Нужен ли ни е изобщо главен прокурор?

Достигнат е политическият и правен максимум на „отчетност“ на главния прокурор с оглед конституционните текстове и практиката на Конституционния съд.

Изслушванията пред парламента или правната му комисия са важни, но за целта трябва и депутатите да са по-подготвени.

В последното си изслучване главният прокурор имаше 2 опорни точки, които депутатите за съжаление не съумяха да преодолеят:

  1. Не знае, не иска да знае и не е длъжен да знае нищо по конкретни дела, тъй като те си имат наблюдаващи прокурори, а той е само административен ръководител на административни ръководители и
  2. Депутатите нямат право да го подлагат на парламентарен контрол, защото това противоречи на Конституцията в частта за разделението на властите

Никой не го попита защо прокуратурата избирателно и на какви основания, по какви критерии, избира кога да споделя следствена информация и кога да се пази зад щита на разделение на властите, защо по едни дела много жертвоготовно се споделя информация, какъвот е примерът с т.нар. „президентски СРС-та“, а по други изобщо не става ясно кой какво е казал, какви стъпки са предприети, какъвто е контрапримерът с кюлчетата и въпроса коя е Мата Хари.

Излиза, че прокуратурата е безотчетна за актовете си, особено за онези в досъдебното производство, което не е публично, и в което съдът има само ограничена роля. Единствено прокуратурата, която се представлява от главния прокурор, може да реши дали да направи нещо или не, като за това никой в държавното обвинение не носи никаква обществена отговорност.

Спорно е доколко отговорност може да се постигне във Висшия съдебен съвет (ВСС), тъй като от дебатите в Пленума му, дали е правен анализ на специализираното правосъдие или не, разбрахме, че съдии не могат да се месят в делата на прокурори и обратно, а Прокуроската колегия на ВСС е изцяло доминирана от главния прокурор, който е неин председател. Там няма дебат и различни мнения. Решението е избор на юристи-немагистрати във ВСС, които да не са подвластни на главния прокурор.

Цялото ми участие в БНР -> тук.

Снимка – Ани Петрова / БНР

Авторско право, плагиатство и политика

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за

  • интелектуална собственост и авторскоправна закрила
  • плагиатството в академичната сфера
  • възможното развитие след подадените сигнали до ръководството на Софийския университет срещу д-р Петър Илиев.

Цялото видео:

По-важно е за какво се харчи партийната субисдия, отколкото какъв е нейният размер

Чл. 29, ал. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП) казва, че политическите партии разходват средствата си за
– подготовка и участие в избори,
– осигуряване работата на партийните структури,
– организационни разходи по провеждане на мероприятия и
– други присъщи за дейността на партията разходи.

Горното се отнася в най-голяма степен за средствата от разпределна от бюджета на партиите държавна субсидия. Текстът от ЗПП е изцяло пожелателен, тъй като отчитането на разходите не е обвързано с преценка на контролния орган (в случая това е Сметната палата) доколко те са „присъщи за дейността“ на съответната политическа формация. На този фон повече от стряскащо е как обществената дискусия за партийната субсидия все се ограничава до нейния размер (не повече от 1 лв за глас) и никога не засяга най-важната ѝ част – как и за какво партиите да харчат парите на данъкоплатците.

Така в годините се нагледахме на финансирани с пари от субсидията групови сюнети, строеж на чешми и параклиси, дарения за лечение на нуждаещи се, финансиране на партийни телевизии, набавяне на конкретно болнично оборудване, за да стигнем до актуалните партийни „дарения“ към пожарната и семействата на загинали в стихията огнеборци.

Привидната благородност на някоя от каузите не съумява да прикрие популистките ѝ мотиви и в допълнение показва колко сериозни са всъщност системните проблеми с финансирането на, да вземем за пример, здравеопзаването и противопожарната охрана.

Това не е задължително да продължава по този начин, особено ако се формира достатъчна воля в полза на важното пред маловажното и на същественото за сметка на несъщественото.
Отговорната законодателна уредба за какво да се разходват парите от субсидията вместо популистко-изкусителното джеболебаренье за размера ѝ може да е една от първите крачки в тази посока.

Реформи и правосъдие

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за

  • решението на Висшия съдебен съвет да не разглежда предложението на министър Янаки Стоилов за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор;
  • сигнала на министър Бойко Рашков до прокуратурата за извършени от главния прокурор престъпления;
  • подлсушванията и списъка с лица на висши държавни длъжности с имущество в чужбина.

Прокурорската практика за разкриване на следствена информация е проблемна

Знаете, че резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона. Пише го в чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Знаете, че, който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Пише го в чл. 145а от Наказателния кодекс (НК).

Знаете, че на сайта на прокуратурата неколкократно е разгласявана събрана чрез специални разузнавателни средства (СРС) информация, като са разгласявани и осъществени чрез наблюдение и прихващане на електронни съобщения, т. е. чрез подслушване на телефонни разговори, записи.

Задава се въпросът дали и кой носи наказателна отговорност при разгласяване на получена чрез СРС информация, когато същата не служи за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност.

Знаете, че този въпрос бе част от доклада на вътрешния министър Бойко Рашков, внесен от министъра на правосъдието Янаки Стоилов като предложение за предсрочно отстраняване на главния прокурор от длъжност.

Знаете опорката, развивана от разни представители на прокуратурата, в това число от самия главен прокурор, че се разгласявали не СРС-та или информация от СРС-та, а веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатиране на СРС-та. Това било допустимо с акт на „наблюдаващия прокурор“ съобразно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който наблюдаващ прокурор единствен преценявал дали и в какъв обем да разгласи въпросната информация.

Може би знаете и опорката, че веднъж превърнати във ВДС и включени в общата съвкупност на доказателствените материали, използването на записите и изобщо резултатите от СРС вече не се съобразявало с разпоредбите на ЗСРС, а с онези на НПК и конкретно на посочения по-горе чл. 198.

По този въпрос имало практика на ВКС и дори Тълкувателно решение на този съд.

Така ли е наистина?

Не съвсем.

Налице е Решение No 464 от 28.05.2007 г. по н.д. No 234/2007 г. III н.о. на ВКС, с докладчик съдия Павлина Панова, което в свои изявления споменава и самият главен прокурор, но то е с напълно различен и неотносим към въпроса за разгласяване на ВДС предмет.

Конкретно, пред ВКС е атакуван осъдителен акт, за чието постановяване двете предходни инстанции се позовават на приети по делото доказателства, които обаче не са били достъпни за подсъдимия, поради което той не е успял да организира своята защита. Това е така, защото въпросните доказателства са такива, придобити чрез СРС, които според първата и въззивната инстанции представлявали класифицирана информация и поради това приобщаването им в хода на съдебното следствие се осъществило, след като съдът отстранил всички присъстващи от залата. Според ВКС това приобщаване в отсъствието на подсъдимия не намира опора в НПК, поради което се явява особено съществено нарушение на правото на защита на последния. Приобщаването на доказателства, включително на такива, придобити чрез СРС, казва върховният съд, става по реда на НПК при спазване на всички основни начала на наказателния процес, вкл. и на изискването за равнопоставеност на страните. Тези принципи изключват възможността въпросите, касаещи виновността или обоснованото предположение за участие в престъплението, да се решават въз основа на доказателствени материали, които не са известни на страните (в случая на подсъдимия).

Както може да видите и в самото решение, линкнато по-горе, нищо в него не се отнася до разгласяване на доказателствен материал. Извличането от него на някаква подкрепа за прокурорската теза може да е в резултат единствено на граничещо с абсурда превратно тълкуване.

