С решението си по конституционно дело K 6/21, Конституционният съд на Полша хвърли нова светкавица със следния диспозитив:
1. Чл. 6, ал. 1, предложение първо от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото използваното в тази разпоредба понятие за съд включва и Конституционния съд [на Полша, бел. моя], е в противоречие с чл. 173, връзка с чл. 10, ал. 2, чл. 175, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и с чл. 1 и чл. 8 чл. 1 от Конституцията на Република Полша.
2. Чл. 6 чл. 1, предложение първо от посочената в точка 1 конвенция, доколкото предоставя на Европейския съд по правата на човека компетентността да преценява законността на избора на съдиите от Конституционния съд, е несъвместим с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Конституцията [на Полша, бел. моя].
Припомням, че чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека защитава т. нар. „право на справедлив процес“. Текстът на предложение 1-во гласи:
Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд*, създаден в съответствие със закона.
С решението си полският Конституционен съд реагира на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото Речкович срещу Полша (Reczkowicz vs Poland), по което ЕСПЧ констатира, че Дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша не се явява „съд, създаден със закон“, тъй като е лишена от безпристрастност и независимост, а е лишена, защото членовете ѝ се назначават от президента на републиката по предложение на полския Висш съдебен съвет (Krajowa Rada Sądownictwa или KRS), в който мнозинство имат членове, избрани не от съдии, а от друг орган на политическата власт – Сейма (долната камара на парламента).
За полския ВСС има практика на Съда на ЕС (решение по съединени дела C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18), където съдът обръща внимание на следното:
С тази уговорка, следните от споменатите от запитващата юрисдикция обстоятелства могат да са релевантни за целите на тази цялостна преценка: първо, обстоятелството, че KRS е конституиран в новия си състав чрез съкращаване на текущия четиригодишен мандат на дотогавашните му членове, второ, обстоятелството, че докато по-рано 15-те членове на KRS от съдийската квота са били избирани от колегите си магистрати, то понастоящем те се избират от една от структурите на законодателната власт измежду кандидати, които могат да се издигат от 2000 граждани или от 25 съдии, а тази реформа довежда до назначения, вследствие от които броят на членовете на KRS, които са пряко свързани с политическата власт или избрани от нея, достига 23 от общо 25-те членове на този орган, и трето, евентуалното наличие на споменатите от запитващата юрисдикция нередности в процедурата по назначаване на някои членове от новия състав на KRS, обстоятелство, което тя ще трябва в такъв случай да провери.
както и на
Освен това, като се има предвид, че както личи от преписката, с която разполага Съдът, решенията на президента на Републиката за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) не подлежат на съдебен контрол, запитващата юрисдикция следва да провери дали начинът, по който член 44, параграфи 1 и 1а от Закона за KRS определя в какви граници може да се обжалва решението на KRS, съдържащо преценката за всеки от кандидатите дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност в посочения съд, позволява да се осигури ефективен съдебен контрол върху въпросните решения на KRS, който да включва най-малкото проверка дали KRS не се е произнесъл при превишаване на правомощията си или при злоупотреба с власт, при неправилно прилагане на закона или при явна грешка в преценката (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 18 октомври 2018 г., Thiam с/у Франция, CE:ECHR:2018:1018JUD008001812, § 25 и 81).
С това свое решение Конституционният съд на Полша официално цементира политическото надмощие над съдебната власт. Нещо повече, той не само може да бъде наричан „зависим“ и „пристрастен“, но и неприкрито да действа и да се държи като такъв.
*Автентичният текст на Конвенцята на англисйки и френски използва понятието „трибунал“, за да укаже колко широко следва да се тълкува то.
Снимка – автор Adrian Grycuk, достъпна под лиценз CC BY-SA 3.0 PL , в Уикимедия
