ГЕРБ не пожелаха да чуят имената на подслушваните протестиращи в НС

В последното заседание на 46-ото Народно събрание депутатите на ГЕРБ напускат преди изчитането на имената на подслушваните в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Мотивът – решението имената на подслушваните да се изчетат при условията на закрито заседание, тъй като представлявали класифицирана информация.

Конкретно, Александър Ненков от ГЕРБ казал:

Причината да бъде закрито заседанието показва, че някой не иска да се стигне до цялата истина. Ако имаха информация, че са подслушвани отделни политически лидери и протестиращи, те щяха да са първите, които да запознаят обществото, но уви това се оказа един голям балон, който се спука.

В тази връзка ви припомням проведното на 28.07.2021 г. пленарно заседание на Народното събрание, в което е изслушван министъра на вътрешните работи, включително и за подслушването по време на протестите (линк към стенограмата).

В същото онова заседание не кой да е, а тъкмо Александър Ненков от ГЕРБ прави следното предложение:

Добре, процедура по-скоро, не е по начина на водене. Имам конкретно предложение. Ако залата прецени, че може да го приеме и да възприеме моето предложение.
Господин Рашков, аз знаех какво ще отговорите на този въпрос и в тази връзка предлагам на основание чл. 50, ал. 2 да изключим микрофоните и телевизиите и да преминем към закрито заседание. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Защото Вие много угодно се измъквате през последните седмици с две неща. Първо, че Вие няма как и чакаме някаква хипотетична комисия, пред която да предоставите отговор на моя много прост въпрос, на който нямаше нужда да обяснявате 12 минути, а да ми кажете има примерно 32 лица – политици петима, и това са тези хора.
Ако не може да го кажете пред камерите, тъй като това е Вашето основание – едното, тогава моля, госпожо Председател, да допуснете на гласуване по чл. 50, ал. 2 да се премине към закрито заседание. Мисля, че всеки един народен представител, а и обществото има нужда да чуе отговора на моя точен и конкретен въпрос. И не се измъквайте с това, че, видите ли, в тази комисия ще предоставите тази информация. Ами Вие утре може да не сте министър и това просто си остава някак си в историята назад във времето и то пряко повлия на последните парламентарни избори. Това е проблемът. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Та, така. Веднъж изчитането на имената на подслушваните в закрито заседание е ок, друг път не е. Последователна позиция, типично като за ГЕРБ.

ГЕРБ не пожелаха да чуят имената на подслушваните протестиращи в НС 1

Заглавна снимка – скрийншот от видео, публикувано на Фейсбук страницата на „Отровното трио“

Може ли прокуратурата да контролира министерствата?

Много е симпатично как Върховна административна прокуратура изискала информация от служебния здравен министър относно какви действия се предприемат за ограничаване на разпространението на вируса в страната.

Въпросът, който веднага възниква, е „има ли прокуратурата такова правомощие въобще?“

По скромното ми мнение – не, няма.

Въпросното искане е основано на чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи:

Чл. 145. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;

Какви обаче са „предвидените в закона функции“?

Това могат да бъдат само правомощията по чл. 127 от Конституцията, който гласи:

Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

А че това могат да са само тези правомощия, знаем от няколко произнасяния на Конституционния съд, включително от придобилото известност напоследък Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г., което главният прокурор обича да цитира в своя полза, изтъквайки какво Народното събрание може или не може да го пита в светлината на принципа на разделението на властите.

В мотивите на въпросното решение на Конституционния съд четем:

В чл. 127 от Конституцията са посочени функциите на прокуратурата и способите за тяхната реализация, като основното в дейността ѝ, която конституционният законодател ѝ възлага, е да следи за спазването на законността при строго определени граници, очертани от способите, съдържащи се в чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията.

Това е, друго няма. Всичко останало са носталгия и непреживяни въжделения по съществувалия по времето на Народна република България „общ надзор за законност“ на прокуратурата съгласно чл. 133 от „Живковската“ конституция със съдържание:

Член 133
(1) Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.
(2) Прокуратурата защищава правата и законните интереси на гражданите. Тя организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и суверенитета на Република България, както и нейните политически и стопански интереси.
(4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на противозаконните актове и за възстановяване на нарушените права.

Та, колкото и на прокуратурата да ѝ се иска, включително да ѝ се иска да си прави евтин пиар, тя не може да контролира изпълнителната власт, като ѝ изисква подобни отчети. Това е така, защото това е територия, запазена за директно избраните в Народното събрание народни представители. Те могат да осъществяват парламентарен контрол, да се възползват от процедурата на „питане“ и да получават отговори на поставени от тях въпроси. Така е предвидено в Конституцията, където подобни правомощия на прокуратурата няма.

Изпращането на подобни искания и разтръбяването им на сайта на ПРБ не само издава незачитане на основния закон и залегналия в него принцип за разделение на властите от страна на държавното обвинение, но и поставя на дневен ред риторичния въпрос дали това е резултат от некомпетентност или все пак се касае за открита провокация към конституционния порядък в нашата република.

Снимка – скрийншот от Google Street View

Разделението на властите е добро само ако ми върши работа

До тази фраза горе-долу може да се сведе внесеното днес искане на главния прокурор, с което атакува чл. 24 и 86, ал. 1 и 4 от Правилника за организация и действие на Народното събрание (ПОДНС) пред Конституционния съд – с тези текстове се въвеждал един вид парламентарен контрол на законодателната власт над съдебната, което на свой ред било в нарушение на предвиденото в Конституцията ни разделение на властите. Знаете, че разделението на властите му стана любима тема и с нейна помощ успя да отклони повечето (несъстоятелни) въпроси, зададени му в заседанието на комисията по конституционни и правни въпроси миналия петък. В искането си главният прокурор се позовава на Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г. (относно обхвата на израза „други доклади на главния прокурор“ по смисъла на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията).

Въпросното решение е много интересно откъм развитите в него следни мотиви:

„Правомощието в чл. 84, т. 16 на Народното събрание се основава на разбирането за въвеждане на повече прозрачност и отчетност на независимата съдебна власт, която се характеризира със своята самостоятелност и отделеност от другите две власти и с независимост на нейните органи.“

„Чрез обсъждане на годишните доклади се създават предпоставки за ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на съдържащия се анализ на дейността по разследването на престъпленията, на степента на латентност на определени престъпни посегателства, съдебната практика по наказателни дела, установени общи и специфични криминогенни фактори, кадрова обезпеченост и други обстоятелства, имащи отношение към противодействието на престъпността, с оглед усъвършенстване на законодателството при спазване на принципа на разделение на властите. Въведеното от конституционния законодател обсъждане от Народното събрание на годишните доклади е легитимна форма за постигане на публичност, на повече прозрачност и информираност относно дейността на органите на съдебната власт, проявление на специфичната проверка на съдебната власт от демократичната общност чрез политическите ѝ представители. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима, което обаче не изключва отчетността ѝ.“

Трите власти не са изолирани, а си взаимодействат и конституционният законодател е задължен да осигурява механизми за тяхното балансиране, така че правата на индивида да бъдат защитени. Взаимното въздържане и контрол не допускат както навлизане в присъщата компетентност, така и размиване в отговорността за осъществяване на конституционно възложените дейности.“

„Сътрудничеството между властите е гаранция не само за прозрачност в работата, но и за напредък в борбата с престъпността.“

„В сложния комплекс на сътрудничество между държавни органи и взаимно сдържане Народното събрание като орган, формиращ наказателната политика, разполага и с необходимите средства за наблюдение и проверка на другите власти в тази сфера. Тези средства обаче в съответствие с принципа за разделение на властите не могат да бъдат от такова естество, че да позволят навлизане в същността на компетентност на съдебната власт, чието предназначение е осъществяване на правозащитната функция на държавата, и в частност – в компетентността на прокуратурата да следи за спазването на законността чрез конституционно предписаните способи в чл. 127 от Конституцията. Основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт.“

„Народното събрание не само формира държавната политика за противодействие на престъпността, но и разполага с възможност за балансиране на дейността на държавните органи, предназначени да я осъществяват, включително и да се информира за постигнатите в този процес резултати чрез конституционно предвидените аналитични доклади по тема в рамките на очертания от Конституцията предмет (изречение второ на чл. 84, т. 16).
В конкретния случай Конституционният съд не се отклонява от своето разбиране в унисон с цитираното тълкувателно Решение № 8/2005 г., че по отношение на органите на съдебната власт правомощията на Народното събрание, свързани с наблюдение и анализ на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността, не бива да се отъждествяват с класическите форми на парламентарен контрол, присъщи за взаимоотношенията между законодателна и изпълнителна власт, защото би довело до такава намеса, която променя фундамента, върху който е изграден конституционният модел на държавата.“

Какво гласят текстовете на атакуваните от главния прокурор разпоредби на парламентарния правилник?

Чл. 24 Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.

Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.

(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада.

Какъв е големият проблем на главния прокурор? Че веднъж на 3 месеца ще участва в обсъждане на дейността на прокуратурата? Че НС може да му прави препоръки? Най-вероятно е това.

Но не служат ли тези разпоредби от парламентарния правилник тъкмо за постигане на повече прозрачност и отчетност на прокуратурата и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството ѝ с Народното събрание – все допустими, че и желани, цели според Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС по к.д. № 15 / 2016 г.? Аз смятам, че е точно така, но окончателното произнасяне ще е на КС.

За финал ви обръщам внимание на част от концепцията, която настоящият главен прокурор представи в хода на назначаването си за този пост. Същата, според описанието ѝ на сайта на ВСС „предлага актуален и задълбочен поглед за развитието на Прокуратурата на Република България (ПРБ), съобразен с констатациите и препоръките в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в Доклада от независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост от 15.12.2016 г., както и със Становището на Европейската комисия за демокрация чрез право относно Закона за съдебната власт и Становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори.“

Та, на стр. 13 от концепцията четем:

Ще продължа да следвам и доразвивам въведените и активно ползвани форми на отчетност на главния прокурор, не само пред Висшия съдебен съвет, а и пред обществото – чрез периодични доклади по значими въпроси на противодействието на престъпността и корупцията и необходимостта от законодателни изменения в тази насока пред съответните комисии на Народното събрание и чрез използване на нови форми на публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най-вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, с оглед засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането, при стриктно съблюдаване на правата на гражданите.“

Ако Конституционният съд допусне искането и прецени, че в заседанието по така образуваното дело трябва да участва и главният прокурор като заинтересувана страна, ще е много забавно да го питат кога е бил искрен – с представянето на концепцията си или с подаването на искане до КС.

Снимка – скрийншот от Google Street View

Нужен ли ни е изобщо главен прокурор?

Достигнат е политическият и правен максимум на „отчетност“ на главния прокурор с оглед конституционните текстове и практиката на Конституционния съд.

Изслушванията пред парламента или правната му комисия са важни, но за целта трябва и депутатите да са по-подготвени.

В последното си изслучване главният прокурор имаше 2 опорни точки, които депутатите за съжаление не съумяха да преодолеят:

  1. Не знае, не иска да знае и не е длъжен да знае нищо по конкретни дела, тъй като те си имат наблюдаващи прокурори, а той е само административен ръководител на административни ръководители и
  2. Депутатите нямат право да го подлагат на парламентарен контрол, защото това противоречи на Конституцията в частта за разделението на властите

Никой не го попита защо прокуратурата избирателно и на какви основания, по какви критерии, избира кога да споделя следствена информация и кога да се пази зад щита на разделение на властите, защо по едни дела много жертвоготовно се споделя информация, какъвот е примерът с т.нар. „президентски СРС-та“, а по други изобщо не става ясно кой какво е казал, какви стъпки са предприети, какъвто е контрапримерът с кюлчетата и въпроса коя е Мата Хари.

Излиза, че прокуратурата е безотчетна за актовете си, особено за онези в досъдебното производство, което не е публично, и в което съдът има само ограничена роля. Единствено прокуратурата, която се представлява от главния прокурор, може да реши дали да направи нещо или не, като за това никой в държавното обвинение не носи никаква обществена отговорност.

Спорно е доколко отговорност може да се постигне във Висшия съдебен съвет (ВСС), тъй като от дебатите в Пленума му, дали е правен анализ на специализираното правосъдие или не, разбрахме, че съдии не могат да се месят в делата на прокурори и обратно, а Прокуроската колегия на ВСС е изцяло доминирана от главния прокурор, който е неин председател. Там няма дебат и различни мнения. Решението е избор на юристи-немагистрати във ВСС, които да не са подвластни на главния прокурор.

Цялото ми участие в БНР -> тук.

Снимка – Ани Петрова / БНР

Авторско право, плагиатство и политика

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за

  • интелектуална собственост и авторскоправна закрила
  • плагиатството в академичната сфера
  • възможното развитие след подадените сигнали до ръководството на Софийския университет срещу д-р Петър Илиев.

Цялото видео:

Прокурорската практика за разкриване на следствена информация е проблемна

Знаете, че резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона. Пише го в чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Знаете, че, който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Пише го в чл. 145а от Наказателния кодекс (НК).

Знаете, че на сайта на прокуратурата неколкократно е разгласявана събрана чрез специални разузнавателни средства (СРС) информация, като са разгласявани и осъществени чрез наблюдение и прихващане на електронни съобщения, т. е. чрез подслушване на телефонни разговори, записи.

Задава се въпросът дали и кой носи наказателна отговорност при разгласяване на получена чрез СРС информация, когато същата не служи за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност.

Знаете, че този въпрос бе част от доклада на вътрешния министър Бойко Рашков, внесен от министъра на правосъдието Янаки Стоилов като предложение за предсрочно отстраняване на главния прокурор от длъжност.

Знаете опорката, развивана от разни представители на прокуратурата, в това число от самия главен прокурор, че се разгласявали не СРС-та или информация от СРС-та, а веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатиране на СРС-та. Това било допустимо с акт на „наблюдаващия прокурор“ съобразно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който наблюдаващ прокурор единствен преценявал дали и в какъв обем да разгласи въпросната информация.

Може би знаете и опорката, че веднъж превърнати във ВДС и включени в общата съвкупност на доказателствените материали, използването на записите и изобщо резултатите от СРС вече не се съобразявало с разпоредбите на ЗСРС, а с онези на НПК и конкретно на посочения по-горе чл. 198.

По този въпрос имало практика на ВКС и дори Тълкувателно решение на този съд.

Така ли е наистина?

Не съвсем.

Налице е Решение No 464 от 28.05.2007 г. по н.д. No 234/2007 г. III н.о. на ВКС, с докладчик съдия Павлина Панова, което в свои изявления споменава и самият главен прокурор, но то е с напълно различен и неотносим към въпроса за разгласяване на ВДС предмет.

Конкретно, пред ВКС е атакуван осъдителен акт, за чието постановяване двете предходни инстанции се позовават на приети по делото доказателства, които обаче не са били достъпни за подсъдимия, поради което той не е успял да организира своята защита. Това е така, защото въпросните доказателства са такива, придобити чрез СРС, които според първата и въззивната инстанции представлявали класифицирана информация и поради това приобщаването им в хода на съдебното следствие се осъществило, след като съдът отстранил всички присъстващи от залата. Според ВКС това приобщаване в отсъствието на подсъдимия не намира опора в НПК, поради което се явява особено съществено нарушение на правото на защита на последния. Приобщаването на доказателства, включително на такива, придобити чрез СРС, казва върховният съд, става по реда на НПК при спазване на всички основни начала на наказателния процес, вкл. и на изискването за равнопоставеност на страните. Тези принципи изключват възможността въпросите, касаещи виновността или обоснованото предположение за участие в престъплението, да се решават въз основа на доказателствени материали, които не са известни на страните (в случая на подсъдимия).

Както може да видите и в самото решение, линкнато по-горе, нищо в него не се отнася до разгласяване на доказателствен материал. Извличането от него на някаква подкрепа за прокурорската теза може да е в резултат единствено на граничещо с абсурда превратно тълкуване.

Налице е и Определение No 2 от 15.04.2021 г. по тълк. д. No 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Общо събрание на Наказателна Колегия (ОСНК), с което се отклонява искане на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл.198, ал.1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?
1.1 Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?
1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

Накратко, искането се отклонява, защото развитият в същото проблем не съществува в СЪДЕБНАТА практика. Това е така, защото въпросният проблем е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. ВКС на свой ред няма правомощие да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата. Последното, обаче, попада в правомощието на главния прокурор да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. С други думи, търсеният с искането на Висшия адвокатски съвет ефект би могъл да се постигне чрез издаване от главния прокурор на методическо ръководство по приложението на чл. 198, ал.1 от НПК.

Както отново можете да се убедите, и този съдебен акт не подкрепя тезата на прокуратурата. От него, обаче, става ясно друго – главен прокурор не е издавал общозадължително указание за правилното и законосъобразно прилагане на чл. 198 НПК, т. е. как прокурорите да разгласяват материали по разследването без с това да нарушават закона.

Само за пълнота ще кажа, че има няколко (влезли в сила) решения на окръжни и апелативни съдилища по граждански дела за обезщетения, вследствие разгласяване на доказателствени материали, по които прокуратурата е осъдена.

Такова е Решение No 2672 от 16.11.2018 г. по в.г.д. No 1597/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, по известното дело за „бебето във фризера“. С него въпросната съдебна инстанция в мотивите си приема, че гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко публичното разгласяване на получени чрез СРС доказателства е в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗСРС, НО ПУБЛИЧНОТО ИМ ОГЛАСЯВАНЕ ПО НЕПРИКЛЮЧИЛО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ОПРЕДЕЛЕНО Е ПРОТИВОПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЕЛИКТА. Вредата, допълва Апелативният съд, е особено тежка, тъй като информацията, внушаваща, че лекари са убили новородено дете, изхожда от авторитетна държавна институция, каквато е прокуратурата.

Как въпросът с избирателното разгласяване на следствена информация, особено получена чрез СРС, стои от наказателноправна страна, ще разберем, когато някой смел редови прокурор не само реши да разследва свой колега (а при достатъчно данни дори главния прокурор), но и внесе обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 145а от НК и го поддържа пред съда.

Дотогава, с оглед монопола на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, само ще обсъждаме абсурдните действия и бездействия на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, с което максимум да им накривим каскета.

Снимка: автор Тихомира Методиева – Тихич

Правосъдие без каскет 07.10.2020 – адв. Емил А. Георгиев

Доста интересни неща научихме покрай дебата за България в Европарламента. Така разбрахме, че във връзка с резолюцията и дебата членовете на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) са задали важни въпроси на нашата прокуратура, а тя е отговорила.

От тези отговори разбрахме, че Борисов е разпитан за Барселона. Но къде ги видяхме тези въпроси и отговори на първо място? На сайта на прокуратурата ли? Неее, видяхме ги сайта на Европарламента, на комисията LIBE.

Не е ли странно това, все пак става дума за съществени въпроси от обществен интерес, нали така? Как мислите, защо прокуратурата, която уж все е много загрижена да информира българските граждани и се позовава на чл. 41 от конституцията, не съобщи на обществото, че е разпитала Борисов за Барселона?

Как мислите – това има ли общо с практиката на държавното обвинение да разкрива доказателствен материал по някои проверки или дела, а да мълчи по други?

Възможно ли е да е въпрос на прокурорска независимост? Главният прокурор все говори за нея и много я отстоява. Разкриването на доказателствения материал, казва, става само с разрешение на наблюдаващия прокурор. А наблюдаващите прокурори, това е известно, са върхът на копието на прокурорската независимост.

Но последователен ли е Иван Гешев, като твърди как отстоява независимостта на институцията си срещу “политици”, а от друга страна се огъва пред евродепутатите? Те нали също са политици? Избрани в избори политици, нали така? Как мислите – защо на тях отговaря и то изчерпателно? Възможно ли да им отговаря, защото го питат? И да не отговаря на никой у нас, тук, защото няма кой да го попита? Как мислите, възможно ли е?

Ето затова сме тук, затова искаме оставката му. Затова и по-късно ще идем пред ВСС, това е органът избрал Гешев и органът, който може да прекрати мандата му предсрочно. Ще идем, за да им кажем, че искаме нито повече, но и не по-малко, от правосъдие за всеки! Благодаря ви!

Снимка (C) Tihomira Metodieva Tihich

 

Митинг-концерт „Бъдеще за младите“ реч на Емил Георгиев

Правосъдие ли е да има сарай в Росенец?

Правосъдие ли е подпорният хотел на Алепу?

Има ли правосъдие без независим съд?

Независим ли е съдът, когато съдебната власт се управлява от орган, в който мнозинството е на прокурори и политически избрана квота?

Затова, каквото и да правим, трябва минава през изменение в системата – иначе ще продължават и сараите и подпорните хотели и главните прокурори, които обслужват по калъп.

Защото искаме бъдеще, за което ни е нужна сигурност. Нея можем да получим само от правосъдието, на чийто връх стои независимият съд.

Искаме една по-добра България, в която всички ние да живеем, децата ни да учат и играят и родителите ни да стареят в достойнство.

Гарантът за това е правосъдието. Затова и искаме нито повече, нито по-малко, от правосъдие за всеки!

Снимка (C) Вяра Пейчева

 

Нова Конституция и ВНС

С Велислав Величков, Пепи Кънчев и Росен Рашков от Инициатива „Правосъдие за всеки“ обсъждаме темата „Нова Конституция и ВНС, какво да очакваме на 02 септември 2020“ на Орлов мост.

Включена е и част от дискусията с гражданите, която счетохме, че е по темата.

Цялото видео:

 

Фигурата на главния прокурор – сравнителен анализ

Представям сравнителен анализ за фигурата на Главния прокурор в някои европейски държави на конференцията на Инициатива „Правосъдие за всеки“, посветена на конституционната реформа в съдебната система.

София, 29 юли 2020 г.

Видео от събитието: