Авторско право, плагиатство и политика

Разговор с Асен Генов в неговия „Контракоментар“ за

  • интелектуална собственост и авторскоправна закрила
  • плагиатството в академичната сфера
  • възможното развитие след подадените сигнали до ръководството на Софийския университет срещу д-р Петър Илиев.

Цялото видео:

Прокурорската практика за разкриване на следствена информация е проблемна

Знаете, че резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона. Пише го в чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Знаете, че, който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Пише го в чл. 145а от Наказателния кодекс (НК).

Знаете, че на сайта на прокуратурата неколкократно е разгласявана събрана чрез специални разузнавателни средства (СРС) информация, като са разгласявани и осъществени чрез наблюдение и прихващане на електронни съобщения, т. е. чрез подслушване на телефонни разговори, записи.

Задава се въпросът дали и кой носи наказателна отговорност при разгласяване на получена чрез СРС информация, когато същата не служи за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност.

Знаете, че този въпрос бе част от доклада на вътрешния министър Бойко Рашков, внесен от министъра на правосъдието Янаки Стоилов като предложение за предсрочно отстраняване на главния прокурор от длъжност.

Знаете опорката, развивана от разни представители на прокуратурата, в това число от самия главен прокурор, че се разгласявали не СРС-та или информация от СРС-та, а веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатиране на СРС-та. Това било допустимо с акт на „наблюдаващия прокурор“ съобразно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който наблюдаващ прокурор единствен преценявал дали и в какъв обем да разгласи въпросната информация.

Може би знаете и опорката, че веднъж превърнати във ВДС и включени в общата съвкупност на доказателствените материали, използването на записите и изобщо резултатите от СРС вече не се съобразявало с разпоредбите на ЗСРС, а с онези на НПК и конкретно на посочения по-горе чл. 198.

По този въпрос имало практика на ВКС и дори Тълкувателно решение на този съд.

Така ли е наистина?

Не съвсем.

Налице е Решение No 464 от 28.05.2007 г. по н.д. No 234/2007 г. III н.о. на ВКС, с докладчик съдия Павлина Панова, което в свои изявления споменава и самият главен прокурор, но то е с напълно различен и неотносим към въпроса за разгласяване на ВДС предмет.

Конкретно, пред ВКС е атакуван осъдителен акт, за чието постановяване двете предходни инстанции се позовават на приети по делото доказателства, които обаче не са били достъпни за подсъдимия, поради което той не е успял да организира своята защита. Това е така, защото въпросните доказателства са такива, придобити чрез СРС, които според първата и въззивната инстанции представлявали класифицирана информация и поради това приобщаването им в хода на съдебното следствие се осъществило, след като съдът отстранил всички присъстващи от залата. Според ВКС това приобщаване в отсъствието на подсъдимия не намира опора в НПК, поради което се явява особено съществено нарушение на правото на защита на последния. Приобщаването на доказателства, включително на такива, придобити чрез СРС, казва върховният съд, става по реда на НПК при спазване на всички основни начала на наказателния процес, вкл. и на изискването за равнопоставеност на страните. Тези принципи изключват възможността въпросите, касаещи виновността или обоснованото предположение за участие в престъплението, да се решават въз основа на доказателствени материали, които не са известни на страните (в случая на подсъдимия).

Както може да видите и в самото решение, линкнато по-горе, нищо в него не се отнася до разгласяване на доказателствен материал. Извличането от него на някаква подкрепа за прокурорската теза може да е в резултат единствено на граничещо с абсурда превратно тълкуване.

Налице е и Определение No 2 от 15.04.2021 г. по тълк. д. No 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Общо събрание на Наказателна Колегия (ОСНК), с което се отклонява искане на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл.198, ал.1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?
1.1 Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?
1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

Накратко, искането се отклонява, защото развитият в същото проблем не съществува в СЪДЕБНАТА практика. Това е така, защото въпросният проблем е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. ВКС на свой ред няма правомощие да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата. Последното, обаче, попада в правомощието на главния прокурор да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. С други думи, търсеният с искането на Висшия адвокатски съвет ефект би могъл да се постигне чрез издаване от главния прокурор на методическо ръководство по приложението на чл. 198, ал.1 от НПК.

Както отново можете да се убедите, и този съдебен акт не подкрепя тезата на прокуратурата. От него, обаче, става ясно друго – главен прокурор не е издавал общозадължително указание за правилното и законосъобразно прилагане на чл. 198 НПК, т. е. как прокурорите да разгласяват материали по разследването без с това да нарушават закона.

Само за пълнота ще кажа, че има няколко (влезли в сила) решения на окръжни и апелативни съдилища по граждански дела за обезщетения, вследствие разгласяване на доказателствени материали, по които прокуратурата е осъдена.

Такова е Решение No 2672 от 16.11.2018 г. по в.г.д. No 1597/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, по известното дело за „бебето във фризера“. С него въпросната съдебна инстанция в мотивите си приема, че гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко публичното разгласяване на получени чрез СРС доказателства е в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗСРС, НО ПУБЛИЧНОТО ИМ ОГЛАСЯВАНЕ ПО НЕПРИКЛЮЧИЛО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ОПРЕДЕЛЕНО Е ПРОТИВОПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЕЛИКТА. Вредата, допълва Апелативният съд, е особено тежка, тъй като информацията, внушаваща, че лекари са убили новородено дете, изхожда от авторитетна държавна институция, каквато е прокуратурата.

Как въпросът с избирателното разгласяване на следствена информация, особено получена чрез СРС, стои от наказателноправна страна, ще разберем, когато някой смел редови прокурор не само реши да разследва свой колега (а при достатъчно данни дори главния прокурор), но и внесе обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 145а от НК и го поддържа пред съда.

Дотогава, с оглед монопола на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, само ще обсъждаме абсурдните действия и бездействия на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, с което максимум да им накривим каскета.

Снимка: автор Тихомира Методиева – Тихич

Правосъдие без каскет 07.10.2020 – адв. Емил А. Георгиев

Доста интересни неща научихме покрай дебата за България в Европарламента. Така разбрахме, че във връзка с резолюцията и дебата членовете на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) са задали важни въпроси на нашата прокуратура, а тя е отговорила.

От тези отговори разбрахме, че Борисов е разпитан за Барселона. Но къде ги видяхме тези въпроси и отговори на първо място? На сайта на прокуратурата ли? Неее, видяхме ги сайта на Европарламента, на комисията LIBE.

Не е ли странно това, все пак става дума за съществени въпроси от обществен интерес, нали така? Как мислите, защо прокуратурата, която уж все е много загрижена да информира българските граждани и се позовава на чл. 41 от конституцията, не съобщи на обществото, че е разпитала Борисов за Барселона?

Как мислите – това има ли общо с практиката на държавното обвинение да разкрива доказателствен материал по някои проверки или дела, а да мълчи по други?

Възможно ли е да е въпрос на прокурорска независимост? Главният прокурор все говори за нея и много я отстоява. Разкриването на доказателствения материал, казва, става само с разрешение на наблюдаващия прокурор. А наблюдаващите прокурори, това е известно, са върхът на копието на прокурорската независимост.

Но последователен ли е Иван Гешев, като твърди как отстоява независимостта на институцията си срещу “политици”, а от друга страна се огъва пред евродепутатите? Те нали също са политици? Избрани в избори политици, нали така? Как мислите – защо на тях отговaря и то изчерпателно? Възможно ли да им отговаря, защото го питат? И да не отговаря на никой у нас, тук, защото няма кой да го попита? Как мислите, възможно ли е?

Ето затова сме тук, затова искаме оставката му. Затова и по-късно ще идем пред ВСС, това е органът избрал Гешев и органът, който може да прекрати мандата му предсрочно. Ще идем, за да им кажем, че искаме нито повече, но и не по-малко, от правосъдие за всеки! Благодаря ви!

Снимка (C) Tihomira Metodieva Tihich

 

Митинг-концерт „Бъдеще за младите“ реч на Емил Георгиев

Правосъдие ли е да има сарай в Росенец?

Правосъдие ли е подпорният хотел на Алепу?

Има ли правосъдие без независим съд?

Независим ли е съдът, когато съдебната власт се управлява от орган, в който мнозинството е на прокурори и политически избрана квота?

Затова, каквото и да правим, трябва минава през изменение в системата – иначе ще продължават и сараите и подпорните хотели и главните прокурори, които обслужват по калъп.

Защото искаме бъдеще, за което ни е нужна сигурност. Нея можем да получим само от правосъдието, на чийто връх стои независимият съд.

Искаме една по-добра България, в която всички ние да живеем, децата ни да учат и играят и родителите ни да стареят в достойнство.

Гарантът за това е правосъдието. Затова и искаме нито повече, нито по-малко, от правосъдие за всеки!

Снимка (C) Вяра Пейчева

 

Нова Конституция и ВНС

С Велислав Величков, Пепи Кънчев и Росен Рашков от Инициатива „Правосъдие за всеки“ обсъждаме темата „Нова Конституция и ВНС, какво да очакваме на 02 септември 2020“ на Орлов мост.

Включена е и част от дискусията с гражданите, която счетохме, че е по темата.

Цялото видео:

 

Фигурата на главния прокурор – сравнителен анализ

Представям сравнителен анализ за фигурата на Главния прокурор в някои европейски държави на конференцията на Инициатива „Правосъдие за всеки“, посветена на конституционната реформа в съдебната система.

София, 29 юли 2020 г.

Видео от събитието:

Правителственото решение за Пирин е незаконосъобразно

Нали си спомняте решението на Министерски съвет, с което правителството прие изменение на Плана за управление на Национален парк Пирин? Кабинетът го гласува между Коледа и Нова година или съвсем по никое време, така да се каже.

Последваха няколкоседмични протести, които в апогея си бяха доста многобройни и намериха отразяване и в чуждестранни медии.

Днес стана ясно, че 3-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя правителственото решение на следните основания:

– предвиденото в решението на МС изграждане на водохващания, изграждане и разширение на ски писти и съпътстваща техническа инфраструктура противоречи на забраната за строителство в националния парк по чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ);

– липсата на екологична оценка в решението на МС е в нарушение на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми;

– липсата на оценка за съвместимостта по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) е в нарушение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и ЗБР.

В решението си ВАС прави и няколко интереси констатации:

– решението на МС не допуска всякакво строителство на 48 % от територията на националния парк, а предвижда строителство, ремонт и реконструкция като потенциално осъществима дейност във връзка с водохващания;

– предвидените водохващания пък са за нуждите на бъдещото строителство на ски писти, въжени линии и съпътстваща техническа инфраструктура;

– решението на МС не съответства на основната цел на ЗЗТ, а именно: опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. Тук съдът се позовава на чл. 2, ал. 2 ЗЗТ, според който опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.

Сума сумарум това решение на ВАС е добро, тъй като внася допълнителна яснота по някои спорни въпроси и най-важното – връща правителството в изходна позиция, като го задължава да спази закона.

Все пак да не забравяме, че то е постановено от 3-членен състав, поради което подлежи на обжалване пред 5-членен такъв. В този смисъл решението на последната инстанция ще бъде истинският лакмус за върховенството на правото и законността у нас.

 

Снимка – личен архив.

Пирин като тест за законността у нас

Понякога неюристите разбират и обхващат даден правен проблем доста по-добре от самите юристи. Точно това е сторил Божо в статията си „Има ли проблем с приетия от правителство план за управление на Пирин?“.

От нея става ясно, че с приетото на 28.12.2017 решение на Министерски съвет се изменя Планът за управление на Национален парк Пирин. В тази връзка е важно да се знае, че за добро или зло въпросният план циментира състоянието на изградените към 2004 г. писти и съоръжения (в това число лифтове) и забранява тяхното разширяване, както и изграждането на нови такива.

Въведеното изменение на плана меко казано „разхлабва“ тези забрани в зона III – зона за туризъм по отношение на

Дейности по изграждане на писти и строителство на въжени линии и съпътстващата ги техническа инфраструктура, съгласно одобрени устройствен план или изменение на такъв план и инвестиционни проекти/намерения, въз основа на влезли в сила крайни актове за одобряване/съгласуване по процедурите за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда по реда на глава шеста от Закона за опазваме на околната среда и/или по процедурата за оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие“.

съответно в зона IV – зона за сгради и съоръжения по отношение на

Дейности по разширение на писти и строителство на въжени линии, в рамките на границата на зона III – Зона за туризъм, съгласно одобрени устройствен план или изменение на такъв план и инвестиционни проекти/намерения, въз основа на влезли в сила крайни актове за одобряване/съгласуване по процедурите за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по процедурата за оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие“.

С това реално и напълно се изменя планът за управление, като на практика се дава възможност както за изграждането на нови писти и съоръжения, така и за разширяването на съществуващите към момента. Дали тук се прокрадва и прословутата „втора кабинка“ на Банско е спорно, като това е така, защото плановете за управление изискват висока степен на идентификация и индивидуализация, каквато приетите от Министерски съвет изменения не съдържат.

Всуе, по-опасното, на което също така обръща внимание Божо, е изменението в таблица 32 (страница 188 от плана за управление), в частта ѝ, отнасяща се до зона IIа от Националния парк Пирин – зона за опазване на горските екосистеми и отдих.

Пирин като тест за законността

В тази зона, която обхваща 18 245 хектара или 45,2% от общата площ на националния парк, досега дейностите „паша“, „спортни дейности“ и най-вече „строителство, ремонт и реконструкция“ са били изключени. След изменението те вместо с тирета ще бъдат маркирани с „код 3“, т. е. ще бъдат обявени за „потенциално осъществими“.

Това е вероятната причина за малко алармистките съобщения, че „вече в половината Пирин ще може да се строи“, които министър Нено Димов побърза да отрече. Но го направи неубедително, изтъквайки, че измененията в таблицата се отнасяли само за водохващане и това се виждало от самото решение, както и не съумя да защити необходимостта от приетите набързо и непрозрачно, между коледни и новогодишни празници, изменения в плана за управление на националния парк с може би най-непокътната природа у нас. Ако министър Димов искаше да бъде истински убедителен в действията си от позицията на правото и законността, то трябваше да заложи както на един ясно, конкретно и категорично разписан административен акт, така и на смислени мотиви в подкрепа на неговото постановяване.

С оглед на това остават съмненията, че „втората кабинка“ е не повече от смокинов лист и лошо съшит претекст в опит за поредното заобикалане на правилата и постигане на отдавна лелеяната цел за повече строежи нагоре в планината.

Сега, тъй като Национален парк Пирин е защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ), съвсем резонно се задава въпросът доколко всичко от гореизброеното е в унисон с чл. 21 от този нормативен акт, който гласи

В националните паркове се забраняват:
1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;

Като всяка законова разпоредба и тази предизвиква спорове, които не са окончателно изяснени от съда. Конкретно се спори дали тя позволява строителство на нови спортни и други съоръжения или само техния ремонт.

В подкрепа на тезата, че позволен е само ремонтът, но не и новото строителство, са постановените решения № 6883 от 09.06.2008 г. по адм. д. № 4543 от 2008 г. на 5-членен състав, съответно № 11015 от 01.08.2011 г. по адм. д. № 12383 от 2010 г. (влязло в сила) на 3-членен състав на Върховния административен съд (отворете линковете и вижте маркираните анотации).

Така погледнато, приетите с решение на Министерски съвет изменения в плана за управление на Национален парк Пирин много вероятно противоречат (най-малко) на материалноправната разпоредба на чл. 21 от ЗЗТ. Лично за мен противоречието е налице, но формално компетентен да се произнесе обвързващо по въпроса у нас е Върховният административен съд, в случай че решението на Министерски съвет бъде оспорено пред него.

В този смисъл казусът Пирин се превръща в лакмус, в един вид тест за върховенството на правото и законността у нас, който вече дава резултати – подложено на него, първо се провали правителството.

Остава да видим дали решението му ще бъде оспорено и ако да – как по делото ще се произнесе едно от най-проблемните съдилища у нас. И то на фона на новото си ръководство, чийто избор внесе много повече съмнения за наличие на зависимости и липса на безпристрастност, отколкото трябваше да разсее.

Снимка – личен архив.

Правосъдие, но с мисъл

902 мерки за постигането на 236 цели, подредени в 64 приоритета, обединени в 20 теми, намерили място върху 128 страници. Това внушителното съдържание на обявената началото на август тази година „програма за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.“ То е такова само на пръв поглед, тъй като на особено ключовата за развитието на страната и обществото ни тема „Правосъдие“ там е отделена едва страничка и половина. Разделена на цифром и словом 2 (два) приоритета, 6 цели и още толкова мерки.

Двата приоритета (№28 и 29 в цялата програма) са претенциозно озаглавени. Първият е титулован „Гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт, вкл. чрез продължаване на съдебната реформа и борба с корупцията“, а вторият фирмира под „Създаване на нов ред за преследване на корупцията и противодействие на престъпността“.

Та, какви смята да ги върши управляващото мнозинство в сферата на правосъдието?

Иска да приема нов Наказателен кодекс (НК), като това е скрепено с абсолютно неясния мотив „Създаване на нова правна уредба в областта на наказателната политика на страната в съответствие с европейските и международните правни стандарти.“ На друго място се казва, че търсен ефект от новия НК е „Промяна на определението за маловажен случай с оглед противодействието на конвенционалната престъпност.“ Това е всичко, конкретика няма, а читателското усещане за чисто декларативно бла-бла само се затвърждава. Изцяло нов НК само заради „маловажния случай“? Който е въпрос на само един член в закона? И какво правим с всички, които досега оставаха неосъдени на това основание? Къде ги настаняваме? Правена ли е въобще оценка за колко случая става дума, дали затворите ни ще могат да ги поемат, както и колко би струвал целият масраф?

Подобна е ситуацията с правителствените идеи за нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Обявената цел там се нарича „премахване на формализма в наказателния процес, както и на безкрайното връщане на делата в досъдебна фаза с цел избягване на наказателната отговорност.“ Ок, на първо четене изглежда благородно. Но колко хора у нас знаят, че съдът „връща дела“ (всъщност обвинителни актове) на прокуратурата, защото последната ги е написала безкрайно некомпетентно? Или защото полицията се е провалила с разследването в досъдебното производство? Не, това не се знае. За това и не се говори, поне не и извън юридическите кръгове. Ясно е също така, че проблемът с подготвеността и компетентността на разследващите кадри няма да намери решението си с изменения в НПК.

Прочее, идеята да се „пипат“ процесуалните закони е сериозно залегнала в управленската програма. Вижда се, че изменения са предвидени още както в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), така и в Административнопроцесуалния му събрат (АПК). И ако не е съвсем ясно какво ще се случва в ГПК, то неотдавна станахме свидетели как управляващото мнозинство прие силно противоречиви изменения в АПК. Това е така, защото от една страна се залага на повече електронизация – връчванията и призоваванията на страните ще могат да стават и по имейл или смс, което безспорно е крачка в правилната посока, но със същия законодателен замах силно се ограничава достъпът до касационното обжалване чрез многократно завишаване на съответните държавни такси. И ако някой се пита защо това е проблем, да обясня: изпълнителната власт на практика ни казва „Знаем, че административните ни актове са булшит, но вместо да се постараем да спрем или поне да намалим бълването на несправедливост, ние ще ви ограничим достъпа до последната инстанция, където евентуално бихте я получили.“

Засега това е прието „само“ на първо четене, но лично аз не съм оптимист, че ще има вадене на отровни зъби в последния момент – няма никакви индикации за наличието на нужната политическа воля.

А как стоят работите с прословутия „антикорупционен закон“?

Нали помните – антикорупционната политика представлява втория правителствен приоритет в частта за правосъдие. Поставената цел е „Постигане на трайни и устойчиви резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност; за независимост на съдебната власт.”, а съответната мярка е дефинирана като „Приемане на нов Антикорупционен закон, който ще обедини фрагментарното законодателство и ще създаде единен антикорупционен орган на основата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.“

Какво точно ни предлага коалицията между ГЕРБ и Обединени патриоти тук? Не е нещо кой знае какво, но нека обобщим. Планираният нов мегаорган, който ще се постигне чрез сливането на няколко досега съществуващи структури, е нищо повече от „хартиен тигър”. Защо? Много просто – не само му липсва каквато и да е самостоятелност, но за всяка своя стъпка ръководството му ще зависи от прокуратурата. Сега някои ще кажат „Ама това сме го играли вече, къде въобще е новото?“ и ще бъдат напълно прави. Други повече от резонно ще се запитат „Ок, какво, обаче, правим, ако прокуратурата си прави оглушки и не иска да разследва определени (физически или юридически) лица?“ Аз бих добавил – какво правим, ако трябва да разследваме Главния прокурор? Примерно като в ЦУМгейт? Каквато нужда имаше, но никой (парламент, ВСС, инспекторат към ВСС и президент) не посмя да се намеси. Да, въпроси над въпроси, а отговори – нула.

Какво би могло да е решението тук ли? Примерно антикорупционен заместник-главен прокурор, който се отчита само пред парламента. И който може да разследва и повдига обвинения, включително на Главния. Разбираемо е, че управляващите бягат от това предложение като комунисти от разпит. И това е нормално – те ще бъдат измежду първите му жертви, ако го приемат. Защото работи на север от Дунава. Откъдето го знаем като „румънски модел”.

Какво изпълни мнозинството досега?

Тук е важно на първо място да припомним заявката на коалицията за „продължаване на съдебната реформа“, като една от набелязаните за постигането ѝ мерки е „изпълнение на 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕС.“

Прочее, помните ли ги тези препоръки?

Те са повече от интересна отправна точка, тъй като в основата си призовават за експресно лечение на най-гнойната рана в правосъдието ни, известна и като „прокуратура“. Защото в противен случай напредващата оттам гангрена заплашва да се разпростре върху останалите му все още незасегнати от болестта органи.

Разбира се, лечението минава през рамкирането правомощията и задълженията на Главния прокурор, над когото, знаем, стои „само Господ“. Ключово тук е постигането на отчетност, която лека-полека да премахне действащата вече десетилетия хипотеза на недосегаемост.

Какво обаче стори мнозинството вместо това?

Прие изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), според които магистрати ще могат да бъдат (временно) отстранявани от длъжност дори само при евентуално повдигане на обвинение за някакво умишлено престъпление от общ характер. Досега действащата норма на чл. 230 от ЗСВ допускаше временно отстраняване от длъжност само ако магистратът е привлечен като обвиняем по престъпление, извършено „при осъществяване на съдебната власт“, т. е. заради действие или бездействие в изпълнение на неговата служба като съдия, прокурор или следовател.

Правото да иска временно отстраняване на магистрати и досега беше у Главния прокурор. С последното изменение, обаче, то се превръща в мини нуклеарна опция. Нека само за малко си представим, че вече не може да се манипулира случайното разпределение на дела. И че важно дело се е паднало на честен и отговорен съдия, на когото „здравите сили“ в правосъдието не могат да влияят. Какво правим? Ами повдигаме му измислено и скалъпено обвинение. Да, то няма да издържи дори пред Висшия съдебен съвет (ВСС), но дотогава съдията ще е бил отстранен от важно производство, а на негово място ще се е паднал някой друг, далеч по-комуникативен. Или корпоративен, ако ви е по-симпатично.

Сума сумарум, вместо да постигнат някакъв ефективен механизъм за контрол и отчетност на прокуратурата, депутатите я снабдиха дори с повече и по-груби възможности да се налага над съда. Всичко това на фона на сериозното влияние на Главния прокурор във ВСС и приетите и обнародвани измененията в друг ключов закон – НПК, конкретно в частта за Специализирания наказателен съд.

По този въпрос се изговори и изписа много. Основният проблем е, че се нарушава Конституцията, защото на Специализирания съд се възлага да гледа дела не само съобразно вида престъпления, но и съобразно длъжностното качество на подсъдимите лица. Т. е. за еднакви престъпления едни хора ще ги предават на „обикновените“ съдилища, докато други ще бъдат изправяни пред Специализирания им еквивалент. Като приложими ще бъдат различни правила за срокове, налагане на мерки та дори по отношение на правото (или отказа) на адвокатска защита.

Съвсем допустими тук са изводи в двете крайности – от (1) създава се особен трибунал, с чиято помощ властта ще може да се разправя с политическите си противници до (2) управляващите си правят „ВИП-съд“ като за „наши хора“, където извън прожектора на общественото мнение ще се гледат делата на кражбарите, мутрите и корумпетата от високите етажи на властта.

Вместо заключение

Като гледам как са тръгнали, направо не ми се мисли какво ни чака в оставащите повече от 3 години от мандата на това правителство. Засега едно е видно и с невъоръжено око – нито предвидените в програмата, нито досега изпълнените намерения, са продиктувани от някакво особено проявление на разума. В тая връзка, ако има нещо, за което винаги ще охрабрявам избраниците на българския гласоподавател, то е да мислят повече преди да действат. И като ще се занимават с правосъдие, поне да влагат мисъл.

Този текст написах специално за дясната платформа Мисъль.   

Снимка – достъпна под лиценз CC BY-SA 2.0 на Flickr

Марш за правосъдие във Варна

На 14-ти юни за европейско правосъдие шествах не в София, а във Варна. Отидох там по покана на местната организация на „Правосъдие за всеки“, която ми беше много важно да подкрепя.

Получи се страхотно.

Започнахме на Съдебната палата (Окръжния съд) и завършихме на общината (откъдето е първата снимка).

Не бяхме повече от 200 души, но знаехме за какво сме излезли. Жестоко беше, че успяхме да увлечем и други от улиците или заведенията.

Говорих както пред Съдебната палата на откриване, така и пред общината на закриване. Също така, докато вървяхме, с много хора – участници в шествието или просто минувачи. А, и малко с полицаите, които ни охраняваха и бяха много готини.

Обяснихме на хората кои са исканията на „Правосъдие за всеки“, от кого зависи те да се приемат и как това ще промени живота им.

Прекрасно включване имаше и от Боби Касиков, който пренесе цялата дискусия на местна варненска почва. С примери за много нагледно документирана корупция, но нула желание от прокуратурата да предприеме действия. Че даже и за отправяни му заплахи за физическа саморазправа.

Каквото и да ви говорят, но на хората им пука за справедливостта. И знаят, че мястото да я получат, е в добре работещия съд. Като си дават сметка, че сегашната система, изтъкана върху завимости и страх, е обречена. Готови са да дадат или сторят нещо за повече законност и адекватно правосъдие. Като готиното в случая е, че ще стават повече и повече.

 

Снимка с автор Николай Кубарелов

Снимка с автор Нелко Начев.