Чл. 29, ал. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП) казва, че политическите партии разходват средствата си за
– подготовка и участие в избори,
– осигуряване работата на партийните структури,
– организационни разходи по провеждане на мероприятия и
– други присъщи за дейността на партията разходи.
Горното се отнася в най-голяма степен за средствата от разпределна от бюджета на партиите държавна субсидия. Текстът от ЗПП е изцяло пожелателен, тъй като отчитането на разходите не е обвързано с преценка на контролния орган (в случая това е Сметната палата) доколко те са „присъщи за дейността“ на съответната политическа формация. На този фон повече от стряскащо е как обществената дискусия за партийната субсидия все се ограничава до нейния размер (не повече от 1 лв за глас) и никога не засяга най-важната ѝ част – как и за какво партиите да харчат парите на данъкоплатците.
Така в годините се нагледахме на финансирани с пари от субсидията групови сюнети, строеж на чешми и параклиси, дарения за лечение на нуждаещи се, финансиране на партийни телевизии, набавяне на конкретно болнично оборудване, за да стигнем до актуалните партийни „дарения“ към пожарната и семействата на загинали в стихията огнеборци.
Привидната благородност на някоя от каузите не съумява да прикрие популистките ѝ мотиви и в допълнение показва колко сериозни са всъщност системните проблеми с финансирането на, да вземем за пример, здравеопзаването и противопожарната охрана.
Това не е задължително да продължава по този начин, особено ако се формира достатъчна воля в полза на важното пред маловажното и на същественото за сметка на несъщественото.
Отговорната законодателна уредба за какво да се разходват парите от субсидията вместо популистко-изкусителното джеболебаренье за размера ѝ може да е една от първите крачки в тази посока.