Висшият адвокатски съвет (ВАдС) обсъжда принципно одобрение на инициатива за достоверни правни данни и сигурно използване на изкуствения интелект в правосъдието. Подкрепям идеята. Юристите работим всеки ден с текстове, за чиято автентичност се осланяме на правните издателства и правноинформационните системи. Същото се отнася за съдебната практика, за чиито актове често не можем (лесно) да установим дали са влезли в сила или са отменени.
Докладът поставя добра основа. Затова този коментар не търси какво липсва в него, а с какво може да бъде допълнен, за да стане инициативата още по-силна. За целта ползвам пример, който работи добре повече от две десетилетия: австрийската система RIS (Rechtsinformationssystem des Bundes – федерална правноинформационна система).
Съдържанието на доклада
Докладът очертава три направления: публична държавна база данни с проверени актуални и исторически редакции на нормативните актове; пълна публична база данни със съдебна практика; и правила за проверка, прозрачност и контрол върху системите с изкуствен интелект в правораздаването. Данните да са достъпни и в машинночетим формат, и чрез програмен интерфейс (API). Държавата гарантира достоверността на основните правни данни, а частните разработчици изграждат върху тях свои продукти.
Докладът казва и още нещо важно: консолидираните текстове не заменят обнародваните в „Държавен вестник“ и нямат самостоятелна нормативна сила – по подобие на EUR-Lex. Това е правилният принцип. EUR-Lex действа точно така: консолидираните текстове там са само за информация и нямат правно действие, а автентична е версията, публикувана в Официалния вестник на ЕС.
Идеята не е съвсем нова. Още през 1993 г. Министерският съвет решава да се изгради Национална правна информационна система, но това не се случва в предвидения обхват. През 2021 г. в Народното събрание е внесен законопроект, който задължава „Държавен вестник“ да поддържа раздел с консолидирани версии на всички действащи нормативни актове, но и от това не произтича нищо. В действащия Закон за „Държавен вестник“ (ЗДВ) такава разпоредба няма. Затова въпросът не е дали да имаме надеждна база с консолидирани текстове, а как да го постигнем.
Гаранция и удобство
Когато наричам даден нормативен акт „автентичен“, имам предвид две различни неща:
Текстът, който важи. Това е актът така, както е приет и обнародван. Неговата автентичност се гарантира от държавата и правото го казва ясно. Текстът на закона се удостоверява от председателя на Народното събрание; удостовереният текст е оригиналът, а всички други са преписи (чл. 34, т. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за нормативните актове – ЗНА). Обнародването трябва да възпроизвежда буквално удостоверения текст (чл. 40, ал. 1 ЗНА) и това се случва в „Държавен вестник“, който е официално издание (чл. 1, ал. 1 ЗДВ). Ако публикуваното се различава от приетото, поправката се прави незабавно (чл. 43, ал. 1 ЗНА), а действията на гражданите, извършени според обнародвания текст до влизането в сила на поправката, се смятат за правомерни, освен ако грешката е очевидна (чл. 45, ал. 1 ЗНА). Това е гаранция в пълния смисъл: има кой да отговаря и има правило какво става при грешка.
Текстът, с който работим. Това е консолидираният текст: законът с всичките му изменения, събрани на едно място към избрана дата. Той не е акт и не се обнародва като такъв. Удобството е голямо, защото никой не чете закон през всички закони, които са го изменяли и допълвали. Но това удобство не съдържа гаранция за автентичност. Освен това засега то се осигурява само от частните правноинформационни продукти.
Интересен и заслужаващ изследване тук е примерът на Австрия, която урежда двете значения на автентичност по законодателен път. Законът за Bundesgesetzblatt (BGBlG) – австрийският аналог на ЗДВ, в сила от 1 януари 2004 г., изисква документите с обнародваните актове да са във формат с „възходяща съвместимост“ (Aufwärtskompatibilität), т.е. такъв, който остава четим и с бъдещите версии на програмите, да са създадени по надежден процес и да са подписани с електронен подпис. След подписването те не могат да се променят, а след публикуването – да се изтриват (§ 8, ал. 1 и 2). От всеки такъв документ се изготвят най-малко три резервни копия и четири заверени преписа, от които по едно копие и заверен препис се съхраняват в Държавния архив и Националната библиотека, а по един заверен препис се пази в Парламентарната библиотека (§ 8, ал. 3).
За правилността и пълнотата на данните, които служат само за информация за австрийското право, не се носи отговорност (§ 13 BGBlG). В тази категория попада и консолидираното федерално право (Bundesrecht konsolidiert), което RIS изрично определя като неавтентично.
Австрийският пример ни показва, че между „гарантирана автентичност на правото“ и „удобен достъп до правото без гаранция за автентичност“ има няколко стъпала. Затова въпросът към инициативата на ВАдС не е дали да има гаранция за автентичността, а с какъв ангажимент да бъде обезпечено удобството на достъпа:
- Само удобство. Консолидираните законови текстове се изготвят и поддържат от „държавата“, но тя не носи отговорност за правилността и пълнотата им. Така е в Австрия (§ 13 BGBlG) и в EUR-Lex, където върху всеки консолидиран текст стои бележка, че той служи само за информация и няма правно действие, институциите на Съюза не носят отговорност за съдържанието му, а автентична е версията в „Официален вестник на ЕС“ (чл. 1, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 216/2013).
- Удобство с обещание за дължима грижа. Държавата не гарантира автентичността на текста, но обещава как ще се грижи за него: срок за актуализиране, ясно означена дата на редакцията, препратка към всяко изменение, канал за сигнали за грешки и видим лог (дневник) на измененията и поправките. По-смела форма би било правило по образец на чл. 45, ал. 1 ЗНА: който добросъвестно е разчитал на официалния консолидиран текст, да не търпи вреда от грешка в него. Така получаваме онова, от което реално имаме нужда, без консолидираният текст да става закон: съдът и гражданите продължават да се ръководят от обнародвания акт.
- Официален консолидиран текст за избрани актове. BGBlG познава т. нар. „повторно обнародване“ (Wiederverlautbarung) на федерален закон, което се обявява в самия Bundesgesetzblatt (§ 3, т. 2). Това не е консолидиран текст за информация, а обнародване на закона в действащата му редакция, от канцлера заедно с компетентните министри (чл. 49a, ал. 1 от австрийската конституция, B-VG). С него могат да се поправят остарели термини, правопис и препратки, да се отбележи, че разпоредби, отменени от по-късни актове или станали безпредметни, вече не важат, да се преномерират членовете и алинеите, а действащите преходни разпоредби и все още приложимите по-стари редакции да се съберат с посочване на обхвата им (ал. 2). Освен ако не е предвидено друго, повторното обнародване влиза в сила с изтичането на деня на обнародването (ал. 3). Конституционният съд може да го отмени като противоконституционно (§ 3, т. 4 BGBlG; чл. 139a B-VG). ЗНА не урежда такъв механизъм.
Докладът на ВАдС вече е избрал първото стъпало: консолидираните текстове са удобство без самостоятелна нормативна сила (т. 3.1, по подобие на EUR-Lex). Може да добави второто – скромно, евтино и много полезно на практика – и да остави третото отворено за избрани кодекси или закони.
Какво още може да влезе в доклада
1. Електронният „Държавен вестник“ като автентичен текст. Според ЗДВ при несъответствие между печатното издание и изданието в интернет правно значение има печатното (чл. 3, ал. 2); изключение са приложенията по чл. 6, чието обнародване само в интернет има същото значение като печатното. Тоест най-ниското стъпало – самият „Държавен вестник“ – още не е автентичен в електронен вид. Австрия го е направила от 2004 г., а Европейският съюз – от 1 юли 2013 г. (Регламент (ЕС) № 216/2013, чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1: електронното издание се публикува при условия, които гарантират автентичността, целостта и неизменимостта му). Консолидираният текст е толкова надежден, колкото е надежден текстът, от който е събран. Затова естествената първа стъпка е електронно издание с електронен подпис, което не се променя след публикуването. Австрия добавя и съхраняване извън издателя: резервни копия и заверени разпечатки за Държавния архив, Националната библиотека и библиотеката на парламента (§ 8, ал. 3 BGBlG). ЗДВ урежда съхраняването на екземпляри в самата редакция (чл. 8, т. 2).
2. Данните, от които юристите имаме нужда към конкретна дата. В RIS всяка консолидирана норма носи дата на редакцията („Fassung vom …“), списък на изменителните актове с препратки към обнародването и към законодателните материали, а за отделна разпоредба – дата на влизане в сила и дата на отпадане. Това е точно информацията, с която установяваме кой текст е важал към датата на правоотношението. Предлага се и у нас, но само от доставчиците на правноинформационни системи – понякога с грешки, водещи до катастрофални последици. Тази дейност е подходяща за поемане от държавата.
3. Един оператор и ясно разписани роли. В Австрия една служба – Службата на министър-председателя (Bundeskanzleramt) – издава обвързващия вестник и изготвя консолидираните текстове. Докладът на ВАдС предвижда данните да се набират от Народното събрание, Конституционния съд, Министерския съвет, министерствата и съдилищата. При нас единна входна врата вече съществува: актовете за обнародване минават през редакцията на „Държавен вестник“, която води публичен входящ регистър на исканията (чл. 10, ал. 1 и 3 ЗДВ). В официалния раздел се обнародват и решенията на Конституционния съд, и решенията на ВАС, с които се отменят нормативни актове на Министерския съвет и на министрите (чл. 4, ал. 1, т. 6 и 11 ЗДВ). Тоест данните, от които се изгражда консолидираният текст, вече тръгват от едно място. Остава да се реши кой ги събира в консолидиран вид. Редакцията на „Държавен вестник“ е дирекция към Народното събрание (чл. 2 ЗДВ), а значителна част от подзаконовите актове идват от изпълнителната власт, затова ролите си струва да се разпишат изрично. Добра основа за проследимост дава и самият ЗНА: нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба (чл. 11, ал. 3).
4. Ясен обхват – на актовете и на съдебната практика. Не всички нормативни актове се обнародват в „Държавен вестник“: общинските наредби се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината (чл. 37, ал. 3 ЗНА). Ако базата трябва да обхваща „всички нормативни актове“, този допълнителен слой ще изисква отделно решение. RIS има отделни раздели за федералното право, правото на федералните единици (Länder), районите (Bezirke) и общините (Gemeinden), а за някои общини от 1 юли 2025 г. е и мястото на правно обвързващото обнародване.
Същото важи за съдебната практика. Австрийската система не обещава „пълна“ база, а ясно описана такава. Прегледът на RIS посочва за всеки съд от кога и в какъв обем се публикуват решенията: на Върховния административен съд (VwGH) – от 1990 г., на Федералния административен съд (BVwG) – от 2014 г., а на Конституционния съд (VfGH) – по подбор. Решенията на Върховния съд (OGH) са в базата изцяло от 1991 г. Задължението за публикуване е записано в законите на отделните съдилища; например за OGH то е формулирано „според техническите и документалните възможности“. При „пълна база със съдебната практика“ (т. 3.2 от доклада) работната група може да определи минимален обхват по съд и по период и да публикува декларация за обхвата. Така юристите ще знаем какво сме или не сме намерили, а големите езикови модели (ИИ) ще знаят до какво имат достъп.
5. Правилата, които вече са написани. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗДВ от 2021 г. предлагаше при несъответствие между обнародвания и консолидирания текст да е валиден обнародваният (нов чл. 6, ал. 3) и определяше двуседмичен срок за публикуване на консолидираните версии (нов чл. 6, ал. 4). Правилото за предимство на обнародвания текст вече е в ЗДВ за печатното и електронното издание (чл. 3, ал. 2). Двете правила са готова отправна точка. А законодателната техника не е непозната: Порталът за обществени консултации е определен в ЗНА като „централна, публична уеб-базирана информационна система“ със срокове за публикуване (§ 1 от допълнителните разпоредби; чл. 26, ал. 3–5).
В заключение
Държавата вече гарантира текста на закона – в ЗНА и в ЗДВ. Висшият адвокатски съвет може да поиска тази гаранция да получи електронна форма и да бъде обвързана с ясно обещание за удобство на достъпа до нормативната база.
Така току-виж сме създали по-добър, лесен и удобен достъп до закона, а България се превърнала в пример за подражание другаде в Европа и по света.
Източници
- Доклад на ВАдС „Относно принципно одобрение на инициатива на Висшия адвокатски съвет за достоверни правни данни и сигурно използване на изкуствения интелект в правосъдието“, 10.11.2026 г.
- Закон за нормативните актове (последно изменение – ДВ, бр. 30 от 2026 г.) и Закон за „Държавен вестник“ (последно изменение – ДВ, бр. 108 от 2023 г.).
- „Проект: „Държавен вестник“ да открие секция „Консолидирани версии“ на всички нормативни актове“, 23.04.2021 г., De Fakto.
- Bundesgesetzblattgesetz (BGBlG), RIS, Bundesrecht konsolidiert, Fassung vom 12.11.2026: ris.bka.gv.at
- RIS, Judikatur – Übersicht: ris.bka.gv.at; RIS, Justiz – Kontakt: ris.bka.gv.at
- Bundeskanzleramt, Rechtsinformation (RIS): bundeskanzleramt.gv.at
- Bundes-Verfassungsgesetz (B-VG), чл. 49a (Wiederverlautbarung), RIS, Bundesrecht konsolidiert, Fassung vom 13.11.2026: ris.bka.gv.at
- Консолидиран текст на Регламент (ЕС) № 216/2013, EUR-Lex, 14.03.2024 г.
- Регламент (ЕС) № 216/2013 на Съвета относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз, EUR-Lex.
- Европейски портал e-Justice, национална съдебна практика – Австрия: e-justice.europa.eu