Налице е и Определение No 2 от 15.04.2021 г. по тълк. д. No 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Общо събрание на Наказателна Колегия (ОСНК), с което се отклонява искане на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл.198, ал.1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?
1.1 Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?
1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

Накратко, искането се отклонява, защото развитият в същото проблем не съществува в СЪДЕБНАТА практика. Това е така, защото въпросният проблем е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. ВКС на свой ред няма правомощие да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата. Последното, обаче, попада в правомощието на главния прокурор да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. С други думи, търсеният с искането на Висшия адвокатски съвет ефект би могъл да се постигне чрез издаване от главния прокурор на методическо ръководство по приложението на чл. 198, ал.1 от НПК.

Както отново можете да се убедите, и този съдебен акт не подкрепя тезата на прокуратурата. От него, обаче, става ясно друго – главен прокурор не е издавал общозадължително указание за правилното и законосъобразно прилагане на чл. 198 НПК, т. е. как прокурорите да разгласяват материали по разследването без с това да нарушават закона.

Само за пълнота ще кажа, че има няколко (влезли в сила) решения на окръжни и апелативни съдилища по граждански дела за обезщетения, вследствие разгласяване на доказателствени материали, по които прокуратурата е осъдена.

Такова е Решение No 2672 от 16.11.2018 г. по в.г.д. No 1597/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, по известното дело за „бебето във фризера“. С него въпросната съдебна инстанция в мотивите си приема, че гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко публичното разгласяване на получени чрез СРС доказателства е в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗСРС, НО ПУБЛИЧНОТО ИМ ОГЛАСЯВАНЕ ПО НЕПРИКЛЮЧИЛО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ОПРЕДЕЛЕНО Е ПРОТИВОПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЕЛИКТА. Вредата, допълва Апелативният съд, е особено тежка, тъй като информацията, внушаваща, че лекари са убили новородено дете, изхожда от авторитетна държавна институция, каквато е прокуратурата.

Как въпросът с избирателното разгласяване на следствена информация, особено получена чрез СРС, стои от наказателноправна страна, ще разберем, когато някой смел редови прокурор не само реши да разследва свой колега (а при достатъчно данни дори главния прокурор), но и внесе обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 145а от НК и го поддържа пред съда.

Дотогава, с оглед монопола на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, само ще обсъждаме абсурдните действия и бездействия на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, с което максимум да им накривим каскета.

Снимка: автор Тихомира Методиева – Тихич

Дистанционното и работещото машинно гласуване не търпят отлагане

За пореден път се вижда как работи хартиената част от гласуването у нас – масово неспазване на правила и указания от секционни избирателни комисии (СИК) при броенето на бюлетините и попълването на протоколите. След това масови нарушения при въвеждането и отчитането на данните в районните избирателни комисии (РИК) – драскане, допълване, ново събиране и изваждане, за да излезе сметката от т. нар „контроли“. Към това добавяме тоталния провал в организацията на изборите извън страната, където много от сънародниците ни излязоха да гласуват – малко секции, дълги опашки, а накрая и недостатъчно бюлетини.

Всичко това си има решение.

На първо място със законодателно изменение за машинното гласуване, предвиждащо достатъчно дълго тестване на устройствата, след което преминаването им през ПУБЛИЧЕН одит, и накрая програмирането им така, че да създават готов протокол, който не се нуждае от човешка намеса извън пренасянето му от СИК в РИК, като при тази стъпка трябва да е обезопасена непроменяемостта на протокола.

На второ място със законодателно изменение за въвеждането на дистанционно гласуване – електронно или по пощата. Или възстановяване на текстовете в Изборния кодекс, приети от 43-ия парламент за електронното с допълването им за такова по пощата. Със задължително тестване, примерно на частични местни избори, кавито има достатъчно често.

На трето място и по отношение на гласуването с бюлетини – да, то трябва да се запази, но преброяването да се заснема и излъчва в реално време. Може да се организира така, че да не се заснемат лицата на членовете на комисиите, наблюдателите и застъпниците, и по този начин да се елиминира (псевдо)дискусията за обработването на лични данни, съответно в Изборния кодекс да се предвиди изрично основание за такова обработване, срок на запазване на данните и след изтичането му – тяхното надлежно унищожаване.

Целта е най-после да стане важно кой как е гласувал, а не кой как е броил. Всичко останало ще е глупости на търкалета, пошла мимикрия и залъгалки за малки деца.

 

*Снимка – любезно предоставена от Булфото

Концепция за нов Закона за адвокатурата

Благодарности към Иво Божков за предоставената трибуна да представя проведеното от Обединението на свободните адвокати обсъждане на концепцията за нов Закон за адвокатурата, предизвикателствата пред професионалната ни общност и как адвокатите да печелим доверието на обществото и клиентите, така че да бъдем предпочитани като доставчици на правни услуги пред нашите конкуренти от „съседните“ юридически професии като нотариуси, (частни) съдебни изпълнители и юрисконсулти.

 

Важно е, че документът беше приет в настоящия си вид

Мое участие в БНР по приетата от Европейския парламент резолюция за (дефектите на) върховенството на правото в България.

Снимка – Ани Петрова / БНР

Правосъдие без каскет 07.10.2020 – адв. Емил А. Георгиев

Доста интересни неща научихме покрай дебата за България в Европарламента. Така разбрахме, че във връзка с резолюцията и дебата членовете на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) са задали важни въпроси на нашата прокуратура, а тя е отговорила.

От тези отговори разбрахме, че Борисов е разпитан за Барселона. Но къде ги видяхме тези въпроси и отговори на първо място? На сайта на прокуратурата ли? Неее, видяхме ги сайта на Европарламента, на комисията LIBE.

Не е ли странно това, все пак става дума за съществени въпроси от обществен интерес, нали така? Как мислите, защо прокуратурата, която уж все е много загрижена да информира българските граждани и се позовава на чл. 41 от конституцията, не съобщи на обществото, че е разпитала Борисов за Барселона?

Как мислите – това има ли общо с практиката на държавното обвинение да разкрива доказателствен материал по някои проверки или дела, а да мълчи по други?

Възможно ли е да е въпрос на прокурорска независимост? Главният прокурор все говори за нея и много я отстоява. Разкриването на доказателствения материал, казва, става само с разрешение на наблюдаващия прокурор. А наблюдаващите прокурори, това е известно, са върхът на копието на прокурорската независимост.

Но последователен ли е Иван Гешев, като твърди как отстоява независимостта на институцията си срещу “политици”, а от друга страна се огъва пред евродепутатите? Те нали също са политици? Избрани в избори политици, нали така? Как мислите – защо на тях отговaря и то изчерпателно? Възможно ли да им отговаря, защото го питат? И да не отговаря на никой у нас, тук, защото няма кой да го попита? Как мислите, възможно ли е?

Ето затова сме тук, затова искаме оставката му. Затова и по-късно ще идем пред ВСС, това е органът избрал Гешев и органът, който може да прекрати мандата му предсрочно. Ще идем, за да им кажем, че искаме нито повече, но и не по-малко, от правосъдие за всеки! Благодаря ви!

Снимка (C) Tihomira Metodieva Tihich

 

Митинг-концерт „Бъдеще за младите“ реч на Емил Георгиев

Правосъдие ли е да има сарай в Росенец?

Правосъдие ли е подпорният хотел на Алепу?

Има ли правосъдие без независим съд?

Независим ли е съдът, когато съдебната власт се управлява от орган, в който мнозинството е на прокурори и политически избрана квота?

Затова, каквото и да правим, трябва минава през изменение в системата – иначе ще продължават и сараите и подпорните хотели и главните прокурори, които обслужват по калъп.

Защото искаме бъдеще, за което ни е нужна сигурност. Нея можем да получим само от правосъдието, на чийто връх стои независимият съд.

Искаме една по-добра България, в която всички ние да живеем, децата ни да учат и играят и родителите ни да стареят в достойнство.

Гарантът за това е правосъдието. Затова и искаме нито повече, нито по-малко, от правосъдие за всеки!

Снимка (C) Вяра Пейчева