Конституционно – ковид ограниченията в Германия са необходими и пропорционални

Ограничения на придвижването и контакта с други лица – диспозитив на решението на Германския федерален конституционен съд по конст. дела 1 BvR 781/21, 1 BvR 798/21, 1 BvR 805/21, 1 BvR 820/21, 1 BvR 854/21, 1 BvR 860/21 и 1 BvR 889/21:

Конституционната жалба в производството по 1 BvR 798/21 е оставена без уважение, доколкото е насочена срещу чл. 28b, ал. 1, изречение 1, точки 3 до 10, ал. 7 и чл. 28c от Закона за превенция и контрол на инфекциозните болести при хората (Infektionsschutzgesetz) в редакцията на Четвъртия закон за защита на населението в случай на епидемична ситуация с национално значение от 22 април 2021 г. (Държавен вестник, част I, стр. 802).
В останалата част конституционните жалби са отхвърлени [като неоснователни, бел. моя].

Водещи анотации от мотивите:

1. Ограниченията за напускане на жилището и контактите като мерки за борба с пандемията трябва да отговарят на общите конституционни изисквания за ограничаване на основните права във всяко отношение.

2. Основното право на свободно развитие на личността (член 2, ал. 1 от Основния закон) защитава интензивните връзки, подобни на семейните, дори отвъд защитата на брака и семейството. В проявлението си като всеобхватна обща свобода на действие това основно право защитава свободата на човек да се среща с всяко друго лице. В проявлението си като общо право на личността основното право дава защита срещу възпрепятстването на всякакви срещи с други хора и принуждаването на индивида да изпада в самота; възможността изобщо да се среща с други хора е от съществено значение за развитието на личността.

3. Член 2, параграф 2, изречение 2 във връзка с член 104, параграф 1 от Основния закон защитава дадената действителна физическа свобода на придвижване. От обективна страна тя предпоставя възможността за действително и правно възползване от нея; от субективна страна е достатъчно към нея да е насочена естествената воля [на индивида, бел. моя].

а. Свободата на придвижване може да бъде нарушена и от принуда, която е единствено с психологическо посредничество. То трябва да е сравнимо с пряко действаща физическа принуда по вид и степен.

b. Закон, който пряко и без допълнителен акт на прилагане се намесва в свободата на придвижване, може да отговаря на предвидените в член 2, ал. 2 и 3 и член 104, ал. 1, предложение 1-во от Основния закон ограничения [на правото на придвижване, бел. моя].

c. Обхватните ограничения на напускане на жилището са допустими само в случай на крайна опасност.

Сума сумарум, 1-ви сенат на германския федерален конституционен съд намира, че атакуваните ограничения на свободата на придвижване и контакта с други лица са съществени компоненти на защитната концепция, развита от законодателя в Закона за превенция и контрол на инфекциозните болести при хората. В своята цялост тя служи за защита на живота и здравето, както и за поддържане на функционираща здравна система като първостепенна грижа за общественото благосъстояние.

Следователно, разгледаните ограничения за контакт и дори за напускане на жилището, са били съвместими с Основния закон в условията на изключителна опасност от пандемията; по-специално те са били пропорционални въпреки тежестта на намесата. Доколкото в това производство са били оспорени други закондателни мерки за ограничаване на пандемията, като например ограниченията за посещение на развлекателни и културни обекти, магазини, места за спортуване и ресторанти, съдиите намират, че съответната конституционна жалба не е повдигната по допустим начин.

Решението [тук и като pdf] е постановено единодушно.

Снимка (илюстративна) – автор Mehr Demokratie достъпна под лиценз CC BY-SA 2.0 в платформата Flickr