Конституционния съд, включително от придобилото известност напоследък Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г., което главният прокурор обича да цитира в своя полза, изтъквайки какво Народното събрание може или не може да го пита в светлината на принципа на разделението на властите.

В мотивите на въпросното решение на Конституционния съд четем:

В чл. 127 от Конституцията са посочени функциите на прокуратурата и способите за тяхната реализация, като основното в дейността ѝ, която конституционният законодател ѝ възлага, е да следи за спазването на законността при строго определени граници, очертани от способите, съдържащи се в чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията.

Това е, друго няма. Всичко останало са носталгия и непреживяни въжделения по съществувалия по времето на Народна република България „общ надзор за законност“ на прокуратурата съгласно чл. 133 от „Живковската“ конституция със съдържание:

Член 133
(1) Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.
(2) Прокуратурата защищава правата и законните интереси на гражданите. Тя организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и суверенитета на Република България, както и нейните политически и стопански интереси.
(4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на противозаконните актове и за възстановяване на нарушените права.

Та, колкото и на прокуратурата да ѝ се иска, включително да ѝ се иска да си прави евтин пиар, тя не може да контролира изпълнителната власт, като ѝ изисква подобни отчети. Това е така, защото това е територия, запазена за директно избраните в Народното събрание народни представители. Те могат да осъществяват парламентарен контрол, да се възползват от процедурата на „питане“ и да получават отговори на поставени от тях въпроси. Така е предвидено в Конституцията, където подобни правомощия на прокуратурата няма.

Изпращането на подобни искания и разтръбяването им на сайта на ПРБ не само издава незачитане на основния закон и залегналия в него принцип за разделение на властите от страна на държавното обвинение, но и поставя на дневен ред риторичния въпрос дали това е резултат от некомпетентност или все пак се касае за открита провокация към конституционния порядък в нашата република.

Снимка – скрийншот от Google Street View

Разделението на властите е добро само ако ми върши работа

До тази фраза горе-долу може да се сведе внесеното днес искане на главния прокурор, с което атакува чл. 24 и 86, ал. 1 и 4 от Правилника за организация и действие на Народното събрание (ПОДНС) пред Конституционния съд – с тези текстове се въвеждал един вид парламентарен контрол на законодателната власт над съдебната, което на свой ред било в нарушение на предвиденото в Конституцията ни разделение на властите. Знаете, че разделението на властите му стана любима тема и с нейна помощ успя да отклони повечето (несъстоятелни) въпроси, зададени му в заседанието на комисията по конституционни и правни въпроси миналия петък. В искането си главният прокурор се позовава на Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г. (относно обхвата на израза „други доклади на главния прокурор“ по смисъла на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията).

Въпросното решение е много интересно откъм развитите в него следни мотиви:

„Правомощието в чл. 84, т. 16 на Народното събрание се основава на разбирането за въвеждане на повече прозрачност и отчетност на независимата съдебна власт, която се характеризира със своята самостоятелност и отделеност от другите две власти и с независимост на нейните органи.“

„Чрез обсъждане на годишните доклади се създават предпоставки за ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на съдържащия се анализ на дейността по разследването на престъпленията, на степента на латентност на определени престъпни посегателства, съдебната практика по наказателни дела, установени общи и специфични криминогенни фактори, кадрова обезпеченост и други обстоятелства, имащи отношение към противодействието на престъпността, с оглед усъвършенстване на законодателството при спазване на принципа на разделение на властите. Въведеното от конституционния законодател обсъждане от Народното събрание на годишните доклади е легитимна форма за постигане на публичност, на повече прозрачност и информираност относно дейността на органите на съдебната власт, проявление на специфичната проверка на съдебната власт от демократичната общност чрез политическите ѝ представители. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима, което обаче не изключва отчетността ѝ.“

„Трите власти не са изолирани, а си взаимодействат и конституционният законодател е задължен да осигурява механизми за тяхното балансиране, така че правата на индивида да бъдат защитени. Взаимното въздържане и контрол не допускат както навлизане в присъщата компетентност, така и размиване в отговорността за осъществяване на конституционно възложените дейности.“

„Сътрудничеството между властите е гаранция не само за прозрачност в работата, но и за напредък в борбата с престъпността.“

„В сложния комплекс на сътрудничество между държавни органи и взаимно сдържане Народното събрание като орган, формиращ наказателната политика, разполага и с необходимите средства за наблюдение и проверка на другите власти в тази сфера. Тези средства обаче в съответствие с принципа за разделение на властите не могат да бъдат от такова естество, че да позволят навлизане в същността на компетентност на съдебната власт, чието предназначение е осъществяване на правозащитната функция на държавата, и в частност – в компетентността на прокуратурата да следи за спазването на законността чрез конституционно предписаните способи в чл. 127 от Конституцията. Основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт.“

„Народното събрание не само формира държавната политика за противодействие на престъпността, но и разполага с възможност за балансиране на дейността на държавните органи, предназначени да я осъществяват, включително и да се информира за постигнатите в този процес резултати чрез конституционно предвидените аналитични доклади по тема в рамките на очертания от Конституцията предмет (изречение второ на чл. 84, т. 16).
В конкретния случай Конституционният съд не се отклонява от своето разбиране в унисон с цитираното тълкувателно Решение № 8/2005 г., че по отношение на органите на съдебната власт правомощията на Народното събрание, свързани с наблюдение и анализ на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността, не бива да се отъждествяват с класическите форми на парламентарен контрол, присъщи за взаимоотношенията между законодателна и изпълнителна власт, защото би довело до такава намеса, която променя фундамента, върху който е изграден конституционният модел на държавата.“

Какво гласят текстовете на атакуваните от главния прокурор разпоредби на парламентарния правилник?

Чл. 24 Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.

Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.

(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада.

Какъв е големият проблем на главния прокурор? Че веднъж на 3 месеца ще участва в обсъждане на дейността на прокуратурата? Че НС може да му прави препоръки? Най-вероятно е това.

Но не служат ли тези разпоредби от парламентарния правилник тъкмо за постигане на повече прозрачност и отчетност на прокуратурата и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството ѝ с Народното събрание – все допустими, че и желани, цели според Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС по к.д. № 15 / 2016 г.? Аз смятам, че е точно така, но окончателното произнасяне ще е на КС.

За финал ви обръщам внимание на част от концепцията, която настоящият главен прокурор представи в хода на назначаването си за този пост. Същата, според описанието ѝ на сайта на ВСС „предлага актуален и задълбочен поглед за развитието на Прокуратурата на Република България (ПРБ), съобразен с констатациите и препоръките в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в Доклада от независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост от 15.12.2016 г., както и със Становището на Европейската комисия за демокрация чрез право относно Закона за съдебната власт и Становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори.“

Та, на стр. 13 от концепцията четем:

„Ще продължа да следвам и доразвивам въведените и активно ползвани форми на отчетност на главния прокурор, не само пред Висшия съдебен съвет, а и пред обществото – чрез периодични доклади по значими въпроси на противодействието на престъпността и корупцията и необходимостта от законодателни изменения в тази насока пред съответните комисии на Народното събрание и чрез използване на нови форми на публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най-вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, с оглед засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането, при стриктно съблюдаване на правата на гражданите.“

Ако Конституционният съд допусне искането и прецени, че в заседанието по така образуваното дело трябва да участва и главният прокурор като заинтересувана страна, ще е много забавно да го питат кога е бил искрен – с представянето на концепцията си или с подаването на искане до КС.

Снимка – скрийншот от Google Street View

Нужен ли ни е изобщо главен прокурор?

Достигнат е политическият и правен максимум на „отчетност“ на главния прокурор с оглед конституционните текстове и практиката на Конституционния съд.

Изслушванията пред парламента или правната му комисия са важни, но за целта трябва и депутатите да са по-подготвени.

В последното си изслучване главният прокурор имаше 2 опорни точки, които депутатите за съжаление не съумяха да преодолеят:

Не знае, не иска да знае и не е длъжен да знае нищо по конкретни дела, тъй като те си имат наблюдаващи прокурори, а той е само административен ръководител на административни ръководители и
Депутатите нямат право да го подлагат на парламентарен контрол, защото това противоречи на Конституцията в частта за разделението на властите

Никой не го попита защо прокуратурата избирателно и на какви основания, по какви критерии, избира кога да споделя следствена информация и кога да се пази зад щита на разделение на властите, защо по едни дела много жертвоготовно се споделя информация, какъвот е примерът с т.нар. „президентски СРС-та“, а по други изобщо не става ясно кой какво е казал, какви стъпки са предприети, какъвто е контрапримерът с кюлчетата и въпроса коя е Мата Хари.

Излиза, че прокуратурата е безотчетна за актовете си, особено за онези в досъдебното производство, което не е публично, и в което съдът има само ограничена роля. Единствено прокуратурата, която се представлява от главния прокурор, може да реши дали да направи нещо или не, като за това никой в държавното обвинение не носи никаква обществена отговорност.

Спорно е доколко отговорност може да се постигне във Висшия съдебен съвет (ВСС), тъй като от дебатите в Пленума му, дали е правен анализ на специализираното правосъдие или не, разбрахме, че съдии не могат да се месят в делата на прокурори и обратно, а Прокуроската колегия на ВСС е изцяло доминирана от главния прокурор, който е неин председател. Там няма дебат и различни мнения. Решението е избор на юристи-немагистрати във ВСС, които да не са подвластни на главния прокурор.

Цялото ми участие в БНР -> тук.

Снимка – Ани Петрова / БНР

Авторско право, плагиатство и политика

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за

интелектуална собственост и авторскоправна закрила
плагиатството в академичната сфера
възможното развитие след подадените сигнали до ръководството на Софийския университет срещу д-р Петър Илиев.

Цялото видео:

По-важно е за какво се харчи партийната субисдия, отколкото какъв е нейният размер

Чл. 29, ал. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП) казва, че политическите партии разходват средствата си за
– подготовка и участие в избори,
– осигуряване работата на партийните структури,
– организационни разходи по провеждане на мероприятия и
– други присъщи за дейността на партията разходи.

Горното се отнася в най-голяма степен за средствата от разпределна от бюджета на партиите държавна субсидия. Текстът от ЗПП е изцяло пожелателен, тъй като отчитането на разходите не е обвързано с преценка на контролния орган (в случая това е Сметната палата) доколко те са „присъщи за дейността“ на съответната политическа формация. На този фон повече от стряскащо е как обществената дискусия за партийната субсидия все се ограничава до нейния размер (не повече от 1 лв за глас) и никога не засяга най-важната ѝ част – как и за какво партиите да харчат парите на данъкоплатците.

Така в годините се нагледахме на финансирани с пари от субсидията групови сюнети, строеж на чешми и параклиси, дарения за лечение на нуждаещи се, финансиране на партийни телевизии, набавяне на конкретно болнично оборудване, за да стигнем до актуалните партийни „дарения“ към пожарната и семействата на загинали в стихията огнеборци.

Привидната благородност на някоя от каузите не съумява да прикрие популистките ѝ мотиви и в допълнение показва колко сериозни са всъщност системните проблеми с финансирането на, да вземем за пример, здравеопзаването и противопожарната охрана.

Това не е задължително да продължава по този начин, особено ако се формира достатъчна воля в полза на важното пред маловажното и на същественото за сметка на несъщественото.
Отговорната законодателна уредба за какво да се разходват парите от субсидията вместо популистко-изкусителното джеболебаренье за размера ѝ може да е една от първите крачки в тази посока.

Реформи и правосъдие

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за

решението на Висшия съдебен съвет да не разглежда предложението на министър Янаки Стоилов за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор;
сигнала на министър Бойко Рашков до прокуратурата за извършени от главния прокурор престъпления;
подлсушванията и списъка с лица на висши държавни длъжности с имущество в чужбина.

Прокурорската практика за разкриване на следствена информация е проблемна

Знаете, че резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона. Пише го в чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Знаете, че, който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Пише го в чл. 145а от Наказателния кодекс (НК).

Знаете, че на сайта на прокуратурата неколкократно е разгласявана събрана чрез специални разузнавателни средства (СРС) информация, като са разгласявани и осъществени чрез наблюдение и прихващане на електронни съобщения, т. е. чрез подслушване на телефонни разговори, записи.

Задава се въпросът дали и кой носи наказателна отговорност при разгласяване на получена чрез СРС информация, когато същата не служи за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност.

Знаете, че този въпрос бе част от доклада на вътрешния министър Бойко Рашков, внесен от министъра на правосъдието Янаки Стоилов като предложение за предсрочно отстраняване на главния прокурор от длъжност.

Знаете опорката, развивана от разни представители на прокуратурата, в това число от самия главен прокурор, че се разгласявали не СРС-та или информация от СРС-та, а веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатиране на СРС-та. Това било допустимо с акт на „наблюдаващия прокурор“ съобразно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който наблюдаващ прокурор единствен преценявал дали и в какъв обем да разгласи въпросната информация.

Може би знаете и опорката, че веднъж превърнати във ВДС и включени в общата съвкупност на доказателствените материали, използването на записите и изобщо резултатите от СРС вече не се съобразявало с разпоредбите на ЗСРС, а с онези на НПК и конкретно на посочения по-горе чл. 198.

По този въпрос имало практика на ВКС и дори Тълкувателно решение на този съд.

Така ли е наистина?

Не съвсем.

Налице е Решение No 464 от 28.05.2007 г. по н.д. No 234/2007 г. III н.о. на ВКС, с докладчик съдия Павлина Панова, което в свои изявления споменава и самият главен прокурор, но то е с напълно различен и неотносим към въпроса за разгласяване на ВДС предмет.

Конкретно, пред ВКС е атакуван осъдителен акт, за чието постановяване двете предходни инстанции се позовават на приети по делото доказателства, които обаче не са били достъпни за подсъдимия, поради което той не е успял да организира своята защита. Това е така, защото въпросните доказателства са такива, придобити чрез СРС, които според първата и въззивната инстанции представлявали класифицирана информация и поради това приобщаването им в хода на съдебното следствие се осъществило, след като съдът отстранил всички присъстващи от залата. Според ВКС това приобщаване в отсъствието на подсъдимия не намира опора в НПК, поради което се явява особено съществено нарушение на правото на защита на последния. Приобщаването на доказателства, включително на такива, придобити чрез СРС, казва върховният съд, става по реда на НПК при спазване на всички основни начала на наказателния процес, вкл. и на изискването за равнопоставеност на страните. Тези принципи изключват възможността въпросите, касаещи виновността или обоснованото предположение за участие в престъплението, да се решават въз основа на доказателствени материали, които не са известни на страните (в случая на подсъдимия).

Както може да видите и в самото решение, линкнато по-горе, нищо в него не се отнася до разгласяване на доказателствен материал. Извличането от него на някаква подкрепа за прокурорската теза може да е в резултат единствено на граничещо с абсурда превратно тълкуване.

Налице е и Определение No 2 от 15.04.2021 г. по тълк. д. No 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Общо събрание на Наказателна Колегия (ОСНК), с което се отклонява искане на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл.198, ал.1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?
1.1 Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?
1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

Накратко, искането се отклонява, защото развитият в същото проблем не съществува в СЪДЕБНАТА практика. Това е така, защото въпросният проблем е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. ВКС на свой ред няма правомощие да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата. Последното, обаче, попада в правомощието на главния прокурор да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. С други думи, търсеният с искането на Висшия адвокатски съвет ефект би могъл да се постигне чрез издаване от главния прокурор на методическо ръководство по приложението на чл. 198, ал.1 от НПК.

Както отново можете да се убедите, и този съдебен акт не подкрепя тезата на прокуратурата. От него, обаче, става ясно друго – главен прокурор не е издавал общозадължително указание за правилното и законосъобразно прилагане на чл. 198 НПК, т. е. как прокурорите да разгласяват материали по разследването без с това да нарушават закона.

Само за пълнота ще кажа, че има няколко (влезли в сила) решения на окръжни и апелативни съдилища по граждански дела за обезщетения, вследствие разгласяване на доказателствени материали, по които прокуратурата е осъдена.

Такова е Решение No 2672 от 16.11.2018 г. по в.г.д. No 1597/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, по известното дело за „бебето във фризера“. С него въпросната съдебна инстанция в мотивите си приема, че гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко публичното разгласяване на получени чрез СРС доказателства е в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗСРС, НО ПУБЛИЧНОТО ИМ ОГЛАСЯВАНЕ ПО НЕПРИКЛЮЧИЛО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ОПРЕДЕЛЕНО Е ПРОТИВОПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЕЛИКТА. Вредата, допълва Апелативният съд, е особено тежка, тъй като информацията, внушаваща, че лекари са убили новородено дете, изхожда от авторитетна държавна институция, каквато е прокуратурата.

Как въпросът с избирателното разгласяване на следствена информация, особено получена чрез СРС, стои от наказателноправна страна, ще разберем, когато някой смел редови прокурор не само реши да разследва свой колега (а при достатъчно данни дори главния прокурор), но и внесе обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 145а от НК и го поддържа пред съда.

Дотогава, с оглед монопола на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, само ще обсъждаме абсурдните действия и бездействия на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, с което максимум да им накривим каскета.

Снимка: автор Тихомира Методиева – Тихич

Дистанционното и работещото машинно гласуване не търпят отлагане

За пореден път се вижда как работи хартиената част от гласуването у нас – масово неспазване на правила и указания от секционни избирателни комисии (СИК) при броенето на бюлетините и попълването на протоколите. След това масови нарушения при въвеждането и отчитането на данните в районните избирателни комисии (РИК) – драскане, допълване, ново събиране и изваждане, за да излезе сметката от т. нар „контроли“. Към това добавяме тоталния провал в организацията на изборите извън страната, където много от сънародниците ни излязоха да гласуват – малко секции, дълги опашки, а накрая и недостатъчно бюлетини.

Всичко това си има решение.

На първо място със законодателно изменение за машинното гласуване, предвиждащо достатъчно дълго тестване на устройствата, след което преминаването им през ПУБЛИЧЕН одит, и накрая програмирането им така, че да създават готов протокол, който не се нуждае от човешка намеса извън пренасянето му от СИК в РИК, като при тази стъпка трябва да е обезопасена непроменяемостта на протокола.

На второ място със законодателно изменение за въвеждането на дистанционно гласуване – електронно или по пощата. Или възстановяване на текстовете в Изборния кодекс, приети от 43-ия парламент за електронното с допълването им за такова по пощата. Със задължително тестване, примерно на частични местни избори, кавито има достатъчно често.

На трето място и по отношение на гласуването с бюлетини – да, то трябва да се запази, но преброяването да се заснема и излъчва в реално време. Може да се организира така, че да не се заснемат лицата на членовете на комисиите, наблюдателите и застъпниците, и по този начин да се елиминира (псевдо)дискусията за обработването на лични данни, съответно в Изборния кодекс да се предвиди изрично основание за такова обработване, срок на запазване на данните и след изтичането му – тяхното надлежно унищожаване.

Целта е най-после да стане важно кой как е гласувал, а не кой как е броил. Всичко останало ще е глупости на търкалета, пошла мимикрия и залъгалки за малки деца.

*Снимка – любезно предоставена от Булфото

Концепция за нов Закона за адвокатурата

Благодарности към Иво Божков за предоставената трибуна да представя проведеното от Обединението на свободните адвокати обсъждане на концепцията за нов Закон за адвокатурата, предизвикателствата пред професионалната ни общност и как адвокатите да печелим доверието на обществото и клиентите, така че да бъдем предпочитани като доставчици на правни услуги пред нашите конкуренти от „съседните“ юридически професии като нотариуси, (частни) съдебни изпълнители и юрисконсулти.

Важно е, че документът беше приет в настоящия си вид

Мое участие в БНР по приетата от Европейския парламент резолюция за (дефектите на) върховенството на правото в България.

Снимка – Ани Петрова / БНР