Конституционно – Полша и правото на Европейския съюз

След неколкократно отлагане на своето произнасяне, полският Конституционен съд постанови решението си по конституционно дело K 3/21, което засега бележи кулминацията в спора между Полша и ЕС.

Тенорът на решението е, че с присъединяването си към ЕС Полша не се е отказала от своя суверенитет, поради което правото на ЕС не може да противоречи на полската конституция, а ако Конституционният съд на Полша установи такова противоречие, то надмощие има не правото на ЕС, а полското законодателство.

Решението има следния диспозитив:

1. Член 1, алинеи първа и втора, във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДВ, бр. 90 от 2004 г., изм., бр. 864/30) – доколкото Европейският съюз, създаден от равноправни и суверенни държави, създава „все по-тесен съюз между народите на Европа“, чиято интеграция – осъществяваща се въз основа на правото на ЕС и чрез тълкуването на правото на ЕС от Съда на Европейския съюз – навлиза в „нов етап“, в който

а) органите на Европейския съюз действат извън обхвата на правомощията, предоставени им от Република Полша в Договорите;

б) Конституцията не е върховният закон на Република Полша, който има предимство по отношение на задължителната му сила и прилагане;

в) Република Полша не може да функционира като суверенна и демократична държава

– е несъвместим с член 2, член 8 и член 90, параграф 1 от Конституцията на Република Полша.

2. Член 19, параграф 1, алинея втора от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС – предоставя на националните съдилища (общи съдилища, административни съдилища, военни съдилища и Върховен съд) компетентността да

а) да заобикалят разпоредбите на Конституцията при постановяване на съдебни решения – противоречи на член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 от Конституцията;

б) да се произнася въз основа на разпоредби, които не са задължителни, тъй като са отменени от Сейма и/или са обявени от Конституционния съд за несъвместими с Конституцията

– е в противоречие с член 2, член 7, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 178, параграф 1 и член 190, параграф 1 от Конституцията.

3. Член 19, параграф 1, алинея втора и член 2 от Договора за Европейския съюз – доколкото с цел осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС, и гарантиране на независимостта на съдиите – те предоставят на националните съдилища (общите съдилища, административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) компетентността за

а) контрол върху законосъобразността на процедурата за назначаване на съдия, включително контрол върху законосъобразността на акта, с който президентът на републиката назначава съдия – противоречат на член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията;

б) проверка на законосъобразността на резолюцията на Националния съвет на съдебната власт за препращане на искане до президента на републиката за назначаване на съдия – са в противоречие с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 186, параграф 1 от Конституцията;

в)  установяване на порочност на процедурата по назначаване на съдия и в резултат на това да се откаже да се счита за съдия лице, назначено на съдебна длъжност в съответствие с член 179 от Конституцията – са несъвместими с член 2, член 8, параграф 1, член 90, параграф 1 и член 179 във връзка с член 144, параграф 3, точка 17 от Конституцията.

Предисторията накратко: делото в Конституционния съд бе образувано по искане на полския министър-председател Матеуш Моравецки, имащо за цел да оспори решение на Съда на ЕС по дело C-824/18 от 2 март тази година, което задължава Полша да не спазва правилата на националното конституционно право, ако те нарушават правото на ЕС.

Конкретно, решението на Съда на ЕС се отнася до правилата, по които се назначават съдиите във Върховния съд на Полша. Процедурата по назначаване на върховни съдии изглежда така: Висшият съдебен съвет на Полша отправя предложение до президента на Полската република, който издава указ за назначението на върховния магистрат. На пръв поглед изглежда напълно издържано, защото предложението идва от независим кадрови орган на съдебната влас, но тънкият момент е в състава на този кадрови, където 15 от 25-имата му членове са политическа квота, избирана от полския сейм (долна камара на парламента). Затова и Съдът на ЕС приема, че независимостта му е поставена под сериозно съмнение.

Но да се върнем на конкретното и обявено устно решение на полския Конституционен съд – кога се очаква то да влезе в сила?

Чл. 190, ал. 3 от полската конституция казва, че това става „в деня на обнародването му“ в полския държавен вестник (Monitor Polski). Сега въпросът е кога ще се стигне до обнародване, тъй като задължението за това е на министър-председателя, но за същото не е предвиден конкретен срок. Забавянето да се обнародват решения и по други чувствителни произнасяния на полския Конституционен съд не са рядкост, като един от примерите за това е решението за забрана на абортите, чието обнародване отне почти 4 месеца.

 

Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия